Дмитрий Саймс: В САЩ властва тоталитарна политкоректност
КГБ бяха по-умерени, когато ме изгониха от Съюз на съветските социалистически републики
В Съединени американски щати се наложи климат на тоталитарна политкоректност, при който въобще не е допустимо да се разисква тематиката за връзките с Русия, защото незабавно щом човек стартира да приказва нещо друго от генералната русофобска линия, незабавно му се дава отговор: „ Ааа, това към този момент сме го чували от Путин “. Това споделя в изявление за известният американски политолог и водещ на ток шоуто „ Голямата игра “ на „ Първи канал “ Дмитрий Саймс откакто в Съединени американски щати му повдигнаха обвинявания в нарушение на глобите и пране на пари. Обвинения са повдигнати и против неговата брачна половинка Анастасия. Заплашват ги многогодишни присъди. В диалог с кореспондентката на „ Ъ “ Елена Черненко Дмитрий Саймс в детайли разяснява претенциите на американските управляващи.
Саймс е бил преследван за инакомислие и в Съюз на съветските социалистически републики: В Съветския съюз не ме заплашваше гигантска присъда – дадоха ми две седмици, които почтено излежах в следствения арест „ Матроска тишина “. Но все пак, когато заминавах от Съветския съюз, ми разрешиха да взема със себе си всичките си движимости, въпреки и те да не бяха доста. Но най-важното е, че когато моите родители напускаха, а те бяха правозащитници, които Комитет за Държавна сигурност (на СССР) изгони от Съюз на съветските социалистически републики, те съумяха да вземат със себе си фамилните ни картини, икони и даже някаква част от старинните ни мебели. По време на обиска в дома ни в този момент (в Съединени американски щати – б.а.) всичко това беше конфискувано. Като тези предмети нямат ни минимум отношение към работата на моята жена. Това са движимости, които са принадлежали на фамилията ни доста години, в тази ситуация с картините и иконите това са десетки години, защото преди този момент са били благосъстоятелност на родителите ми. Сега всичко това беше свалено от стените по метод, който не мога да нарека друго, с изключение на разгром. Счупили са покрива, развалили са пода.
- Според версията на американското Министерство на правораздаването, Вие сте взели участие в скица за „ нарушение на глобите на Съединени американски щати в интерес на „ Първи канал “ и „ пране на средства, получени вследствие на тази скица “, а Вашата брачна половинка е взела участие в скица „ за нарушение глобите на Съединени американски щати “, изразяващо се в приемане на средства от съветски бизнесмен, включен в американския черен лист. Как бихте могли да коментирате тези обвинявания?
- Безпределна и нагла неистина. Съчетание от полуистина и откровена небивалица. Аз съм упрекнат в пране на пари. Но в какво се състои това, съгласно версията на Министерство на правораздаването на Съединени американски щати? В това, че от моята заплата, която постъпва по сметка в „ Росбанк “ в Москва – банката, която употребява „ Първи канал “ – аз съм превеждал част от тези пари по персоналната си сметка във Вашингтон. И по какъв начин мислите, за какво? За да заплащам американските си налози! В това, съгласно мен, освен няма нищо нелегално, само че няма и нищо неетично.
Те (властите в Съединени американски щати – б.а.) споделят, че аз надали не съм укривал нещо. Да, аз не мога непосредствено да преведа средства от съветска банка в американска. Това е невероятно поради американските наказания. Затова се наложи да преведа суми посредством трета банка. Това, несъмнено, усложни процедурата, само че тук няма нищо нелегално нито по съветските, нито по американските закони. Просто е непристойно това да бъде наричано пране на пари.
В какво е упрекната брачната половинка на Саймс
- Що се отнася до обвиняванията в нарушение на глобите на Съединени американски щати, въведени по отношение на „ Първи канал “, то на първо място ще припомня за съществуването на едно нещо, което администрацията на Джо Байдън не приема съществено. Говоря за Конституцията на Съединените щати и Първата корекция в нея, гарантираща независимост на словото и печата. И упорствам, че всичко, което съм правил като публицист, съм го правил в границите на Първата корекция на американската Конституция.
Второ, отправям Вашето внимание към това, че глобите по отношение на „ Първи канал “не бяха утвърдени от Конгреса на Съединени американски щати – това беше единствено декрет на Министерство на финансите, което постанови, че не би трябвало да се поддържат връзки с съветските федерални канали. Но тази възбрана беше дефинирана много размито. Можеше да бъде интерпретирана като възбрана за подкрепяне на федералните канали по някакви финансови способи, под формата на заплати или дарения. А можеше да се преглежда и по-широко, като възбрана за всякакво взаимоотношение.
- Вие по какъв начин го разглеждахте?
- След излизането на този декрет на мен ми беше предадено, че е имало диалог сред представители на Министерство на външните работи на РФ и Държавния департамент на Съединени американски щати, по време на който американската страна е разяснила, че главната цел на тези наказания е да се попречи на съветските канали да получават западно финансиране. Те не следва да засягат работата на публицистите.
- Тоест, Вие сте считал, че работата Ви за „ Първи канал “ не се нарушава от глобите?
- Така ми беше предадено. Но аз не се задоволих с това. Лично изговорих тази тематика с високопоставени служители от администрацията на Съединени американски щати. Беше ми казано, че те (властите на Съединени американски щати – б.а.), несъмнено, не утвърждават моята работа за „ Първи канал “ и в случай че продължа да работя там, това няма да е удобно за репутацията и кариерата ми в Америка, само че че този санкционен декрет е ориентиран към пресичането на финансовите приходи на канала, а не към възпрепятстване работата на публицистите.
С други думи, у мен остана чувството, че от позиция на администрацията на Съединени американски щати аз правя нещо нежелателно, само че не и такова, поради което мога да бъда подложен на наказателно гонене.
- А срещнахте ли се с адвокати?
- Разбира се. Консултирах се с американски адвокати, и те се прдържаха към тази позиция. А в този момент ми предявиха престъпни искания, в действителност единствено поради журналистическата ми работа.
- Вие не сте били в Съединени американски щати от октомври 2022 година. Имахте ли опасения, че работите може да не се лимитират единствено до изложение на устно неодобрение?
- Имах чувството, че могат да зародят проблеми, не бях сигурен в това, а още по-малко пък чаках, че работите ще стигнат до наказателно гонене. Предполагам, че в администрацията на Съединени американски щати са решили да тръгнат още веднъж и да продължат да раздухват тематиката за съветска интервенция в американските избори.
Не съм имал никакво отношение към никакво вмешателство и нямам такова. Освен това съм изцяло уверен, че никаква огромна интервенция не е имало, както няма и в този момент. И когато в този момент слушам, че обвиняванията против мен се повдигат в границите на акцията за битка с съветската интервенция в американските избори, у мен въниква чувството, че това е не просто политизирано, а искрено фалшифицирано.
- Да, вестник „ Ню Йорк Таймс “ написа тъкмо това, описвайки обстановката – че обвиняванията против Вас са предявени „ в границите на по-широките старания на държавното управление за секване опитите на Русия да повлияе на американската политика в навечерието на президентските избори през ноември “.
- Аз работя в „ Първи канал “ и всичко, което върша, по предписание е напълно намерено. Всичко е на съветски език. „ Първи канал “ не се излъчва в Съединени американски щати. Аз по никакъв метод не бих могъл и не мога в никаква степен да въздействам на американската вътрешнополитическа обстановка.
Относно намесата, тук евентуално би било по-интересно да разгледаме настояванията на украинските публични лица, които отдавна приканват Белия дом да предприеме ограничения против мен. Става дума за украинска интервенция на много високо равнище. По този сюжет работи група „ Ермак – Макфол “ (предвождана от началника на кабинета на украинския президент и някогашния дипломат на Съединени американски щати в РФ, изработваща рекомендации за глобите – б.а.) Това е узаконена форма на украинска интервенция на високо равнище във взимането на решения във Вашингтон.
Много би ми било забавно да схвана, по какъв начин е станало по този начин, че при обиска в дома ми (през август – б.а.) – който продължи четири дни и по време на който бяха отнесени движимости с камиони с ремаркета – на моята поляна, по думите на съседи, е имало към 50 индивида, доста от които са дошли не със служебни коли, както нормално идват от ФБР, а с персонални коли. И по какъв начин се получи по този начин, че тези хора – някои от които след това са били виждани и в магазина на прилежащото градче – по някаква причина са говорили на украински. Много ми се желае да схвана каква роля е имала украинската интервенция в американската политика в тази обстановка.
- Вие и брачната половинка Ви ще се опитате да оспорите предявените обвинявания пред американския съд?
- Трябва да обсъдя това с юристите си и преди да съм разговарял с тях в детайли, естествено няма да взимам никакви решения. Ако за оборване на обвиняванията би трябвало да отидем в Съединени американски щати, тогава не – не бих бил ни минимум изкушен да го върша. Познавайки методите на тази администрация, и знаейки на какво бяха способни във връзка с някогашния, а евентуално и предстоящ, президент на Съединените щати, имам поради Тръмп, разбирам, че не може да става дума за никакво обективно разглеждане на моето дело.
Тази обстановка, несъмнено, ми е извънредно неприятна. Сметките ми са замразени, не мога да платя налозите на дома си и да покрия други свързани с него разноски. При състояние, че освен не се считам за отговорен, само че и схващам тази обстановка като че ли съм преследван от Гестапо. Най-малкото от морална позиция считам, че правя всичко вярно. И считам да се опълчва на това, считам интензивно да работя тези дейности на администрацията на Байдън да не останат ненаказани.
- Разбираемо е, че множеството сътрудници в Русия Ви поддържат интензивно, а по какъв начин е в Съединени американски щати? Вашите сътрудници там откликнаха ли по някакъв метод на тази обстановка?
- Откликнаха доста звучно – с гробовно безмълвие. Не съм чул някой да ме е осъдил по някакъв метод, само че не съм видял и поддръжка. Моите сътрудници там са дисциплинирани хора, те схващат американската обстановка. Дори човек като Джефри Сакс (известен американски икономист, професор от Колумбийския университет – б.а.), който преди няколко дни беше при мен в ефир, изчезна от водещите американски телевизионни канали и даже не му дават да разгласява във водещи американски издания. Казвам „ даже на него “, тъй като той беше считан за един от водещите американски икономисти и политолози. И даже той е отсечен от опцията да изрича своето мнение там.
В Съединени американски щати се наложи климат на тоталитарна политкоректност, при който въобще не е допустимо да се разисква тематиката за връзките с Русия, защото незабавно щом човек стартира да приказва нещо друго от генералната русофобска линия, незабавно му се дава отговор: „ Ааа, това към този момент сме го чували от Путин “.
- В западните медии Ви назовават „ агитатор “ и „ рупор на Кремъл “.
- За тях „ агитатор “ и „ рупор на Кремъл “ е всеки, който се отклонява от американската политическа уместност. Аз освен се отбивам от нея безусловно еднопосочно, само че и по никакъв метод не я одобрявам. Относно „ рупора на Кремъл “ – не съм в течение някой да ме е назначавал на този пост и да ми е давал такива компетенции. Ако наблюдавате две мероприятия, в които участвах, на които беше и Владимир Владимирович Путин, ще видите, че и двата пъти ние с него имахме разногласия.
- Петербургския интернационален стопански конгрес и Валдайския конгрес.
- Да. И имам ясното чувство, че в „ Първи канал “ като цяло ми дават опция да приказвам това, което желая. Във време на война, несъмнено, няма и не може да има цялостна независимост, и не е нужно да ме цензурират в това отношение. Аз и самичък разбирам, че войната е война. Но в никакъв случай, никой не ми е давал никакви указания. Чувал съм, че има такива, само че освен не съм се сблъсквал с тях, само че и в никакъв случай на мен персонално никой не ми е споменавал нещо сходно.
Аз, несъмнено, се интересувам от мнението на съветските управляващи. Ако не се интересувах от него, нямаше да извършвам отговорностите си. Доста необичайно би било да си ефирен водещ във време на война и да не се интересуваш от позициите на тези, които взимат решенията. Но някой да ми е давал някакви указания, даже и под най-завоалирана форма – няма безусловно нищо такова.
- Вие имате удивителна биография. Бил сте преследван и даже задържан за инакомислие в Съветския съюз, а в този момент ви грози гигантска присъда в Съединени американски щати, може да се каже също за инакомислие.
- Да, само че в Съветския съюз не ме заплашваше гигантска присъда – дадоха ми две седмици, които почтено излежах в следствения арест „ Матроска тишина “. Но все пак, когато заминавах от Съветския съюз, ми разрешиха да взема със себе си всичките си движимости, въпреки и те да не бяха доста. Но най-важното е, че когато моите родители напускаха, а те бяха правозащитници, които Комитет за Държавна сигурност (на СССР) изгони от Съюз на съветските социалистически републики, те съумяха да вземат със себе си фамилните ни картини, икони и даже някаква част от старинните ни мебели. По време на обиска в дома ни в този момент (в Съединени американски щати – б.а.) всичко това беше конфискувано. Като тези предмети нямат ни минимум отношение към работата на моята жена. Това са движимости, които са принадлежали на фамилията ни доста години, в тази ситуация с картините и иконите това са десетки години, защото преди този момент са били благосъстоятелност на родителите ми. Сега всичко това беше свалено от стените по метод, който не мога да нарека друго, с изключение на разгром. Счупили са покрива, развалили са пода. Каква връзка има това със законни следствени дейности?
Интересното е, че са оставили на видно място моя револвер. По принцип, когато се прави подобен обиск, първото, което конфискуват, са средствата за връзка. Но в това не им е провървяло в моя случай, тъй като аз не бях живял там през последните две години и всичките ми устройства са с мен тук, в Русия. Но са намерили моя револвер и по някаква причина са го оставили на видно място. Не зная, дали това не е бил някакъв намек към мен – че би трябвало да се гръмна или че могат да ми създадат нещо – не мога да чета непознати мисли. Особено мислите на хора с извратено въображение и рисково възприятие за безотговорност.
- Имам един може би финален въпрос, въпреки че по него може да се напише дисертация. Неотдавна в границите на различен план се рових в архиви, гледах новинарски материали от пролетта на 2004 година, когато Сергей Лавров преди малко беше станал министър на външните работи. И тогава с учудване открих, че Вие сте бил първият представител на експертната общественост – освен интернационална, само че и въобще като цяло – който тогава е бил признат от новоназначения министър. Обсъждали сте руско-американските връзки и Сергей Лавров тогава е споделил, че няма никакви стратегически различия сред Москва и Вашингтон, има единствено тактически разночетения. Минаха 20 години и у двете страни останаха единствено едни различия, които са и тактически и, което е по-лошо, стратегически. Как мислите, кой е отговорен за това, че нещата не се развиха добре?
- Първо, благодаря, че ми напомнихте, че съм бил първият представител на експертната общественост, с който се е срещнал Лавров след назначението му за министър. В това евентуално не е имало нищо извънредно, тъй като аз го познавах към този момент от няколко години, когато той беше ръководител на съветската делегация в Организация на обединените нации в Ню Йорк.
Тогава бях доста угрижен от това какъв брой огромен брой ръководители на съветската дипломация, и освен на дипломацията, а въобще на държавните структури, бяха подготвени да играят в партньорство със Съединените щати. Аз бях уверен, че това не може да докара до нищо положително.
Сергей Лавров се отличаваше позитивно от другите в това отношение и въпреки тогава да беше надъхан към съдействие със Съединените щати, той в това време можеше да приказва с по-уверен звук и да показва положителното си, леко саркастично възприятие за комизъм, когато имаше работа с някои по-открити нападки на американските си сътрудници против съветските ползи и против съветското достолепие.
Помня, че през 2004 година при нас в Центъра („ Център за националните ползи “ – б.а.) скоро след американското навлизане в Ирак приказва един от съветските ръководители, не Путин, само че задоволително важен човек. Той сподели, че Русия не поддържа това, което Съединени американски щати направиха в Ирак и го смята за много рисково, само че няма да се намесва и няма да се пробва да извлича някакъв политически капитал за сметка на Съединените щати. По-нататък той сподели, че в случай че бяхме имали други връзки със Съединени американски щати, по-въвлечени, бихме могли даже и да подкрепим Америка, само че не сме имали такива връзки и към този момент такива не се появяват.
Струва ми се, че през 2004 година, макар, несъмнено, огромното неодобрение от американските дейности в Югославия през 1999 година, Русия имаше огромна подготвеност да си сътрудничи със Съединените щати и като цяло приемаше, че Съединени американски щати са единствената пълноценна супердържава. Подробно съм изучавал политиката на Русия след края на Студената война и като се изключи случая, когато самолетът на Примаков се върна назад над Атлантика през 1999 година (По време на полета си за Съединени американски щати Примаков научава за желанията на НАТО да бомбардира Югославия и връща самолета назад в Русия – б.пр.), като цяло не виждах някакви съветски дейности, които да могат да провокират съществено неодобрение в Съединените щати.
Знаете, че още през 1999 година Путин в качеството си на премиер-министър оферираше на Съединени американски щати съдействие в битката с „ Ал Кайда “ и талибаните. Реакцията на администрацията на Клинтън беше такава: не, че руснаците желаят да бъдат в действителност положителни сътрудници, те просто желаят американците да позволен новото съветско въздействие в Централна Азия. И на посланиците на Съединени американски щати беше обещано напътствие – в противен случай, по всевъзможен метод да се противодейства на това съветско въздействие. После това съветско въздействие щеше бъде потърсено, по случая „ Северен съюз “ (коалиция от разнообразни афганистански групи за битка с талибаните, подкрепяна от интернационалната общественост – б.пр.) в Узбекистан, с цел да се помогне на американските военни дейности в Афганистан.След това, в 2007 година, Путин изрази загрижеността си от дейностите на Съединени американски щати и НАТО в границите на известната
„ Мюнхенска тирада “, само че връзките към момента бяха повече или по-малко естествени. По принцип Русия в продължение на доста дълго време се държеше доста сдържано – и в Грузия, и в Украйна, и в други региони, макар че беше все по-малко подготвена да се съгласява с американската надмощие и налагането на правила. Но съгласно мен никой измежду тези, които взимаха и взимат решенията в Москва не се е опитвал да докара работите до сблъскване със Съединени американски щати.
Вие сте права, това е дълъг и комплициран диалог – по какъв начин се доведохме до това състояние. Но аз съм уверен, че от края на 1990-те и началото на 2000-те години, концепцията в никакъв случай да не се допусне Русия още веднъж да бъде самостоятелна мощ на интернационалната сцена ставаше все по-доминираща във Вашингтон. И през този интервал не съм виждал, както не виждам и в този момент, никакви признаци на заинтригуваност от страна на взимащите решенията във Вашингтон за съществено разискване на насъбраните проблеми.
След речта на Путин в Мюнхен няколко индивида, които са участвали, ми споделиха, че не е трябвало да го прави. Както ми сподели един доста почитан някогашен американски посланик, който като цяло се смяташе за благосклонен към Русия, „ This was not helpful “ – това не беше от изгода. Попитах го – от изгода за кого? На което той отвърна, че никой няма да се съгласи да отговори на такива претенции и терзания, каквито изрази Путин. Разбирате ли, даже на подобен рационален и умел човек, който с изключение на всичко друго беше обвързван като съветник с огромни съветски компании, не му е хрумвало, че казаното от Путин би трябвало да се приема съществено.
Затова ми се коства, че главната отговорност за това, което стана, лежи върху Съединените щати и най-много върху американската deep state – дълбоката страна, огромна част от чиито представители, както разбрах през дългогодишната си работа във Вашингтон, е враждебно настроена към Русия. Те не са имали интерес от никакво доближаване с нея, без значение какво са говорили обществено. Обсъждах тази тематика в предаването с Джефри Сакс, който споделя същото чувство – дълбоката страна обезпечава приемствеността на тази вашингтонска политика, без значение от избора на един или различен президент в Белия дом.
Разбира се, президентите, държавните секретари и съветниците по национална сигурност са хора със свои възгледи и подходи към Русия. Но в случай че приказваме въобще, съгласно мен започвайки от Бил Клинтън, се получава тъй че, таман хората, които са или сериозно или враждебно настроени към Русия, на процедура играят решаваща роля за формулирането на политиката на Вашингтон във връзка с Москва.
- Сега ми напомнихте за записките на някогашния дипломат на Съединени американски щати в Русия Джон Съливан, за които наскоро писахме. В тях той си спомня по какъв начин е заречен на помощника на президента Юрий Ушаков да съобщи на тогавашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп покана за честването на 9 май, до момента в който самият той е решен, по личните си мемоари, да направи всичко належащо такава аудиенция да не се състои.
- Не съм се срещал с Джон Съливан, само че преди, когато пристигах в Москва от Вашингтон, постоянно ме канеха на срещи с ръководителите на дипломатическите задачи на Съединени американски щати. Това бяха положителни и най-различни ръководители, най-впечатляващият от които беше Бил Бърнс.
- Сегашният началник на Централно разузнавателно управление на САЩ.
- Да. Винаги ми се е коствало, че това по принцип са рационални хора. Но всякога се оказваше, че колкото и да бяха рационални, в последна сметка те следваха „ партийната линия “, а тя е доста враждебна по отношение на признаването на Русия за самостоятелна велика страна.
Превод за " ": Екатерина Грънчарова
В Съединени американски щати се наложи климат на тоталитарна политкоректност, при който въобще не е допустимо да се разисква тематиката за връзките с Русия, защото незабавно щом човек стартира да приказва нещо друго от генералната русофобска линия, незабавно му се дава отговор: „ Ааа, това към този момент сме го чували от Путин “. Това споделя в изявление за известният американски политолог и водещ на ток шоуто „ Голямата игра “ на „ Първи канал “ Дмитрий Саймс откакто в Съединени американски щати му повдигнаха обвинявания в нарушение на глобите и пране на пари. Обвинения са повдигнати и против неговата брачна половинка Анастасия. Заплашват ги многогодишни присъди. В диалог с кореспондентката на „ Ъ “ Елена Черненко Дмитрий Саймс в детайли разяснява претенциите на американските управляващи.
Саймс е бил преследван за инакомислие и в Съюз на съветските социалистически републики: В Съветския съюз не ме заплашваше гигантска присъда – дадоха ми две седмици, които почтено излежах в следствения арест „ Матроска тишина “. Но все пак, когато заминавах от Съветския съюз, ми разрешиха да взема със себе си всичките си движимости, въпреки и те да не бяха доста. Но най-важното е, че когато моите родители напускаха, а те бяха правозащитници, които Комитет за Държавна сигурност (на СССР) изгони от Съюз на съветските социалистически републики, те съумяха да вземат със себе си фамилните ни картини, икони и даже някаква част от старинните ни мебели. По време на обиска в дома ни в този момент (в Съединени американски щати – б.а.) всичко това беше конфискувано. Като тези предмети нямат ни минимум отношение към работата на моята жена. Това са движимости, които са принадлежали на фамилията ни доста години, в тази ситуация с картините и иконите това са десетки години, защото преди този момент са били благосъстоятелност на родителите ми. Сега всичко това беше свалено от стените по метод, който не мога да нарека друго, с изключение на разгром. Счупили са покрива, развалили са пода.
- Според версията на американското Министерство на правораздаването, Вие сте взели участие в скица за „ нарушение на глобите на Съединени американски щати в интерес на „ Първи канал “ и „ пране на средства, получени вследствие на тази скица “, а Вашата брачна половинка е взела участие в скица „ за нарушение глобите на Съединени американски щати “, изразяващо се в приемане на средства от съветски бизнесмен, включен в американския черен лист. Как бихте могли да коментирате тези обвинявания?
- Безпределна и нагла неистина. Съчетание от полуистина и откровена небивалица. Аз съм упрекнат в пране на пари. Но в какво се състои това, съгласно версията на Министерство на правораздаването на Съединени американски щати? В това, че от моята заплата, която постъпва по сметка в „ Росбанк “ в Москва – банката, която употребява „ Първи канал “ – аз съм превеждал част от тези пари по персоналната си сметка във Вашингтон. И по какъв начин мислите, за какво? За да заплащам американските си налози! В това, съгласно мен, освен няма нищо нелегално, само че няма и нищо неетично.
Те (властите в Съединени американски щати – б.а.) споделят, че аз надали не съм укривал нещо. Да, аз не мога непосредствено да преведа средства от съветска банка в американска. Това е невероятно поради американските наказания. Затова се наложи да преведа суми посредством трета банка. Това, несъмнено, усложни процедурата, само че тук няма нищо нелегално нито по съветските, нито по американските закони. Просто е непристойно това да бъде наричано пране на пари.
В какво е упрекната брачната половинка на Саймс
- Що се отнася до обвиняванията в нарушение на глобите на Съединени американски щати, въведени по отношение на „ Първи канал “, то на първо място ще припомня за съществуването на едно нещо, което администрацията на Джо Байдън не приема съществено. Говоря за Конституцията на Съединените щати и Първата корекция в нея, гарантираща независимост на словото и печата. И упорствам, че всичко, което съм правил като публицист, съм го правил в границите на Първата корекция на американската Конституция.
Второ, отправям Вашето внимание към това, че глобите по отношение на „ Първи канал “не бяха утвърдени от Конгреса на Съединени американски щати – това беше единствено декрет на Министерство на финансите, което постанови, че не би трябвало да се поддържат връзки с съветските федерални канали. Но тази възбрана беше дефинирана много размито. Можеше да бъде интерпретирана като възбрана за подкрепяне на федералните канали по някакви финансови способи, под формата на заплати или дарения. А можеше да се преглежда и по-широко, като възбрана за всякакво взаимоотношение.
- Вие по какъв начин го разглеждахте?
- След излизането на този декрет на мен ми беше предадено, че е имало диалог сред представители на Министерство на външните работи на РФ и Държавния департамент на Съединени американски щати, по време на който американската страна е разяснила, че главната цел на тези наказания е да се попречи на съветските канали да получават западно финансиране. Те не следва да засягат работата на публицистите.
- Тоест, Вие сте считал, че работата Ви за „ Първи канал “ не се нарушава от глобите?
- Така ми беше предадено. Но аз не се задоволих с това. Лично изговорих тази тематика с високопоставени служители от администрацията на Съединени американски щати. Беше ми казано, че те (властите на Съединени американски щати – б.а.), несъмнено, не утвърждават моята работа за „ Първи канал “ и в случай че продължа да работя там, това няма да е удобно за репутацията и кариерата ми в Америка, само че че този санкционен декрет е ориентиран към пресичането на финансовите приходи на канала, а не към възпрепятстване работата на публицистите.
С други думи, у мен остана чувството, че от позиция на администрацията на Съединени американски щати аз правя нещо нежелателно, само че не и такова, поради което мога да бъда подложен на наказателно гонене.
- А срещнахте ли се с адвокати?
- Разбира се. Консултирах се с американски адвокати, и те се прдържаха към тази позиция. А в този момент ми предявиха престъпни искания, в действителност единствено поради журналистическата ми работа.
- Вие не сте били в Съединени американски щати от октомври 2022 година. Имахте ли опасения, че работите може да не се лимитират единствено до изложение на устно неодобрение?
- Имах чувството, че могат да зародят проблеми, не бях сигурен в това, а още по-малко пък чаках, че работите ще стигнат до наказателно гонене. Предполагам, че в администрацията на Съединени американски щати са решили да тръгнат още веднъж и да продължат да раздухват тематиката за съветска интервенция в американските избори.
Не съм имал никакво отношение към никакво вмешателство и нямам такова. Освен това съм изцяло уверен, че никаква огромна интервенция не е имало, както няма и в този момент. И когато в този момент слушам, че обвиняванията против мен се повдигат в границите на акцията за битка с съветската интервенция в американските избори, у мен въниква чувството, че това е не просто политизирано, а искрено фалшифицирано.
- Да, вестник „ Ню Йорк Таймс “ написа тъкмо това, описвайки обстановката – че обвиняванията против Вас са предявени „ в границите на по-широките старания на държавното управление за секване опитите на Русия да повлияе на американската политика в навечерието на президентските избори през ноември “.
- Аз работя в „ Първи канал “ и всичко, което върша, по предписание е напълно намерено. Всичко е на съветски език. „ Първи канал “ не се излъчва в Съединени американски щати. Аз по никакъв метод не бих могъл и не мога в никаква степен да въздействам на американската вътрешнополитическа обстановка.
Относно намесата, тук евентуално би било по-интересно да разгледаме настояванията на украинските публични лица, които отдавна приканват Белия дом да предприеме ограничения против мен. Става дума за украинска интервенция на много високо равнище. По този сюжет работи група „ Ермак – Макфол “ (предвождана от началника на кабинета на украинския президент и някогашния дипломат на Съединени американски щати в РФ, изработваща рекомендации за глобите – б.а.) Това е узаконена форма на украинска интервенция на високо равнище във взимането на решения във Вашингтон.
Много би ми било забавно да схвана, по какъв начин е станало по този начин, че при обиска в дома ми (през август – б.а.) – който продължи четири дни и по време на който бяха отнесени движимости с камиони с ремаркета – на моята поляна, по думите на съседи, е имало към 50 индивида, доста от които са дошли не със служебни коли, както нормално идват от ФБР, а с персонални коли. И по какъв начин се получи по този начин, че тези хора – някои от които след това са били виждани и в магазина на прилежащото градче – по някаква причина са говорили на украински. Много ми се желае да схвана каква роля е имала украинската интервенция в американската политика в тази обстановка.
- Вие и брачната половинка Ви ще се опитате да оспорите предявените обвинявания пред американския съд?
- Трябва да обсъдя това с юристите си и преди да съм разговарял с тях в детайли, естествено няма да взимам никакви решения. Ако за оборване на обвиняванията би трябвало да отидем в Съединени американски щати, тогава не – не бих бил ни минимум изкушен да го върша. Познавайки методите на тази администрация, и знаейки на какво бяха способни във връзка с някогашния, а евентуално и предстоящ, президент на Съединените щати, имам поради Тръмп, разбирам, че не може да става дума за никакво обективно разглеждане на моето дело.
Тази обстановка, несъмнено, ми е извънредно неприятна. Сметките ми са замразени, не мога да платя налозите на дома си и да покрия други свързани с него разноски. При състояние, че освен не се считам за отговорен, само че и схващам тази обстановка като че ли съм преследван от Гестапо. Най-малкото от морална позиция считам, че правя всичко вярно. И считам да се опълчва на това, считам интензивно да работя тези дейности на администрацията на Байдън да не останат ненаказани.
- Разбираемо е, че множеството сътрудници в Русия Ви поддържат интензивно, а по какъв начин е в Съединени американски щати? Вашите сътрудници там откликнаха ли по някакъв метод на тази обстановка?
- Откликнаха доста звучно – с гробовно безмълвие. Не съм чул някой да ме е осъдил по някакъв метод, само че не съм видял и поддръжка. Моите сътрудници там са дисциплинирани хора, те схващат американската обстановка. Дори човек като Джефри Сакс (известен американски икономист, професор от Колумбийския университет – б.а.), който преди няколко дни беше при мен в ефир, изчезна от водещите американски телевизионни канали и даже не му дават да разгласява във водещи американски издания. Казвам „ даже на него “, тъй като той беше считан за един от водещите американски икономисти и политолози. И даже той е отсечен от опцията да изрича своето мнение там.
В Съединени американски щати се наложи климат на тоталитарна политкоректност, при който въобще не е допустимо да се разисква тематиката за връзките с Русия, защото незабавно щом човек стартира да приказва нещо друго от генералната русофобска линия, незабавно му се дава отговор: „ Ааа, това към този момент сме го чували от Путин “.
- В западните медии Ви назовават „ агитатор “ и „ рупор на Кремъл “.
- За тях „ агитатор “ и „ рупор на Кремъл “ е всеки, който се отклонява от американската политическа уместност. Аз освен се отбивам от нея безусловно еднопосочно, само че и по никакъв метод не я одобрявам. Относно „ рупора на Кремъл “ – не съм в течение някой да ме е назначавал на този пост и да ми е давал такива компетенции. Ако наблюдавате две мероприятия, в които участвах, на които беше и Владимир Владимирович Путин, ще видите, че и двата пъти ние с него имахме разногласия.
- Петербургския интернационален стопански конгрес и Валдайския конгрес.
- Да. И имам ясното чувство, че в „ Първи канал “ като цяло ми дават опция да приказвам това, което желая. Във време на война, несъмнено, няма и не може да има цялостна независимост, и не е нужно да ме цензурират в това отношение. Аз и самичък разбирам, че войната е война. Но в никакъв случай, никой не ми е давал никакви указания. Чувал съм, че има такива, само че освен не съм се сблъсквал с тях, само че и в никакъв случай на мен персонално никой не ми е споменавал нещо сходно.
Аз, несъмнено, се интересувам от мнението на съветските управляващи. Ако не се интересувах от него, нямаше да извършвам отговорностите си. Доста необичайно би било да си ефирен водещ във време на война и да не се интересуваш от позициите на тези, които взимат решенията. Но някой да ми е давал някакви указания, даже и под най-завоалирана форма – няма безусловно нищо такова.
- Вие имате удивителна биография. Бил сте преследван и даже задържан за инакомислие в Съветския съюз, а в този момент ви грози гигантска присъда в Съединени американски щати, може да се каже също за инакомислие.
- Да, само че в Съветския съюз не ме заплашваше гигантска присъда – дадоха ми две седмици, които почтено излежах в следствения арест „ Матроска тишина “. Но все пак, когато заминавах от Съветския съюз, ми разрешиха да взема със себе си всичките си движимости, въпреки и те да не бяха доста. Но най-важното е, че когато моите родители напускаха, а те бяха правозащитници, които Комитет за Държавна сигурност (на СССР) изгони от Съюз на съветските социалистически републики, те съумяха да вземат със себе си фамилните ни картини, икони и даже някаква част от старинните ни мебели. По време на обиска в дома ни в този момент (в Съединени американски щати – б.а.) всичко това беше конфискувано. Като тези предмети нямат ни минимум отношение към работата на моята жена. Това са движимости, които са принадлежали на фамилията ни доста години, в тази ситуация с картините и иконите това са десетки години, защото преди този момент са били благосъстоятелност на родителите ми. Сега всичко това беше свалено от стените по метод, който не мога да нарека друго, с изключение на разгром. Счупили са покрива, развалили са пода. Каква връзка има това със законни следствени дейности?
Интересното е, че са оставили на видно място моя револвер. По принцип, когато се прави подобен обиск, първото, което конфискуват, са средствата за връзка. Но в това не им е провървяло в моя случай, тъй като аз не бях живял там през последните две години и всичките ми устройства са с мен тук, в Русия. Но са намерили моя револвер и по някаква причина са го оставили на видно място. Не зная, дали това не е бил някакъв намек към мен – че би трябвало да се гръмна или че могат да ми създадат нещо – не мога да чета непознати мисли. Особено мислите на хора с извратено въображение и рисково възприятие за безотговорност.
- Имам един може би финален въпрос, въпреки че по него може да се напише дисертация. Неотдавна в границите на различен план се рових в архиви, гледах новинарски материали от пролетта на 2004 година, когато Сергей Лавров преди малко беше станал министър на външните работи. И тогава с учудване открих, че Вие сте бил първият представител на експертната общественост – освен интернационална, само че и въобще като цяло – който тогава е бил признат от новоназначения министър. Обсъждали сте руско-американските връзки и Сергей Лавров тогава е споделил, че няма никакви стратегически различия сред Москва и Вашингтон, има единствено тактически разночетения. Минаха 20 години и у двете страни останаха единствено едни различия, които са и тактически и, което е по-лошо, стратегически. Как мислите, кой е отговорен за това, че нещата не се развиха добре?
- Първо, благодаря, че ми напомнихте, че съм бил първият представител на експертната общественост, с който се е срещнал Лавров след назначението му за министър. В това евентуално не е имало нищо извънредно, тъй като аз го познавах към този момент от няколко години, когато той беше ръководител на съветската делегация в Организация на обединените нации в Ню Йорк.
Тогава бях доста угрижен от това какъв брой огромен брой ръководители на съветската дипломация, и освен на дипломацията, а въобще на държавните структури, бяха подготвени да играят в партньорство със Съединените щати. Аз бях уверен, че това не може да докара до нищо положително.
Сергей Лавров се отличаваше позитивно от другите в това отношение и въпреки тогава да беше надъхан към съдействие със Съединените щати, той в това време можеше да приказва с по-уверен звук и да показва положителното си, леко саркастично възприятие за комизъм, когато имаше работа с някои по-открити нападки на американските си сътрудници против съветските ползи и против съветското достолепие.
Помня, че през 2004 година при нас в Центъра („ Център за националните ползи “ – б.а.) скоро след американското навлизане в Ирак приказва един от съветските ръководители, не Путин, само че задоволително важен човек. Той сподели, че Русия не поддържа това, което Съединени американски щати направиха в Ирак и го смята за много рисково, само че няма да се намесва и няма да се пробва да извлича някакъв политически капитал за сметка на Съединените щати. По-нататък той сподели, че в случай че бяхме имали други връзки със Съединени американски щати, по-въвлечени, бихме могли даже и да подкрепим Америка, само че не сме имали такива връзки и към този момент такива не се появяват.
Струва ми се, че през 2004 година, макар, несъмнено, огромното неодобрение от американските дейности в Югославия през 1999 година, Русия имаше огромна подготвеност да си сътрудничи със Съединените щати и като цяло приемаше, че Съединени американски щати са единствената пълноценна супердържава. Подробно съм изучавал политиката на Русия след края на Студената война и като се изключи случая, когато самолетът на Примаков се върна назад над Атлантика през 1999 година (По време на полета си за Съединени американски щати Примаков научава за желанията на НАТО да бомбардира Югославия и връща самолета назад в Русия – б.пр.), като цяло не виждах някакви съветски дейности, които да могат да провокират съществено неодобрение в Съединените щати.
Знаете, че още през 1999 година Путин в качеството си на премиер-министър оферираше на Съединени американски щати съдействие в битката с „ Ал Кайда “ и талибаните. Реакцията на администрацията на Клинтън беше такава: не, че руснаците желаят да бъдат в действителност положителни сътрудници, те просто желаят американците да позволен новото съветско въздействие в Централна Азия. И на посланиците на Съединени американски щати беше обещано напътствие – в противен случай, по всевъзможен метод да се противодейства на това съветско въздействие. После това съветско въздействие щеше бъде потърсено, по случая „ Северен съюз “ (коалиция от разнообразни афганистански групи за битка с талибаните, подкрепяна от интернационалната общественост – б.пр.) в Узбекистан, с цел да се помогне на американските военни дейности в Афганистан.След това, в 2007 година, Путин изрази загрижеността си от дейностите на Съединени американски щати и НАТО в границите на известната
„ Мюнхенска тирада “, само че връзките към момента бяха повече или по-малко естествени. По принцип Русия в продължение на доста дълго време се държеше доста сдържано – и в Грузия, и в Украйна, и в други региони, макар че беше все по-малко подготвена да се съгласява с американската надмощие и налагането на правила. Но съгласно мен никой измежду тези, които взимаха и взимат решенията в Москва не се е опитвал да докара работите до сблъскване със Съединени американски щати.
Вие сте права, това е дълъг и комплициран диалог – по какъв начин се доведохме до това състояние. Но аз съм уверен, че от края на 1990-те и началото на 2000-те години, концепцията в никакъв случай да не се допусне Русия още веднъж да бъде самостоятелна мощ на интернационалната сцена ставаше все по-доминираща във Вашингтон. И през този интервал не съм виждал, както не виждам и в този момент, никакви признаци на заинтригуваност от страна на взимащите решенията във Вашингтон за съществено разискване на насъбраните проблеми.
След речта на Путин в Мюнхен няколко индивида, които са участвали, ми споделиха, че не е трябвало да го прави. Както ми сподели един доста почитан някогашен американски посланик, който като цяло се смяташе за благосклонен към Русия, „ This was not helpful “ – това не беше от изгода. Попитах го – от изгода за кого? На което той отвърна, че никой няма да се съгласи да отговори на такива претенции и терзания, каквито изрази Путин. Разбирате ли, даже на подобен рационален и умел човек, който с изключение на всичко друго беше обвързван като съветник с огромни съветски компании, не му е хрумвало, че казаното от Путин би трябвало да се приема съществено.
Затова ми се коства, че главната отговорност за това, което стана, лежи върху Съединените щати и най-много върху американската deep state – дълбоката страна, огромна част от чиито представители, както разбрах през дългогодишната си работа във Вашингтон, е враждебно настроена към Русия. Те не са имали интерес от никакво доближаване с нея, без значение какво са говорили обществено. Обсъждах тази тематика в предаването с Джефри Сакс, който споделя същото чувство – дълбоката страна обезпечава приемствеността на тази вашингтонска политика, без значение от избора на един или различен президент в Белия дом.
Разбира се, президентите, държавните секретари и съветниците по национална сигурност са хора със свои възгледи и подходи към Русия. Но в случай че приказваме въобще, съгласно мен започвайки от Бил Клинтън, се получава тъй че, таман хората, които са или сериозно или враждебно настроени към Русия, на процедура играят решаваща роля за формулирането на политиката на Вашингтон във връзка с Москва.
- Сега ми напомнихте за записките на някогашния дипломат на Съединени американски щати в Русия Джон Съливан, за които наскоро писахме. В тях той си спомня по какъв начин е заречен на помощника на президента Юрий Ушаков да съобщи на тогавашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп покана за честването на 9 май, до момента в който самият той е решен, по личните си мемоари, да направи всичко належащо такава аудиенция да не се състои.
- Не съм се срещал с Джон Съливан, само че преди, когато пристигах в Москва от Вашингтон, постоянно ме канеха на срещи с ръководителите на дипломатическите задачи на Съединени американски щати. Това бяха положителни и най-различни ръководители, най-впечатляващият от които беше Бил Бърнс.
- Сегашният началник на Централно разузнавателно управление на САЩ.
- Да. Винаги ми се е коствало, че това по принцип са рационални хора. Но всякога се оказваше, че колкото и да бяха рационални, в последна сметка те следваха „ партийната линия “, а тя е доста враждебна по отношение на признаването на Русия за самостоятелна велика страна.
Превод за " ": Екатерина Грънчарова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ