Кеворк Кеворкян каза тежката си дума: ЗАКУЧВАНЕ. Журналистът Кеворк Кеворкян

Кеворк Кеворкян сподели тежката си дума: ЗАКУЧВАНЕ. Журналистът Кеворк Кеворкян пусна седмичния си разбор и захапа в негов жанр думата „ закучване “, за какво, вижте в материала.

SafeNews разгласява поста без редакторска интервенция:

ЗАКУЧВАНЕ Тукашната политика, която към този момент е една най-примитивна халтура, явно се закучи. В достоверната си версия закучването се случва, когато две кучета не могат да се разделят едно от друго след полов акт. Това няма нищо общо със закучването на политиците, тяхното е нещо официално, лъжетеатрално, няма истина и пристрастеност в него. Да кажем по този начин: два помияра се засекли край някоя боклукчийска кофа и му блъснали един бърз секс – занемарен, без въображение, за облекчаване да не приказваме. Оргазмът е невъобразим край кофата, всичко е толкоз същинско, колкото са същински пъшканията на преуморена продажница в края на работната й промяна. Нещо сходно виждаме най-често, в случай че ли не и постоянно, в политическото закучване. При него мистериозни остават на първо време аргументите за самото закучване/заклещване, като че ли те са толкоз срамни, че не би трябвало да бъдат обсъждани. Отклещването обаче е относително по-лесно, заклещените твари с лекост заменят сътрудниците си. За разлика от кучешкото заклещване, в човешкия свят заклещването може да е и групово, по едно и също време се заклещват цели групи от индивиди – и естествено, и отклещването им е по-трудоемко. И по този начин си остават закучени песове от най-различни, безусловно несъвместими породи. В политиката и елементарните другарства – даже без смущаващата обърканост на инцидентния коитус – също не могат да бъдат обяснени елементарно. Освен това, при човешките екземпляри постоянно се среща и триклещване, даже четириклещване, с всички произлизащи от това мъчителни последствия. Впрочем, половият аспект на думата „ закучване “ е все по-малко известен, пък и къде могат да видят днешните жители на съвременна България – която също е порядъчно закучена – две животинки, които са по този начин заклещени, че като че ли някой ги е залепил едно за друго с лепилото „ Капчица “. Може би би трябвало да ви напомня остроумната реклама, с която ви предлагаха това велико откритие: една капчица от него бе изцяло задоволителна, с цел да увиснете с главата надолу, залепени с подметките на обувките си вечно за тавана. После обаче се сетиха, че това е естественото положение на нашите политици – да висят с главата надолу – и рекламата изчезна. Потърсиш ли в Google смисъла на думата „ закучване “, на първо време те питат, дали не си имал поради думата „ забременяване “. Или въобще не разясняват същинското значение на думата. Някои източници пък я изясняват по този начин: „ Механизъм или част, която се завърта, завива — не се въртя, не се завивам; заяждам. Винтът се закучи и би трябвало да сложа нов “. Топло, топло, само че не задоволително. За напълно различен винт става дума, нали. Други източници пък прибягват до напълно научни пояснения: „ Закучване е процесът на предаване на информация или познания от един човек на различен, нормално във формата на описване на истории, анекдоти или образци. Закучването може да бъде употребявано за предаване на опит и познания от потомство на потомство, за обмяна на хрумвания и отзиви, или просто за развлечение. В разговорния език, закучването може да бъде употребявано и като синоним на диалог или приказка. “ Ако в някоя кучешка Уикипедия закучването бъде обяснено по този метод, сигурно ще последва всеобщо самоубийство на най-хубавите другари на индивида. Кучетата няма да понесат един акт на нормално съвкупление по този начин да бъде заклещен в дебрите на наукоподобието. Други източници дават и образци за потребление на мистериозната дума: „ Той ни закуча с историята за първата си обич “, „ Вече се усещам скучно, когато не мога да закуча с другари “. Предлагат ни и синоними на „ закучване “: описване, приказване. Има даже и британски превод на думата: „ jamming “. Обратният превод гласи: „ заглушаване “, „ прилепяне “, „ заяждане “. Някои споделят искрено връзките си със своите любимци – чак до най-интимните детайлности – само че те също не са наясно с произхода на „ закучване “. Разказват, да вземем за пример, по какъв начин любимецът им обожава да еякулира благодарение на левия крайник на стопанина си – с цялостно неуважение към десния му крайник, по никакъв метод не можеш да го накараш да го обладае. Но, в последна сметка, никой не се сеща даже да подскаже изначалния генезис на думата „ закучване “. Толкова свенливи ли сме станали – или демократичната ни политкоректност към този момент се разгръща и над кучешкия секс? Дали скоро няма да забранят и думата „ съвкупление “? С какъв демократичен вербален тефлон ще я заменят? Понеже дотук свенливо размишлявахме за закучването, в съзнанието ни сигурно са изплували доста детайлности за света на кучетата. Джон Конъли споделяше, че в случай че Господ не събира индивида с кучетата му в отвъдното, значи не е никакъв Господ… И в случай че кучето няма душа, никой няма. Ако Конъли е прав, кучетата с съображение ще бъдат наскърбени, че ги намесваме в тукашните политически несмислици – а и се мъчим да ги обясняваме с един техен обикновен акт, който, даже да минава и през етапа на заклещването, отново си остава нещо тривиално. Нормално е да чакаме, те самите да нямат високо мнение за човешката раса – различен публицист споделяше, че има хора, на които не бихме поверили и кучето си, до момента в който пикаем, той не прецизира, че има поради основно политиците, само че това се подразбира. Много създатели съизмерват индивида с неговото куче. Един от тях поучава: „ Бъди положително куче и се успокой “. Друг споделя: „ Никое куче не се е родило неприятно “. Заглавието на една ария на Иги Поп е „ Искам да съм твое куче “. Известен създател ни дава визия за безкрайността на Времето по този начин: „ Отдавна – може би още когато кучето на Господ е било пале “. Друг поучава: „ Ако искаш другар във Вашингтон, вземи си куче “. Едно известно предписание гласи: „ Човек не си взема куче, с цел да лае той самият “, това е версия на британската сентенция „ Защо да лаеш самичък, когато имаш куче “ – нашите политици обаче избират сами да излайват и най-дръзките нелепости. „ Ако решиш да дразниш кучетата, постоянно проверявай какъв брой е дълга веригата “ – това е съвета на един създател към проверяващата публицистика. Друг споделя: „ Има граница, до която можеш да подритваш едно лудо куче “ – това не трябва да се не помни, когато „ преборваме “ тероризма. Сякаш тук е подходящо да си спомним за известната африканска сентенция: „ Когато скунксът видял, че лъвът бяга от него, си помислил, че е царят на джунглата. И тогава на пътя му се изпречило едно хремясало куче “. Патриша Корнуел разказва по този начин героя си: „ Той е куче за себе си “. Джон Льо Каре пък споделя: „ Беше като куче, на което са пораснали две опашки “. Друг публицист твърди: „ Кучетата, конете и хората са основани да работят. Без работа ние сме принизени, от време на време необратимо “. Джералд Хосмън е представен с фразата: „ Ние, хората, се боим от звяра във вълка, тъй като не разбираме звяра в самите себе си “. Това умерено може да бъде казано и за кучето. Отчаянието постоянно е споменавано като „ черното куче “, по този начин наричал и Чърчил депресиите, които го спохождали. У. Дийл написа за „ мейнстрийм с смрад на обезсърчение “ – тукашният мейнстрийм не страда от сходни комплекси, той крепко се е закучил/заклещил с едно безподобно безсрамие. И една история, която не може да ни остави безучастни. „ Американската войска взема решение да класифицира своите войскови кучета във Виетнам като „ екипировка “ и след това да ги зареже като стока, която повече не се търси. Когато американците бягат от Южен Виетнам, хиляди военни кучета са трансферирани към южновиетнамската войска или евтаназирани, само че доста от техните обучители в никакъв случай не простят изцяло на своята страна за отношението й към животните. Виетконгците ненавиждат екипите на корпус К-9, тъй като те организират съвсем невъзможни за осъществяване акции – по тази причина преследват с изключително озлобление кучетата и тези, които се грижат за тях. Връзката сред бойците от К-9 и техните кучета е неимоверно здрава – а прочувствените и душевен провали, породени от отношението на американската войска към тези екипи, неизмерими. Една по-мъдра армия, съобразяваща се повече с въздействието на войната върху душeвността, би разрешила на хората да осиновят своите кучета. Вместо това бойците от К-9 виждат по какъв начин Южен Виетнам се предава на Северен Виетнам и схващат, че техните кучета ще бъдат избити за възмездие “/цитирано по книгата на Джон Конъли „ Вълкът през зимата “/. И най-после, тъй като всички би трябвало да се тревожим от разяждането на Общата ни Памет, да напомня думите на един съветски публицист: „ Паметта наподобява на мъртвец, оглозган от обичаното ни куче “. Може неведнъж да проникваме в тази фраза – и все да не съумяваме да стигнем до дъното й. *** Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен. ***

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на 

Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News