Ето ги новите шашми в ресторантите
Казват, че финландците били най-пестеливият народ на планетата, тъй като рядко изхвърляли хранителни боклуци, а по този начин добре приготвяли рибата, че всичко в нея се употребило. Същите били и арабите – всяка част и костица от камилата влизала в приложимост – без значение дали за гозба или за направа на бижу.
Българите не падаме по-долу, само че пък сме царе на това по какъв начин от кори с изминал период на валидност , може да се получи прилична млечна баница. Свареният в котел ориз в понеделник до края на работната седмица – петък, може да бъде модифициран на най-малко пет съществени ястия, а от време на време и прибавен в крем чорба с масло и някакви зеленчуци. Разбира се, в множеството оризови изкушения не се прибавят домати, с цел да не се скапе бързо ястието и да може умерено да се префасонира в друго на по-късен стадий.
Същото важи и за картофите. Ако не се похарчат на картофена салата, на идващия ден се пасират, овкусяват и продават като гарнитура. Ако и тогава не си намерят гладни купувачи за пюрето, то става на картофени кюфтенца, с помощта на яйцата, които стягат сместа, с цел да не се разпадне.
„ Читавите майстори се изнасят по морските курорти. Така в кухните в столицата, а евентуално и останалите градове, остават да работя не напълно положителни готвачи. Тяхното равнище е вид училищен стол и това си проличава по нещата, които оферират – пиле с картофи, пиле със зеле, пиле с ориз, пилешка чорба, крем чорба, руло „ Стефани ”, свинско със зеле, с картофи, със зелен боб и бяла риба пане с картофи. Десертите също са от рецептурниците на късния соц – сутляж, чийз кейк, кремове. Менюто освен, че не е разнообразно, само че за изработката му се употребяват евтини артикули, а постоянно и такива, които се оферират на промоция от огромните вериги магазини. Грамажът на порциите от дълго време е понижен. Кюфтета по времето на Тодор Живков бяха от по 120 грама едното. Днес са 70-80 грама, бъкани са със соя, с рога и копита, само че не и с месо. Така че потребителите сме двойно ощетени – и във връзка с качеството, и в количеството.
Десертите по стандарт би трябвало да са 150-200 грама. Ако ги премерите ще видите, че едвам доближават 100 грама, все пак се продават на цена от 4 до 5 лв.. Прясното мляко в нишестето, отдавана е заменено с вода. Е, по какъв начин може купичка нишесте да се продава за 5 кинта, тъй като някой е решил да прояви творчество като постави от горната страна черешки или ягодки?! За 5 лв. всяка втора стопанка би направила цяла бисквитена торта, освен една хилава порция. Наскоро си взех парче млечна баница. Тежеше 54 грама. Вдигнах скандал на личния състав в елитно столично заведение... Извиниха ми се, дадоха ми още едно парче за отплата. Но когато започнах да хапвам, открих, че корите са по-стари от Анастасия Мозер. Преди това бях хвърлила порция огретен на улично куче, което подуши с муцунка и избяга, без да допре манджата. Като нищо може да са употребявали артикули с изминал период на валидност. Но няма какво да се лъжем – в кухните на заведенията съвсем нищо не се изхвърля. Моя другарка – готвачка ми е разказвала, че даже от най-миризливото месо, може да се подготви съвършен кебап, в случай че се овкуси уместно. Най-вече с повече чубрица, която притъпявала миризмата. Мащерката и кимионът също убивали неприятния мирис ”, споделя столичанката Рени Робева, която заради огромното си служебно натоварване рядко има възможност да върти черпака в домашни условия.
За сметка на това постоянно пазари кутии с подготвена храна за фамилията си и постоянно се сблъсква с казуса, съзнателно предизвикан от ресторантьорите ментарджии, които се пробват да печелбарстват за сметка и на количеството, и на качеството. Госпожата е извънредно недоволна от оризовите ястия, тъй като открила, че един път претоплени на мокровълновата фурна, основават стомашно-чревни разстройства на членовете на семейството й.
В асоциацията на ресторантьорите постоянно постъпват „ страховити ” тъжби за мизерията в столове и кухни . Отдавна евтиното олио и остарялата лой, заедно с палмовото масло, не са най-големия проблем на готвачите. Нито пък намирането на обеци, пърстенчета и други бижутерни аксесоари, откогато на готвачите е неразрешено да се кичат като коледни елхи, навъртайки се край печките. Фалшиви се оказали сигналите, че в китайските заведения се предлага мръвка от мишки, плъхове и котки. Проверката посочила, че няма нито едно заведение в столицата за китайско, което да употребява забранен вид месо. Котешкото имало леко кисел усет, който нямало по какъв начин да се понрави на родните консуматори...
„ Страшното е в българските заведения за бързо хранене, където от нищо се подготвя нещо . Там евтините макарони, „ напудрени ”, се оферират за изискана паста. Фусилите от пакета – за домашно приготвена паста. Месото е от консерви, боба също. За питателните отравяния с яйца през лятото сигналите са стотици. Преди време цяло смолянско учебно заведение пламна от салмонела. Смилянският варен и печен фасул пък в 90% от случаите е импорт от Египет.
Лошото е, че не всеки път може да се потвърди виновност, изключително на личния състав на заведението, тъй като човек хапва и у дома. Имаше случай, при който млад мъж от Пловдив твърдеше, че се е натровил от самун. При проучванията се откри, че отравянето не е от небрежност. Съхранявал е тестения артикул в шкаф, в който са минавали мишки. Вероятно гризачите са заразили филиите... Има заболявания, който се предават на хляба, в случай че той стои до неизмити зеленчуци. Доста консуматори нямат обща кулинарна просвета и сами си повреждат здравето. В огромните кухни има някакъв надзор. Има си началник, който дава отговор за всички и всичко ”, изяснява Галина Здравкова, която е някогашен технолог в сладкарски завод.
Въпреки думите й десетки българи са на мнение, че готвачите съзнателно понижават порции, с цел да могат да скатават храна за у дома. През последните десетина години грамажът на манджите в заведенията бил понижен, за сметка на цените на ястията, които се покачвали всеки сезон.
Гражданите би трябвало да знаят, че следователно е хубаво да алармират непосредствено в Комисията за отбрана на потребителите. Санкцията за машинация с грамажа варира от 500 до 10 000 лв.. С пет стотака се глобяват притежатели на заведения, които за първи път понижават грамажа на предлаганите гозби.
Пестене има даже при изработката на пици. Примерно, икономисват се 40 грама от тестото, само че се прибавя повече салата или домати, с цел да се реализира оповестената тежест в чинията. Калмарите и другите типове морски блага, които са скъпи, също се икономисват. Порция от тях би трябвало да тежи 200 грама, само че прекомерно постоянно се движи сред 110 и 130 грама. В множеството случаи не се употребяват пресни артикули, а замразени, без да бъдат авансово оповестени като такива.
Българите не падаме по-долу, само че пък сме царе на това по какъв начин от кори с изминал период на валидност , може да се получи прилична млечна баница. Свареният в котел ориз в понеделник до края на работната седмица – петък, може да бъде модифициран на най-малко пет съществени ястия, а от време на време и прибавен в крем чорба с масло и някакви зеленчуци. Разбира се, в множеството оризови изкушения не се прибавят домати, с цел да не се скапе бързо ястието и да може умерено да се префасонира в друго на по-късен стадий.
Същото важи и за картофите. Ако не се похарчат на картофена салата, на идващия ден се пасират, овкусяват и продават като гарнитура. Ако и тогава не си намерят гладни купувачи за пюрето, то става на картофени кюфтенца, с помощта на яйцата, които стягат сместа, с цел да не се разпадне.
„ Читавите майстори се изнасят по морските курорти. Така в кухните в столицата, а евентуално и останалите градове, остават да работя не напълно положителни готвачи. Тяхното равнище е вид училищен стол и това си проличава по нещата, които оферират – пиле с картофи, пиле със зеле, пиле с ориз, пилешка чорба, крем чорба, руло „ Стефани ”, свинско със зеле, с картофи, със зелен боб и бяла риба пане с картофи. Десертите също са от рецептурниците на късния соц – сутляж, чийз кейк, кремове. Менюто освен, че не е разнообразно, само че за изработката му се употребяват евтини артикули, а постоянно и такива, които се оферират на промоция от огромните вериги магазини. Грамажът на порциите от дълго време е понижен. Кюфтета по времето на Тодор Живков бяха от по 120 грама едното. Днес са 70-80 грама, бъкани са със соя, с рога и копита, само че не и с месо. Така че потребителите сме двойно ощетени – и във връзка с качеството, и в количеството.
Десертите по стандарт би трябвало да са 150-200 грама. Ако ги премерите ще видите, че едвам доближават 100 грама, все пак се продават на цена от 4 до 5 лв.. Прясното мляко в нишестето, отдавана е заменено с вода. Е, по какъв начин може купичка нишесте да се продава за 5 кинта, тъй като някой е решил да прояви творчество като постави от горната страна черешки или ягодки?! За 5 лв. всяка втора стопанка би направила цяла бисквитена торта, освен една хилава порция. Наскоро си взех парче млечна баница. Тежеше 54 грама. Вдигнах скандал на личния състав в елитно столично заведение... Извиниха ми се, дадоха ми още едно парче за отплата. Но когато започнах да хапвам, открих, че корите са по-стари от Анастасия Мозер. Преди това бях хвърлила порция огретен на улично куче, което подуши с муцунка и избяга, без да допре манджата. Като нищо може да са употребявали артикули с изминал период на валидност. Но няма какво да се лъжем – в кухните на заведенията съвсем нищо не се изхвърля. Моя другарка – готвачка ми е разказвала, че даже от най-миризливото месо, може да се подготви съвършен кебап, в случай че се овкуси уместно. Най-вече с повече чубрица, която притъпявала миризмата. Мащерката и кимионът също убивали неприятния мирис ”, споделя столичанката Рени Робева, която заради огромното си служебно натоварване рядко има възможност да върти черпака в домашни условия.
За сметка на това постоянно пазари кутии с подготвена храна за фамилията си и постоянно се сблъсква с казуса, съзнателно предизвикан от ресторантьорите ментарджии, които се пробват да печелбарстват за сметка и на количеството, и на качеството. Госпожата е извънредно недоволна от оризовите ястия, тъй като открила, че един път претоплени на мокровълновата фурна, основават стомашно-чревни разстройства на членовете на семейството й.
В асоциацията на ресторантьорите постоянно постъпват „ страховити ” тъжби за мизерията в столове и кухни . Отдавна евтиното олио и остарялата лой, заедно с палмовото масло, не са най-големия проблем на готвачите. Нито пък намирането на обеци, пърстенчета и други бижутерни аксесоари, откогато на готвачите е неразрешено да се кичат като коледни елхи, навъртайки се край печките. Фалшиви се оказали сигналите, че в китайските заведения се предлага мръвка от мишки, плъхове и котки. Проверката посочила, че няма нито едно заведение в столицата за китайско, което да употребява забранен вид месо. Котешкото имало леко кисел усет, който нямало по какъв начин да се понрави на родните консуматори...
„ Страшното е в българските заведения за бързо хранене, където от нищо се подготвя нещо . Там евтините макарони, „ напудрени ”, се оферират за изискана паста. Фусилите от пакета – за домашно приготвена паста. Месото е от консерви, боба също. За питателните отравяния с яйца през лятото сигналите са стотици. Преди време цяло смолянско учебно заведение пламна от салмонела. Смилянският варен и печен фасул пък в 90% от случаите е импорт от Египет.
Лошото е, че не всеки път може да се потвърди виновност, изключително на личния състав на заведението, тъй като човек хапва и у дома. Имаше случай, при който млад мъж от Пловдив твърдеше, че се е натровил от самун. При проучванията се откри, че отравянето не е от небрежност. Съхранявал е тестения артикул в шкаф, в който са минавали мишки. Вероятно гризачите са заразили филиите... Има заболявания, който се предават на хляба, в случай че той стои до неизмити зеленчуци. Доста консуматори нямат обща кулинарна просвета и сами си повреждат здравето. В огромните кухни има някакъв надзор. Има си началник, който дава отговор за всички и всичко ”, изяснява Галина Здравкова, която е някогашен технолог в сладкарски завод.
Въпреки думите й десетки българи са на мнение, че готвачите съзнателно понижават порции, с цел да могат да скатават храна за у дома. През последните десетина години грамажът на манджите в заведенията бил понижен, за сметка на цените на ястията, които се покачвали всеки сезон.
Гражданите би трябвало да знаят, че следователно е хубаво да алармират непосредствено в Комисията за отбрана на потребителите. Санкцията за машинация с грамажа варира от 500 до 10 000 лв.. С пет стотака се глобяват притежатели на заведения, които за първи път понижават грамажа на предлаганите гозби.
Пестене има даже при изработката на пици. Примерно, икономисват се 40 грама от тестото, само че се прибавя повече салата или домати, с цел да се реализира оповестената тежест в чинията. Калмарите и другите типове морски блага, които са скъпи, също се икономисват. Порция от тях би трябвало да тежи 200 грама, само че прекомерно постоянно се движи сред 110 и 130 грама. В множеството случаи не се употребяват пресни артикули, а замразени, без да бъдат авансово оповестени като такива.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ