Казусът с Република Северна Македония става все по-спешен, а решения

Казусът с Република Северна Македония става все по-спешен, а решения не се оферират, макар променения метод на новото държавно управление. Защо българската страна не трябва разбрана, какъв е българския интерес и какво можем ние да променим с цел да го защитим и да решим проблема?

Конфликтната точка

Същността на спора сред двете страни е в тълкуването на някои исторически обстоятелства и следствията от това. В формалната българска позиция се желае съблюдаване на всички клаузи и избрания от “Договора за добросъседство ” (2017 г.), гаранции за липса на териториални искания, отвод от малцинствени искания, проверка на образователните стратегии и унищожаване на табели и надписи, насаждащи ненавист против българите. От своя страна Скопие упорства, че България би трябвало да признае съществуването на македонско етническо малцинство на нейна територия, да се отхвърли от някои български възрожденци и да стартира да ги приема като хора с македонско съзнание. В македонското общество с годините е посят страхът, че всичките им съседи имат териториални искания към тази дребна страна и представителите й не изпускат и най-малката опция да се показват като жертви.

Българският интерес

Ние сме народ, който сега намира аргументи за горделивост главно в историята или някое спортно достижение (същото се вижда и там). В резултат на националните произшествия и държавните банкрути сме пропити от комплекси и завист против всички, които са имали роля в тези наши падения. Но ние постоянно сме намирали метод да излезем от сложните обстановки и да надигнем гордо глава. Редно е да го създадем и в този момент, с чест и достолепие.

До края на Втората международна война, въпреки вътрешно разграничени, спорещи, противопоставящи се, ние имаме един народен блян, който сплотява всички. Гордеем сме със Съединението и мечтаем да го доведем до край, тъй като за всички в това време това е единствено началото, остават Македония и Одринско. Моделът, който ни води, е Българската екзархия приета от султана през 1870 година На нейна база се образува и българската нация. След всеки несполучлив опит за това обединяване следват талази от бежанци към България и репресии против останалите по родните си места. В тези години е било елементарно да се формулира българският интерес, тъй като той се е подчинявал на националния блян, само че в настоящо време ние нямаме подобен блян и евентуално затова разнообразни хора дефинират този интерес по друг метод.

Безспорен факт е обаче, че както преди, по този начин и в този момент, имаме публичен консенсус по повод присъединението на Северна Македония към Европейския съюз. Би трябвало да е пределно ясно за всеки един българин, че е в наш интерес тази република допустимо най-бързо да стане част от Европейски Съюз, което ще ни даде опция да засилим съдействието си, търговията, културния продан и да понижим антибългарското въздействие там.

В същото време ние наложихме несъгласие, което е подкрепено от всички политически партии и няма политик, общественик или държавник, който да се е противопоставил на този акт, защото мигновено ще бъде прокълнат от обществото. Но за какво е по този начин? Хем е в наш интерес да спомагаме за присъединението, хем му се противопоставяме и това среща цялостна поддръжка в обществото?!

Когато вървяхме по пътя към Европейския съюз, ни бяха сложени редица условия, в това число и от Гърция и ние изпълнихме всички, без да се оплакваме. Когато Република Македония пое по този път (2005 г.), първи се опълчиха гърците и сложиха условия, които след тежки договаряния (до 2018 г.) бяха признати и страната се преименува от Република Македония на Република Северна Македония. Макар и мъчително, жителите й го одобриха, а и евентуално годините, в които интернационалните организации използваха БЮРМ ( Бивша Югославска Република Македония) им бяха задоволителни, с цел да осъзнаят, че в случай че не го създадат ще останат в изолираност.

Нашето отношение не трябва да бъде като гръцкото, тъй като тези хора са наши братя, които са останали в рамките на друга страна. Не би трябвало и да е мекушаво, тъй като в случай че приемем абсолютно сегашната република, то ние вършим доста неприятна услуга на Европейския съюз. Защото в Северна Македония към момента тъгуват по Титова Югославия, тъй като силата на сръбските и съветските служби е голяма, тъй като към момента се правят репресии против хора с българско съзнание, тъй като няма господство на закона, тъй като не са разкрити досиетата на някогашните служби и не са приети зверствата на комунистическия режим, тъй като пропагандата е държавна политика.

Какъв би бил в тази комплицирана обстановка един изпълним интерес? Какво ново и друго можем да предложим, което до момента не сме опитвали? Как да създадем по този начин, че хем да не предадем битката на дедите си, хем да приемем компромис с наши твърди позиции, с цел да реализираме единодушие?

Този исторически миг ни дава опция да реализираме първа дипломатическа победа от оповестяването на Независимостта насам и сме длъжни да дадем всичко, на което сме способни. Но с цел да се оправим сполучливо е належащо първо да погледнем към себе си и нашите неточности в предишното, да признаем защо сами сме отговорни и по този начин да намерим пътя към компромиса.

Историческият ни принос

Тази република в този момент съществува поради нас, българите. Ние първи измисляме македонския етнос във времената, когато се образува нацията като идея по тези земи (18 век) и го вършим посредством труда на Спиридон Габровски - “История во кратце о болгарском народе словенском ”, в който той развива теорията за античния ни генезис стигащ до изказванието, че Александър Македонски е с български генезис. Този текст, който се пази в Санкт Петербург, той базира на „ История славянобългарска “ на Паисий Хилендарски. Вероятно претекстовете му тогава са били свързани с модерното, за тези времена, съревнование по древност. Всеки етнос по тези земи се стреми да потвърди, че е най-древният на Балканите.

Съществува и друга теза, че всичко поражда в края на 19 век при публикуването в Белград на “Речник од три језика ” от Георги Пулевски, посредством който той се пробва да обособи друг от българския македонски език. Впоследствие той се отхвърля от тази самодейност и написва “ " Язичница. Содержающая староболгарски язик, а уредена ем исправена, да се учат болгарски и македонски синове и керки ", в който той приема македонското произношение за български акцент.

В началото на 20ти век тази идея е прегърната от сръбските националисти, които също имат своите апетити към района, и я обръщат напълно против нас. Впоследствие югославските комунисти доразвиват концпецията и унищожават всички, които и се опълчват, даже и такива, които единствено не я одобряват. Така вследствие на многогодишни репресии, македонската еднаквост бива наложена със мощ на останалите след войните българи.

Водени от прекомерна горделивост и самонадеяност, поради военните победи против Османска империя, ние вършим стратегическа неточност и започваме Междусъюзническата война, обвинявайки Сърбия и Гърция в присвояване на части от Македония и репресии върху българското население там. Всички знаем пагубните последици за България от тази война и едно от тях е основаването на Вардарска бановина като част от Сърбия и след това от кралство Югославия, което се основава след Първата международна война. Така ние губим борбата за този район и неговото население.

Към днешна дата тази република се обитава от хора, които се самоопределят като македонци, албанци, турци, роми и други (под 1% всяка група). Българите са под 0,1% и не са вписани в Конституцията, въпреки че се чакат резултатите от преброяването тази година, което може да даде малко по-различна картина.

Ние сътворяваме и революционната организация, която се бори за свободата на българите в земите, останали под османска власт и я кръщаваме ВМОРО - Вътрешна македоно-одринска революционна организация. След Първата международна война и безвъзвратната загуба на Одринска Тракия я преименуваме на Вътрешна македонска революционна организация.

В днешни дни съществуват политически партии с това име и в двете страни. Тези партии обаче не си партнират, не се харесват и непрекъснато се атакуват. Тамошната Вътрешна македонска революционна организация отстоява македонизма, а нашата - българския шовинизъм. През 90-те години се следи известно разединение в македонската Вътрешна македонска революционна организация, подбудено от македонци с възродено българско съзнание, които желаят републиката да се сближи с България и упорстват това да се случи по политически път посредством напъните на Вътрешна македонска революционна организация. Тези хора биват осъдени и репресирани и това придвижване в партията е унищожено.

Нашият принос за основаването на тази нация е значителен и през днешния ден сме очевидци на резултатата от историческите ни неточности. Не бива да се чудим от кое място и за какво в тази република антибългаризмът е национална теория, както и не трябва да им се сърдим. Редно е да подходим като по-голям и по-мъдър брат и да намерим пътя към сдобряването ни, а това може да стане посредством компромис. Но кой да е той?

Компромисът като средство за дипломатически триумф

Българската позиция е ясна за нас, само че не и за западните сътрудници. Водещите страни в Европейски Съюз и Съединени американски щати оказват напън върху нашите държавници да създадем компромис, тъй като от геополитическа позиция е по-добре за тях Северна Македония да стане член на Европейски Съюз. Но за какво не си дават сметка тези наши сътрудници каква бомба със закъснител е приемането на тази страна в Съюза, без да се е реформирала и без да е премахнала езика на омразата от националната си политика? Отчасти виновността е и наша, тъй като е мъчно да убедим западните дипломати, че македонската нация и език са основани, стъпвайки на антибългаризма. Всички ни гледат с неразбиране, когато го твърдим. Така и не успяхме да ги убедим, че югославския комунистически режим е правил репресии против българите, единствено тъй като имат смелостта да настояват, че са такива. В същото време посредством формалната позиция на Министерството на външните работи ние желаеме реабилитация на тези жертви и акомодация на учебниците, които да отразяват обективно общата ни история. Искаме го от хора, които изрично отхвърлят да имаме обща история. Създадохме и историческа комисия, която би трябвало да реши разногласията, само че тя по този начин и не съумява, даже генерира нови. Редно е да отбележим и, че формалната ни позиция не отразява изцяло настроенията в обществото. Съществуват доста българи, които отхвърлят да одобряват, че македонска нация съществува, въпреки целия свят към този момент да го е признал. Така че ние също имаме върху какво да работим във вътрешен проект с цел да реализираме добросъседство. Какъв компромис ни е нужен обаче с цел да задвижим процеса?

На първо място ние като общество би трябвало да бъдем толерантни към тяхното предпочитание да бъдат приети. Само ние не ги признаваме, даже гърците ги признаха. Не виждам за какво да не признаем съществуването на такива хора и в България. Може да са няколко индивида, само че щом желаят да имат организация е редно да им позволим, тъй като като не го вършим следват неоправдателни присъди в Страсбург за нашата страна. По отношение езика също е видно за всеки българин, че той е много далечен от нашия и доближен до сръбския. Към днешната дата този език е доста друг от българския. Сигурен съм, че можем да намерим компромис по тази тематика, стига от македонска страна да признаят историческата връзка сред двата езика. Толкова доста години са работили да отдалечат македонския от българския, че не можем да отречем резултата. Трудно бихме постигнали някаква смяна в самото наименование, да вземем за пример да го преименуват на македоно-български, без значение, че има доста образци на страни в Европейски Съюз, които приказват на наречия, само че не упорстват, че приказват друг език, такива са Австрия, Швейцария и Белгия.

На второ място би трябвало да смекчим тона и да не звучим ултимативно. Поставянето на ултиматуми не е доброжелателно отношение. Не мисля, че имаме право да желаеме проверка на историографията им. Това е техен вътрешен въпрос, а и не е неотложен. Не би трябвало това да е причина за прекъсване на евроинтеграцията. По тези тематики ще можем да работим дълги години, откакто РСМ стане член на Европейски Съюз.

Отстъпвайки, в действителност настъпваме

Много българи се опасяват да одобряват македонската нация за действителност и сочат разнообразни детайли от тяхната историография, само че в това няма нищо ужасно, тъй като след това ще ни отвори доста благоприятни условия.

Общоизвестно е, че над 120 000 жители на тази република имат български паспорти. Процедурата за тях е лека, тъй като изисква доказване на български генезис, което е елементарно за съвсем всеки македонец, изисква се и нотариално заверена декларация, че заявителя е с българско съзнание. Чака се дълго, тъй като се постановат инспекции от службите ни за сигурност, които лишават най-вече време.

Тази тематика е съществена в македонското общество, даже се желаят оставки на македонски държавници, които имат подобен паспорт, до момента в който тук се откриха “патриоти ”, които генерираха финансови доходи около този развой.

Какво обаче печели българската страна от това? Знаем, че хората там са били поставени под железен капак и са им втълпявани редица лъжи или изопачени исторически обстоятелства и единствения метод да почистим тази агитация е като дадем опция на хората сами да открият истината.

Има доста образци за македонци, които стъпвайки в България и научавайки повече за нея, откриват истината за своя генезис. Такъв образец е една красива госпожица с име Диана Миличевич, чийто татко е сръбски офицер, а майка й е родом от Щип. След като взима български паспорт, тя стартира да учи тук и да открива от ден на ден и повече истини за историята, достигайки до прозрението, че в действителност е българка. Това се случва, откакто изкарва известно време в България и без някой да й е натяквал каква е.

Но не и наложително да живее един македонец в България с цел да възроди самосъзнанието си. Пример за подобен човек е известния ютубър Боби, израснал в Германия, който прави видеа на тематика здравословен живот и бодибилдинг. Възпитан е като македонски славянин, до момента в който в един миг не се обръща към православната вяра и стартира да се интересува от история. Сам открива, че е българин, прави си даже ДНК тест, който го удостоверява, прави и няколко видеа по тематиката.

Разбира се, не всички ще я открият сами, има такива, за които историята няма никакво значение, такива са множеството младежи през днешния ден.

Такъв образец срещнах и аз в една компания, в която работех. Бившият ми сътрудник е от Делчево и приказва отличен български. Дошъл е да приключи тук висшето си обучение, след което си намира работа и си купува апартамент. Заживява тук като български жител и никой не може да улови неговата друга народност, на която той обаче държи.

По време на служебните екскурзии, след няколко тостове всякога имах неблагоразумието да повдигна тематиката за неговото съзнание и след това търпях рецензии за тази си самодейност от другите сътрудници. Чудех се по какъв начин и за какво този човек не желае да разрови предишното, да открие истините, да разбере повече за своя жанр. Бях скучен и натякващ, нещо, което няма по какъв начин да бъде признато добре, освен от него, а от съвсем всеки човек. Аз на негово място бих се чувствал некомфортно. И този човек ми каза- “Не ме интересува какво е било, по този начин сме учили в учебно заведение и толкоз. Аз няма да си трансформира самосъзнанието, мен историята не ме интересува, желая да работя, да си пребивавам живота и да се развличам ”.

Трудно ми беше, само че го разбрах. Днешните младежи в по-голямата си част не се интересуват от история, други неща ги вълнуват, а ние с непрекъснатото връщане на историята единствено ускоряваме отрицателните страсти у тях. Надявам се той скоро да си откри тукашна жена, да сътвори семейство и с годините съм сигурен, че инжектираният в неговото схващане македонизъм ще отшуми. Но в случай че обкръжението му непрестанно натяква какъв е и го заяжда по тази тематика освен, че няма да отшуми, само че и ще се втвърди.

Затова ние би трябвало да сме наясно с характерностите на времето, в което живеем и да подчертаваме върху съответни принадлежности. Такива принадлежности са пазарните. В днешно време се водят стопански войни по целия свят. И неслучайно най-силната стопански страна е и най-силна военно. Засилването на търговията ще ускори и културния продан.

В момента, в който границата падне, доста повече македонци ще идват тук и както доста други преди тях ще се изненадват от топлото посрещане, тъй като са закърмени с ненавист към България и любовта, която им даваме, ги изненадва и трансформира.
Идеята на новия министър-председател Кирил Петков да се основат работни групи, които да търсят изгодите за двете страни от бъдещето присъединение, е чудесна. Този метод даде позитивен резултат при сформиране на новото ни държавно управление и можем да предположим, че ще даде и при договарянията с Република Северна Македония.

Нека преди всичко да сложим икономическия капацитет и по-късно всичко останало. Нека има общи комисии, които да излизат с общи позиции и съответни решения. Единствената комисия, която се колебая да излезе с обща позиция е историческата и поради това е добре да предложим интернационален арбитраж. Нека историци и лингвисти от европейските страни, които са изучавали в елементи историята на Балканите да я основат и да предложат решение, тъй като ние в никакъв случай няма да успеем и ще се въртим в обаян кръг.

Гражданите на Република Северна Македония заслужават да станат част от Европейския съюз и да се освободят от старите си зависимости, които ги възпират по пътя им към построяването на една съвременна и свободна страна! Нека и този път им помогнем!

Източници и препратки:

" История во кратце о болгарском народе словенском " (1792г) - Пето издание, ГУТА-Н, 2019г. Препис на Минчо Минчев.

" Язичница. Содержающая староболгарски язик, а уредена ем исправена, да се учат болгарски и македонски синове и керки " Ръкопис от Георги Пулевски 1892г.

“Речник од три јазика ” - Ѓорѓија Пулевски - 1875 година