Когато шапката пее пънк
Като магьосник, шапкарят Стивън Джоунс посипва върху творенията си с изключение на своя категоричен гений, и щипка тайнствени чудеса, с цел да реализира резултата, който провокират основаните отдолу под ръцете му шапки.Реакциите са от „ уау “ до „ същинско величие “, освен това изказани от английски аристократи, привикнали на какво ли не в региона на шапкарството. Един от любимците на починалата фешън икона Ана Пиаджи, Стивън Джоунс открива ретроспективата си в парижкия музей Galliera с горделивост и убеденост, че шапките приказват тихия и внимателен език на духа.Събитието е тъкмо 25 години след сполучливата галерия в лондонския музей „ Виктория и Албърт “, отдадена на мистериозния поминък на шапкарството, за която Стивън Джоунс беше притеглен като съветник. Често се майтапи пред приятелите си, че е най-големият пънкар измежду шапкарите и най-големият шапкар измежду пънкарите. А Галиано споделя за него: „ Джон може да избере нещо доста простичко, след това да го обърне с хастара нагоре и да го трансформира в произведение на изкуството “.„ Стивън Джоунс – шапките на актьора “ е огромен план на екипа на Джоунс и кураторите, който ще радва феновете на модата и изкуството на шапкарството доникъде на месец март 2025-а. „ За всеки, който се занимава с мода, Париж е центърът на света. Ние вършим нещо друго във Англия и сме доста щастливи от това, нали? Не желаеме да бъдем Париж, нито Париж желае да бъде като нас. Но когато гледаме през рамо, знаем къде се случва всичко “, разрешава си да бъде откровен обичаният шапкар на звездите.
От Кайли Миноуг и сър Мик Джагър, до Бой Джордж и Катрин Зита-Джоунс – всички знаят към кого да се извърнат, когато търсят не просто аксесоар, а шедьовър. Голяма част от клиентите на мистър Джоунс са музиканти. На музиката дължи и пробива си в модата. В изявление за списание Vogue той с ненаситност напомня момента, когато го открива не кой и да е, а самият Жан-Пол Готие, който тогава е на върха на кариерата си.„ Жан-Пол постоянно е имал безпогрешно око. Видя ме във видеоклипа на Culture Club – Do You Really Want to Hurt Me, в който ми заплатиха 20 лири, с цел да нося костюм от три елементи и фес. Написа ми благо писмо с директна покана: „ Бихте ли се интересували да вършиме дизайн на шапки за мен? “. Не можех да допускам, ощипах се най-малко няколко пъти в оня миг. Последва и телефонно позвъняване с думите: „ Сега излизам да обядвам, ще се върна след два часа. Мога ли да видя скиците тогава? “. Нарисувах няколко феса и по този начин стартира всичко! “, спомня си артистичният шапкар.
С подобаващите сътрудници, които не се опасяват от опити, прави чудеса. След суперуспешния старт с Готие го кани и Тиери Мюглер, а след него и Марк Джейкъбс, Клод Монтана, Азедин Алая и даже всемогъщата Рей Кавакубо – сърцето и душата на Comme Des Garçons. С някои от тях си спомня, че минава през серия от артистични конфликти, до момента в който намерят решение, за което да си свидлив ръцете преди излизането на стилния подиум. Единствено с Джон Галиано като че ли приказват на един и същи език. Работил е и за дипломното ревю на стилния дизайнер в Лондон, само че няма съответен спомен за това, тъй като „ работата с Джон е като втурване с влакче. Нямаш концепция по кое време си горе и по кое време долу “, разяснява Стивън Джоунс.Като обожател на музиката, и по-специално на пънк вълната, Джоунс споделя, че намира класическата грациозност за скучна и постоянно се пробва да видоизмени наличието ѝ. С подробност, с катурване на стандартите за пропорции или пък просто с стихия от цветове и форми, той кара шапката да запее пънк.
Като правоприемник на ръгби играч, роден в малко градче покрай Ливърпул през 1957-а, Джоунс е израснал сред надпревари в разнообразни точки на Англия. От тези обиколки пази доста открития по битпазари, които го въодушевяват в работата му и до през днешния ден и в този момент са част от експозицията в Galliera. Виждаме и шапката за ръгби на татко му, картина с чайки, която е нарисувал на девет години, остарялата му учебна вратовръзка, персоналната му карта от годините в „ Сейнт Мартин “, както и над 60 откотюр творения – от Алая до Вюитон, и, несъмнено, над 180 шапки. Сред тях фесовете, основани за Готие, шлемът Boudicca на Бой Джордж, короната от туид на Вивиън Уестууд и бомбето Union Jack, което се трансформира в неговата запазена марка.



Източник: eva.bg


КОМЕНТАРИ