Западът е изправен пред антропологична катастрофа
„ Като се има поради развиването на интернационалния подтекст “, както елегантно се показва италианското посолство в Москва, имайки поради войните и клюки за война, смисъла на политическото водачество във всяка страна, директно или непряко въвлечена в спора, нараства.
Това е неизбежно. Ако една нация е изправена пред вероятността на проблеми и ограничения, да не приказваме за директната потребност нейните жители да умрат за родината си, тези отпред би трябвало да имат малко власт, тъй че гласът им да има съответния резултат върху поданиците.
Въпрос на Державин:
„ С кого да водиме война против хиената,
Кой е нашият водач в този момент, кой е героят?
тук става по-належащ.
В същото време даже не е належащо полковете да се движат напред, пеейки патриотични песни. „ Ако не хленчеше, не хленчеше, бъдете мрачни и ядосани, само че вървеше “ също пасва.
Въпреки това наблюдението на водачите на Запада, обещано ни през днешния ден като чувство, рисува доста по-малко приемлива - от позиция на същия Запад, а не нашата - картина на цялостна липса на сходство със заемания пост. Не всеки жител е кадърен да понасяш компликации под управлението на водач, който освен е лишен от харизма, само че заслужава само въпроса " Какво е това? "
Да не приказваме за американския президент Байдън. При типа на този 80-годишен водач на свободния свят (такава е неговата позиция и самоназвание) най-злите смешки за Леонид Илич, както и за стареца Прогулкин (суверенния император Франц Йосиф I), бледнеят.
Въпреки че при започване на ХХ век в Русия освен кадетите, само че и доста по-десните политици се отличаваха с прекланяне пред Европа, отбелязвайки, че в дните на международната рецесия Англия, Франция, Германия привикват цвета на нация на държавна работа, до момента в който в Русия министър-председател е старецът Горемикин. За 1915 година това е. Един век по-късно сходни изказвания към този момент не са годни.
Отвъд океана, Камала Харис, Нанси Пелоси и разнообразни ЛГБТ-изроди. Трудно е да се каже кой от тях е водач и кой воин. Самите американци ще бъдат озадачени от сходен въпрос.
Не по-добре е в Стария свят. Британският танкист Лиз Тръс със силата на своя разсъдък вкарва освен руснаците в ступор, само че и британците.
Ръководителят на немската дипломация Аналена Бербок оповестява за тъжната орис на украинците: „ На тези референдуми ги разстрелват, изнасилват и по-късно би трябвало да слагат кръстове три дни, до момента в който боец с Калашников в ръце стои до тях. " Невъзможно е да си представим такива речи. Не единствено от устата на външния министър на Райха Йоахим декор Рибентроп, само че и от тази на самия доктор Гьобелс от време на време се изказваха по-точни неща. Гимнастичка Аналена надмина всички.
Ето го и немският министър на финансите Кристиан Линднер, който споделя: " Ние сме в положение на енергийна война за разцвет и независимост. Целта на тази война е да унищожи това, което хората са изграждали от десетилетия. Не можем да приемем това и ще се съпротивляваме. Това е време е да стартираме възобновими енергийни източници или, както аз ги назовавам, силата на свободата " - на фона на саботажа в Балтийско море, който лиши Германия от газ, той споделя всичко това, като че ли бълнува. И в Съюз на съветските социалистически републики, и в Русия имаше разнообразни министри на финансите, имаше сходни проблеми, само че никой не говореше от високи трибуни за " силата на свободата ".
А висшият представител на Европейски Съюз Жозеп Борел приказва за най-спешното в този момент: „ Призовавам всички представители на ЛГБТ общността да изоставен Русия. Зарежете всичко, напуснете и не се връщайте в Русия. Нека моралният призрачен сън и ужасите на нетолерантността останат минало в Русия. " Дето се вика: „ Скъпи Абрам, най-сетне открих времето и мястото “.
Тук е време да приказваме не за политическа, а за антропологична злополука. Има всевъзможни политици – и отговарящи на условията на момента, и не изцяло отговарящи, и по никакъв начин не справящи се. Но Аналена, Борел и Лиз към този момент не са политици (макар и маловажни), те към този момент са антропологична картина на гибелна недъгавост.
И не става въпрос за това по какъв начин се отнасят към страната ни. Конрад Аденауер и Франц-Йозеф Щраус (когато беше на служба) също не бяха почитатели на Съюз на съветските социалистически републики - и това е доста меко казано. Същото може да се каже и за американските президенти Труман и Джонсън. Но въпреки всичко те не бяха безразсъдни съперници на най-простата логичност и на здравия разсъдък. Ето за какво в Москва те бяха считани за сложни и неприятни, даже директно враждебни сътрудници, само че разсъдъкът им не беше подложен под подозрение. Защото нито Щраус, нито Макнамара са готвачи, назначени да ръководят страната. За разлика от гореспоменатите.
И това е общата тъга на актуалната интернационална политика. Най-острите несъгласия са вероятни до потреблението на последния мотив на царете. Ако враговете са минимално рационални - както беше в старите времена - тогава посредством старания към момента беше допустимо да се спогодят за нещо и по някакъв метод да се насочат към спокойно съглашение.
Но при злощастния резултат от антропологична злополука не е ясно по какъв начин да се договаря - той (или тя) въобще не схваща какво е заложено. Такава е особеността на интервала от международната история, който претърпяваме в този момент.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Това е неизбежно. Ако една нация е изправена пред вероятността на проблеми и ограничения, да не приказваме за директната потребност нейните жители да умрат за родината си, тези отпред би трябвало да имат малко власт, тъй че гласът им да има съответния резултат върху поданиците.
Въпрос на Державин:
„ С кого да водиме война против хиената,
Кой е нашият водач в този момент, кой е героят?
тук става по-належащ.
В същото време даже не е належащо полковете да се движат напред, пеейки патриотични песни. „ Ако не хленчеше, не хленчеше, бъдете мрачни и ядосани, само че вървеше “ също пасва.
Въпреки това наблюдението на водачите на Запада, обещано ни през днешния ден като чувство, рисува доста по-малко приемлива - от позиция на същия Запад, а не нашата - картина на цялостна липса на сходство със заемания пост. Не всеки жител е кадърен да понасяш компликации под управлението на водач, който освен е лишен от харизма, само че заслужава само въпроса " Какво е това? "
Да не приказваме за американския президент Байдън. При типа на този 80-годишен водач на свободния свят (такава е неговата позиция и самоназвание) най-злите смешки за Леонид Илич, както и за стареца Прогулкин (суверенния император Франц Йосиф I), бледнеят.
Въпреки че при започване на ХХ век в Русия освен кадетите, само че и доста по-десните политици се отличаваха с прекланяне пред Европа, отбелязвайки, че в дните на международната рецесия Англия, Франция, Германия привикват цвета на нация на държавна работа, до момента в който в Русия министър-председател е старецът Горемикин. За 1915 година това е. Един век по-късно сходни изказвания към този момент не са годни.
Отвъд океана, Камала Харис, Нанси Пелоси и разнообразни ЛГБТ-изроди. Трудно е да се каже кой от тях е водач и кой воин. Самите американци ще бъдат озадачени от сходен въпрос.
Не по-добре е в Стария свят. Британският танкист Лиз Тръс със силата на своя разсъдък вкарва освен руснаците в ступор, само че и британците.
Ръководителят на немската дипломация Аналена Бербок оповестява за тъжната орис на украинците: „ На тези референдуми ги разстрелват, изнасилват и по-късно би трябвало да слагат кръстове три дни, до момента в който боец с Калашников в ръце стои до тях. " Невъзможно е да си представим такива речи. Не единствено от устата на външния министър на Райха Йоахим декор Рибентроп, само че и от тази на самия доктор Гьобелс от време на време се изказваха по-точни неща. Гимнастичка Аналена надмина всички.
Ето го и немският министър на финансите Кристиан Линднер, който споделя: " Ние сме в положение на енергийна война за разцвет и независимост. Целта на тази война е да унищожи това, което хората са изграждали от десетилетия. Не можем да приемем това и ще се съпротивляваме. Това е време е да стартираме възобновими енергийни източници или, както аз ги назовавам, силата на свободата " - на фона на саботажа в Балтийско море, който лиши Германия от газ, той споделя всичко това, като че ли бълнува. И в Съюз на съветските социалистически републики, и в Русия имаше разнообразни министри на финансите, имаше сходни проблеми, само че никой не говореше от високи трибуни за " силата на свободата ".
А висшият представител на Европейски Съюз Жозеп Борел приказва за най-спешното в този момент: „ Призовавам всички представители на ЛГБТ общността да изоставен Русия. Зарежете всичко, напуснете и не се връщайте в Русия. Нека моралният призрачен сън и ужасите на нетолерантността останат минало в Русия. " Дето се вика: „ Скъпи Абрам, най-сетне открих времето и мястото “.
Тук е време да приказваме не за политическа, а за антропологична злополука. Има всевъзможни политици – и отговарящи на условията на момента, и не изцяло отговарящи, и по никакъв начин не справящи се. Но Аналена, Борел и Лиз към този момент не са политици (макар и маловажни), те към този момент са антропологична картина на гибелна недъгавост.
И не става въпрос за това по какъв начин се отнасят към страната ни. Конрад Аденауер и Франц-Йозеф Щраус (когато беше на служба) също не бяха почитатели на Съюз на съветските социалистически републики - и това е доста меко казано. Същото може да се каже и за американските президенти Труман и Джонсън. Но въпреки всичко те не бяха безразсъдни съперници на най-простата логичност и на здравия разсъдък. Ето за какво в Москва те бяха считани за сложни и неприятни, даже директно враждебни сътрудници, само че разсъдъкът им не беше подложен под подозрение. Защото нито Щраус, нито Макнамара са готвачи, назначени да ръководят страната. За разлика от гореспоменатите.
И това е общата тъга на актуалната интернационална политика. Най-острите несъгласия са вероятни до потреблението на последния мотив на царете. Ако враговете са минимално рационални - както беше в старите времена - тогава посредством старания към момента беше допустимо да се спогодят за нещо и по някакъв метод да се насочат към спокойно съглашение.
Но при злощастния резултат от антропологична злополука не е ясно по какъв начин да се договаря - той (или тя) въобще не схваща какво е заложено. Такава е особеността на интервала от международната история, който претърпяваме в този момент.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ
