Православен календар
Като овдовял млад, Йоан Милостиви посветил живота си на молитва
Св. Йоан Милостиви живял в седмия век. Той бил наследник на Кипърския княз Епифаний. Веднъж, когато бил на 15 години, видял насън чудна госпожица с маслинов лист на главата, която му споделила: " Аз съм най-голямата щерка на великия Цар. Ако ми служиш, аз ще изпрося от Него огромна берекет за тебе, тъй като няма по-силна от мене. Самаго Бога аз смъкнах от небето и Го облякох в човешка плът. " През целия си живот Йоан помнел това чудно събитие - бил доброжелателен и великодушен, прощавал обидите и никого не осъждал.
Йоан бил женен и имал деца, само че като овдовял млад, отказал се от света и посветил живота си на молитва. Той бил определен за патриарх в Александрия. Дълго се отказвал от високия ранг, само че най-сетне трябвало да склони пред желанието на царя и народа. Той почнал ревниво да извършва своите нови отговорности, твърдо защитавал вярата срещу лъжеученията, помагал на бедните, търпеливо изслушвал всекиго, който идвал при него, и утешавал всички със състрадание и добър съвет.
Скоро след назначението си за патриарх той повикал църковните чиновници и им споделил: " Обиколете целия град и пребройте имената на всички мои господари! "
- А кои са твои господари, владико? - запитали го удивените чиновници.
- Бедните и сиромасите - дал отговор светецът. - Те са мои господари, тъй като могат да спасят душата ми и да я вкарат във безконечните жилища.
По заповед на патриарха били преброени към седем хиляди небогати, на които той от този момент давал ежедневна издръжка.
В това време персийците завладели Сирия и Палестина и изгорили Йерусалим. Съчувствайки горещо на страдащите, Йоан им изпращал великодушни помощи и откупил голям брой нещастници.
Тогава епископите имали права и на съдии, приети от страната. Бидейки прекомерно ангажиран, той не могъл всекидневно да изслушва всички, които идвали при него, по тази причина определил за тази цел два дни в седмицата - сряда и петък. Седнал при църковните врата, патриархът приемал и деликатно изслушвал всички.
Мнозина укорявали патриарха за неговата благотворителност. Те се бояли да не би да се свършат средствата на църквата. Но патриархът твърдо се уповавал на Бога, Който оказва помощ на милостивите. И фактически, колкото и да раздавал, той в никакъв случай не чувствал дефицит. Господ внушавал на положителните люде да донесат при него пожертвувания. Нему поверявали пари за помощ на бедните и съвсем изпразнената от време на време каса скоро още веднъж се напълняла. Сам Йоан се отказал от всичко, с цел да може повече да раздава на бедните. Той умеел и другите да подбужда към каузи на състрадание.
По време на нападението на персийците Йоан трябвало да се отдалечи от Александрия. Той се отправил за Цариград през отечеството си Кипър. По пътя чул глас, който му говорел: " Царят на царете те вика при Себе си. " Като схванал, че е наближил краят на живота му, той се спрял на острова в гр. Аматунт, приготвил се за гибел и безшумно умрял. Св. патриарх бил заровен в същия град в църквата " Св. Тихон Аматунтски ".
Св. Йоан Милостиви живял в седмия век. Той бил наследник на Кипърския княз Епифаний. Веднъж, когато бил на 15 години, видял насън чудна госпожица с маслинов лист на главата, която му споделила: " Аз съм най-голямата щерка на великия Цар. Ако ми служиш, аз ще изпрося от Него огромна берекет за тебе, тъй като няма по-силна от мене. Самаго Бога аз смъкнах от небето и Го облякох в човешка плът. " През целия си живот Йоан помнел това чудно събитие - бил доброжелателен и великодушен, прощавал обидите и никого не осъждал.
Йоан бил женен и имал деца, само че като овдовял млад, отказал се от света и посветил живота си на молитва. Той бил определен за патриарх в Александрия. Дълго се отказвал от високия ранг, само че най-сетне трябвало да склони пред желанието на царя и народа. Той почнал ревниво да извършва своите нови отговорности, твърдо защитавал вярата срещу лъжеученията, помагал на бедните, търпеливо изслушвал всекиго, който идвал при него, и утешавал всички със състрадание и добър съвет.
Скоро след назначението си за патриарх той повикал църковните чиновници и им споделил: " Обиколете целия град и пребройте имената на всички мои господари! "
- А кои са твои господари, владико? - запитали го удивените чиновници.
- Бедните и сиромасите - дал отговор светецът. - Те са мои господари, тъй като могат да спасят душата ми и да я вкарат във безконечните жилища.
По заповед на патриарха били преброени към седем хиляди небогати, на които той от този момент давал ежедневна издръжка.
В това време персийците завладели Сирия и Палестина и изгорили Йерусалим. Съчувствайки горещо на страдащите, Йоан им изпращал великодушни помощи и откупил голям брой нещастници.
Тогава епископите имали права и на съдии, приети от страната. Бидейки прекомерно ангажиран, той не могъл всекидневно да изслушва всички, които идвали при него, по тази причина определил за тази цел два дни в седмицата - сряда и петък. Седнал при църковните врата, патриархът приемал и деликатно изслушвал всички.
Мнозина укорявали патриарха за неговата благотворителност. Те се бояли да не би да се свършат средствата на църквата. Но патриархът твърдо се уповавал на Бога, Който оказва помощ на милостивите. И фактически, колкото и да раздавал, той в никакъв случай не чувствал дефицит. Господ внушавал на положителните люде да донесат при него пожертвувания. Нему поверявали пари за помощ на бедните и съвсем изпразнената от време на време каса скоро още веднъж се напълняла. Сам Йоан се отказал от всичко, с цел да може повече да раздава на бедните. Той умеел и другите да подбужда към каузи на състрадание.
По време на нападението на персийците Йоан трябвало да се отдалечи от Александрия. Той се отправил за Цариград през отечеството си Кипър. По пътя чул глас, който му говорел: " Царят на царете те вика при Себе си. " Като схванал, че е наближил краят на живота му, той се спрял на острова в гр. Аматунт, приготвил се за гибел и безшумно умрял. Св. патриарх бил заровен в същия град в църквата " Св. Тихон Аматунтски ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ