Бивше ченге, пазило депутатите от народния гняв, сега се разправя със сомалийски пирати
Като охранител на търговски кораби, които пресичат Аденския залив в Тихия океан, а по-късно и като гард въз основата на НАТО в Афганистан е работил през последните пет години търновецът Мирослав Димитров. 44-годишният някогашен служител на реда близо четири години кръстосвал Тихия океан, като за това време се е случвало от 12 месеца в годината един единствено да прекарва на сушата при най-близките си хора. През 2016 година решил, че желае да усеща земя под краката си и отпътувал за Афганистан, където останал две години, оповестява „ Борба “.
„ Не е елементарно и съм наясно, че пресека ли границата на България, животът ми е заплашен, само че при всяко предизвикателство, което поемам, изучавам доста. Благодарение на това, че имам опция да упражнявам и работя с сътрудници от разнообразни страни, самият аз ставам по-добър в специалността си “, споделя Мирослав, който от четири-пет месеца си е взел отпуск от задачите във високорисковите зони. Докато си е в родния град, той работи като инструктор по самозащита и самоотбрана в Дебелец.
Мирослав Димитров е ученик на Хуманитарна гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “ във Велико Търново, където е приключил история и археология. След това обаче избрал да кандидатства в Националния боен университет „ Васил Левски “. „ Двамата ми дядовци са военни. Единият беше граничар и от него помня какви ли не истории, тъй като бях доста придирчив и той ме залъгваше, с цел да си изям яденето. А и като дете гледах екшъни, пораснал съм с „ На всеки километър “. И мечтаех да бъда служител на реда, обаче в тези години не можех да изучавам в Симеоново, в случай че не съм минал казарма. И аз потеглих по каналния ред, само че след втората наборна комисия ми се обади другар, с цел да ми каже, че във Военния университет разкриват нова компетентност „ Вътрешни войски “, споделя Мирослав.
Само 12 били местата в тази нова компетентност, само че тя давала опция на Мирослав да сбъдне фантазията си и да стане служител на реда. Кандидатствал, приели го, в университета почнал да спортува и да се състезава по парашутен многобой. Завършил и с съвсем всичките си сътрудници от специалността отпътувал за София. Щурмуването на Народното събрание се оказало бойното кръщене за младия жандармерист.
„ После бях в оперативния батальон, който стана батальон за специфични интервенции, и по този начин до 2005 година, когато напуснах Министерство на вътрешните работи, тъй като се усещах заклещен, незадоволен и даже отчаян. Дадох си сметка, че нищо не мога да трансформира. И не приказвам по принцип за системата, тъй като системата като цяло си е добра, просто би трябвало да бъде обновявана и да върви в крайник с времето “, признава Мирослав и по-късно добавя, че наскоро имал опцията да преглежда една камара документи, по които се образоват неговите млади сътрудници, и схванал, че системата продължава да разчита на книжа от 1978 година
Така през 2013 година Мирослав подписал контракт и станал защита на търговски кораби, които пресичат зоните с висок риск. „ Този рисков кулоар стартира от Шри Ланка и Малдивите и приключва малко преди Дубай. Кажи-речи приказваме за пресичането на половината Индийски океан. Сомалийските пирати владеят това място, което се охранява към този момент и от кораби на НАТО, само че в никакъв случай няма гаранция “, споделя за живота си в океана Мирослав.
Много бързо той схванал, че районът е извънредно безпаричен, и преди да станат пирати, мъжете там са просто риболовци. „ Обаче знаеш ли, поради бедността няма къде да си продават рибата. Сомалия е в непрекъсната революция и това в допълнение прави региона рисков. Та тези риболовци влизат в океана въоръжени, с цел да пазят сами себе си, до момента в който в един миг не стартират да атакуват корабите. Качат ли се на кораба, ситуацията става неконтролируемо и тогава те на процедура към този момент са взели и кораба, и екипажа за заложници. Ако страната е задоволително богата да откупи хората си, обстановката може и да приключи удобно “, разказва обстановката Мирослав и добавя, че е виждал с очите си по какъв начин тези някогашни риболовци и сегашни пирати получават бали с пари, които им спускат с хеликоптери.
От информатори по пристанищата пиратите разбирт какви кораби ще пресичат залива и с какъв товар се движат. Цялата тази проведена мрежа станала причина корабите да наемат въоръжена защита. „ Имаме строги правила, по които действаме. Не е като по филмите, въпреки че от време на време доста наподобява на филм. Но съгласно договорите, които подписваме, потреблението на смъртоносно оръжие си остава персонална отговорност. Пиратите добре знаят това и постоянно се случва да хвърлят тежкото си въоръжение, с което излизат в океана, във водата. Иди че търси гранатомет на дъното на океана. В лодките остава единствено дребното храна, с която мъжете са тръгнали и в случай че ги настигне бреговата защита да вземем за пример, те споделят: „ Ама ние сме тръгнали риба да ловим, тези от кораба стреляха “, споделя Мирослав.
После в детайли изяснява разпоредбите, които охранителите следват, за защищават корабите от офанзивата на пиратите, които дебнат покрай крайбрежието, само че от време на време употребяват транспортен съд майка, който откарва лодките им във вътрешността в океана. Пиратският бизнес обаче взел да запада, тъй като светът се обединил против пиратите и ограниченията станали доста по-сериозни. Затова и Мирослав избрал последните две години да работи на суша във високорисковите зони и попаднал в Афганистан.
Там охранява със свои сътрудници периметъра въз основата на НАТО, образова локални охранители и работи дружно със зелените барети на Съединени американски щати. Казва, че изцяло осъзнава какъв брой рискована е неговата работа, само че по този начин се усеща много по-удовлетворен в работата си. „ За всичките тези години доста се промени гледната ми точка, методът на мислене също. Сега мога да се веселя на дребните неща, умея да оценявам това което имам и най-много живота си, тъй като съм виждал сътрудници да умират. Затова в този момент взех решение да остана малко по-дълго със фамилията си и да извозвам повече време с двамата си сина, които са на 12 и на 16 година “, споделя Мирослав. Но незабавно добавя, че още не е подготвен да се откаже от работата зад граница.
„ Не е елементарно и съм наясно, че пресека ли границата на България, животът ми е заплашен, само че при всяко предизвикателство, което поемам, изучавам доста. Благодарение на това, че имам опция да упражнявам и работя с сътрудници от разнообразни страни, самият аз ставам по-добър в специалността си “, споделя Мирослав, който от четири-пет месеца си е взел отпуск от задачите във високорисковите зони. Докато си е в родния град, той работи като инструктор по самозащита и самоотбрана в Дебелец.
Мирослав Димитров е ученик на Хуманитарна гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “ във Велико Търново, където е приключил история и археология. След това обаче избрал да кандидатства в Националния боен университет „ Васил Левски “. „ Двамата ми дядовци са военни. Единият беше граничар и от него помня какви ли не истории, тъй като бях доста придирчив и той ме залъгваше, с цел да си изям яденето. А и като дете гледах екшъни, пораснал съм с „ На всеки километър “. И мечтаех да бъда служител на реда, обаче в тези години не можех да изучавам в Симеоново, в случай че не съм минал казарма. И аз потеглих по каналния ред, само че след втората наборна комисия ми се обади другар, с цел да ми каже, че във Военния университет разкриват нова компетентност „ Вътрешни войски “, споделя Мирослав.
Само 12 били местата в тази нова компетентност, само че тя давала опция на Мирослав да сбъдне фантазията си и да стане служител на реда. Кандидатствал, приели го, в университета почнал да спортува и да се състезава по парашутен многобой. Завършил и с съвсем всичките си сътрудници от специалността отпътувал за София. Щурмуването на Народното събрание се оказало бойното кръщене за младия жандармерист.
„ После бях в оперативния батальон, който стана батальон за специфични интервенции, и по този начин до 2005 година, когато напуснах Министерство на вътрешните работи, тъй като се усещах заклещен, незадоволен и даже отчаян. Дадох си сметка, че нищо не мога да трансформира. И не приказвам по принцип за системата, тъй като системата като цяло си е добра, просто би трябвало да бъде обновявана и да върви в крайник с времето “, признава Мирослав и по-късно добавя, че наскоро имал опцията да преглежда една камара документи, по които се образоват неговите млади сътрудници, и схванал, че системата продължава да разчита на книжа от 1978 година
Така през 2013 година Мирослав подписал контракт и станал защита на търговски кораби, които пресичат зоните с висок риск. „ Този рисков кулоар стартира от Шри Ланка и Малдивите и приключва малко преди Дубай. Кажи-речи приказваме за пресичането на половината Индийски океан. Сомалийските пирати владеят това място, което се охранява към този момент и от кораби на НАТО, само че в никакъв случай няма гаранция “, споделя за живота си в океана Мирослав.
Много бързо той схванал, че районът е извънредно безпаричен, и преди да станат пирати, мъжете там са просто риболовци. „ Обаче знаеш ли, поради бедността няма къде да си продават рибата. Сомалия е в непрекъсната революция и това в допълнение прави региона рисков. Та тези риболовци влизат в океана въоръжени, с цел да пазят сами себе си, до момента в който в един миг не стартират да атакуват корабите. Качат ли се на кораба, ситуацията става неконтролируемо и тогава те на процедура към този момент са взели и кораба, и екипажа за заложници. Ако страната е задоволително богата да откупи хората си, обстановката може и да приключи удобно “, разказва обстановката Мирослав и добавя, че е виждал с очите си по какъв начин тези някогашни риболовци и сегашни пирати получават бали с пари, които им спускат с хеликоптери.
От информатори по пристанищата пиратите разбирт какви кораби ще пресичат залива и с какъв товар се движат. Цялата тази проведена мрежа станала причина корабите да наемат въоръжена защита. „ Имаме строги правила, по които действаме. Не е като по филмите, въпреки че от време на време доста наподобява на филм. Но съгласно договорите, които подписваме, потреблението на смъртоносно оръжие си остава персонална отговорност. Пиратите добре знаят това и постоянно се случва да хвърлят тежкото си въоръжение, с което излизат в океана, във водата. Иди че търси гранатомет на дъното на океана. В лодките остава единствено дребното храна, с която мъжете са тръгнали и в случай че ги настигне бреговата защита да вземем за пример, те споделят: „ Ама ние сме тръгнали риба да ловим, тези от кораба стреляха “, споделя Мирослав.
После в детайли изяснява разпоредбите, които охранителите следват, за защищават корабите от офанзивата на пиратите, които дебнат покрай крайбрежието, само че от време на време употребяват транспортен съд майка, който откарва лодките им във вътрешността в океана. Пиратският бизнес обаче взел да запада, тъй като светът се обединил против пиратите и ограниченията станали доста по-сериозни. Затова и Мирослав избрал последните две години да работи на суша във високорисковите зони и попаднал в Афганистан.
Там охранява със свои сътрудници периметъра въз основата на НАТО, образова локални охранители и работи дружно със зелените барети на Съединени американски щати. Казва, че изцяло осъзнава какъв брой рискована е неговата работа, само че по този начин се усеща много по-удовлетворен в работата си. „ За всичките тези години доста се промени гледната ми точка, методът на мислене също. Сега мога да се веселя на дребните неща, умея да оценявам това което имам и най-много живота си, тъй като съм виждал сътрудници да умират. Затова в този момент взех решение да остана малко по-дълго със фамилията си и да извозвам повече време с двамата си сина, които са на 12 и на 16 година “, споделя Мирослав. Но незабавно добавя, че още не е подготвен да се откаже от работата зад граница.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ