Като кихне енергетиката, държавата боледува
Като кихне енергетиката, се разболява страната. Това предизвести преди време госпожа Евгения Харитонова, някогашен ръководител на ДКЕВР. А българската енергетика освен че киха, а години наред се дере от тежка тютюнджийска кашлица. Проблемите в бранша тлеят трето десетилетие и даже се задълбочават, без действително някой да търси решение.
В същото време политиците си разменят едни и същи щедро ослюнчени дъвки - гьола на Белене и неприятните ЕРП-та. Неслучайно седмица преди да научим, че ЧЕЗ продава бизнеса си в България на малко известна компания от Пазарджик, се развихри следващият спор за АЕЦ Белене. Учените от Българска академия на науките, на които държавното управление разпореди да сформират отчет за вероятните сюжети към Втора атомна, оповестиха, че дострояването е стопански допустимо и изцяло оправдано. Бившият министър председател Иван Костов обаче скочи - това е стъкмистика, не си го и помисляйте. Според специалистите от неговата Лаборатория за разбори на риска властта ще си вкара огромен таралеж в гащите, в случай че рестартира плана. Заради Белене енергетиката в действителност ще се разкашля рисково, а метастазите в белите дробове напълно скоро ще обзет цялата страна. И тъкмо в същото време настоящият министър председател Бойко Борисов анонсира пред комшиите, че Белене може да се трансформира в общ Балкански план. България към този момент е похарчила 4 милиарда за гьола, а оборудването „ чака в кашоните “. Така завършването на централата е въпрос на година-две, в случай че се откри финансиране. В сходна оферта има логичност, тъй като настоящият проблем на енергийния пазар през последните години е свръхпредлагането. В тази връзка главният въпрос, обвързван с бъдещето на АЕЦ Белене, е на кого и по какви цени ще се продава токът, в случай че централата бъде приключена. Той е основополагащ, независимо дали ще я достроява страната, китайците, руснаците или различен богат вложител от по-топлия Изток. А да си гарантираш пазара на ток в Западните Балкани за години напред, като направиш тамошните държавни управления съдружници в АЕЦ Белене, е несъмнено добра хрумка. Но вместо Борисов да получи време и поддръжка, с цел да доразвие тази концепция, му се наложи да се пържи на различен ток.
Защото втора седмица България си има нова дъвка - Гинка от Пазарджик, която купува ЧЕЗ. Когато чуят, че с ЕРП-то, което им изпраща сметките и държи шалтера за топлото и светлото, става нещо, жителите настръхват и към този момент не мислят за друго. След препирните и кофите с катран в лицето на врага обаче политиците бяха сюрпризирани от госпожа Върбакова със напълно обичайно предложение - страната да взе участие в договорката, като поеме контролния пакет акции. Нещо сходно на това, за което към този момент настояха Волен Сидеров (от ръководещата коалиция) и Корнелия Нинова (от безконечната в последно време опозиция). Премиерът Борисов в началото опита да оспори сходна опция, като призна, че страната не е най-хубавият собственик за такива работи. Освен това не е ясно на каква цена ще се наложи да откупи това, което самичък той по време на първия си мандат продаде на Фондовата борса. Като умел към този момент състезател министър председателят взе таймаут, изпращайки Върбакова в Чехия да пита дали от ЧЕЗ ще са съгласни да продължат договарянията не с компания „ Инерком Груп “, с която към този момент имат подписан контракт, а с ново обединяване от вида „ Гинко-Бор Плюс “ (каквото би представлявало възможното обединяване сред Гинка Върбакова, страната в лицето на кабинета „ Борисов 3 “ и в добавка - финансиращите институции).
Прогнозите са, че договорка по-скоро няма да има и чехите ще би трябвало да търсят от нула покупател на активите си. Това би било положително решение за всички, с изключение на за ЧЕЗ. Защото чехите очевидно доста бързат да изоставен българския пазар. В което в действителност е и главният проблем - за какво една одобрена и уважавана компания желае да избяга, в случай че има близо 3 млн. сигурни клиенти, които всеки месец почтително си заплащат сметките? Вероятно тъй като това, което е обещавано през 2004 година като бизнес среда и благоприятни условия за развиване у нас, просто не се случва. Пазарът на сила тук си остава нелиберализиран. Българите са все по този начин небогати, а ниската им покупателна дарба кара държавния КЕВР да цеди цените на тока до стотинка. Това пречи те да се приближат до средноевропейските, което пък не се харесва на доставчиците на услугата. Тежката промишленост, която в действителност би трябвало да върти най-големите обороти в енергетиката, все по този начин я няма. На всичко от горната страна ЕРП-ата си остават едни от най-мразените стопански субекти от народа. Макар да не въздействат доста за крайната цена на тока (оперирайки единствено с два от многото съставни елементи, които я формират), ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про са тези, които носят неприятните вести с цифрите от фактурите. В тази обстановка чехите надали желаят да чакат още дълго бизнес климатът у нас да се промени. На всичко от горната страна лицензът им за работа тук не е безконечен.
В този смисъл „ Гинко-Бор Плюс “ е единствено аспиринът, с който политическите фелдшери се пробват да лекуват всенародното главоболие, когато става дума за цените на тока и енергетиката като цяло. И да не разрешава обострянето на старите рани - проваления „ Южен поток “, задънената улица, в която е АЕЦ Белене, енергийната взаимозависимост от Русия, противоречивото ръководство на БЕХ, НЕК и останалите държавни компании, от които в действителност зависи до каква степен сигурна е енергетиката ни и каква ще е крайната цена на тока.
А що се отнася до страната като собственик, министър председателят Борисов е изцяло прав. Видя се за следващ път завчера с двата влака на БДЖ, чиито пасажери висяха с часове в мразовития четвъртък, без никой да им изясни за какво локомотивите отново закъсаха в снега. Или със самолета на „ Райънеър “, който не съумя да кацне на непочистената писта на държавното летище в Пловдив и води пасажерите си на кошмарно странствуване до Тимишоара. Ако сме почтени, в тази ситуация би трябвало да отдадем заслуженото на ЕРП-тата. Колкото и да ги ненавиждаме, те не оставиха дълго без ток нито един собствен клиент, макар виелицата и канския мраз на открито. При състояние че доста от техните уреди са на надалеч по-труднодостъпни места спрямо пистата на Летище Пловдив или гарата в Горна Оряховица - тези стратегически държавни обекти.
Така че прав е министър председателят, когато разсъждава за страната и нейните мениджъри. Дано единствено не си хване белята с този нов стопански хибрид „ Гинко-Бор Плюс “.
В същото време политиците си разменят едни и същи щедро ослюнчени дъвки - гьола на Белене и неприятните ЕРП-та. Неслучайно седмица преди да научим, че ЧЕЗ продава бизнеса си в България на малко известна компания от Пазарджик, се развихри следващият спор за АЕЦ Белене. Учените от Българска академия на науките, на които държавното управление разпореди да сформират отчет за вероятните сюжети към Втора атомна, оповестиха, че дострояването е стопански допустимо и изцяло оправдано. Бившият министър председател Иван Костов обаче скочи - това е стъкмистика, не си го и помисляйте. Според специалистите от неговата Лаборатория за разбори на риска властта ще си вкара огромен таралеж в гащите, в случай че рестартира плана. Заради Белене енергетиката в действителност ще се разкашля рисково, а метастазите в белите дробове напълно скоро ще обзет цялата страна. И тъкмо в същото време настоящият министър председател Бойко Борисов анонсира пред комшиите, че Белене може да се трансформира в общ Балкански план. България към този момент е похарчила 4 милиарда за гьола, а оборудването „ чака в кашоните “. Така завършването на централата е въпрос на година-две, в случай че се откри финансиране. В сходна оферта има логичност, тъй като настоящият проблем на енергийния пазар през последните години е свръхпредлагането. В тази връзка главният въпрос, обвързван с бъдещето на АЕЦ Белене, е на кого и по какви цени ще се продава токът, в случай че централата бъде приключена. Той е основополагащ, независимо дали ще я достроява страната, китайците, руснаците или различен богат вложител от по-топлия Изток. А да си гарантираш пазара на ток в Западните Балкани за години напред, като направиш тамошните държавни управления съдружници в АЕЦ Белене, е несъмнено добра хрумка. Но вместо Борисов да получи време и поддръжка, с цел да доразвие тази концепция, му се наложи да се пържи на различен ток.
Защото втора седмица България си има нова дъвка - Гинка от Пазарджик, която купува ЧЕЗ. Когато чуят, че с ЕРП-то, което им изпраща сметките и държи шалтера за топлото и светлото, става нещо, жителите настръхват и към този момент не мислят за друго. След препирните и кофите с катран в лицето на врага обаче политиците бяха сюрпризирани от госпожа Върбакова със напълно обичайно предложение - страната да взе участие в договорката, като поеме контролния пакет акции. Нещо сходно на това, за което към този момент настояха Волен Сидеров (от ръководещата коалиция) и Корнелия Нинова (от безконечната в последно време опозиция). Премиерът Борисов в началото опита да оспори сходна опция, като призна, че страната не е най-хубавият собственик за такива работи. Освен това не е ясно на каква цена ще се наложи да откупи това, което самичък той по време на първия си мандат продаде на Фондовата борса. Като умел към този момент състезател министър председателят взе таймаут, изпращайки Върбакова в Чехия да пита дали от ЧЕЗ ще са съгласни да продължат договарянията не с компания „ Инерком Груп “, с която към този момент имат подписан контракт, а с ново обединяване от вида „ Гинко-Бор Плюс “ (каквото би представлявало възможното обединяване сред Гинка Върбакова, страната в лицето на кабинета „ Борисов 3 “ и в добавка - финансиращите институции).
Прогнозите са, че договорка по-скоро няма да има и чехите ще би трябвало да търсят от нула покупател на активите си. Това би било положително решение за всички, с изключение на за ЧЕЗ. Защото чехите очевидно доста бързат да изоставен българския пазар. В което в действителност е и главният проблем - за какво една одобрена и уважавана компания желае да избяга, в случай че има близо 3 млн. сигурни клиенти, които всеки месец почтително си заплащат сметките? Вероятно тъй като това, което е обещавано през 2004 година като бизнес среда и благоприятни условия за развиване у нас, просто не се случва. Пазарът на сила тук си остава нелиберализиран. Българите са все по този начин небогати, а ниската им покупателна дарба кара държавния КЕВР да цеди цените на тока до стотинка. Това пречи те да се приближат до средноевропейските, което пък не се харесва на доставчиците на услугата. Тежката промишленост, която в действителност би трябвало да върти най-големите обороти в енергетиката, все по този начин я няма. На всичко от горната страна ЕРП-ата си остават едни от най-мразените стопански субекти от народа. Макар да не въздействат доста за крайната цена на тока (оперирайки единствено с два от многото съставни елементи, които я формират), ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про са тези, които носят неприятните вести с цифрите от фактурите. В тази обстановка чехите надали желаят да чакат още дълго бизнес климатът у нас да се промени. На всичко от горната страна лицензът им за работа тук не е безконечен.
В този смисъл „ Гинко-Бор Плюс “ е единствено аспиринът, с който политическите фелдшери се пробват да лекуват всенародното главоболие, когато става дума за цените на тока и енергетиката като цяло. И да не разрешава обострянето на старите рани - проваления „ Южен поток “, задънената улица, в която е АЕЦ Белене, енергийната взаимозависимост от Русия, противоречивото ръководство на БЕХ, НЕК и останалите държавни компании, от които в действителност зависи до каква степен сигурна е енергетиката ни и каква ще е крайната цена на тока.
А що се отнася до страната като собственик, министър председателят Борисов е изцяло прав. Видя се за следващ път завчера с двата влака на БДЖ, чиито пасажери висяха с часове в мразовития четвъртък, без никой да им изясни за какво локомотивите отново закъсаха в снега. Или със самолета на „ Райънеър “, който не съумя да кацне на непочистената писта на държавното летище в Пловдив и води пасажерите си на кошмарно странствуване до Тимишоара. Ако сме почтени, в тази ситуация би трябвало да отдадем заслуженото на ЕРП-тата. Колкото и да ги ненавиждаме, те не оставиха дълго без ток нито един собствен клиент, макар виелицата и канския мраз на открито. При състояние че доста от техните уреди са на надалеч по-труднодостъпни места спрямо пистата на Летище Пловдив или гарата в Горна Оряховица - тези стратегически държавни обекти.
Така че прав е министър председателят, когато разсъждава за страната и нейните мениджъри. Дано единствено не си хване белята с този нов стопански хибрид „ Гинко-Бор Плюс “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ