Прощавайте, дори на тези, които не заслужават, защото...
Като деца ни принуждаваха да прощаваме. Например когато съседското момче ни вземе играчката, го карат да ви се извини, а вие сте длъжни да му простите. Въпреки че постоянно сте били ядосани дълго по-късно. Като възрастни постоянно чакаме опрощение, само че в множеството случаи на вятъра, написа Bright Side, представено от obekti.bg.
Дори когато хората се извиняват, ние помним това, което са ни предизвикали – това е част от персоналната ни история. Можем да носим бремето на тези обиди през целия си живот. И всеки, който ни нарани, прави това задължение по-тежко, до момента в който не стартира да ни пречи да живеем живота си пълноценно.
Но има хора, които могат да простят даже на тези, които не го заслужават, тъй като знаят, че:
Това оказва помощ да продължим
Когато не дадем амнистия, това значи, че таим в себе си завист, пренебрежение и неодобрение. Запазваме болката в себе си. Мислим за събитията, които ни нараняват още веднъж и още веднъж вместо да се съсредоточим върху по-приятни вероятности.
Преди всичко вие имате потребност от прошката
Смятаме, че прошката касае индивида, който ни е обидил. Че това ще смъкна бремето от него. Истината е, че прошката е значима за нас. Ние не можем да продължим напред без нея. Ние имаме потребност да извиним, за се освободим от обидата и да спрем да живеем в предишното.
Прошката е за всеки
Не единствено за тези, които са се извинили. Иначе какъв е смисълът от нея? Силните хора простят даже на тези, които не заслужават – другояче рискуват да навредят на други поради стаената завист. Обидата може да се трансформира в контузия или комплекс, който да ни накара да се държим по-зле с всички останали към себе си.
Да простиш значи да се освободиш
Само когато прощаваме, можем да се разправим с предишното си по метод, който няма да попречи на бъдещето ни. Когато се освободим от предишното и болката, разчистваме пътя за нови усеща и прекарвания.
Дори когато хората се извиняват, ние помним това, което са ни предизвикали – това е част от персоналната ни история. Можем да носим бремето на тези обиди през целия си живот. И всеки, който ни нарани, прави това задължение по-тежко, до момента в който не стартира да ни пречи да живеем живота си пълноценно.
Но има хора, които могат да простят даже на тези, които не го заслужават, тъй като знаят, че:
Това оказва помощ да продължим
Когато не дадем амнистия, това значи, че таим в себе си завист, пренебрежение и неодобрение. Запазваме болката в себе си. Мислим за събитията, които ни нараняват още веднъж и още веднъж вместо да се съсредоточим върху по-приятни вероятности.
Преди всичко вие имате потребност от прошката
Смятаме, че прошката касае индивида, който ни е обидил. Че това ще смъкна бремето от него. Истината е, че прошката е значима за нас. Ние не можем да продължим напред без нея. Ние имаме потребност да извиним, за се освободим от обидата и да спрем да живеем в предишното.
Прошката е за всеки
Не единствено за тези, които са се извинили. Иначе какъв е смисълът от нея? Силните хора простят даже на тези, които не заслужават – другояче рискуват да навредят на други поради стаената завист. Обидата може да се трансформира в контузия или комплекс, който да ни накара да се държим по-зле с всички останали към себе си.
Да простиш значи да се освободиш
Само когато прощаваме, можем да се разправим с предишното си по метод, който няма да попречи на бъдещето ни. Когато се освободим от предишното и болката, разчистваме пътя за нови усеща и прекарвания.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ