Президентска република или копнеж за монархия?
Като че ли от обезсърчение, наблюдавайки прелестите на най-съвършената форма на ръководство - многопартийната парламентарна народна власт, - в последните години мнозина усещат все по-близка концепцията за президентска република. Но в техните неразбираеми показа дали това не е носталгия по монархията? По твърдата ръка и безапелационните решение? По яркото наличие на персона на мястото на безлично рибооко чиновническо голям брой? Носталгия по откровеността и нормалността? Но в сходни фантазии има и някои неудобства.
Първото стеснение е че едва ли някой от нас, простите жители, е до дъно наясно каква тъкмо президентска република си показва. Президентската република е демократично ръководство, при което президентът с изключение на държавен глава (каквото и да значи това) е и на процедура министър-председател. Тоест, в случай че няма парламентарна поддръжка, още веднъж има проблем. Да не приказваме, че в обстановка като нашата президентът е партийна креатура, пък и в коя ли президентска република не е! Ако многопартийната ни система не е в положение да излъчи държавно управление, то какъв президент ще излъчи. Или ще кажете: той, балотажът, е точно по тази причина. Може, може... И въпреки всичко разликата сред партийно определен президент и водач на партия с болшинство в Народното събрание, който в същото време е и министър-председател, не е огромна - и двамата са своего рода самодръжци, даже министър председателят малко повече. Но пък партийният президент може да напусне партията, която го е основала, и отново да си остане президент, до момента в който министър председателят, в случай че изгуби контрола върху парламентарното болшинство, може и да си иде.
Та, президентската република по принцип е нещо такова, само че оттова нататък има десетки разновидности. Наясно ли сме с тях? Знаем ли на кого ще се падне да промени Конституцията, с цел да наложи някой от тези разновидности? Кой ще бърника в Конституцията? Тошко? Кой може да си показа конституционно болшинство в нашия парламент тъкмо в този живописен миг? Но да не прекършваме крилете на фантазиите.
Феновете на президентската република си показват нещо като просветена и морална тирания. Което отново си е носталгия по монархията. Какво тъкмо си показват? Че отнякъде ще се появи като Deus ex machina българският Марк Аврелий, стига единствено да го пожелаем? Че определен с партийна поддръжка и кой знае какво подмолно финансиране президент с огромни пълномощия ще е доста " убав "? Истината е, че за президентска република сега мечтаят два типа жители: от една страна мъчителни романтици и непоправими идеалисти, които имат вяра, че Доброто ще победи в границите на едно денонощие и от идващия ден Господ ще върви по земята, и въпреки това политически субекти, които са много по-прагматични, само че са се убедили, че не могат да завоюват избори по познатия метод и търсят похват да се промъкнат през задния вход. Следователно безкористната обич на вторите към демокрацията си е чисто двуличие, щом се пробват да прескочат изборния развой. Но отново запитвам: по какъв начин си показват, че ще стане? Служебният кабинет ще се трансформира в постоянен? Имаше такава в официоза на културния марксизъм - " Дойче веле ". Но даже и тогава кой и по какъв начин ще промени Конституцията?
Президентската република и монархията са въпроси, които имат справедлива и субективна страна. Това е второто стеснение. Монархия - да, само че зависи кой е монархът. Президентска република - да, само че зависи кой е президентът. Кадры решают всë. Президентска република може да е сполучлив излаз от прелестите на многопартийната народна власт, стига да има подобаващ президент. То и боен прелом не неприятно, стига да има подобаващ офицерски корпус. Но в противоположен случай оставаме като в оня лаф: в случай че имаше краставица, щяхме да създадем таратор, но няма кисело мляко.
Ако концепцията е посредством ходене към президентска република да се ограничи пагубното въздействие на несъответстващите болшинства - нищо неприятно, дори е похвално, тъй като по този метод ще се ограничи и политически неинформираният избор. Защото в действителност идат несъответстващи болшинства, несъответстващи до самоубийство. Заплахата за образуване на такива болшинства е първо в манипулираните от все по-съвършената медийна агитация простодушни гласоподаватели. Те са хора с други ползи и други, далечни от дейната политика, занимания. Те са почтени хора, които имат вяра на " експертите ", изключително когато " експертите " им приказват от медиите. А експертите знаят по какъв начин да приказват, знаят по какъв начин да манипулират, умеят да усукват истината и се гордеят с това, пишат го на визитните си картички.
Заплаха за образуване на несъответстващи болшинства са и хилядите хормонално обременени младежи, получили неотдавна право на глас и възпитани в изкривената реалност на обществените мрежи. Те се индуцират елементарно от viral послания и се изживяват като дефинитивни и висши изразители на истината. У тях няма подозрение, няма оглеждане на казуса от разнообразни страни. Те също имат вождове, единствено че с тъжна подигравка ги назовават " идоли " и " кумири " по смисъла на втората Божия заповед (за която не са чували).
Хората и от двете групи са положителни, не са неприятни. Просто са лишени от естествени съпротивителни сили в един в действителност неприятен свят. Моралът им е ограбен и сменен с някакъв различен, подправен квазиморал. Нямат неподвижна насочна точка, върху която да успокоят погледа си. Ако почитателите на президентската република (респективно на монархията, измежду които съм и аз) желаят да лимитират деформиращото въздействие на несъответстващите болшинства, венците им ще бъдат нетленни. Работата обаче е там, че който приказва през днешния ден за президентска република, си показва само повече власт за настоящия президент, нищо повече.
Отдавна е ясно, че с смяна на закони нищо не става, изключително когато няма предпочитание тези закони да се съблюдават. Формата на държавно ръководство не прави изключение. Някаква позитивна смяна може да се реализира само с смяна на " мат " риала ", само че и нея някой би трябвало да я измисли, да я стартира и да я организира. А с цел да се случи това, " мат " риалът " най-малкото би трябвало да го пожелае. Иначе ще я караме по този начин. Ще я караме както можем и доколкото можем. Щом сме уверени, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се, най-малко да имаме спокойствието и мъдростта да посрещнем резултатите. Каквито давещите се - такова и тяхното избавление. Както имах случай неотдавна да кажа, на никое място не написа, че ще се оправим, че би трябвало да сме богати, че би трябвало да сме щастливи. За да сме щастливи, първо да се научим да сме признателни. Но ние настойчиво не желаем. В подобен случай ще бъдем това, което ни е писано, че и по-зле, в случай че не престанем с мърморенето. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Първото стеснение е че едва ли някой от нас, простите жители, е до дъно наясно каква тъкмо президентска република си показва. Президентската република е демократично ръководство, при което президентът с изключение на държавен глава (каквото и да значи това) е и на процедура министър-председател. Тоест, в случай че няма парламентарна поддръжка, още веднъж има проблем. Да не приказваме, че в обстановка като нашата президентът е партийна креатура, пък и в коя ли президентска република не е! Ако многопартийната ни система не е в положение да излъчи държавно управление, то какъв президент ще излъчи. Или ще кажете: той, балотажът, е точно по тази причина. Може, може... И въпреки всичко разликата сред партийно определен президент и водач на партия с болшинство в Народното събрание, който в същото време е и министър-председател, не е огромна - и двамата са своего рода самодръжци, даже министър председателят малко повече. Но пък партийният президент може да напусне партията, която го е основала, и отново да си остане президент, до момента в който министър председателят, в случай че изгуби контрола върху парламентарното болшинство, може и да си иде.
Та, президентската република по принцип е нещо такова, само че оттова нататък има десетки разновидности. Наясно ли сме с тях? Знаем ли на кого ще се падне да промени Конституцията, с цел да наложи някой от тези разновидности? Кой ще бърника в Конституцията? Тошко? Кой може да си показа конституционно болшинство в нашия парламент тъкмо в този живописен миг? Но да не прекършваме крилете на фантазиите.
Феновете на президентската република си показват нещо като просветена и морална тирания. Което отново си е носталгия по монархията. Какво тъкмо си показват? Че отнякъде ще се появи като Deus ex machina българският Марк Аврелий, стига единствено да го пожелаем? Че определен с партийна поддръжка и кой знае какво подмолно финансиране президент с огромни пълномощия ще е доста " убав "? Истината е, че за президентска република сега мечтаят два типа жители: от една страна мъчителни романтици и непоправими идеалисти, които имат вяра, че Доброто ще победи в границите на едно денонощие и от идващия ден Господ ще върви по земята, и въпреки това политически субекти, които са много по-прагматични, само че са се убедили, че не могат да завоюват избори по познатия метод и търсят похват да се промъкнат през задния вход. Следователно безкористната обич на вторите към демокрацията си е чисто двуличие, щом се пробват да прескочат изборния развой. Но отново запитвам: по какъв начин си показват, че ще стане? Служебният кабинет ще се трансформира в постоянен? Имаше такава в официоза на културния марксизъм - " Дойче веле ". Но даже и тогава кой и по какъв начин ще промени Конституцията?
Президентската република и монархията са въпроси, които имат справедлива и субективна страна. Това е второто стеснение. Монархия - да, само че зависи кой е монархът. Президентска република - да, само че зависи кой е президентът. Кадры решают всë. Президентска република може да е сполучлив излаз от прелестите на многопартийната народна власт, стига да има подобаващ президент. То и боен прелом не неприятно, стига да има подобаващ офицерски корпус. Но в противоположен случай оставаме като в оня лаф: в случай че имаше краставица, щяхме да създадем таратор, но няма кисело мляко.
Ако концепцията е посредством ходене към президентска република да се ограничи пагубното въздействие на несъответстващите болшинства - нищо неприятно, дори е похвално, тъй като по този метод ще се ограничи и политически неинформираният избор. Защото в действителност идат несъответстващи болшинства, несъответстващи до самоубийство. Заплахата за образуване на такива болшинства е първо в манипулираните от все по-съвършената медийна агитация простодушни гласоподаватели. Те са хора с други ползи и други, далечни от дейната политика, занимания. Те са почтени хора, които имат вяра на " експертите ", изключително когато " експертите " им приказват от медиите. А експертите знаят по какъв начин да приказват, знаят по какъв начин да манипулират, умеят да усукват истината и се гордеят с това, пишат го на визитните си картички.
Заплаха за образуване на несъответстващи болшинства са и хилядите хормонално обременени младежи, получили неотдавна право на глас и възпитани в изкривената реалност на обществените мрежи. Те се индуцират елементарно от viral послания и се изживяват като дефинитивни и висши изразители на истината. У тях няма подозрение, няма оглеждане на казуса от разнообразни страни. Те също имат вождове, единствено че с тъжна подигравка ги назовават " идоли " и " кумири " по смисъла на втората Божия заповед (за която не са чували).
Хората и от двете групи са положителни, не са неприятни. Просто са лишени от естествени съпротивителни сили в един в действителност неприятен свят. Моралът им е ограбен и сменен с някакъв различен, подправен квазиморал. Нямат неподвижна насочна точка, върху която да успокоят погледа си. Ако почитателите на президентската република (респективно на монархията, измежду които съм и аз) желаят да лимитират деформиращото въздействие на несъответстващите болшинства, венците им ще бъдат нетленни. Работата обаче е там, че който приказва през днешния ден за президентска република, си показва само повече власт за настоящия президент, нищо повече.
Отдавна е ясно, че с смяна на закони нищо не става, изключително когато няма предпочитание тези закони да се съблюдават. Формата на държавно ръководство не прави изключение. Някаква позитивна смяна може да се реализира само с смяна на " мат " риала ", само че и нея някой би трябвало да я измисли, да я стартира и да я организира. А с цел да се случи това, " мат " риалът " най-малкото би трябвало да го пожелае. Иначе ще я караме по този начин. Ще я караме както можем и доколкото можем. Щом сме уверени, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се, най-малко да имаме спокойствието и мъдростта да посрещнем резултатите. Каквито давещите се - такова и тяхното избавление. Както имах случай неотдавна да кажа, на никое място не написа, че ще се оправим, че би трябвало да сме богати, че би трябвало да сме щастливи. За да сме щастливи, първо да се научим да сме признателни. Но ние настойчиво не желаем. В подобен случай ще бъдем това, което ни е писано, че и по-зле, в случай че не престанем с мърморенето. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ