Катинското клане
Катинското кръвопролитие (на полски: Zbrodnia katyńska; на съветски: Катынский расстрел) е руско военно закононарушение – всеобщо ликвидиране по време на Втората международна война на близо 22 хиляди поляци (офицери и интелектуалци), осъществено от чиновници на руското Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
Жертвите са взети като военнопленници, откакто Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 година Разстрелите са осъществени основно в гората край с. Катин (Katyń) (на 18 км западно от Смоленск, Русия) и в щабквартирата на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в град Калинин, Русия. В с. Гньоздово е построен полски боен мемориал, отдаден на жертвите от разстрелите. В провеждането на интервенцията са ангажирани над 120 чиновници от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), отпред с Василий Блохин, основен комендант на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
Разкриване
През 1942 година строителни служащи, копаещи под управлението на немските въоръжени сили, откриват покрай вилната околност Катин трап, цялостен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях принадлежат на полски офицери. Германците огласяват злокобната си находка пред международната общност напролет на 1943 година Те декларират, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още напролет на 1940 година По искане на Германия е свикана комисия. Германия упорства в комисията да взе участие Международният червен кръст, само че Съветският съюз се опълчва на това предложение. Германия организира независимо следствие. В него взе участие и българският патолог доцент Марко Марков, който подписва крайното умозаключение на комисията, само че не показва лично мнение. След промяната на властта в България доцент Марков е съден от Народния съд и оневинен. По време на делото патологът заявява, че е подписал заключението под напън на немските лекари. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където отдръпва подписа си от заключението и също по този начин декларира, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г.
През 1943 година Съветите си връщат назад катинските територии, вършат повторна ексхумация и упрекват за случилото се Вермахта. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Става дума за близо 22 000 поляци. На 14 април 1990 година, 47-ата годишнина от разстрела, Съюз на съветските социалистически републики показва официално „ дълбоки съжаления “ и признава, че тайните служби на Съюз на съветските социалистически републики са виновни за разстрела. По-късно Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до случая, от които излиза наяве, че разстрелите фактически са били осъществени през април и май 1940 година от елементи на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
Жертви
В клането умират доста полски бойци, офицери, представители на интелигенцията, едри притежатели – „ цветът “ на полската нация. Сред жертвите са общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 чиновници, 85 редови войници, 131 бежанци; 20 академични професори, 300 медици, няколко хиляди юристи, инженери и учители; повече от 100 писатели и публицисти и над 200 водачи.
Въпреки че съгласно данните на Сталин разстреляните са 25 700, на 3 март 1959 в отчет на ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Александр Шелепин се споделя, че в действителност са разстреляни 21 857 поляци, както следва:
![Роден е Майн Рид]( "Роден е Майн Рид")
Роден е Майн Рид
Томас Майн Рид е британско-американски публицист от северноирландски генезис, творил през XIX век. Автор е на авантюристичен романи и дру...
4421 в Катинската гора (Смоленск)
3820 в лагера „ Старобелск “ (близо до Харков)
6311 в лагер „ Осташково “ (Калининска/Тверска област)
7305 в други лагери и затвори в Западна Украйна и Западна Беларус.
Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав. Около 6 хиляди души са разстреляни собственоръчно от Василий Блохин, комендант на основната квартира на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Лубянка, Москва.
Жертвите са взети като военнопленници, откакто Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 година Разстрелите са осъществени основно в гората край с. Катин (Katyń) (на 18 км западно от Смоленск, Русия) и в щабквартирата на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в град Калинин, Русия. В с. Гньоздово е построен полски боен мемориал, отдаден на жертвите от разстрелите. В провеждането на интервенцията са ангажирани над 120 чиновници от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), отпред с Василий Блохин, основен комендант на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
Разкриване
През 1942 година строителни служащи, копаещи под управлението на немските въоръжени сили, откриват покрай вилната околност Катин трап, цялостен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях принадлежат на полски офицери. Германците огласяват злокобната си находка пред международната общност напролет на 1943 година Те декларират, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още напролет на 1940 година По искане на Германия е свикана комисия. Германия упорства в комисията да взе участие Международният червен кръст, само че Съветският съюз се опълчва на това предложение. Германия организира независимо следствие. В него взе участие и българският патолог доцент Марко Марков, който подписва крайното умозаключение на комисията, само че не показва лично мнение. След промяната на властта в България доцент Марков е съден от Народния съд и оневинен. По време на делото патологът заявява, че е подписал заключението под напън на немските лекари. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където отдръпва подписа си от заключението и също по този начин декларира, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г.
През 1943 година Съветите си връщат назад катинските територии, вършат повторна ексхумация и упрекват за случилото се Вермахта. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Става дума за близо 22 000 поляци. На 14 април 1990 година, 47-ата годишнина от разстрела, Съюз на съветските социалистически републики показва официално „ дълбоки съжаления “ и признава, че тайните служби на Съюз на съветските социалистически републики са виновни за разстрела. По-късно Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до случая, от които излиза наяве, че разстрелите фактически са били осъществени през април и май 1940 година от елементи на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
Жертви
В клането умират доста полски бойци, офицери, представители на интелигенцията, едри притежатели – „ цветът “ на полската нация. Сред жертвите са общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 чиновници, 85 редови войници, 131 бежанци; 20 академични професори, 300 медици, няколко хиляди юристи, инженери и учители; повече от 100 писатели и публицисти и над 200 водачи.
Въпреки че съгласно данните на Сталин разстреляните са 25 700, на 3 март 1959 в отчет на ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Александр Шелепин се споделя, че в действителност са разстреляни 21 857 поляци, както следва:
Томас Майн Рид е британско-американски публицист от северноирландски генезис, творил през XIX век. Автор е на авантюристичен романи и дру...
4421 в Катинската гора (Смоленск)
3820 в лагера „ Старобелск “ (близо до Харков)
6311 в лагер „ Осташково “ (Калининска/Тверска област)
7305 в други лагери и затвори в Западна Украйна и Западна Беларус.
Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав. Около 6 хиляди души са разстреляни собственоръчно от Василий Блохин, комендант на основната квартира на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Лубянка, Москва.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ