Докладът на WWF Жива планета“ констатира: Изгубили сме 73% от популациите на гръбначни животни в дивата природа
Катастрофален срив от 73% в популациите на бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби е регистриран за малко повече от половин век, сочи последното издание на доклада на WWF „ Жива планета “, оповестен през днешния ден. Най-притеснителен е спадът на биоразнообразието в Латинска Америка и Карибския регион, където следените популации от диви животни са намалели с цели 95%. Докладът сигнализира, че наближаваме рискови повратни точки, които „ слагат системата ни под опасност “. За да ги избегнем и да се оправим с климатичната рецесия и загубата на дива природа ще са нужни големи групови старания от всички нас, показват още създателите на проучването. Индексът „ Жива планета “ Чрез Индекса „ Жива планета “ (LPI) учените от WWF и Лондонското зоологическо общество наблюдават положението на съвсем 35 000 популации от 5 495 типа. Проучванията демонстрират, че биоразнообразието изчезва с друга скорост в другите елементи на биосферата, като най-поразителен е спадът в сладководните екосистеми (85%), следван от сухоземните (69%) и морските (56%). Загубата и деградацията на местообитания, провокирана на първо място от метода, по който произвеждаме храната си, е най-често съобщаваната опасност за популациите на диви животни по света. След тях се подреждат свръхексплоатацията на естествените запаси, разпространяването на инвазивни типове в нетипични за тях региони и заболяванията. Съществена опасност, която обгръща все по-големи елементи от земното кълбо, са и климатичните промени. „ Стремителното понижаване на популациите на диви животни може да работи като знак за възходящ риск от изгубване на жизнеспособни екосистеми. Когато екосистемите са развалени, те престават да обезпечават на човечеството изгодите, от които подвластен и които през днешния ден сме привикнали да одобряваме за даденост, като чист въздух, вода и плодородни почви за храна. Ако една екосистема бъде изтласкана оттатък сериозен предел, това би довело до основна и евентуално необратима смяна “, предупреждава Нада Тошева, началник в стратегия „ Опазване на типове “ във WWF България. Глобални повратни точки, като изгубването на тропическите гори на Амазония и всеобщото измиране на кораловите рифове, биха основали шокови талази надалеч оттатък съответните ареали и биха засегнали продоволствената сигурност и поминъка на милиони хора. Предупреждението идва откакто това лято пожарите в амазонските джунгли доближиха най-високия си пик за четиринадесет години, а неотдавна бе доказано и четвъртото всеобщо избелване на корали. „ Природата надава вик за помощ. Изменението на климата и загубата на природа са взаимосвързани рецесии. Те тласкат екосистемите оттатък техните граници като заплашват да увредят животоподдържащите системи на Земята и да дестабилизират обществата. Изчезването на амазонските тропически гори и гибелта на коралите ще бъдат усетени от хората по целия свят “, казва Кирстен Шуит, общоприет шеф на WWF International. Докладът обръща внимание на някои стряскащи данни Изключително тежко е положението на ястребоклюните морски костенурки, гнездящи на остров Милман в Големия бариерен риф, които са намалели с 57% за по-малко от 30 години. Продължава и спадът в популациите на амазонския речен делфин (65%) и по-малкия делфин соталия (75%) в резервата „ Мамирауа “ в Бразилия. Миналата година повече от 330 речни делфина починаха единствено в две езера в интервали на рискови горещини и суша. За благополучие, има и положителни вести. Има данни за популации, които са се нормализирали вследствие на ефикасните старания за тяхното запазване. Сред тях е една следена популация от планински горили в планината Вирунга в Източна Африка, която бележи растеж от 3% годишно. Голям триумф е също и завръщането на зубрите в Централна Европа. Това обаче не е задоволително. „ Въпреки отчайващата обстановка, към момента не сме минали точката, от която връщане обратно няма. Имаме редица огромни съглашения, като Глобалната рамка за биоразнообразието, Парижкото съглашение и Целите на Организация на обединените нации за стабилно развиване, въз основата на които да стартираме възобновяване на природата до 2030 година Взетите решения и подхванатите дейности през идващите пет години ще бъдат от решаващо значение за бъдещето на живота на Земята “, допълва Шуит. Какво вършим в България? WWF България желае да притегли вниманието към намиращите се под опасност животни. Затова обнови напълно своя интерактивен куиз, като добави нови застрашени типове, за чието бъдеще сигнализира отчетът. Куизът предизвиква феновете на природата да разграничат фотоси на действителни животни от такива, генерирани с изкуствен интелект. „ По този метод желаеме да покажем на хората същинските животни и потребността от незабавни ограничения за тяхното запазване. Надяваме се да притеглим интереса към живата планета, тъй като в горите, океаните, пустините и ледените полета към момента има диви животни. Съвсем скоро обаче част от тях може да изчезнат вечно. Дали ще се случи, зависи от нас “, разказва Калина Бояджиева от WWF.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ