Co-working, co-arting, co-teening
" Къщата на архитекта " в сърцето на града дава нетрадиционно пространство за изява както на самостоятелни актьори, по този начин и на към този момент открити имена
© Цветелина Белутова *Статията е завършена публицистично преди откриването на първите случаи на инфектирани с ковид в България
Големият световен тренд на споделените пространства за работа, изкуство, учене и обществени прекарвания от дълго време завладя София, а в последните години излиза и отвън рамките на столицата. Това е обвързвано с редица провокации, произлизащи от естеството на средата в дребните градове, където има по-малко хора в дейна възраст, по-малко практикуващи свободни специалности и таман прохождаща просвета за потреблението на тези места. Всичко това затруднява основаването на споделени пространства с работещ бизнес модел, които да се устоят от наемите на фрийлансъри, цифрови номади или дребни започващи компании. Когато става въпрос за местата за шерване на просвета, важи почти същото - аудиторията е лимитирана и мъчно може да бъде привлечена нова.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Стара Загора не е изключение в това отношение, само че с помощта на напъните и силата на няколко локални запалянковци в града към този момент сполучливо работят три доста разнообразни по своята цел пространства - за работа, изкуство и шерване на познание. Общото сред тях е, че основават по този начин нужната среда, която да задържа по-младите, артистични и софтуерно ориентирани хора в града, променяйки неговата атмосфера и динамичността на другарство.
Две от тези пространства - ZaraLab, чиято цел е в Стара Загора да се обезпечат условия за развиване на IT бранша, и " Къщата на архитекта ", където се провеждат всевъзможни артистични и културни действия - безусловно правят активността си на мускули и поради голямото предпочитание на своите основатели. Третото - Регионалната библиотека " Захарий Княжески " - пък съумява да иновира поради дейните си млади чиновници и партньорствата с локалния бизнес.
Споделена просвета в сърцето на Зарата
" Добре, че се сътвори " Капана " в Пловдив, че хората да почнат да споделят: " Уу, една къща като в " Капана ". Преди се смятаха за зомби места тези къщи, неприветливи и неприятни, само че в действителност са красиви със личните си бръчки ", споделя Боряна Каниду, едно от главните настоящи лица в пространството за просвета " Къщата на архитекта ", което се намира в дома на проектант Христо Димов в центъра на Стара Загора.
Масивната двуетажна сграда в присъщия за втория основен проектант на града жанр романс или сецесион е един от единствено петдесетината оживели паметника на културата. Построена на дребната уличка " Сава Силов " 37 през далечната 1923 година, къщата е на процедура изоставена от гибелта на основателя си заради неналичието на живи наследници. И остава по този начин до 2012 година с всичките следващи негативи - пробити тавани, наводнено мазе, строшени прозорци и безстопанствен двор. Къщата се връща към живота с помощта на група запалянковци с афинитет към изкуството, срещнали се доста години преди този момент в локален танцов отбор.
" Тази къща в действителност стана място за споделено изкуство за хора, които желаят да създадат некомерсиална галерия, режисура или музикална вечер. Не работим единствено в една тенденция. Тя е доста преносима, доста различна къща. " – Боряна Каниду, " Къщата на архитекта "
Фотограф: Цветелина Белутова
" Нямаме бизнес, не желаеме да включваме комерсиална активност в нея - кафе, бар или изложба... Решихме да я вършим като споделено пространство, само че главно за изкуство - co-art-ing пространство ", споделя Каниду, която е един от тримата души в ядрото на Сдружението за модерно изкуство и просвета " Различният взор " - организацията, преобразила къщата на проектант Димов.
Пространство без граници
Пространството, което са основали, в действителност мъчно може да бъде вкарано в рамки. От една страна, това е поради типа на постройката. Красивата къща наподобява в непрекъснато положение на полуремонт както заради обстоятелството, че всичко се поправя съгласно финансовите и времеви благоприятни условия на Каниду и другите членове на екипа, по този начин и поради избрани артистични решения, като да вземем за пример елементи от фасадите, мазилката или таваните да останат неизмазани и небоядисани, с цел да го има достоверното чувство за дълголетието на дома. От друга страна, в къщата се случват толкоз доста действия, че да се дефинира главната ѝ цел е идея пердута.
" Трите плана, по които получаваме финансова поддръжка от общината, са част от културния календар на града - " Джаз на двора ", " Детство в квартала ", и " Нощта на изкуствата " в Стара Загора, където вършим резидентска стратегия за външни участници, идващи да творят в къщата в границите на няколко седмици ", изброява Каниду трите самобитни носещи стълба, към които се върти активността на пространството. Заедно с това обаче кипи бурна активност в партньорство с всевъзможни локални и външни организации и персони.
Тя включва семейството на културни събития като кукления фестивал за възрастни " Пиеро ", кинофестивала " Кинематограф ", гостуването на два камерни спектакъла на държавната опера, десетки некомерсиални изложения на образни изкуства, коледни базари...
Философията на екипа е, че ще даде пространство за правене на различни събития, които се случват рядко в града. " Тази къща в действителност стана място за споделено изкуство за хора, които желаят да създадат некомерсиална галерия, режисура или музикална вечер. Не работим единствено в една тенденция. Тя е доста преносима, доста различна къща ", споделя Каниду.
Това не е първото изоставено и забравено пространство, които тя и екипът на сдружението възобновяват. Първата остаряла къща, която реновират, е известна като " Бръшляновата къща " и става дом на едноименно наименуван изобретателен конгрес. След това следва преобразяването на фоайето на остарялото кино " Комсомол " в града, а в това време всяка година те провеждат и юношески фестивал на изкуствата. Целта на " Къщата на архитекта " в действителност е да концентрира дейностите на " разпиления " из целия град фестивал и да даде пространство те да се случват през цялата година.
Боряна Каниду е безапелационна, че мястото по-скоро се поддържа поради ентусиазма на основателите му и преднамерено не се кандидатства по национални и европейски стратегии за културно финансиране, тъй като екипът няма нужния запас да ги управлява. Бизнес модел също не се търси - актьори могат да платят алегорична сума, с цел да употребяват " Къщата на архитекта " като обикновено коуъркинг пространство или с цел да провеждат галерия или зрелище там, само че не очаквайте да можете да си купите кафе или пиво от непрекъснат бар. За специфични събития се провеждат краткотрайни кетъринг и бар, само че това е по-скоро по изключение. " Да поддържаме мястото като заведение изисква доста надзор - пространството е чартърен, монумент на културата, огромен, значим обект, това значи, че би трябвало да сме тук до сутринта и след това да отваряме отново... не желаеме да си го предизвикваме ", изяснява Каниду.
" Приемаме доста хора, след март месец идват и почват с концепциите, натрупахме техника, мултимедия, екрани, минахме с опит през доста неща и си партнираме доста... другояче това ще бъде една празна къща, в която се случват пет събития на година ", заключва тя.
Общество за иноватори
" От една страна, виждам какъв е капацитетът, а от друга, с какво мястото способства за развиването на града в посока, в която желая. Нужно е да се влага повече в такива места. " – Петко Петков, ZaraLab (дясно)
Фотограф: Цветелина Белутова
От остарялата къща в единия завършек на центъра на Стара Загора се прехвърляме в модерната постройка на комерсиалния център " Сити център " в другия. На втория етаж там се намират необятните зали на ZaraLab, пространството за събития и co-working, основано през 2015 година от едноименната организация. Нейно лице е локалният програмист и деятел Петко Петков. " Основната ни концепция бе да сътвори общество на цифровите хора в Стара Загора и да имаме място, където да се събираме и разясняваме настоящи и забавни тематики, да вършим разнообразни събития, с които да запалителен младежите, да покажем, че това, което вършим, не е нещо скучно и изсъхнало, а е нещо крепко и можеш да бъдеш самостоятелен и да се реализираш на пазара на труда ", споделя той.
От основаването му до момента ZaraLab е домакинствало на към 400 събития с цифрова устременост - къси курсове по програмни езици, маркетинг или реклама в обществените мрежи. Тук гостуват национални и локални IT начинания, като да вземем за пример събитието, дало начало на Internet of Things (IoT) мрежата на града в партньорство с общината, и конференцията на EDIT, план на столичната организация Move.bg за промотиране на цифровия бизнес в страната. Няколко компании и експерти в областта на технологиите пък употребяват за офис елементи от обширното пространство, което заема над 500 кв.м повърхност.
Началото на ZaraLab е сложено на среща на програмистите, която Петков съорганизира при започване на 2015 година Той чака да се появят петнайсетина души, само че идват над 90. " Тогава разбрах, че има смисъл да се направи нещо такова. Бяхме една група хора, която ходихме по кафетата и вършехме там работата. Преди да създадем организацията, видяхме сходна в Пловдив - HackCafe, те към този момент бяха основали сходно пространство, в което имаше и co-working, и когато намерихме това място, взехме решение, че можем да го употребяваме и като споделено ", споделя той. Постепенно пространството стартира да се оборудва с бюра и компютри, като огромната цел на Петков, който е систематичен проектант с над 10-годишен опит в страната и чужбина, е то да стартира да дава отговор на потребностите на младежите в града, които нямат задоволителен достъп до подобаващи образования.
Бъдеще за програмистите
" От една страна, виждам какъв е капацитетът, а от друга, с какво мястото способства за развиването на града в посока, в която желая. Нужно е да се влага повече в такива места ", споделя Петков. Според него казусът на града е, че поради неналичието на благоприятни условия младежите, които приключват, се изнасят от там. А огромната цел на ZaraLab е да сътвори освен пространство, само че и наличие, което да притегля интереса на младите и да ги задържа.
Голямата цел на екипа на ZaraLab е в най-скоро време да стартира провеждането на основополагащи курсове по програмиране в пространството
Фотограф: Цветелина Белутова
В основата на тези проекти стои стартирането на академия за софтуерни разработчици, която да бъде водена от Петков и други съидейници от екипа, който стои зад пространството. " Аз ще имам моя мастър клас, който има седем обособени модула с дълготрайност от една година, почва се от А и Б в програмирането ", споделя той. Академията към този момент има направен бизнес проект и платформа за образования, които ще са платени, с цел да може пространството да стартира да се устоя единствено. Но за приключилите го ще има подобаващ тласък да се запишат - фирмите на Петков и на другите съоснователи на ZaraLab имат потребност от фрагменти. " От завършването на курсовете нататък ние се ангажираме да си създадем фрагменти за компаниите, тъй като имаме повече работа, в сравнение с хора ", споделя програмистът.
Засега пространството се употребява от към двайсетина души, всичките с специалности, които разрешават да се работи отдалечено. Единия етаж е отчасти ангажиран от немска софтуерна компания, а фрийлансърите и една дребна инженерна компания си разделят другия етаж.
Основната спънка пред развиването на ZaraLab е неналичието на време на основателите му да го доразвият. " Нямаме опцията непрекъснато да ангажираме вниманието на младежите, те имат потребност някой да седне, да се занимава с тях, да им демонстрира неща, да основава наличие... Много е мъчно да се прави това, до момента в който някой работи и нещо друго, с цел да го устоя. Напасват се нещата, само че сигурно има потребност от повече хора, които да оказват помощ оперативно. Иначе постоянно е имало и постоянно ще има интерес към пространството, просто не можем да отговорим постоянно на упованията ", приключва Петков.
Библиотека за младите
Изграждането на тийн зоната в районната библиотека е подкрепено от обществената стратегия на " Контур Глобал Марица-изток 3 "
Фотограф: Цветелина Белутова
Третото основно за Стара Загора споделено пространство е Регионалната библиотека " Захарий Княжески " - нагледното доказателство, че даже и считаните за закостенели държавни институции могат да имат съвременно лице, да иновират и да се трансфорат в места, привлекателни за дейните младежи.
Най-голямата библиотека в региона е на повърхност от над седем декара и няколко етажа в някогашния Партиен дом на Стара Загора. Освен съорганизатор на множеството огромни локални и външни фестивали библиотеката приютява юношески клубове по ползи, в това число подобен по роботика и конференция за мотивиращи истории. Студенти от града идват да употребяват читалнята и залата, подобаваща за работа по групови планове в екипи от 20-30 души, а по-възрастни хора употребяват обучителния център с 12 компютъра, с цел да се преквалифицират.
Но несъмнено най-ценната облага на библиотеката, която връща младежите там, е новосъздадената " Тийн зона " на приземния ѝ етаж. " Тийн зоната стартира доста забавно. Наша колежка, която работи в детския отдел, видя по какъв начин децата идват до 14-годишна възраст и след това стопират, тъй като не им харесва да са на едно място с техните баби и дядовци. Това основава един празен ход сред младежите и хората на 25-26, които се връщат в библиотеката ", споделя шефът на библиотеката Надя Груева.
Библиотекарката Димка Михайлова взема решение да изследва казуса в дипломната си работа и дружно с началника си и дипломния ѝ началник създават проект за основаването на зона, която да запълни този " празен ход ".
" Тя направи анкета с възпитаници от целия град и разбра за какво губим тази група. Дипломната работа бе в основата на план, а когато от компанията " Контур Глобал Марица-изток 3 ", която има обществена стратегия за планове, свързани с публични цели, ме попитаха какво желая да направя идната година, ние им го предложихме към този момент написания план ", споделя Груева. За него Димка Михайлова получава премия за млад библиотекар на годината, а районната библиотека - едно пространство, което в действителност притегля младежите.
Държавен co-working
" Модерната библиотека на всички места по света не е музей за книги, а ние би трябвало да сме всичко – и списък на знанието, и място за цялата общественост. За това трябват подобаващи здания. " – Надя Груева, Регионална библиотека " Захарий Княжески "
Фотограф: Цветелина Белутова
Освен проведените действия зоната е отворена за всеки, който пожелае да я употребява. " Ученици идват тук да си приготвят уроците, на всяка маса има опция да се поставя преносим компютър, има и наши преносими компютри и таблети, има огромна стена-дъска, на която може да се прожектират филми... Не сме желали да вършим библиотека в библиотеката, по тази причина материалите, които са там, са по-различни от естествената сбирка - най-новите списания, комикси, албуми ", изброява шефът. Макар че има доброволци, които да фасилитират провеждането на занимания, задачата е пространството да може да се " самоуправлява " от учениците и да бъде на процедура " неразрешено " за възрастни.
Основният проблем пред това библиотеката изцяло да разкрие своя капацитет е, че тя просто не се обитава в уместно пространство. " Модерната библиотека на всички места по света не е музей за книги, а ние би трябвало да сме всичко - и списък на знанието, и място за цялата общественост. За това трябват подобаващи здания ", споделя Груева и отбелязва, че от 30 години в България не е строена постройка, особено пригодена да бъде районна библиотека. В някогашния Партиен дом с изключение на библиотеката се обитават още Национален осигурителен институт и Административният съд.
© Цветелина Белутова *Статията е завършена публицистично преди откриването на първите случаи на инфектирани с ковид в България
Големият световен тренд на споделените пространства за работа, изкуство, учене и обществени прекарвания от дълго време завладя София, а в последните години излиза и отвън рамките на столицата. Това е обвързвано с редица провокации, произлизащи от естеството на средата в дребните градове, където има по-малко хора в дейна възраст, по-малко практикуващи свободни специалности и таман прохождаща просвета за потреблението на тези места. Всичко това затруднява основаването на споделени пространства с работещ бизнес модел, които да се устоят от наемите на фрийлансъри, цифрови номади или дребни започващи компании. Когато става въпрос за местата за шерване на просвета, важи почти същото - аудиторията е лимитирана и мъчно може да бъде привлечена нова.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Стара Загора не е изключение в това отношение, само че с помощта на напъните и силата на няколко локални запалянковци в града към този момент сполучливо работят три доста разнообразни по своята цел пространства - за работа, изкуство и шерване на познание. Общото сред тях е, че основават по този начин нужната среда, която да задържа по-младите, артистични и софтуерно ориентирани хора в града, променяйки неговата атмосфера и динамичността на другарство.
Две от тези пространства - ZaraLab, чиято цел е в Стара Загора да се обезпечат условия за развиване на IT бранша, и " Къщата на архитекта ", където се провеждат всевъзможни артистични и културни действия - безусловно правят активността си на мускули и поради голямото предпочитание на своите основатели. Третото - Регионалната библиотека " Захарий Княжески " - пък съумява да иновира поради дейните си млади чиновници и партньорствата с локалния бизнес.
Споделена просвета в сърцето на Зарата
" Добре, че се сътвори " Капана " в Пловдив, че хората да почнат да споделят: " Уу, една къща като в " Капана ". Преди се смятаха за зомби места тези къщи, неприветливи и неприятни, само че в действителност са красиви със личните си бръчки ", споделя Боряна Каниду, едно от главните настоящи лица в пространството за просвета " Къщата на архитекта ", което се намира в дома на проектант Христо Димов в центъра на Стара Загора.
Масивната двуетажна сграда в присъщия за втория основен проектант на града жанр романс или сецесион е един от единствено петдесетината оживели паметника на културата. Построена на дребната уличка " Сава Силов " 37 през далечната 1923 година, къщата е на процедура изоставена от гибелта на основателя си заради неналичието на живи наследници. И остава по този начин до 2012 година с всичките следващи негативи - пробити тавани, наводнено мазе, строшени прозорци и безстопанствен двор. Къщата се връща към живота с помощта на група запалянковци с афинитет към изкуството, срещнали се доста години преди този момент в локален танцов отбор.
" Тази къща в действителност стана място за споделено изкуство за хора, които желаят да създадат некомерсиална галерия, режисура или музикална вечер. Не работим единствено в една тенденция. Тя е доста преносима, доста различна къща. " – Боряна Каниду, " Къщата на архитекта "
Фотограф: Цветелина Белутова
" Нямаме бизнес, не желаеме да включваме комерсиална активност в нея - кафе, бар или изложба... Решихме да я вършим като споделено пространство, само че главно за изкуство - co-art-ing пространство ", споделя Каниду, която е един от тримата души в ядрото на Сдружението за модерно изкуство и просвета " Различният взор " - организацията, преобразила къщата на проектант Димов.
Пространство без граници
Пространството, което са основали, в действителност мъчно може да бъде вкарано в рамки. От една страна, това е поради типа на постройката. Красивата къща наподобява в непрекъснато положение на полуремонт както заради обстоятелството, че всичко се поправя съгласно финансовите и времеви благоприятни условия на Каниду и другите членове на екипа, по този начин и поради избрани артистични решения, като да вземем за пример елементи от фасадите, мазилката или таваните да останат неизмазани и небоядисани, с цел да го има достоверното чувство за дълголетието на дома. От друга страна, в къщата се случват толкоз доста действия, че да се дефинира главната ѝ цел е идея пердута.
" Трите плана, по които получаваме финансова поддръжка от общината, са част от културния календар на града - " Джаз на двора ", " Детство в квартала ", и " Нощта на изкуствата " в Стара Загора, където вършим резидентска стратегия за външни участници, идващи да творят в къщата в границите на няколко седмици ", изброява Каниду трите самобитни носещи стълба, към които се върти активността на пространството. Заедно с това обаче кипи бурна активност в партньорство с всевъзможни локални и външни организации и персони.
Тя включва семейството на културни събития като кукления фестивал за възрастни " Пиеро ", кинофестивала " Кинематограф ", гостуването на два камерни спектакъла на държавната опера, десетки некомерсиални изложения на образни изкуства, коледни базари...
Философията на екипа е, че ще даде пространство за правене на различни събития, които се случват рядко в града. " Тази къща в действителност стана място за споделено изкуство за хора, които желаят да създадат некомерсиална галерия, режисура или музикална вечер. Не работим единствено в една тенденция. Тя е доста преносима, доста различна къща ", споделя Каниду.
Това не е първото изоставено и забравено пространство, които тя и екипът на сдружението възобновяват. Първата остаряла къща, която реновират, е известна като " Бръшляновата къща " и става дом на едноименно наименуван изобретателен конгрес. След това следва преобразяването на фоайето на остарялото кино " Комсомол " в града, а в това време всяка година те провеждат и юношески фестивал на изкуствата. Целта на " Къщата на архитекта " в действителност е да концентрира дейностите на " разпиления " из целия град фестивал и да даде пространство те да се случват през цялата година.
Боряна Каниду е безапелационна, че мястото по-скоро се поддържа поради ентусиазма на основателите му и преднамерено не се кандидатства по национални и европейски стратегии за културно финансиране, тъй като екипът няма нужния запас да ги управлява. Бизнес модел също не се търси - актьори могат да платят алегорична сума, с цел да употребяват " Къщата на архитекта " като обикновено коуъркинг пространство или с цел да провеждат галерия или зрелище там, само че не очаквайте да можете да си купите кафе или пиво от непрекъснат бар. За специфични събития се провеждат краткотрайни кетъринг и бар, само че това е по-скоро по изключение. " Да поддържаме мястото като заведение изисква доста надзор - пространството е чартърен, монумент на културата, огромен, значим обект, това значи, че би трябвало да сме тук до сутринта и след това да отваряме отново... не желаеме да си го предизвикваме ", изяснява Каниду.
" Приемаме доста хора, след март месец идват и почват с концепциите, натрупахме техника, мултимедия, екрани, минахме с опит през доста неща и си партнираме доста... другояче това ще бъде една празна къща, в която се случват пет събития на година ", заключва тя.
Общество за иноватори
" От една страна, виждам какъв е капацитетът, а от друга, с какво мястото способства за развиването на града в посока, в която желая. Нужно е да се влага повече в такива места. " – Петко Петков, ZaraLab (дясно)
Фотограф: Цветелина Белутова
От остарялата къща в единия завършек на центъра на Стара Загора се прехвърляме в модерната постройка на комерсиалния център " Сити център " в другия. На втория етаж там се намират необятните зали на ZaraLab, пространството за събития и co-working, основано през 2015 година от едноименната организация. Нейно лице е локалният програмист и деятел Петко Петков. " Основната ни концепция бе да сътвори общество на цифровите хора в Стара Загора и да имаме място, където да се събираме и разясняваме настоящи и забавни тематики, да вършим разнообразни събития, с които да запалителен младежите, да покажем, че това, което вършим, не е нещо скучно и изсъхнало, а е нещо крепко и можеш да бъдеш самостоятелен и да се реализираш на пазара на труда ", споделя той.
От основаването му до момента ZaraLab е домакинствало на към 400 събития с цифрова устременост - къси курсове по програмни езици, маркетинг или реклама в обществените мрежи. Тук гостуват национални и локални IT начинания, като да вземем за пример събитието, дало начало на Internet of Things (IoT) мрежата на града в партньорство с общината, и конференцията на EDIT, план на столичната организация Move.bg за промотиране на цифровия бизнес в страната. Няколко компании и експерти в областта на технологиите пък употребяват за офис елементи от обширното пространство, което заема над 500 кв.м повърхност.
Началото на ZaraLab е сложено на среща на програмистите, която Петков съорганизира при започване на 2015 година Той чака да се появят петнайсетина души, само че идват над 90. " Тогава разбрах, че има смисъл да се направи нещо такова. Бяхме една група хора, която ходихме по кафетата и вършехме там работата. Преди да създадем организацията, видяхме сходна в Пловдив - HackCafe, те към този момент бяха основали сходно пространство, в което имаше и co-working, и когато намерихме това място, взехме решение, че можем да го употребяваме и като споделено ", споделя той. Постепенно пространството стартира да се оборудва с бюра и компютри, като огромната цел на Петков, който е систематичен проектант с над 10-годишен опит в страната и чужбина, е то да стартира да дава отговор на потребностите на младежите в града, които нямат задоволителен достъп до подобаващи образования.
Бъдеще за програмистите
" От една страна, виждам какъв е капацитетът, а от друга, с какво мястото способства за развиването на града в посока, в която желая. Нужно е да се влага повече в такива места ", споделя Петков. Според него казусът на града е, че поради неналичието на благоприятни условия младежите, които приключват, се изнасят от там. А огромната цел на ZaraLab е да сътвори освен пространство, само че и наличие, което да притегля интереса на младите и да ги задържа.
Голямата цел на екипа на ZaraLab е в най-скоро време да стартира провеждането на основополагащи курсове по програмиране в пространството
Фотограф: Цветелина Белутова
В основата на тези проекти стои стартирането на академия за софтуерни разработчици, която да бъде водена от Петков и други съидейници от екипа, който стои зад пространството. " Аз ще имам моя мастър клас, който има седем обособени модула с дълготрайност от една година, почва се от А и Б в програмирането ", споделя той. Академията към този момент има направен бизнес проект и платформа за образования, които ще са платени, с цел да може пространството да стартира да се устоя единствено. Но за приключилите го ще има подобаващ тласък да се запишат - фирмите на Петков и на другите съоснователи на ZaraLab имат потребност от фрагменти. " От завършването на курсовете нататък ние се ангажираме да си създадем фрагменти за компаниите, тъй като имаме повече работа, в сравнение с хора ", споделя програмистът.
Засега пространството се употребява от към двайсетина души, всичките с специалности, които разрешават да се работи отдалечено. Единия етаж е отчасти ангажиран от немска софтуерна компания, а фрийлансърите и една дребна инженерна компания си разделят другия етаж.
Основната спънка пред развиването на ZaraLab е неналичието на време на основателите му да го доразвият. " Нямаме опцията непрекъснато да ангажираме вниманието на младежите, те имат потребност някой да седне, да се занимава с тях, да им демонстрира неща, да основава наличие... Много е мъчно да се прави това, до момента в който някой работи и нещо друго, с цел да го устоя. Напасват се нещата, само че сигурно има потребност от повече хора, които да оказват помощ оперативно. Иначе постоянно е имало и постоянно ще има интерес към пространството, просто не можем да отговорим постоянно на упованията ", приключва Петков.
Библиотека за младите
Изграждането на тийн зоната в районната библиотека е подкрепено от обществената стратегия на " Контур Глобал Марица-изток 3 "
Фотограф: Цветелина Белутова
Третото основно за Стара Загора споделено пространство е Регионалната библиотека " Захарий Княжески " - нагледното доказателство, че даже и считаните за закостенели държавни институции могат да имат съвременно лице, да иновират и да се трансфорат в места, привлекателни за дейните младежи.
Най-голямата библиотека в региона е на повърхност от над седем декара и няколко етажа в някогашния Партиен дом на Стара Загора. Освен съорганизатор на множеството огромни локални и външни фестивали библиотеката приютява юношески клубове по ползи, в това число подобен по роботика и конференция за мотивиращи истории. Студенти от града идват да употребяват читалнята и залата, подобаваща за работа по групови планове в екипи от 20-30 души, а по-възрастни хора употребяват обучителния център с 12 компютъра, с цел да се преквалифицират.
Но несъмнено най-ценната облага на библиотеката, която връща младежите там, е новосъздадената " Тийн зона " на приземния ѝ етаж. " Тийн зоната стартира доста забавно. Наша колежка, която работи в детския отдел, видя по какъв начин децата идват до 14-годишна възраст и след това стопират, тъй като не им харесва да са на едно място с техните баби и дядовци. Това основава един празен ход сред младежите и хората на 25-26, които се връщат в библиотеката ", споделя шефът на библиотеката Надя Груева.
Библиотекарката Димка Михайлова взема решение да изследва казуса в дипломната си работа и дружно с началника си и дипломния ѝ началник създават проект за основаването на зона, която да запълни този " празен ход ".
" Тя направи анкета с възпитаници от целия град и разбра за какво губим тази група. Дипломната работа бе в основата на план, а когато от компанията " Контур Глобал Марица-изток 3 ", която има обществена стратегия за планове, свързани с публични цели, ме попитаха какво желая да направя идната година, ние им го предложихме към този момент написания план ", споделя Груева. За него Димка Михайлова получава премия за млад библиотекар на годината, а районната библиотека - едно пространство, което в действителност притегля младежите.
Държавен co-working
" Модерната библиотека на всички места по света не е музей за книги, а ние би трябвало да сме всичко – и списък на знанието, и място за цялата общественост. За това трябват подобаващи здания. " – Надя Груева, Регионална библиотека " Захарий Княжески "
Фотограф: Цветелина Белутова
Освен проведените действия зоната е отворена за всеки, който пожелае да я употребява. " Ученици идват тук да си приготвят уроците, на всяка маса има опция да се поставя преносим компютър, има и наши преносими компютри и таблети, има огромна стена-дъска, на която може да се прожектират филми... Не сме желали да вършим библиотека в библиотеката, по тази причина материалите, които са там, са по-различни от естествената сбирка - най-новите списания, комикси, албуми ", изброява шефът. Макар че има доброволци, които да фасилитират провеждането на занимания, задачата е пространството да може да се " самоуправлява " от учениците и да бъде на процедура " неразрешено " за възрастни.
Основният проблем пред това библиотеката изцяло да разкрие своя капацитет е, че тя просто не се обитава в уместно пространство. " Модерната библиотека на всички места по света не е музей за книги, а ние би трябвало да сме всичко - и списък на знанието, и място за цялата общественост. За това трябват подобаващи здания ", споделя Груева и отбелязва, че от 30 години в България не е строена постройка, особено пригодена да бъде районна библиотека. В някогашния Партиен дом с изключение на библиотеката се обитават още Национален осигурителен институт и Административният съд.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ