Карстен Вархолм - норвежкото лудо сърце, което следва мечтите си
Карстен Вархолм направи няколко впечатляващи бягания през предходната година, усъвършенства няколко пъти върха на Норвегия на 400 метра с трудности, само че несъмнено най-големия си триумф реализира на Световното състезание в Лондон, където завоюва купата. Едва във втората си година като играч на 400 м/пр някогашният десетебоец завоюва и европейската купа до 23 години в Бидгошч, където стигна и до сребро на 400 м. Логично в края на годината той беше отличен за “Изгряваща звезда” на IAAF за 2017 година
2018 година също стартира по впечатляващ метод за Вархолм, който към този момент два пъти усъвършенства върха на Норвегия - първо 47.82 сек на Диамантената лига в Рим, а по-късно и до 47.81 сек на Диамантената лига в Стокхолм. И на двата шампионата обаче норвежецът приключи втори, откакто беше изпреварен от Абделрахман Самба (Катар), който пък на два пъти поправя върха на Азия и този на Диамантената лига. Вархолм е огромният любимец за европейската купа в Берлин през август. 22-годишният норвежец даде особено изявление за Европейската атлетика преди огромния конгрес през август.
A post shared by Karsten Warholm (@kwarholm) on Feb 3, 2018 at 12:08pm PST
В него той разкри, че в началото е почнал с футбол, а по кое време е осъзнал, че е кадърен да бъде на високо равнище в атлетиката…”няма характерен миг, само че когато бях на 15, имахме народен шампионат за юноши в Норвегия и мисля, че завоювах осем златни медала.”
“Не съм имал кумир, пробвам се да изучавам от хора, които съм срещал и са ме вдъхновявали, в това число и от моя треньор. Създавам си имидж на този, който желая да бъда”, разяснява Вархолм.
A post shared by Karsten Warholm (@kwarholm) on Jun 11, 2018 at 11:38am PDT
Признава, че не съблюдава най-хубавата диета, яде доста, само че в това време и тренира доста. Сред обичаните му неща е сладоледът.
22-годишният норвежец счита, че за него най-големият тласък е вложеното време в плана, както неговото, по този начин и на треньора и всички други, които оказват помощ в екипа. Вярва, че точно поради вложеното време и положените старания заслужават положителни резултати.
Какви мисли му минават през главата, когато е на стартовото блокче? “Пределно фокусиран съм, постоянно мисля за първото затруднение. Когато мина първото затруднение, всичко по-късно става автоматизирано. Никога не мисля за успеха, а за това да тичам бързо. Не мисля и за другите момчета в надпреварата, харесва ми да тичам бързо и да виждам усъвършенстване.”
A post shared by Karsten Warholm (@kwarholm) on Dec 23, 2017 at 9:07am PST
Има ли обичан кулоар? “В първата година, когато бягах трудности, обичаната ми пътека беше №7, само че мога да тичам във всеки кулоар от първи до осми, във всичките има по 10 трудности. Важното е да тичам добре. В Лондон мисля, че бягах в три разнообразни коридора в трите кръга - това не ми въздейства, аз желая да бъда непрекъснат.”
Какво си спомня от спечелването на международната купа в Лондон? “Беше полуда. За мен беше нещо голямо да печеля на международния шампионат. Винаги има шансове, само че можете да видите по лицето ми, че бях в действителност сюрпризиран от себе си. Работих за това. Беше занимателно да споделя този миг с треньора и фамилията си, нямам думи да го опиша. Искам да го направя още веднъж.”
Как е надъхан за бягането си на именития Олимпийски стадион в Берлин? “Всъщност чакам с неспокойствие това. Преди 5-6 години аз и дядо ми седяхме на стадиона в Берлин, тогава единствено мечтаех един ден да тичам на този стадион, а в този момент към този момент е действителност. Имам положителни шансове.”
2018 година също стартира по впечатляващ метод за Вархолм, който към този момент два пъти усъвършенства върха на Норвегия - първо 47.82 сек на Диамантената лига в Рим, а по-късно и до 47.81 сек на Диамантената лига в Стокхолм. И на двата шампионата обаче норвежецът приключи втори, откакто беше изпреварен от Абделрахман Самба (Катар), който пък на два пъти поправя върха на Азия и този на Диамантената лига. Вархолм е огромният любимец за европейската купа в Берлин през август. 22-годишният норвежец даде особено изявление за Европейската атлетика преди огромния конгрес през август.
A post shared by Karsten Warholm (@kwarholm) on Feb 3, 2018 at 12:08pm PST
В него той разкри, че в началото е почнал с футбол, а по кое време е осъзнал, че е кадърен да бъде на високо равнище в атлетиката…”няма характерен миг, само че когато бях на 15, имахме народен шампионат за юноши в Норвегия и мисля, че завоювах осем златни медала.”
“Не съм имал кумир, пробвам се да изучавам от хора, които съм срещал и са ме вдъхновявали, в това число и от моя треньор. Създавам си имидж на този, който желая да бъда”, разяснява Вархолм.
A post shared by Karsten Warholm (@kwarholm) on Jun 11, 2018 at 11:38am PDT
Признава, че не съблюдава най-хубавата диета, яде доста, само че в това време и тренира доста. Сред обичаните му неща е сладоледът.
22-годишният норвежец счита, че за него най-големият тласък е вложеното време в плана, както неговото, по този начин и на треньора и всички други, които оказват помощ в екипа. Вярва, че точно поради вложеното време и положените старания заслужават положителни резултати.
Какви мисли му минават през главата, когато е на стартовото блокче? “Пределно фокусиран съм, постоянно мисля за първото затруднение. Когато мина първото затруднение, всичко по-късно става автоматизирано. Никога не мисля за успеха, а за това да тичам бързо. Не мисля и за другите момчета в надпреварата, харесва ми да тичам бързо и да виждам усъвършенстване.”
A post shared by Karsten Warholm (@kwarholm) on Dec 23, 2017 at 9:07am PST
Има ли обичан кулоар? “В първата година, когато бягах трудности, обичаната ми пътека беше №7, само че мога да тичам във всеки кулоар от първи до осми, във всичките има по 10 трудности. Важното е да тичам добре. В Лондон мисля, че бягах в три разнообразни коридора в трите кръга - това не ми въздейства, аз желая да бъда непрекъснат.”
Какво си спомня от спечелването на международната купа в Лондон? “Беше полуда. За мен беше нещо голямо да печеля на международния шампионат. Винаги има шансове, само че можете да видите по лицето ми, че бях в действителност сюрпризиран от себе си. Работих за това. Беше занимателно да споделя този миг с треньора и фамилията си, нямам думи да го опиша. Искам да го направя още веднъж.” Как е надъхан за бягането си на именития Олимпийски стадион в Берлин? “Всъщност чакам с неспокойствие това. Преди 5-6 години аз и дядо ми седяхме на стадиона в Берлин, тогава единствено мечтаех един ден да тичам на този стадион, а в този момент към този момент е действителност. Имам положителни шансове.”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ