Австрийската писателка Каролина Шути пристигна в София за премиера
Каролина Шути, една от най-интересните модерни немскоезични писателки, дойде в България за премиерата на романа си " Някога вероятно съм вървяла по мека трева ", отличен с Наградата за литература на Европейския съюз. Събитието е на 16 ноември (петък), в клуб „ Журналист “ в Съюз на българските журналисти, на ул. „ Граф Игнатиев “ № 4, 1 ет., от 18 ч.
Каролина Шути е родена през 1976 година в Инсбрук, Западна Австрия. Завършила е немска лингвистика, англицистика и американистика. Докторантската й дисертация преглежда творбите на родения в Русе притежател на Нобелова премия за литература Елиас Канети. Шути написа романи и радиопиеси. Книгите й са преведени на доста езици и донасят популярност на авторката както в Австрия, по този начин и отвън рамките й. През 2015 година тя завоюва Наградата за литература на Европейския съюз за романа си „ Някога вероятно съм вървяла по мека трева “.
Книгата излиза на български в превод на Ваня Пенева и издание на „ Персей “.
Романът на Каролина Шути ни потапя в света на основната героиня Мая – свят, в който няма място за обич или безгрижна непорочност. След гибелта на майка си Мая е приютена от вуйна си, която й дава заслон, храна и образование, само че не й разкрива нищо за предишното й. Двете живеят в едно безименно селце в далечен регион и се борят за оцеляването си при нищожни и сложни условия. Всеки опит на Мая да си спомни предишното води до задънена улица. Тя се мъчи да си напомни живота в Беларус, страната, която е напуснала като дребна, езика, който не приказва, майката и бабата, които към този момент съвсем не помни, само че с годините спомените от ден на ден избледняват и стават все по-недостижими. Марек, възрастен мъж, който приказва чудноват и мистериозен език и живее изцяло самичък в отдалечена къща, е единственият човек, който схваща Мая и я кара да се усеща вкъщи си.
С явен, само че в същото време хубав и лиричен жанр Шути разказва ситуацията на хора, които са били принудени да изоставен дома си и да се приспособят към новата и от време на време неприятелска среда. Романът й е напоен от концепцията за изгубената памет и непрестанното търсене на идентичността, с помощта на която можем да намерим мястото си в живота и да реализираме вътрешна естетика и успокоение.
Каролина Шути е родена през 1976 година в Инсбрук, Западна Австрия. Завършила е немска лингвистика, англицистика и американистика. Докторантската й дисертация преглежда творбите на родения в Русе притежател на Нобелова премия за литература Елиас Канети. Шути написа романи и радиопиеси. Книгите й са преведени на доста езици и донасят популярност на авторката както в Австрия, по този начин и отвън рамките й. През 2015 година тя завоюва Наградата за литература на Европейския съюз за романа си „ Някога вероятно съм вървяла по мека трева “.
Книгата излиза на български в превод на Ваня Пенева и издание на „ Персей “.
Романът на Каролина Шути ни потапя в света на основната героиня Мая – свят, в който няма място за обич или безгрижна непорочност. След гибелта на майка си Мая е приютена от вуйна си, която й дава заслон, храна и образование, само че не й разкрива нищо за предишното й. Двете живеят в едно безименно селце в далечен регион и се борят за оцеляването си при нищожни и сложни условия. Всеки опит на Мая да си спомни предишното води до задънена улица. Тя се мъчи да си напомни живота в Беларус, страната, която е напуснала като дребна, езика, който не приказва, майката и бабата, които към този момент съвсем не помни, само че с годините спомените от ден на ден избледняват и стават все по-недостижими. Марек, възрастен мъж, който приказва чудноват и мистериозен език и живее изцяло самичък в отдалечена къща, е единственият човек, който схваща Мая и я кара да се усеща вкъщи си.
С явен, само че в същото време хубав и лиричен жанр Шути разказва ситуацията на хора, които са били принудени да изоставен дома си и да се приспособят към новата и от време на време неприятелска среда. Романът й е напоен от концепцията за изгубената памет и непрестанното търсене на идентичността, с помощта на която можем да намерим мястото си в живота и да реализираме вътрешна естетика и успокоение.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ