Меркел губи един по един най-верните си европейски партньори
Канцлерката Ангела Меркел губи един по един най-верните си европейски сътрудници: В Италия - поради избори, в Испания – поради разногласието към Пучдемон, а във Англия – поради Brexit, написа Кристоф Хаселбах в разбор за Deutsche Welle.
Унгария към този момент от години не е измежду околните сътрудници на канцлерката. Унгарският министър председател Виктор Орбан е един от най-отявлените критици на миграционната ѝ политика. Орбан е водачът на тези страни от Централна и Източна Европа, които се опълчват на желаното от Меркел преразпределяне на бежанците. Орбан желае една етнически хомогенна Унгария и повече власт за националните страни, вместо за Брюксел. Ангела Меркел го поздрави за преизбирането му, само че това беше чисто протоколно. Партията на Орбан „ Фидес “ е член на фракцията на ЕНП в Европарламента, само че сред Меркел и Орбан съществуват големи идеологически разлики. Затова Ангела Меркел е наясно, че Виктор Орбан няма да бъде неин съдружник в идващите години.
Съвсем различен е казусът с Испания. Страната, ръководена от консерватора Мариано Рахой, беше един от най-тесните европейски съдружници на Германия. Освен това Испания е една от дребното европейски страни без някаква значима дяснопопулистка партия. Но решението на немски съд да освободи сепаратисткия водач Карлес Пучдемон натовари двустранните връзки. Все отново доверието сред двамата държавни ръководители във връзка с Каталуния не е накърнено. Ангела Меркел постоянно е подчертавала, че отхвърля независимостта на Каталуния.
Ангела Меркел поддържаше доста положителни връзки с лявоцентристкия министър председател Джентилиони и го смяташе за модернизатор и европеец. Но след изборите през март обстановката в Италия се промени напълно. Партията на Джентилиони загуби изборите и на власт пристигнаха евроскептици и десни популисти - от придвижването " Пет звезди " и от " Северна лига ". Те незабавно дадоха да се разбере, че не ги интересуват стабилизационните критерии на Европейски Съюз, макар че Италия е затънала до гуша в задължения. Макар и да не е ясно какво тъкмо държавно управление ще бъде формирано в Италия, Рим ще бъде сложен сътрудник за канцлерката Меркел.
От декември в Австрия ръководи консерваторът Себастиан Курц в коалиция с дяснопопулистката „ Партия на свободата “. Тя не прокламира повече излизането на Австрия от Европейски Съюз, само че си остава евроскептична. Австрийската коалиция ще се опълчва на всички опити да се отпускат повече въздействие и пари на Брюксел. От друга страна, Австрия остава благонадежден сътрудник на Германия в стабилизационната политика. Виена обаче е срещу миграционната политика на канцлерката Меркел. Още като външен министър Себастиан Курц спомогна за затварянето на така наречен " Балкански маршрут ". Освен страните от Вишеградската четворка, никой различен европейски политик не води толкоз твърда антимиграционна политика както Курц. Ангела Меркел мъчно ще реализира взаимни отстъпки с него по този въпрос.
Ангела Меркел изрази голямо страдание от решението на британците да изоставен Европейски Съюз. Прагматизъм вместо идеология, неприкритост вместо капсулиране, постоянна стопанска система вместо трупане на задължения. Тези съществени правила са близки на Ангела Меркел и на ХДС. Англия, която е втората по величина стопанска система в Европейски Съюз, вторият по величина донор в Общността и нуклеарна мощ с право на несъгласие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, беше един от най-силните съдружници на канцлерката. И след Brexit, Англия ще си остане добър сътрудник на Германия. Загубата за европейската политика обаче ще е огромна.
Холандия по традиция е един от най-важните съдружници на Германия. Винаги, когато е ставало дума за отворени пазари, свободна търговия, конкуренция или за постоянни държавни бюджети, холандското държавно управление е стояло на страната на Берлин. Датчаните, шведите, ирландците и балтийците мислят по същия метод. Поне в това отношение те са естествени съдружници на канцлерката. Всички те обаче са загрижени за новия курс на немската европейска политика. Този курс на канцлерката планува увеличение на европейския бюджет. Ако ли пък се наложат вижданията на френския президент Макрон, еврозоната ще получи личен бюджет и общ европейски финансов министър. Всички северни страни отхвърлят изрично да трансферират тези пълномощия на Брюксел. Те се притесняват, че ще би трябвало да заплащат за неразумната икономическа политика на другите. През март осемте северни страни даже излязоха със взаимна декларация по този въпрос и Ангела Меркел не може да я пренебрегва.
И под ръководството на Еманюел Макрон Франция остава неразлъчен сътрудник на Германия. Така най-малко федералното държавно управление и Елисейският замък показват нещата. Голяма част от немските политици считат, че Макрон е последната вяра за спасяването на Европа. Изненадващата му победа преди против Марин Льо Пен провокира всеобща вълна на облекчение в Берлин. Макрон минава за притежател на вяра за нов европейски напредък. Това даже е вписано в немския съдружен контракт. Но Макрон към момента чака явен отговор от Берлин на своите новаторски хрумвания за еврозоната. В Берлин пък порастват подозренията, че в действителност става дума за прекачване на финансовото задължение върху гърба на немските данъкоплатци. Еманюел Макрон е под засилен напън и в самата Франция. Последните стачки демонстрират какъв брой мощна е съпротивата против неговата стратегия за либерализиране. А след една година предстоят избори за Европарламент. Съществуват опасения, че в него могат да влязат нови представители на дяснопопулистки и евроскептични партии.
Остава доста малко време за постигането на триумф, който да убеди жителите в същинската стойност на Европейски Съюз. Независимо от всички разлики, Меркел и Макрон са единни в желанието си да работят за издигането на Европа. За да го реализиран, те са подвластни един от различен и то повече от всеки път.
Унгария към този момент от години не е измежду околните сътрудници на канцлерката. Унгарският министър председател Виктор Орбан е един от най-отявлените критици на миграционната ѝ политика. Орбан е водачът на тези страни от Централна и Източна Европа, които се опълчват на желаното от Меркел преразпределяне на бежанците. Орбан желае една етнически хомогенна Унгария и повече власт за националните страни, вместо за Брюксел. Ангела Меркел го поздрави за преизбирането му, само че това беше чисто протоколно. Партията на Орбан „ Фидес “ е член на фракцията на ЕНП в Европарламента, само че сред Меркел и Орбан съществуват големи идеологически разлики. Затова Ангела Меркел е наясно, че Виктор Орбан няма да бъде неин съдружник в идващите години.
Съвсем различен е казусът с Испания. Страната, ръководена от консерватора Мариано Рахой, беше един от най-тесните европейски съдружници на Германия. Освен това Испания е една от дребното европейски страни без някаква значима дяснопопулистка партия. Но решението на немски съд да освободи сепаратисткия водач Карлес Пучдемон натовари двустранните връзки. Все отново доверието сред двамата държавни ръководители във връзка с Каталуния не е накърнено. Ангела Меркел постоянно е подчертавала, че отхвърля независимостта на Каталуния.
Ангела Меркел поддържаше доста положителни връзки с лявоцентристкия министър председател Джентилиони и го смяташе за модернизатор и европеец. Но след изборите през март обстановката в Италия се промени напълно. Партията на Джентилиони загуби изборите и на власт пристигнаха евроскептици и десни популисти - от придвижването " Пет звезди " и от " Северна лига ". Те незабавно дадоха да се разбере, че не ги интересуват стабилизационните критерии на Европейски Съюз, макар че Италия е затънала до гуша в задължения. Макар и да не е ясно какво тъкмо държавно управление ще бъде формирано в Италия, Рим ще бъде сложен сътрудник за канцлерката Меркел.
От декември в Австрия ръководи консерваторът Себастиан Курц в коалиция с дяснопопулистката „ Партия на свободата “. Тя не прокламира повече излизането на Австрия от Европейски Съюз, само че си остава евроскептична. Австрийската коалиция ще се опълчва на всички опити да се отпускат повече въздействие и пари на Брюксел. От друга страна, Австрия остава благонадежден сътрудник на Германия в стабилизационната политика. Виена обаче е срещу миграционната политика на канцлерката Меркел. Още като външен министър Себастиан Курц спомогна за затварянето на така наречен " Балкански маршрут ". Освен страните от Вишеградската четворка, никой различен европейски политик не води толкоз твърда антимиграционна политика както Курц. Ангела Меркел мъчно ще реализира взаимни отстъпки с него по този въпрос.
Ангела Меркел изрази голямо страдание от решението на британците да изоставен Европейски Съюз. Прагматизъм вместо идеология, неприкритост вместо капсулиране, постоянна стопанска система вместо трупане на задължения. Тези съществени правила са близки на Ангела Меркел и на ХДС. Англия, която е втората по величина стопанска система в Европейски Съюз, вторият по величина донор в Общността и нуклеарна мощ с право на несъгласие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, беше един от най-силните съдружници на канцлерката. И след Brexit, Англия ще си остане добър сътрудник на Германия. Загубата за европейската политика обаче ще е огромна.
Холандия по традиция е един от най-важните съдружници на Германия. Винаги, когато е ставало дума за отворени пазари, свободна търговия, конкуренция или за постоянни държавни бюджети, холандското държавно управление е стояло на страната на Берлин. Датчаните, шведите, ирландците и балтийците мислят по същия метод. Поне в това отношение те са естествени съдружници на канцлерката. Всички те обаче са загрижени за новия курс на немската европейска политика. Този курс на канцлерката планува увеличение на европейския бюджет. Ако ли пък се наложат вижданията на френския президент Макрон, еврозоната ще получи личен бюджет и общ европейски финансов министър. Всички северни страни отхвърлят изрично да трансферират тези пълномощия на Брюксел. Те се притесняват, че ще би трябвало да заплащат за неразумната икономическа политика на другите. През март осемте северни страни даже излязоха със взаимна декларация по този въпрос и Ангела Меркел не може да я пренебрегва.
И под ръководството на Еманюел Макрон Франция остава неразлъчен сътрудник на Германия. Така най-малко федералното държавно управление и Елисейският замък показват нещата. Голяма част от немските политици считат, че Макрон е последната вяра за спасяването на Европа. Изненадващата му победа преди против Марин Льо Пен провокира всеобща вълна на облекчение в Берлин. Макрон минава за притежател на вяра за нов европейски напредък. Това даже е вписано в немския съдружен контракт. Но Макрон към момента чака явен отговор от Берлин на своите новаторски хрумвания за еврозоната. В Берлин пък порастват подозренията, че в действителност става дума за прекачване на финансовото задължение върху гърба на немските данъкоплатци. Еманюел Макрон е под засилен напън и в самата Франция. Последните стачки демонстрират какъв брой мощна е съпротивата против неговата стратегия за либерализиране. А след една година предстоят избори за Европарламент. Съществуват опасения, че в него могат да влязат нови представители на дяснопопулистки и евроскептични партии.
Остава доста малко време за постигането на триумф, който да убеди жителите в същинската стойност на Европейски Съюз. Независимо от всички разлики, Меркел и Макрон са единни в желанието си да работят за издигането на Европа. За да го реализиран, те са подвластни един от различен и то повече от всеки път.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ