Канадско-американският космолог Джеймс Пийбълс, швейцарският астрофизик Мишел Майор и сънародникът

...
Канадско-американският космолог Джеймс Пийбълс, швейцарският астрофизик Мишел Майор и сънародникът
Коментари Харесай

Изследователи на ранната Вселена и на отдалечените планети печелят Нобеловата награда за физика

Канадско-американският космолог Джеймс Пийбълс, швейцарският астрофизик Мишел Майор и сънародникът му астроном Дидие Кело са тазгодишните носители на Нобеловата премия за физика. Те са отличени за своите " революционни открития " за Вселената, оповестяват от Шведската кралска академия на науките, която връчва оценката. Тримата ще си поделят премията от 9 млн. шведски крони.

Половината от сумата е за Джеймс Пийбълс, който получава самопризнание за проучванията си на еволюцията на Вселената и мястото на Земята в Космоса. Заедно с други учени, в средата на предишния век той предсказва съществуването на така наречен реликтово лъчение (cosmic microwave background, CMB), което се счита за излишък от ранните стадии от развиването на Вселената, а съществуването му се приема за доказателство на теорията за Големия гърмеж. Чрез проучването му учените са в положение да дефинират възрастта, формата и наличието на Вселената.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики 84-годишният космолог има значителен принос и към теорията за тъмната материя и тъмната сила, които дружно съставляват към 95% от Вселената. Научният му принос включва и присъединяване в създаването на теоретична рамка, която разказва по какъв начин галактиките и други огромни структури са се появили вследствие на ранните съмнения в плътността на Вселената.

" Реликтовото лъчение е намерено през 1965 година и се оказва златна мина за разбирането ни на това по какъв начин се е развила Вселената от ранното си детство до наши дни. Без теоретичните открития на Джеймс Пийбълс чудесните измервания с висока акуратност на това лъчение през последните 20 години не биха ни споделили съвсем нищо ", показва Матс Ларсон, който ръководи Нобеловия комитет за физика за 2019 година, предава BBC.

Швейцарците Мишел Майор и Дидие Кело ще си поделят другата половина от премията. През 1995 година двамата откриват първата планета отвън Слънчевата система – така наречен " екзопланета ". Тя е наречена 51 Pegasi b и съставлява сходен на Юпитер газов колос, който обикаля към сходната на Слънцето звезда 51 Pegasi, отдалечена на 50 светлинни години от нашата звезда.

За откритието си двамата употребяват реформаторски метод, основан на отчитането на така наречен радиална скорост, който им разрешава да засичат отдалечени светове косвено, като мерят по какъв начин скоростта на дадена звезда се трансформира вследствие на изменящото се притегляне от гравитацията на обикаляща в орбита към нея екзопланета.

Откритието на 51 Pegasi b през 1995 година провокира гражданска война в астрономията, а от този момент насам са открити над 4000 екзопланети в галактиката Млечен път, като доста от тях не наподобяват по нищо на личния ни свят, написа Reuters.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР