Кампаниите на Путин отдавна са насочени повече към външната, отколкото

...
Кампаниите на Путин отдавна са насочени повече към външната, отколкото
Коментари Харесай

Защо му е на Путин? Ето защо, господин премиер

Кампаниите на Путин от дълго време са ориентирани повече към външната, в сравнение с към вътрешната политика

© Pool Още по тематиката
Борисов: В момента не съм оптимист за мирното развиване на света
от Дневник,23 мар 2018
Европейски Съюз поддържа версията на Лондон за нападението против Скрипал (допълнена)
от Дневник,23 мар 2018
Борисов не има вяра, че Кремъл стои зад отравянето на някогашния съветски сътрудник

Българският министър председател Бойко Борисов изрази обществено най-проруската позиция спрямо останалите водачи на страните от Европейски Съюз
22 мар 2018
Путински застой

Независимо от сигурното преизбиране на Путин отговорът на въпроса какво следва е сложен
16 мар 2018
Конфронтацията с Русия: Вие мен почитате ли ме

Студеният лъх от Изток няма да спре скоро
16 мар 2018 След като през вчерашния ден българският министър председател намерено се усъмни, че Русия стои зад опита за ликвидиране на някогашния съветски сътрудник Сергей Скрипал във Англия, 10 часа по-късно Бойко Борисов трябваше да застане зад заключенията на Европейския съвет (т.е. съвещанието на 28-те държавни и държавни ръководителите на страните от ЕС), в която като доста евентуален причинител се показва точно Москва.

Заявлението на водачите на Европейски Съюз във връзка с Русия, макар упованията, че ще бъде разводнено поради съпротивата на обособени страни членки, в действителност беше засилено. Във вторник министрите на външните работи заявиха, че " взимат доста съществено оценката на английското държавно управление ". Днес към този момент Европейски Съюз " е склонен с оценката на английското държавно управление, че е доста евентуално Руската федерация да е виновна и няма друго правдоподобно пояснение. "

В резултат на доста по-твърдия звук на Европейския съвет, Европейски Съюз изтегля посланика си в Москва , а страни като Дания и Латвия обмислят какви ограничения да подхващат.

Разликата сред тона на заключенията на Европейския съвет и мнението на българския министър председател не е дипломатически неуспех, макар че наподобява тъкмо по този начин. В практиката на сходен жанр срещи не е изключено една страна членка да остане в малцинство и да се наложи да постави подписа си под умозаключение, с което не е изцяло съгласна. Това е естествена обстановка и постоянно страните изричат особеното си мнение, тъй като Европейският съюз въпреки всичко не е Съветският. Всъщност и други страни желаеха да видят повече доказателства, само че реакциите варираха от откритото подозрение на Борисов, през желанието да не се прибързва на Белгия, Люксембург, Финландия, Италия, Гърция и Унгария, до чешкия министър председател Андрей Бабиш, който сподели, че има вяра в мнението на английските съдружници, само че изиска повече данни.

Проблемът не е и в отхвърли на Борисов да намерения по какъв начин да покаже съпричастност към Англия – дали с евакуиране на дипломати или по-друг метод. Това в действителност би било припрян ход.

Проблемът е логиката на премиера . Тя е неуместна и демонстрира недоумение, както на обстановката в Русия, по този начин и на логиката на деяние на тайните служби. Тъй като последното постоянно е било една от мощните страни на Борисов, най-малко по неговите думи, това е към този момент притеснително.

Първо, министър председателят желае 100% доказателства, че Русия стои зад опита за отравяне с нервнопаралитичен газ на някогашния съветски сътрудник Сергей Скрипал и неговата щерка Юлия във Англия. " Когато има възможност, има и друга възможност ", сподели българският министър председател. Само че цялостна сигурност надали в миналото ще има. Вече 40 години след убийството на българския отстъпник Георги Марков във Англия към момента няма документ, който еднопосочно да споделя, че отравянето му е било поръчано от тогавашното българско държавно управление. Но надали има доста хора, които да не са сигурни в това.

Една от защитните тези на някогашните офицери от Държавна сигурност беше, че в действителност може британците да са умъртвили Марков през 1978 година, тъй като към този момент не им е бил преференциален и са се пробвали да трансферират виновността на България. Надали е инцидентно, че Москва бързо зае същата позиция и в този момент. Преди казусът със Скрипал, съветските специфични служби бяха забъркани в убийството на Александър Литвиненко, за което Англия дори изиска екстрадиция от Русия на физическите причинители. Без да има открито кой е причинителят, някогашния украински президент Виктор Ющенко беше токсичен, в Москва беше застреян опозционния водач Борис Немцов, неотдавна с киселина беше залят Алексей Навални. За тях, постоянно някой различен, а не Кремъл, е отговорен.

Ясно е, че английските специфични служби не постоянно са на висотата, за която претендират - това от дълго време е разказано от Греъм Грийн, Джон Льо Каре или " Разследването Чилкот " (парламентарното изследване за влизането на Англия във войната в Ирак през 2003 г.). Но теорията, че прехвърляйки виновност към Русия, Лондон консолидира зад себе си Европейски Съюз в сложен за него миг, е много плоска. Страните членки няма да трансформират отношението си към Brexit, който е напълно друг проблем от връзките с Русия.

За сметка на това, за отравянето на Скрипал " няма друго правдоподобно пояснение ", както заключава Европейския съвет. Борисов не може да предложи такова. И точно по тази причина Европейски Съюз желае пояснения от Русия.

Една от главните аргументи Борисов да се съмнява е, че Путин няма за какво да го прави. " Аз не мисля, че имаше човек, който си мислеше, че Путин ще изгуби изборите ", сподели Борисов, който единствено преди няколко седмици провокира дипломатически скандал с шегата си, че в Русия никой не може да избере родителите или президента си.

Това е по този начин, само че всеки анализатор ще му каже, че предизборната акция на съветския президент от дълго време е ориентирана към външната, не към вътрешната политика. Путин може и да наподобява на цар, само че не е. И отново би трябвало да печели изборите, без доста принуждение или фалшификации. Изборите през 2018 година бяха много персонални за Путин. Не на вятъра по време на акцията си, той нито един път не загатна казионната партия " Единна Русия ". В тези избори Путин заложи доста повече на персоналния си авторитет и целия боеприпас от оръжия, с които разполага. Нека напомним някой от тях, за които другояче наподобява, че " няма за какво да ги употребява. "

- Една седмица преди президентските изборите Русия тества ново оръжие, за което се твърдеше, че е хиперзвукова крилата ракета. Както се оказа, ракета е балистична и просто е изстреляна от аероплан – технология, от която Съединени американски щати и Англия са се отказали от десетилетия. Oт военна позиция това безсмислена проява, която не прибавя доста към хилядите нуклеарни бойни глави, с които Русия разполага. Но потребна за изборите, защото демонстрира някакъв пробив в военните технологии.

- Две седмици преди изборите, във Англия е токсичен някогашен съветски разузнавач. Отново Москва няма за какво да го прави, защото Скрипал в действителност е сменен против съветски шпиони в Съединени американски щати и Англия – с цел да бъде пуснат, той няма какво повече да каже на английските управляващи. Но убийството с бойно вещество е наставление, което съответствува изцяло с практиката на съветските секрети служби до момента.

- Ден по-късно , по време на визитата си в София, съветският патриарх Кирил упрекна българските институции, че не регистрират вярно историческата роля на Русия за възвръщането на независимостта на България. Демонстрацията на Кирил е освен безсмислена, тя е глупава и единственият й резултат е да настрои българите срещи Русия. Но вкъщи тя оттеква с нужната доза национализъм, който добре пасва на обстановката преди изборите.

Списъкът може да бъде удължен, примерно с подмятането на Путин, че евреи стоят зад опитите за операции в изборите. Но надали има потребност. Всички тези стъпки наподобяват безсмислени, само че са прицелени в съществени групи съветски гласоподаватели, за които военната мощност е по-важна от икономическото благополучие, за които предателите на Русия би трябвало да биват унищожавани непременно и за които на всякакви там някогашни братушки би трябвало да им се напомни на кого би трябвало да са признателни.

Може би министър председателят Бойко Борисов не е видял всичко това, макар че и непосредствено го изпитал. Или пък, употребявайки все известния си полицейски опит, е напипал някаква нишка, която никой различен от сътрудниците му не е видял. Кой знае.

По-важното е, че в случай че в този момент Кремъл не види задоволителен отговор на провокациите, които насочва каква е гаранцията, че откакто през 2006 година беше употребен полоний 210, през 2018 " новичок ", идната година Русия няма да изпозлва друга отрова. Ами в случай че това се случи в България? Дали тогава министър председателят ще желае да види европейска взаимност?
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР