Към края на дългоочакваното, обилно анонсирано и преминало като миг

Към края на дълго чаканото, щедро обявено и минало като момент европредседателство, министър председателят Бойко Борисов без да желае самичък развенча облика, който така интензивно се опитваше да гради. Ролите, в които влизаше и в предходните си два мандата, също не бяха изключително сполучливи, само че в този момент за първи път тефлоновото му политическо покритие наподобява мощно надраскано. А подгряващият пиар по какъв начин веднага Европа ще види в нас значим и благонадежден сътрудник се трансформира в заключителна точка на малко негативно изречение. Не, нищо сходно няма да се случи. Защото просто не сме.
Провалените проекти
Макар да е страна, която сега ръководи Европейски Съюз, България все по този начин си остава под мониторинг. А преди да стартира европредседателството, медии и политици все обясняваха по какъв начин Брюксел всеки миг щял да спре да се съмнява във върховенството на закона в България и да прекрати наблюдението си. Но мониторингът освен не беше анулиран, а и от ден на ден европейски институции приказват намерено за българския проблем с корупцията и изчезналото господство на правото.
И още: София, трансформирала се за шест месеца в столица на Европа, все по този начин си остава нежелана в Шенген. И някак се получава, че хем сме столица, хем би трябвало да си знаем мястото. А то е пределно ясно - ние не можем да бъдем поръчител за сигурност. По същите аргументи, по които не може да отпадне и мониторингът. Така още една от стратегическите цели на българския министър председател наподобява обречена на неуспех.
На Борисов му остана най-малко обичаната показност, златна опция за която се разкри преди броени седмици, когато в София дойдоха всички европейски водачи за среща на върха, отдадена на евроинтеграцията на Западните Балкани. Отново тематика, която Борисов самичък изведе като стратегическа. В последна сметка обаче към Западните Балкани бе отправено предстоящо обръщение: страните от района могат да влязат в Европейски Съюз, само че едвам когато изпълнят ясни критерии. Брюксел към този момент си разреши един път да одобри страни, които не се оправят със самите себе си. И по тази причина в този момент му се постанова да ги държи 11-та година под мониторинг. Справка: България.
Така че останаха в действителност единствено показността и положителното образование. Европейските водачи прегръщаха и целуваха своя хазаин, а той се къпеше в светлината на прожекторите, акцентирайки върху благоразположението на немската канцлерка Ангела Меркел. Доброто образование обаче може да бъде вест единствено за родната преса, която обича да обръща внимание я на сърдечните политически поздравления, я на погледа на папата. Истинската вест пристигна няколко дни след срещата в София. Макар и благоразположени към нас, европейците още веднъж ни демонстрираха, че би трябвало да си знаем мястото - отчет разгласи, че България не е подготвена за еврото. Заради корупция и изчезнало господство на закона.
Въпреки всички тези обстоятелства, българските медии показаха Борисов като любимеца на Европа. Но единствено няколко дни по-късно той самичък се разобличи. И ясно сподели, че прозападната му ориентировка е просто опаковка.
Борисов към този момент не просто не наподобява като най-западната точка на родната политическа реалност - той самичък се сложи в ролята на “по-малкия " брат в връзките с Москва. Мястото му бе показано и от Путин с думите, че не има намерение да се вписва в упованията “по-големият да плаща”.
Сметката
Премиерът отпътува за Кремъл с концепцията да контракти нови доставки на съветски газ за България. От една страна, тъй като желае да зареди обичаното си “хъбче”. И от друга, тъй като сега България получава гориво единствено през тръбата през Украйна, а влошените връзки сред Киев и Москва могат да доведат до прекъсване на доставките по това трасе. В последна сметка анонс за газ имаше, въпреки представителят на Путин доста да охлади демонстрирания от наша страна възторг. Анонс за цена и количества липсваше. И стана ясно, че “по-големият” няма желание да поема сметката. А сметката е АЕЦ “Белене”, планът за която бе мистериозно размразен дни преди воаяжа на Борисов до Русия.
Тази сметка, която България би трябвало да заплати и която обвързва цели генерации, е същинското лице на Борисов. И нито една прегръдка с Меркел или с Макрон не може да върне европейския облик на българския министър председател. Защото той е “по-малкият”, който ще накара цяла България да заплати сметката.

Дойче веле