Нарцисизмът прави хората отвратителни, но щастливи
Каквото и прекалено значение да си придават страдащите от егоизъм и колкото и да са лишени от позор, те несъмнено са по-щастливи от множеството други хора. Това настояват откриватели от " Куийнс юнивърсити " в Белфаст. Работата им още продължава, само че съгласно досегашните резултати е по-малко евентуално такива хора да са уплашени или депресирани, написа Би Би Си.
Според професор Костас Папагеоргиу поради отрицателните реакции на нарцисизма нормално се подценяват преимуществата, които той дава на намиращите се в такова положение.
Става дума за хората с нарцистично личностно разстройство, а не за хора, които биха могли субективно да бъдат оценени като " самовлюбени ". В този подтекст страдащите от него се дефинират от вида като по-склонни към " рисково държание, имат нереалистична, по-висока самокритика, прекомерно самоуверени са, демонстрират дребна емпатия към другите и мъчно изпитват позор или виновност ".
Изследователите пробват да схванат за какво нарцисизмът, наподобява, се популяризира все по-широко в актуалните общества, в случай че се счита за обществено нежелан. Те работят със 700 възрастни и стигат до извода, че хората с подобен проблем може да нанасят прочувствена щета на близките, само че наподобяват неспособни да се усещат зле от това, което са създали.
" Може да водят до позитивни резултати "
Стресът при тях е по-малко - от чувството за " стресов " живот ги пазят чувството им, че са значими, и самоувереността им. Тази " неотстъпчивост " им оказва помощ да се оправят с отхвърлянето и разочарованието.
В другите типове егоизъм обаче реакциите на средата са разнообразни. Така да вземем за пример " грандоманите " може да се " тормозят прекалено много за статуса и властта си ", а изпитващите по-силно възприятие за накърнимост да са по-склонни да гледат на другите като " враждебни ". В резултат първите по-добре се оправят с напрегнати обстановки.
" Макар, несъмнено, не всички измерения на нарцисизма да са хубаво нещо, избрани измерения може да водят до позитивни резултати ", счита Папагеоргиу.
Подобни модели " не трябва да се считат за положителни или неприятни, а за артикули на еволюцията и израз на човешката природа, който може да е потребен или нездравословен според от подтекста ", споделя още той. Бъдещите проучвания може да намерят метод да бъдат развити някои от тези характерности, а други да бъдат потиснати " в името на груповото положително ".
Според професор Костас Папагеоргиу поради отрицателните реакции на нарцисизма нормално се подценяват преимуществата, които той дава на намиращите се в такова положение.
Става дума за хората с нарцистично личностно разстройство, а не за хора, които биха могли субективно да бъдат оценени като " самовлюбени ". В този подтекст страдащите от него се дефинират от вида като по-склонни към " рисково държание, имат нереалистична, по-висока самокритика, прекомерно самоуверени са, демонстрират дребна емпатия към другите и мъчно изпитват позор или виновност ".
Изследователите пробват да схванат за какво нарцисизмът, наподобява, се популяризира все по-широко в актуалните общества, в случай че се счита за обществено нежелан. Те работят със 700 възрастни и стигат до извода, че хората с подобен проблем може да нанасят прочувствена щета на близките, само че наподобяват неспособни да се усещат зле от това, което са създали.
" Може да водят до позитивни резултати "
Стресът при тях е по-малко - от чувството за " стресов " живот ги пазят чувството им, че са значими, и самоувереността им. Тази " неотстъпчивост " им оказва помощ да се оправят с отхвърлянето и разочарованието.
В другите типове егоизъм обаче реакциите на средата са разнообразни. Така да вземем за пример " грандоманите " може да се " тормозят прекалено много за статуса и властта си ", а изпитващите по-силно възприятие за накърнимост да са по-склонни да гледат на другите като " враждебни ". В резултат първите по-добре се оправят с напрегнати обстановки.
" Макар, несъмнено, не всички измерения на нарцисизма да са хубаво нещо, избрани измерения може да водят до позитивни резултати ", счита Папагеоргиу.
Подобни модели " не трябва да се считат за положителни или неприятни, а за артикули на еволюцията и израз на човешката природа, който може да е потребен или нездравословен според от подтекста ", споделя още той. Бъдещите проучвания може да намерят метод да бъдат развити някои от тези характерности, а други да бъдат потиснати " в името на груповото положително ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ