Планът за милиардите от ЕС затъна в политическото блато
Каквото и да става в политиката, най-после сметката постоянно заплаща бизнесът. Към момента тъкмо така изглежда обстановката с българския План за възобновяване и резистентност, по който България чака да притегли 12 милиарда лева средства от Европейския съюз. Въпросният проект е заседнал в българското политическо блато. И необичайно или не, някак му загубихме дирята по пътя към Брюксел.
Засега се знае, че отиващото си държавно управление на Бойко Борисов го утвърди,
само че не го изпрати в Европейската комисия,
макар че това е единствено в неговите пълномощия. Все отново проектът се озова в Народното събрание още в първите дни от късото му битие и бе подложен безусловно на дисекция. Въпреки това 30 април пристигна и отмина и никой у нас не загатна отпътува ли въпреки всичко този проект за Брюксел или не. И в случай че е изпратен по кое време се е случило това? Опитите ни да получим формален отговор " удариха на камък ".
Ако държавното управление в оставка чака ратификация от отиващия си парламент може да се каже, че работата е обречена. Така
възстановителния проект остава на процедура на трупчета
до конституирането на ново Народно заседание и евентуално до избора на нов постоянен кабинет.
Междувременно 14 страни от Европейски Съюз към този момент са предали публично своите проекти - Белгия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Латвия, Люксембург, Австрия, Полша, Португалия, Словения и Словакия.
Плащанията - от следващата година
България се намира в обичайна за нея втора половина и на тази европейска ранглиста. Но престижът на страната ни надали е най-важното в този случай. Игричките на политиците и главно на ГЕРБ си имат конкретни финансови измерения. И както се вижда те прецакват българския бизнес, като го слагат в неизгодна позиция по отношение на конкуренцията от множеството други Европейски страни.
С огромна доза сигурност може да се каже, че пари от Фонда за възобновяване надали ще има през тази година. И с цел да не сме голословни, ще очертаем вероятната рамка в случай, че
предварителните избори са на 11 юли
Tова значи, че едвам през август новият парламент ще стартира работа всъщност. Ако още през август бъде дадена зелена светлина на Плана за възобновяване, той може да бъде утвърден от европейските институции най-рано в интервала октомври-ноември. Европейската комисия прави оценка на проектите в период от два месеца. След това те се предават на Европейския съвет, който по предписание ще има четири седмици да одобри предлагането на Европейска комисия.
Въпросният сюжет е вероятен, в случай че Европейска комисия
няма никакви забележки по проекта, показан от България. Проверката би трябвало да откри дали проектът планува минимум 37% от разноските да са за вложения и промени свързани с възстановяване на климата, а други 20% са ориентирани към цифровия преход. Това са двете безапелационни условия на Европейска комисия. Но нейното позитивно мнение би проправило пътя на страната ни към авансово финансиране от към 1.3 милиарда лв. или 13% от плануванаъа за България сума.
Да не приказваме, че по калкулации на организация " Фич " фондовете на Европейски Съюз в композиция с помощите за възстановяване могат да покачат растежа от плануваните 3.4% през 2021 година на 4-5% в идващите три години - нещо, което към този момент е сложено в риск.
Другата спънка пред Националния оздравителен проект е, че той би трябвало да бъде съпроводен от утвърдено решение за личния запас, който страната ни (и освен нашата) е подготвена да даде на Европа, с цел да има тя " правно съображение да набира средства от финансовите пазари по Инструмента на Европейски Съюз за възобновяване ". И този документ би трябвало да бъде утвърден от всички държави-членки на Европейски Съюз.
Според данни на Министерството на финансите
на 5 февруари Народното събрание е ратифицирало решението на Европейския съвет за личните запаси.
" В това решение са написани наредбите, посредством които Европейска комисия се упълномощава до 2026 г. да заеме от финансовите пазари средства в размер до 750 млрд. евро (по цени 2018 г.) за финансиране на Инструмента за възобновяване „ Следващо потомство Европейски Съюз “ и се уреждат въпросите за погасяване на главницата на заема, което да стартира преди края на МФР 2021-2027 г. и да завърши изцяло не по-късно от 31 декември 2058 г. С оглед гарантиране пред финансовите пазари на способността на Европейски Съюз за тъкмо и навреме погасяване на заема, краткотрайно, само че не по-късно от 31 декември 2058 г., се покачват с 0,6 процентни пункта таваните на личните запаси с единствена цел покриване на всички отговорности на Европейски Съюз, произлизащи от заемането на средства ", коментират от МФ.
Редица страни към момента не са утвърдили решението за личните средства, само че упованията на Европейската комисия са това да се случи до края на юни.
Неоправданите упования на бизнеса
" Икономическият и обществен съвет, т.е. не единствено АИКБ, а всички работодателски организации и синдикати препоръчахме две неща. Едното бе да се добавят в проекта поддръжката за стопанската система и пазара на труда, а второто - да се внесе в точния момент. Нито едното, нито другото беше направено, а беше импортирана една чернова ", сподели пред " БАНКЕРЪ " ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.
Той акцентира, че колкото по-рано бъде импортиран и утвърден проектът, толкоз по-рано ще стартира осъществяването му.
" Като че ли не се схваща, че ние се конкурираме с останалите страни на пазара - на международния и на европейския. Колкото по-бързо бъде оказана поддръжка на стопанската система, толкоз по-добри са възможностите за българските предприятия ", добави Васил Велев.
Председателят на АИКБ подсети, че при разискванията на проекта в парламентарната Комисия по бюджет и финанси всички парламентарни сили са дали зелена светлина на държавното управление в оставка да внесе проекта, в случай че го счита за задоволително добър.
" Очакваше се държавното управление да го внесе. Кабинетът го утвърди, само че не го внесе, а го прати в Народното събрание за утвърждение. Ако това ще се случва в идващия парламент, се бавим и пропущаме благоприятни условия ", уточни още Велев.
Засега се знае, че отиващото си държавно управление на Бойко Борисов го утвърди,
само че не го изпрати в Европейската комисия,
макар че това е единствено в неговите пълномощия. Все отново проектът се озова в Народното събрание още в първите дни от късото му битие и бе подложен безусловно на дисекция. Въпреки това 30 април пристигна и отмина и никой у нас не загатна отпътува ли въпреки всичко този проект за Брюксел или не. И в случай че е изпратен по кое време се е случило това? Опитите ни да получим формален отговор " удариха на камък ".
Ако държавното управление в оставка чака ратификация от отиващия си парламент може да се каже, че работата е обречена. Така
възстановителния проект остава на процедура на трупчета
до конституирането на ново Народно заседание и евентуално до избора на нов постоянен кабинет.
Междувременно 14 страни от Европейски Съюз към този момент са предали публично своите проекти - Белгия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Латвия, Люксембург, Австрия, Полша, Португалия, Словения и Словакия.
Плащанията - от следващата година
България се намира в обичайна за нея втора половина и на тази европейска ранглиста. Но престижът на страната ни надали е най-важното в този случай. Игричките на политиците и главно на ГЕРБ си имат конкретни финансови измерения. И както се вижда те прецакват българския бизнес, като го слагат в неизгодна позиция по отношение на конкуренцията от множеството други Европейски страни.
С огромна доза сигурност може да се каже, че пари от Фонда за възобновяване надали ще има през тази година. И с цел да не сме голословни, ще очертаем вероятната рамка в случай, че
предварителните избори са на 11 юли
Tова значи, че едвам през август новият парламент ще стартира работа всъщност. Ако още през август бъде дадена зелена светлина на Плана за възобновяване, той може да бъде утвърден от европейските институции най-рано в интервала октомври-ноември. Европейската комисия прави оценка на проектите в период от два месеца. След това те се предават на Европейския съвет, който по предписание ще има четири седмици да одобри предлагането на Европейска комисия.
Въпросният сюжет е вероятен, в случай че Европейска комисия
няма никакви забележки по проекта, показан от България. Проверката би трябвало да откри дали проектът планува минимум 37% от разноските да са за вложения и промени свързани с възстановяване на климата, а други 20% са ориентирани към цифровия преход. Това са двете безапелационни условия на Европейска комисия. Но нейното позитивно мнение би проправило пътя на страната ни към авансово финансиране от към 1.3 милиарда лв. или 13% от плануванаъа за България сума.
Да не приказваме, че по калкулации на организация " Фич " фондовете на Европейски Съюз в композиция с помощите за възстановяване могат да покачат растежа от плануваните 3.4% през 2021 година на 4-5% в идващите три години - нещо, което към този момент е сложено в риск.
Другата спънка пред Националния оздравителен проект е, че той би трябвало да бъде съпроводен от утвърдено решение за личния запас, който страната ни (и освен нашата) е подготвена да даде на Европа, с цел да има тя " правно съображение да набира средства от финансовите пазари по Инструмента на Европейски Съюз за възобновяване ". И този документ би трябвало да бъде утвърден от всички държави-членки на Европейски Съюз.
Според данни на Министерството на финансите
на 5 февруари Народното събрание е ратифицирало решението на Европейския съвет за личните запаси.
" В това решение са написани наредбите, посредством които Европейска комисия се упълномощава до 2026 г. да заеме от финансовите пазари средства в размер до 750 млрд. евро (по цени 2018 г.) за финансиране на Инструмента за възобновяване „ Следващо потомство Европейски Съюз “ и се уреждат въпросите за погасяване на главницата на заема, което да стартира преди края на МФР 2021-2027 г. и да завърши изцяло не по-късно от 31 декември 2058 г. С оглед гарантиране пред финансовите пазари на способността на Европейски Съюз за тъкмо и навреме погасяване на заема, краткотрайно, само че не по-късно от 31 декември 2058 г., се покачват с 0,6 процентни пункта таваните на личните запаси с единствена цел покриване на всички отговорности на Европейски Съюз, произлизащи от заемането на средства ", коментират от МФ.
Редица страни към момента не са утвърдили решението за личните средства, само че упованията на Европейската комисия са това да се случи до края на юни.
Неоправданите упования на бизнеса
" Икономическият и обществен съвет, т.е. не единствено АИКБ, а всички работодателски организации и синдикати препоръчахме две неща. Едното бе да се добавят в проекта поддръжката за стопанската система и пазара на труда, а второто - да се внесе в точния момент. Нито едното, нито другото беше направено, а беше импортирана една чернова ", сподели пред " БАНКЕРЪ " ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.
Той акцентира, че колкото по-рано бъде импортиран и утвърден проектът, толкоз по-рано ще стартира осъществяването му.
" Като че ли не се схваща, че ние се конкурираме с останалите страни на пазара - на международния и на европейския. Колкото по-бързо бъде оказана поддръжка на стопанската система, толкоз по-добри са възможностите за българските предприятия ", добави Васил Велев.
Председателят на АИКБ подсети, че при разискванията на проекта в парламентарната Комисия по бюджет и финанси всички парламентарни сили са дали зелена светлина на държавното управление в оставка да внесе проекта, в случай че го счита за задоволително добър.
" Очакваше се държавното управление да го внесе. Кабинетът го утвърди, само че не го внесе, а го прати в Народното събрание за утвърждение. Ако това ще се случва в идващия парламент, се бавим и пропущаме благоприятни условия ", уточни още Велев.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ