Кеворк Кеворкян: Кордон
Какво ще се случи, в случай че малките екрани изолират – зад един кордон - политическото съсловие, най-малко за известно време.
Най-напред, качеството на въздуха доста ще се усъвършенства, в това число и в личните им продукции, това е вън от подозрение.
Част от публиката, която ги напусна и потърси разтуха в Тик Ток, примерно, има възможност да се върне назад при тях – стига да се увери, че боклука, който минава за политическа журналистика е разчистен, а новините са освободени от задължението да повтарят до погнуса словоблудствата на политиканите.
Това ще бъде избавително проветряване – в този момент хората от малките екрани като че ли не си дават сметка, че се злепоставят в същата степен, в която се злепоставят и ударниците на политическия бъбреж.
Има нещо в действителност унизително в това безропотно да излъчваш нелепостите, които минават за политическо говорене, да приемаш за нещо обикновено обикновените хватки, които си ползват политическите съперници, идиотската сапунка, която създават.
И уличните кучета към този момент са наясно, какво следва след следващите избори – едно детско театро, което ще бъде въведения към идващите.
Всички отново ще са победоносно опулени против камерите, словесният им репертоар е авансово прочут на публиката, като се изключи някои нови нюанси, неособено изобретателни, презират се искрено един-друг, въобще – няма избавление от батака.
А и никой не го желае, публиката минимум, тъй като сякаш дефинитивно е задръстена.
Тя беше почнала да придобива културата на интензивно присъединяване в политическото съществуване – само че и това завърши. Напъните през 2020 година не бяха плод на идеологическа несъответственост, а по-скоро следваха позабравения позив от началото на 90-те години „ Стани, да седна “ – „ Стани ти, да седна аз “.
Какъв е мераклията за стола, беше без никакво значение, какво съставлява той, какво предлага, какъв брой са му силиците – никой не се интересуваше от това.
Онзи девиз за „ ставането “ може да бъде редактиран по този начин „ Стани, с цел да седне господин Никой “. По създание, публиката си имаше работа – по този начин е и до момента – с изцяло анонимни властогонци, търгаши с власт, даже най-популярните лица си остават неразбираеми, неубедителни в желанията си. Силуети от Мъглата.
Затова и всичко, което изговарят е неразбираемо и безплътно. И бездушно, несъмнено. Хаврата, която показват – или по-скоро тя се самопредставя – за политика, няма Разум, за Душа да не приказваме, зад нея не се вижда нищо - и по тази причина и нищо ново и по-различно няма да последва, колкото и търпеливи да сме.
Фантазия са очакванията медийният кордон да докара до някакво филтриране на политическите субекти.
Те ще си останат такива, каквито са си. Завинаги.
Вкусиш ли един път кръв, всичко друго ти се коства безвкусно. Канибализмът е отличителна линия на тукашната политика. Дори малоформатни партийки пристъпват в нея с явна жестокост. Те са си просто едни кърлежи, които смучат от съперниците си, без да се интересуват какви отровни примеси поемат. Те са си политически трупове, които симулират някакъв живот, нищо повече.
По малкия екран някой говореше за рисковете пред политическата класа, в случай че хаврата продължава. Няма такива. Въпросната „ класа “ ще продължава да си гние.
За страдание, същото ще се случва и с Народа. Не се вижда някой въобще да мисли за него. Той ще си остане зад един непробиваем кордон.
Вече цялостен месец дрънкат и се пазарят за постове. И нито един път не се чу думата „ Народ “.
Сякаш е прокажена.
Гледат на Народа като на някаква неизбежна прибавка – непривлекателна и ненужна.
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
