Все повече тийнейджъри се доверяват на AI приятели – но на каква ...
Какво са AI приятелите?
Според организацията Common Sense Media, AI спътниците са цифрови персонажи, които пишат и приказват с потребителите. Те наподобяват като другари, само че не са същински хора, написа CNN.
Проучване измежду над 1000 младежи (13–17 г.) в Съединени американски щати демонстрира, че 72% са употребявали AI сателит най-малко един път.
Над половината го вършат постоянно. 33% водят с тях съществени диалози – вместо с другари, родители или психолози. 31% споделят, че диалозите с AI са толкоз или даже по-удовлетворяващи от тези с хора.
Защо това тревожи психолозите?
„ Тийнейджърските години са сензитивен стадий от общественото развиване “, споделя Майкъл Роб, водещ създател на изследването.
„ Не желаеме децата да имат вяра, че би трябвало да се доверяват на изкуствен интелект, вместо на действителни хора “.
AI приятелите постоянно са съгласни, в никакъв случай не оспорват мнението ти, и това не оказва помощ на децата да се научат по какъв начин се поддържа връзка с същински хора – които от време на време ни опонират или ни провокират да мислим по-дълбоко.
„ Когато свикнеш да получаваш единствено това, което искаш да чуеш, действителният свят става сложен “, предизвестява Роб.
Освен това AI не може да покаже език на тялото, мимики или страсти, които са основни за човешката връзка.
Личните данни също са изложени на риск
24% от младежите споделят персонална информация с AI спътници. Но вместо с другар, те действително я споделят с компания, която може да я съхранява, трансформира, употребява – в това число за търговски цели.
„ Давате им доста необятни и безконечни права над персоналните си данни “, изяснява Роб.
Какво могат да създадат родителите?
Говорете с децата си – без наказание. Попитайте: „ Използвал ли си в миналото приложение, с което можеш да си създадеш AI другар? “. Обяснете за какво действителните връзки са значими. AI е програмиран да ви угажда. Истинските другари – не. И в това е тяхната стойност.
Насърчавайте срещи онлайн. Социалните умения се развиват с погледи, жестове и другарство лице в лице, а не с емотикони и ботове. „ Никога няма да изпитаме същата наслада от AI, както когато се засмеем с другар в класната стая “, споделя психотерапевтката Джъстийн Карино.
Следете за предупредителни знаци: в случай че младежът прекарва часове с AI, в случай че заобикаля същински хора, в случай че се разстройва, когато няма достъп до чатбота – това е сигнал за проблем. В подобен случай, потърсете помощ от учебен психолог или експерт по психологично здраве.
Покажете с персонален образец
„ Покажете на децата си по какъв начин наподобява уравновесеното потребление на технологии “, поучава Роб.
„ Говорете с тях за това по какъв начин вие самите се справяте с страстите си, без да разчитате напълно на екрани “.
Изследването на Common Sense Media разкрива нещо обезпокоително: децата все по-често търсят разтуха в изкуствен интелект, вместо в хора. AI не може да размени същинските връзки – и не би трябвало да се опитваме да го оставим да го прави.
Според организацията Common Sense Media, AI спътниците са цифрови персонажи, които пишат и приказват с потребителите. Те наподобяват като другари, само че не са същински хора, написа CNN.
Проучване измежду над 1000 младежи (13–17 г.) в Съединени американски щати демонстрира, че 72% са употребявали AI сателит най-малко един път.
Над половината го вършат постоянно. 33% водят с тях съществени диалози – вместо с другари, родители или психолози. 31% споделят, че диалозите с AI са толкоз или даже по-удовлетворяващи от тези с хора.
Защо това тревожи психолозите?
„ Тийнейджърските години са сензитивен стадий от общественото развиване “, споделя Майкъл Роб, водещ създател на изследването.
„ Не желаеме децата да имат вяра, че би трябвало да се доверяват на изкуствен интелект, вместо на действителни хора “.
AI приятелите постоянно са съгласни, в никакъв случай не оспорват мнението ти, и това не оказва помощ на децата да се научат по какъв начин се поддържа връзка с същински хора – които от време на време ни опонират или ни провокират да мислим по-дълбоко.
„ Когато свикнеш да получаваш единствено това, което искаш да чуеш, действителният свят става сложен “, предизвестява Роб.
Освен това AI не може да покаже език на тялото, мимики или страсти, които са основни за човешката връзка.
Личните данни също са изложени на риск
24% от младежите споделят персонална информация с AI спътници. Но вместо с другар, те действително я споделят с компания, която може да я съхранява, трансформира, употребява – в това число за търговски цели.
„ Давате им доста необятни и безконечни права над персоналните си данни “, изяснява Роб.
Какво могат да създадат родителите?
Говорете с децата си – без наказание. Попитайте: „ Използвал ли си в миналото приложение, с което можеш да си създадеш AI другар? “. Обяснете за какво действителните връзки са значими. AI е програмиран да ви угажда. Истинските другари – не. И в това е тяхната стойност.
Насърчавайте срещи онлайн. Социалните умения се развиват с погледи, жестове и другарство лице в лице, а не с емотикони и ботове. „ Никога няма да изпитаме същата наслада от AI, както когато се засмеем с другар в класната стая “, споделя психотерапевтката Джъстийн Карино.
Следете за предупредителни знаци: в случай че младежът прекарва часове с AI, в случай че заобикаля същински хора, в случай че се разстройва, когато няма достъп до чатбота – това е сигнал за проблем. В подобен случай, потърсете помощ от учебен психолог или експерт по психологично здраве.
Покажете с персонален образец
„ Покажете на децата си по какъв начин наподобява уравновесеното потребление на технологии “, поучава Роб.
„ Говорете с тях за това по какъв начин вие самите се справяте с страстите си, без да разчитате напълно на екрани “.
Изследването на Common Sense Media разкрива нещо обезпокоително: децата все по-често търсят разтуха в изкуствен интелект, вместо в хора. AI не може да размени същинските връзки – и не би трябвало да се опитваме да го оставим да го прави.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ