Живеем ли в компютърна симулация?
Какво съставлява действителността? Теорията на симулацията се занимава тъкмо с този тежък въпрос, базирайки се на софтуерната взаимозависимост в модерния свят.
Безброй учени, физици и философи са размишлявали за действителността в продължение на епохи, формулирайки теории, които варират от научни до мистични.
Някои ексцентрични мислители считат, че отговорът може да бъде открит в теорията на симулацията, която твърди, че е допустимо действителността да е просто свръхтехнологична компютърна симулация, в която ние работим, живеем, смеем се и обичаме, само че не фактически.
Според теоретичната догадка това, което хората възприемат като действителност, в действителност е усъвършенствана, свръхреалистична компютърна симулация, евентуално следена от по-висше създание.
Тя гласи, че всички ние живеем в извънредно мощна компютърна стратегия, ръководена от развой отвън нашето схващане.
В тази обстановка хората не са безусловно " действителни " и осезаеми същества, а вместо това са авансово избрани, кодирани структури на цифровия свят, който обитаваме.
Животът в симулация може да се оприличи на живот като в играта The Sims, като се изключи това, че ние самите сме героите.
Задълбочен разбор на Built In предлага повсеместен взор върху естеството на теорията и въпросите, които я построяват.
Ако живеем в компютърна симулация, тогава кой е програмистът и за какво?
Шведският мъдрец Ник Бостром твърди в своя публикация от 2003 година, че бъдещите генерации може да разполагат с мегакомпютри, които да извършват многочислени симулации на техните прародители, в които виртуалните същества разполагат с тип изкуствено схващане.
" Може да се окаже - написа той, - че голямото болшинство от съзнания като нашето не принадлежат на човешкия тип, а по-скоро на хора, симулирани от еволюиралите потомци на истинската раса. "
Професорът по философия в Нюйоркския университет Дейвид Чалмърс разказва висшето създание, отговорно за тази евентуална хиперреалистична симулация, като " програмист в идната галактика ", може би подобен, който ние, смъртните, бихме могли да считаме за някакъв господ - въпреки и не в обичайния смисъл на думата.
Астрономът Мартин Рийс споделя в изявление за Space.com, че " към този момент можем да имаме виртуална галактика в нашия компютър и да изчислим какво ще се случи, в случай че сблъскаме галактики една с друга. Не е полуда да имаме вяра, че в миналото в далечното бъдеще ще има компютри, които ще могат да симулират много огромна част от света. " Ако се съди по типовете симулации на действителния живот, които учените могат да извършват в този момент на суперкомпютри, какво ще могат да създадат в бъдеще, когато изчислителната мощност доближи равнища, които сега не можем да си представим?
Разсъждавайки върху теорията, професорът по физика от Харвардския университет Лиза Рандал позволява опцията нищо да не е такова, каквото наподобява, в това число и когнитивния развой на наблюдаване. Въпреки това, тя слага въпроса за логиката на нашите хипотетични симулатори, които са избрали човечеството за своя величествен опит.
" Ние се интересуваме най-много от самите себе си. Защо да ни симулират? Искам да кажа, че има толкоз доста неща, които могат да бъдат симулирани. Не знам за какво някакъв върховен тип би желал да се занимава с нас ".
Примамливата вероятност да бъдем просто код в галактически логаритъм повдига фундаментални въпроси за това какво значи да съществуваме, да възприемаме и да претърпяваме.
Но до момента в който мислителите се впускат в тази комплицирана доктрина, продължава да стои въпросът: Ако сме единствено артикул на цифровата оркестровка, за какво тъкмо ние?
В устрема ни да разберем нашите симулационни господари поражда най-големият абсурд - загадката за какво същества от подобен хипотетичен по-висш порядък биха избрали да ни симулират.
Докато размишляваме върху безкрайните благоприятни условия на хиперреалистичните симулации, крайните истини за съществуването остават неуловими, забулени във постоянно загадъчната природа на възприеманата от нас действителност.
Безброй учени, физици и философи са размишлявали за действителността в продължение на епохи, формулирайки теории, които варират от научни до мистични.
Някои ексцентрични мислители считат, че отговорът може да бъде открит в теорията на симулацията, която твърди, че е допустимо действителността да е просто свръхтехнологична компютърна симулация, в която ние работим, живеем, смеем се и обичаме, само че не фактически.
Според теоретичната догадка това, което хората възприемат като действителност, в действителност е усъвършенствана, свръхреалистична компютърна симулация, евентуално следена от по-висше създание.
Тя гласи, че всички ние живеем в извънредно мощна компютърна стратегия, ръководена от развой отвън нашето схващане.
В тази обстановка хората не са безусловно " действителни " и осезаеми същества, а вместо това са авансово избрани, кодирани структури на цифровия свят, който обитаваме.
Животът в симулация може да се оприличи на живот като в играта The Sims, като се изключи това, че ние самите сме героите.
Задълбочен разбор на Built In предлага повсеместен взор върху естеството на теорията и въпросите, които я построяват.
Ако живеем в компютърна симулация, тогава кой е програмистът и за какво?
Шведският мъдрец Ник Бостром твърди в своя публикация от 2003 година, че бъдещите генерации може да разполагат с мегакомпютри, които да извършват многочислени симулации на техните прародители, в които виртуалните същества разполагат с тип изкуствено схващане.
" Може да се окаже - написа той, - че голямото болшинство от съзнания като нашето не принадлежат на човешкия тип, а по-скоро на хора, симулирани от еволюиралите потомци на истинската раса. "
Професорът по философия в Нюйоркския университет Дейвид Чалмърс разказва висшето създание, отговорно за тази евентуална хиперреалистична симулация, като " програмист в идната галактика ", може би подобен, който ние, смъртните, бихме могли да считаме за някакъв господ - въпреки и не в обичайния смисъл на думата.
Астрономът Мартин Рийс споделя в изявление за Space.com, че " към този момент можем да имаме виртуална галактика в нашия компютър и да изчислим какво ще се случи, в случай че сблъскаме галактики една с друга. Не е полуда да имаме вяра, че в миналото в далечното бъдеще ще има компютри, които ще могат да симулират много огромна част от света. " Ако се съди по типовете симулации на действителния живот, които учените могат да извършват в този момент на суперкомпютри, какво ще могат да създадат в бъдеще, когато изчислителната мощност доближи равнища, които сега не можем да си представим?
Разсъждавайки върху теорията, професорът по физика от Харвардския университет Лиза Рандал позволява опцията нищо да не е такова, каквото наподобява, в това число и когнитивния развой на наблюдаване. Въпреки това, тя слага въпроса за логиката на нашите хипотетични симулатори, които са избрали човечеството за своя величествен опит.
" Ние се интересуваме най-много от самите себе си. Защо да ни симулират? Искам да кажа, че има толкоз доста неща, които могат да бъдат симулирани. Не знам за какво някакъв върховен тип би желал да се занимава с нас ".
Примамливата вероятност да бъдем просто код в галактически логаритъм повдига фундаментални въпроси за това какво значи да съществуваме, да възприемаме и да претърпяваме.
Но до момента в който мислителите се впускат в тази комплицирана доктрина, продължава да стои въпросът: Ако сме единствено артикул на цифровата оркестровка, за какво тъкмо ние?
В устрема ни да разберем нашите симулационни господари поражда най-големият абсурд - загадката за какво същества от подобен хипотетичен по-висш порядък биха избрали да ни симулират.
Докато размишляваме върху безкрайните благоприятни условия на хиперреалистичните симулации, крайните истини за съществуването остават неуловими, забулени във постоянно загадъчната природа на възприеманата от нас действителност.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ