Две години Тръмп. Е, и?
Какво ново за света
Доналд Тръмп хвана юздите на американската политика преди две години. За това време той се трансформира в събитие, което разедини американското общество – по този начин, както беше преди половин век – в ерата „ Никсън “ и през войната във Виетнам.
Тръмп взриви консервативната партия от вътрешната страна, като в същото време илюстрира световно една наклонност към завъщането на понятието „ нация “. Както и на популизма като политическа тактика – в потребните и нездравословните му форми.
Оценката дали даден политик е сполучлив или не зависи от етико-политико-икономическия светоглед на „ оценяващия “. Затова и разказите за стореното от Тръмп са доста. Наричат го от избавител до разбойник, от самоуверен водач – до прислужник на Путин.
Какво обаче фактически направи Доналад Тръмп, откогато беше определен за президент на Съединени американски щати?
Той понижи исторически ниско налозите – освен за фирмите, само че и за междинния поданик. Заложи повече запас за частно ползване, за частни вложения, ерго – за стопански напредък. И този напредък не закъсня – американската стопанска система, все пак, стои постоянна и напредва повече от добре. Да, тя евентуално ще пострада занапред от повдигането на лихвите и гърмежа на балоните на евтиния заем в разнообразни браншове в стопанската система, както и при разнообразни финансови активи, като акции и облигации, да вземем за пример. Но тази бомба бе заложена към този момент десетилетие преди Доналд Тръмп, а смелостта му – да смъкне налозите – изисква възторженостти. „ Богатите “ акционери не мога да изядат и изпият повече от всеки естествен човек – с тези пари те ще влагат. Ако някой фактически ги е „ угоил “ – това е ФЕД, напечатал 3.5 трилиона $ след рецесията, подхранвайки финансовия разгул на Уолстрийт. Не Тръмп. Той не е правил „ данъчни дарове “ никому, просто тъй като парите са на тези, които основават стойност изначално. Не на държавното управление.
Тръмп върна интернационалната търговията на здрава основа – двустранната. Каза „ не “ на непрозрачността и извади Съединените американски щати от куп междуправителствени протекционистки организации, работещи в интерес на избрани експортьори с лобита в националните държавни управления, участващи нахално в схемата.
Спази и още едно заричане. След повече от трилион и половина $, изхарчени в Афганистан и хиляди избити американски бойци, стартира евакуиране на Съединени американски щати от страната, в това число на голословното след краха на ИДИЛ наличие без покана в Сирия.
Изненада за „ ястребите “
Междувременно спря кранчето на ислямки групировки, настоящи на терен против Башар ал-Асад. Да, това изненада неприятно „ ястребите “ в екипа му – някои подадоха оставка, други го нападнаха с всички мощ за еманципацията му от военнолюбивия курс. Но и Доналд Тръмп, както Кенеди преди време, избра разговора и насочването на парите на американските данъкоплатци към изгоди и съзидание, а не към бомби и гибел. Всъщност американският президент сякаш ясно осъзнава, че от война изгода има главно военнопромишленият комплекс зад океана, само че не и американците като нация. Нито светът като цяло.
Стената
Президентът Тръмп пожела да строи стена – стена, обещана на изборите. Такава, която да пази американските граници от незаконни пришълци. Защото всеки влизащ в къщата ни без разрешение е „ пришелец “. И той съблюдава обещанието си, понасяйки удари от всеки набор на политическото поле.
Тръмп Върна Северна Корея на масата на договарянията. Да, заплашваше я с „ изпепеляване “. Но в последна сметка методът му съумя и вместо нуклеарна война, през днешния ден на Корейския полуостров има разведряване.
Но най-важното, сякаш е, че предизвика демократичното статукво и политическата уместност, които през днешния ден разяждат плътта на американската общност като смъртоносна проказа.
Къде сбърка той? Може би в това, че послуша „ съветниците си “ – стопански и военни. Особено първоначално.
Предизвика комерсиална война с Китай, като послуша лагера на протекциониста Питър Наваро в екипа си. Вместо да употребяват евтини китайски артикули, американците към този момент ще заплащат за тях по-скъпо. Сега вносните междинни артикули, обложени с тежки мита, като стомана и алуминий, поставят кол в колелото на американската промишленост. Контраотговорите с мита за американски износни артикули по света – занапред ще резонират с тежки последици освен за Съединени американски щати, само че и за световната търговия. И то на прага на нова международна криза.
Тръмп наруши нуклеарното съглашение на Запада с Иран, поставяйки под подозрение американската дума и договорите, и наливайки вода в мелницата на реакционните антизападни сили в Техеран. Ястребовите фигури като Болтън, Матис и ко, от своя страна, имаха мощен час. Нещо повече, с този ход Трмъп де факто сложи на колене европейските си „ сътрудници “, които виждаха в това партньорство с Иран инструмент за надзор и опция за инвестииции на европейските концерни в близкоизточната страна. Всъщност европейските водачи се оказаха унижени и „ изоставени “ от огромния батко зад океана.
Санкциите против Москва
Колкото до прословутата „ съветска “ връзка – тази димка на демократите беше със слаб дим. Съединени американски щати напусна Договора за ликвидирането на нуклеарните сили, което слага в отбранителна позиция руснаците. Санкциите против Москва не престават и се множат, като въпреки всичко разговор на най-високо равнище има. За което в нуклеарния свят, в който живеем, би трябвало единствено и само да се радваме.
Партньорството със Саудитска Арабия на фона на филантропичната рецесия в Йемен, саудитския генезис на огромна част от терористите на паметния 11 септември и зверското ликвидиране на журналиста Кашоги хвърли тиня върху имиджа на американския президент, упрекнат в двоен критерий – и то с очевидно съображение.
Накратко
Какво положително стори Тръмп? Изтегли се от Сирия и Афганистан. Намали налози рекордно в американската история. Удари и разтресе либерално-демократичната политическа уместност, която разяде американската социална тъкан до степен, че Съединени американски щати не са били по-разделени в никакъв случай от Никъсн и Виетнам насам. Докара Северна Корея на масата на договарянията.
Върна главния принцип на интернационалната търговия – двустранните съглашения, вместо непрозрачните междуправителствени огранизации, защитаващи ползите единствено на избрани експортьори.
А какво е неприятното? Сделката с Иран. Протекционизма.
За тези две години Доналд Тръмп бе непредвидим, твърдоглав и непредсказуем, даже нахален, което за доста страни по света е, меко казано, стряскащо.
От друга страна, дали в действителност посредством тази тактичност, той не преследва точно своята дълготрайна тактика. Тази, поради която победи в демократичните избори в Съединени американски щати – за злощастие на извънредно неподготвените и неусещащи пулса на публичните настроения съперници. И от ляво, и от дясно…
Доналд Тръмп хвана юздите на американската политика преди две години. За това време той се трансформира в събитие, което разедини американското общество – по този начин, както беше преди половин век – в ерата „ Никсън “ и през войната във Виетнам.
Тръмп взриви консервативната партия от вътрешната страна, като в същото време илюстрира световно една наклонност към завъщането на понятието „ нация “. Както и на популизма като политическа тактика – в потребните и нездравословните му форми.
Оценката дали даден политик е сполучлив или не зависи от етико-политико-икономическия светоглед на „ оценяващия “. Затова и разказите за стореното от Тръмп са доста. Наричат го от избавител до разбойник, от самоуверен водач – до прислужник на Путин.
Какво обаче фактически направи Доналад Тръмп, откогато беше определен за президент на Съединени американски щати?
Той понижи исторически ниско налозите – освен за фирмите, само че и за междинния поданик. Заложи повече запас за частно ползване, за частни вложения, ерго – за стопански напредък. И този напредък не закъсня – американската стопанска система, все пак, стои постоянна и напредва повече от добре. Да, тя евентуално ще пострада занапред от повдигането на лихвите и гърмежа на балоните на евтиния заем в разнообразни браншове в стопанската система, както и при разнообразни финансови активи, като акции и облигации, да вземем за пример. Но тази бомба бе заложена към този момент десетилетие преди Доналд Тръмп, а смелостта му – да смъкне налозите – изисква възторженостти. „ Богатите “ акционери не мога да изядат и изпият повече от всеки естествен човек – с тези пари те ще влагат. Ако някой фактически ги е „ угоил “ – това е ФЕД, напечатал 3.5 трилиона $ след рецесията, подхранвайки финансовия разгул на Уолстрийт. Не Тръмп. Той не е правил „ данъчни дарове “ никому, просто тъй като парите са на тези, които основават стойност изначално. Не на държавното управление.
Тръмп върна интернационалната търговията на здрава основа – двустранната. Каза „ не “ на непрозрачността и извади Съединените американски щати от куп междуправителствени протекционистки организации, работещи в интерес на избрани експортьори с лобита в националните държавни управления, участващи нахално в схемата.
Спази и още едно заричане. След повече от трилион и половина $, изхарчени в Афганистан и хиляди избити американски бойци, стартира евакуиране на Съединени американски щати от страната, в това число на голословното след краха на ИДИЛ наличие без покана в Сирия.
Изненада за „ ястребите “
Междувременно спря кранчето на ислямки групировки, настоящи на терен против Башар ал-Асад. Да, това изненада неприятно „ ястребите “ в екипа му – някои подадоха оставка, други го нападнаха с всички мощ за еманципацията му от военнолюбивия курс. Но и Доналд Тръмп, както Кенеди преди време, избра разговора и насочването на парите на американските данъкоплатци към изгоди и съзидание, а не към бомби и гибел. Всъщност американският президент сякаш ясно осъзнава, че от война изгода има главно военнопромишленият комплекс зад океана, само че не и американците като нация. Нито светът като цяло.
Стената
Президентът Тръмп пожела да строи стена – стена, обещана на изборите. Такава, която да пази американските граници от незаконни пришълци. Защото всеки влизащ в къщата ни без разрешение е „ пришелец “. И той съблюдава обещанието си, понасяйки удари от всеки набор на политическото поле.
Тръмп Върна Северна Корея на масата на договарянията. Да, заплашваше я с „ изпепеляване “. Но в последна сметка методът му съумя и вместо нуклеарна война, през днешния ден на Корейския полуостров има разведряване.
Но най-важното, сякаш е, че предизвика демократичното статукво и политическата уместност, които през днешния ден разяждат плътта на американската общност като смъртоносна проказа.
Къде сбърка той? Може би в това, че послуша „ съветниците си “ – стопански и военни. Особено първоначално.
Предизвика комерсиална война с Китай, като послуша лагера на протекциониста Питър Наваро в екипа си. Вместо да употребяват евтини китайски артикули, американците към този момент ще заплащат за тях по-скъпо. Сега вносните междинни артикули, обложени с тежки мита, като стомана и алуминий, поставят кол в колелото на американската промишленост. Контраотговорите с мита за американски износни артикули по света – занапред ще резонират с тежки последици освен за Съединени американски щати, само че и за световната търговия. И то на прага на нова международна криза.
Тръмп наруши нуклеарното съглашение на Запада с Иран, поставяйки под подозрение американската дума и договорите, и наливайки вода в мелницата на реакционните антизападни сили в Техеран. Ястребовите фигури като Болтън, Матис и ко, от своя страна, имаха мощен час. Нещо повече, с този ход Трмъп де факто сложи на колене европейските си „ сътрудници “, които виждаха в това партньорство с Иран инструмент за надзор и опция за инвестииции на европейските концерни в близкоизточната страна. Всъщност европейските водачи се оказаха унижени и „ изоставени “ от огромния батко зад океана.
Санкциите против Москва
Колкото до прословутата „ съветска “ връзка – тази димка на демократите беше със слаб дим. Съединени американски щати напусна Договора за ликвидирането на нуклеарните сили, което слага в отбранителна позиция руснаците. Санкциите против Москва не престават и се множат, като въпреки всичко разговор на най-високо равнище има. За което в нуклеарния свят, в който живеем, би трябвало единствено и само да се радваме.
Партньорството със Саудитска Арабия на фона на филантропичната рецесия в Йемен, саудитския генезис на огромна част от терористите на паметния 11 септември и зверското ликвидиране на журналиста Кашоги хвърли тиня върху имиджа на американския президент, упрекнат в двоен критерий – и то с очевидно съображение.
Накратко
Какво положително стори Тръмп? Изтегли се от Сирия и Афганистан. Намали налози рекордно в американската история. Удари и разтресе либерално-демократичната политическа уместност, която разяде американската социална тъкан до степен, че Съединени американски щати не са били по-разделени в никакъв случай от Никъсн и Виетнам насам. Докара Северна Корея на масата на договарянията.
Върна главния принцип на интернационалната търговия – двустранните съглашения, вместо непрозрачните междуправителствени огранизации, защитаващи ползите единствено на избрани експортьори.
А какво е неприятното? Сделката с Иран. Протекционизма.
За тези две години Доналд Тръмп бе непредвидим, твърдоглав и непредсказуем, даже нахален, което за доста страни по света е, меко казано, стряскащо.
От друга страна, дали в действителност посредством тази тактичност, той не преследва точно своята дълготрайна тактика. Тази, поради която победи в демократичните избори в Съединени американски щати – за злощастие на извънредно неподготвените и неусещащи пулса на публичните настроения съперници. И от ляво, и от дясно…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ