Европа трябва да се научи да спи до голямата руска мечка
Какво напрежение! Ще нахлуе ли, няма ли да нахлуе? Целият свят затаява мирис, а по-късно си поема мирис, когато двамата основни артисти в пиесата най-после си приказват другарски на 10 януари на чаша чай. Така можем да обобщим трагикомедията на това начало на зимата в равнините на Днестър. Реално това не е нито първият, нито последният епизод на една геополитическа сапунена опера, която основният воин ни показва от известно време. Владимир Путин в действителност забавлява аудиторията в продължение на двадесет години, неповяхваща млада звезда, чиито ко-партньори в ролята не вършат нищо друго, с изключение на да се сменят. Всички знаят края на всеки епизод, доста холивудски хепиенд, само че явно в никакъв случай не им омръзва. Това написа в собствен разбор за френския всекидневник La Tribune мозъчният концерн MARS. Той проучва тактиката на Русия по отношение на Украйна и нейния метод да играе по нервите на света, изключително на НАТО.
Няма по-голям реакционер от Путин
Всички знаят също, че няма по-консервативен от съветския президент, който няма нито предпочитание, нито интерес, а още по-малко потребност да влиза в открит спор с НАТО, с най-малкото нерешителен излаз. Неговият приоритет е да консолидира лагера си, както сега виждаме в Казахстан. Кремъл може да се подиграва с неспособността на Запада да печели войните, които стартира, само че открита война би била извънредно разрушителна и евентуално съдбовна за режима в Москва.
Реално никой, още по-малко Владимир Путин, не е податлив към случки. Според остаряла като политиката логичност, властническият режим, който той въплъщава, просто се нуждае от мним зложелател, с цел да консолидира от време на време легитимност, подкопана от ерозията на властта, свръхсмъртността заради пандемията и неналичието на демократична неприкритост. Нещата са простички, индивидът жестикулира близо до сензитивна граница, тъй че съперникът да не пренебрегне нищо от мобилизираните маси. В същото време изрично отхвърля всяка демонстрация на експанзия в името на суверенното право да активизира своите войски. От друга страна, раздвижването на това карнавално чучело също е доста комфортно за стягане на редиците на Атлантическия алианс, за забравяне на разгрома в Кабул и за опазване на американското владичество над Европа. Между двете, Украйна не съществува, нито Европа.
Европа: поддържане на американския протекторат
Как да се измъкнем от този капан? Франция, критикувайки хипотетичната доверчивост на своите европейски сътрудници, от 55 години се застъпва за промеждутъчен път сред автономията и строяването в редица. С неизменност, упоритите обстоятелства й дават съображение да не дава сляпо доверие на американския настойник, който няма изгода от европейските ползи, в случай че те не се припокриват с неговите. Но в случай че Франция също толкоз постоянно е отхвърляна от други европейци поради прищевките си за самостоятелност, това не е тъй като те са наивни и още по-малко глупави, а просто тъй като тази обстановка остава в техен интерес.
По създание функционалността на страната е да подсигурява отбраната и насърчаването на два типа ползи: геополитическа сигурност и стопански разцвет. Това беше и първичното предопределение на европейската структура: да се откри дълготраен мир и напредък на континента. Затова европейските народи, излезли от Втората международна война в руини, се нуждаеха от американската икономическа и военна помощ. С течение на времето европейците повярваха, че просперитетът им зависи от запазването на американския протекторат. Франция на де Гол изцяло можа да потвърди противоположното, до момента в който другите европейски нации не виждаха интерес да се лишат от преимуществото на евтината външна сигурност, изключително откакто при започване на 80-те години на предишния век европейският стандарт на живот надхвърляше този на Съединените щати.
Илюзията за универсална народна власт
Но събитията от 1989-1991г. разместиха картите. Съветският колапс разреши на Запада да повярва, че неговата политическа система има универсално предопределение, водачът на западния лагер се трансформира в свръхсила, стопански подсилена от индустриалната гражданска война на цифровата епоха. Но вместо да подсигурява на света епоха на мир и разцвет, както нормално се случваше, когато една хегемонна империя беше " умиротворила " следените територии, светът навлезе в интервал на безпорядък, белязан от непрекъснато повтарящи се спорове и финансови и стопански рецесии. В тези условия е мъчно да се убедят хората в превъзходството на западните полезности, отсам и изкушението да се наложи " създаване на нация " посредством принуждение върху по-колебливите нации. Кабулската злополука постави завършек на тези искания.
В този безпорядък Русия, чието прокламиране на независимостта преди 30 години докара до изгубването на Съветския съюз, пострада извънредно от разпадането на институциите в основата на руския режим: не се откри нито един от 18-те милиона членове на комунистическата партия да го защити; бойците всеобщо дезертираха от една алена войска, продадена на търг; остана Комитет за Държавна сигурност (на СССР), чийто къс престой на власт при Андропов му разреши да се приготви за продължението, а точно заграбването на руското завещание по време на всеобщите приватизации. От този миг властта се трансформира в мафиотски вид. В този подтекст на безредица, поддържана от марионетна мощ по заповедите на Вашингтон, съветският Брутният вътрешен продукт е изгубил 40% от цената си за 10 години, т.е. повече, в сравнение с по време на Великата отечествена война, и безспорно толкоз жители, било поради емиграция или от срутва на продължителността на живота.
Путин - опора против авантюризма
Как да си помислим, че тази голяма неуправляема страна, чийто атавистичен авторитаризъм прикрива неприятно присъщата му безредица, ще спре дотук и ще продължи да съзерцава личния си колапс, без да реагира? Структурите за сигурност във властта (бившето КГБ) в последна сметка избраха един от своите, с цел да го повдигнат отпред на властта и да организират политика в сходство с техните ползи. Така неразбираемият бюрократ Путин, консултант на прекомерно демократичния кмет на Санкт Петербург, внезапно стана шеф на ФСБ, след това министър-председател на президента Елцин, преди да го размени в Кремъл. Западняците знаят, че поддържането на този закостенял режим е гаранция против авантюризма. Обратно, една " цветна гражданска война " в Москва би довела до идването на власт на слаб режим, който рано или късно ще се стреми да ускори своята легитимност във външна война. Но предлог не липсва.
И този предлог са всички повече или по-малко замразени спорове, които пораждат понякога в съветската " близка чужбина ". Тези открити циреи парадоксално подсигуряват сигурността на съветската територия, като толкоз доста сиви зони, които отхвърлят неустойчивостта отвън границите и предотвратяват " завръщането на поляците ". Тези " поляци " са всички тези западняци (поляко-литовци, шведи, тевтонци, французи, " фашисти "... и през днешния ден НАТО), които от началото на 17 в. от време на време нахлуват в съветските земи. Така че, да, през 2022 година, както и през 1610 година, НАТО в Украйна, видяно от Москва, значи " завръщане на поляците ". Следователно е недопустимо. На този стадий към този момент даже не е рационално. Недоверието към Запада, което граничи с ненавист в избрани интелектуални кръгове, има своите корени в 400-годишен спомен, който по никакъв метод не се е уталожил.
Освен това този настойчив инстикт на обсадена цитадела се поддържа от мита за Третия Рим. Царят (Цезар) на цяла Русия наследява князете на Киев и Московия едвам до 16-ти век, малко след рухването на Константинопол, столица на Източната Римска империя. Днешна Русия на драго сърце приема завещание, което даже Сталин не подцени. Наследник на Византия, Източен Рим, който надживя с хиляда години рухването на Западен Рим, Русия възобновява своята велика тактика, единствената цел на която е оцеляването. Тази велика тактика се подчинява единствено на ползите на геополитиката, а точно поддържането на нейния режим (и религията) с цената на непрекъснати (но ограничени) борби с мощните й съседи, даже в случай че това значи незначителни ремонти на границите според от събитията (и възможностите). Стратегията на Византия е антитеза на възхода към крайностите, теоретизиран от Клаузевиц. Наполеон, влезнал в Москва като победител след борбата при Бородино, научи това по сложния метод.
Да се научиш да спиш до съветската мечка
Русия заобикаля както прекомерно ограничаващите съюзи, над които не господства, по този начин и решаващите борби, в случай че не е сигурна в успеха, каквато и да е цената (както в Курск). Следователно е също толкоз неправилно да се опасяваме от огромен китайско-руски съюз, както и да имаме вяра, че Русия може да се смеси със Запада. Както споделят норвежците, би трябвало да се научим да спим паралелно до тази малко внезапна и груба мечка, която може да ни нарани, когато се обърне; ето за какво е рационално да сложим малко разстояние сред нея и нас. Това разстояние в този момент е Украйна.
Големите западни дипломати са образовани хора и са изцяло наясно с основите на съветската външна политика. Следователно, под прикритието на отбрана на полезностите, в случай че си играят с огъня, предизвиквайки проблем бели с Русия, те го вършат умишлено. Това в действителност служи на ползи, които не са безусловно тези на мира и просперитета на народите в Европа. Интегрирането на Украйна в европейското икономическо пространство, да вземем за пример, би направило допустимо да се предложи на западния капитал огромна, евтина и добре подготвена работна мощ, по-лесна за консолидиране от популацията, пристигнало без документи от южното или източното Средиземно море. И превръщането на Русия не в стратегически сътрудник, а в неизпълним зложелател несъмнено би засилило американското военно въздействие над Европа.
Но при започване на 90-те години на предишния век се отвори прозорец от благоприятни условия, когато Русия на Елцин към момента търсеше своя път и тандемът Митеран-Кол съществено обмисляше да даде известна поредност на концепцията за общ дом, поддържана в миналото от Михаил Горбачов. Но чичо Сам, който се наричаше Бил по това време, не го искаше, като с право разглеждаше вероятността като противоречаща на американските ползи. И от 25 години прозорецът е затворен за дълго време.
Франция би трябвало да остане в НАТО
Но решението да се измъкне от този " Херодотов капан ",ако използваме метафората на Тукидид, за Франция не значи да излезе от един зависещ на американските индустриални ползи Атлантически съюз, а в противен случай да остане там, с цел да консолидира опозиция против тези стопански ползи, противоречащи на мира и просперитета на европейците, с цел да не изгубят всички преимущества на алианса, когато американците в последна сметка ще изоставен " Рамщайн " и " Авиано ", както изоставиха Кабул. Това е единственото рационално решение.
Всяко ново излизане от интегрираното командване ще довърши изолацията на страната ни и ще я плъзне надолу по рисковия скат на нападателния шовинизъм. Обратно, всеки блян към " европейската войска " би довела единствено до разрушение на личния ни суверенитет, без да даде на Европа стратегическа автономност - нещо, което никой не желае. От друга страна, време е европейците да се освободят от ментални модели, които към този момент не дават отговор на техните ползи, с цел да продължат да разпространяват към момента прелъстителен политически, стопански и културен модел.
Следователно Франция би трябвало да остане в НАТО, където доминира консенсусът, и да продължи да пази първичните си политически позиции там против всевъзможни спънки, до деня, в който силата на стратегическите действителности ще отвори очите на другите европейци. Докато ръководи Европейския съвет в продължение на 6 месеца, страната ни ще даде силите за доста бързо реагиране на НАТО през 2022 година За това щабът назначи френско-германската бригада, която няма репутацията на доста оперативно елитно поделение и това е добре. Това е тип сигнал, в чието дешифриране руснаците са доста положителни. Френската войска е склонна понякога да преувеличава заплахата, когато става въпрос за резистентност на нейните бюджети, само че е задоволително добре осведомена, с цел да не бъде опиянена от личната си комуникативност.
Няма по-голям реакционер от Путин
Всички знаят също, че няма по-консервативен от съветския президент, който няма нито предпочитание, нито интерес, а още по-малко потребност да влиза в открит спор с НАТО, с най-малкото нерешителен излаз. Неговият приоритет е да консолидира лагера си, както сега виждаме в Казахстан. Кремъл може да се подиграва с неспособността на Запада да печели войните, които стартира, само че открита война би била извънредно разрушителна и евентуално съдбовна за режима в Москва.
Реално никой, още по-малко Владимир Путин, не е податлив към случки. Според остаряла като политиката логичност, властническият режим, който той въплъщава, просто се нуждае от мним зложелател, с цел да консолидира от време на време легитимност, подкопана от ерозията на властта, свръхсмъртността заради пандемията и неналичието на демократична неприкритост. Нещата са простички, индивидът жестикулира близо до сензитивна граница, тъй че съперникът да не пренебрегне нищо от мобилизираните маси. В същото време изрично отхвърля всяка демонстрация на експанзия в името на суверенното право да активизира своите войски. От друга страна, раздвижването на това карнавално чучело също е доста комфортно за стягане на редиците на Атлантическия алианс, за забравяне на разгрома в Кабул и за опазване на американското владичество над Европа. Между двете, Украйна не съществува, нито Европа.
Европа: поддържане на американския протекторат
Как да се измъкнем от този капан? Франция, критикувайки хипотетичната доверчивост на своите европейски сътрудници, от 55 години се застъпва за промеждутъчен път сред автономията и строяването в редица. С неизменност, упоритите обстоятелства й дават съображение да не дава сляпо доверие на американския настойник, който няма изгода от европейските ползи, в случай че те не се припокриват с неговите. Но в случай че Франция също толкоз постоянно е отхвърляна от други европейци поради прищевките си за самостоятелност, това не е тъй като те са наивни и още по-малко глупави, а просто тъй като тази обстановка остава в техен интерес.
По създание функционалността на страната е да подсигурява отбраната и насърчаването на два типа ползи: геополитическа сигурност и стопански разцвет. Това беше и първичното предопределение на европейската структура: да се откри дълготраен мир и напредък на континента. Затова европейските народи, излезли от Втората международна война в руини, се нуждаеха от американската икономическа и военна помощ. С течение на времето европейците повярваха, че просперитетът им зависи от запазването на американския протекторат. Франция на де Гол изцяло можа да потвърди противоположното, до момента в който другите европейски нации не виждаха интерес да се лишат от преимуществото на евтината външна сигурност, изключително откакто при започване на 80-те години на предишния век европейският стандарт на живот надхвърляше този на Съединените щати.
Илюзията за универсална народна власт
Но събитията от 1989-1991г. разместиха картите. Съветският колапс разреши на Запада да повярва, че неговата политическа система има универсално предопределение, водачът на западния лагер се трансформира в свръхсила, стопански подсилена от индустриалната гражданска война на цифровата епоха. Но вместо да подсигурява на света епоха на мир и разцвет, както нормално се случваше, когато една хегемонна империя беше " умиротворила " следените територии, светът навлезе в интервал на безпорядък, белязан от непрекъснато повтарящи се спорове и финансови и стопански рецесии. В тези условия е мъчно да се убедят хората в превъзходството на западните полезности, отсам и изкушението да се наложи " създаване на нация " посредством принуждение върху по-колебливите нации. Кабулската злополука постави завършек на тези искания.
В този безпорядък Русия, чието прокламиране на независимостта преди 30 години докара до изгубването на Съветския съюз, пострада извънредно от разпадането на институциите в основата на руския режим: не се откри нито един от 18-те милиона членове на комунистическата партия да го защити; бойците всеобщо дезертираха от една алена войска, продадена на търг; остана Комитет за Държавна сигурност (на СССР), чийто къс престой на власт при Андропов му разреши да се приготви за продължението, а точно заграбването на руското завещание по време на всеобщите приватизации. От този миг властта се трансформира в мафиотски вид. В този подтекст на безредица, поддържана от марионетна мощ по заповедите на Вашингтон, съветският Брутният вътрешен продукт е изгубил 40% от цената си за 10 години, т.е. повече, в сравнение с по време на Великата отечествена война, и безспорно толкоз жители, било поради емиграция или от срутва на продължителността на живота.
Путин - опора против авантюризма
Как да си помислим, че тази голяма неуправляема страна, чийто атавистичен авторитаризъм прикрива неприятно присъщата му безредица, ще спре дотук и ще продължи да съзерцава личния си колапс, без да реагира? Структурите за сигурност във властта (бившето КГБ) в последна сметка избраха един от своите, с цел да го повдигнат отпред на властта и да организират политика в сходство с техните ползи. Така неразбираемият бюрократ Путин, консултант на прекомерно демократичния кмет на Санкт Петербург, внезапно стана шеф на ФСБ, след това министър-председател на президента Елцин, преди да го размени в Кремъл. Западняците знаят, че поддържането на този закостенял режим е гаранция против авантюризма. Обратно, една " цветна гражданска война " в Москва би довела до идването на власт на слаб режим, който рано или късно ще се стреми да ускори своята легитимност във външна война. Но предлог не липсва.
И този предлог са всички повече или по-малко замразени спорове, които пораждат понякога в съветската " близка чужбина ". Тези открити циреи парадоксално подсигуряват сигурността на съветската територия, като толкоз доста сиви зони, които отхвърлят неустойчивостта отвън границите и предотвратяват " завръщането на поляците ". Тези " поляци " са всички тези западняци (поляко-литовци, шведи, тевтонци, французи, " фашисти "... и през днешния ден НАТО), които от началото на 17 в. от време на време нахлуват в съветските земи. Така че, да, през 2022 година, както и през 1610 година, НАТО в Украйна, видяно от Москва, значи " завръщане на поляците ". Следователно е недопустимо. На този стадий към този момент даже не е рационално. Недоверието към Запада, което граничи с ненавист в избрани интелектуални кръгове, има своите корени в 400-годишен спомен, който по никакъв метод не се е уталожил.
Освен това този настойчив инстикт на обсадена цитадела се поддържа от мита за Третия Рим. Царят (Цезар) на цяла Русия наследява князете на Киев и Московия едвам до 16-ти век, малко след рухването на Константинопол, столица на Източната Римска империя. Днешна Русия на драго сърце приема завещание, което даже Сталин не подцени. Наследник на Византия, Източен Рим, който надживя с хиляда години рухването на Западен Рим, Русия възобновява своята велика тактика, единствената цел на която е оцеляването. Тази велика тактика се подчинява единствено на ползите на геополитиката, а точно поддържането на нейния режим (и религията) с цената на непрекъснати (но ограничени) борби с мощните й съседи, даже в случай че това значи незначителни ремонти на границите според от събитията (и възможностите). Стратегията на Византия е антитеза на възхода към крайностите, теоретизиран от Клаузевиц. Наполеон, влезнал в Москва като победител след борбата при Бородино, научи това по сложния метод.
Да се научиш да спиш до съветската мечка
Русия заобикаля както прекомерно ограничаващите съюзи, над които не господства, по този начин и решаващите борби, в случай че не е сигурна в успеха, каквато и да е цената (както в Курск). Следователно е също толкоз неправилно да се опасяваме от огромен китайско-руски съюз, както и да имаме вяра, че Русия може да се смеси със Запада. Както споделят норвежците, би трябвало да се научим да спим паралелно до тази малко внезапна и груба мечка, която може да ни нарани, когато се обърне; ето за какво е рационално да сложим малко разстояние сред нея и нас. Това разстояние в този момент е Украйна.
Големите западни дипломати са образовани хора и са изцяло наясно с основите на съветската външна политика. Следователно, под прикритието на отбрана на полезностите, в случай че си играят с огъня, предизвиквайки проблем бели с Русия, те го вършат умишлено. Това в действителност служи на ползи, които не са безусловно тези на мира и просперитета на народите в Европа. Интегрирането на Украйна в европейското икономическо пространство, да вземем за пример, би направило допустимо да се предложи на западния капитал огромна, евтина и добре подготвена работна мощ, по-лесна за консолидиране от популацията, пристигнало без документи от южното или източното Средиземно море. И превръщането на Русия не в стратегически сътрудник, а в неизпълним зложелател несъмнено би засилило американското военно въздействие над Европа.
Но при започване на 90-те години на предишния век се отвори прозорец от благоприятни условия, когато Русия на Елцин към момента търсеше своя път и тандемът Митеран-Кол съществено обмисляше да даде известна поредност на концепцията за общ дом, поддържана в миналото от Михаил Горбачов. Но чичо Сам, който се наричаше Бил по това време, не го искаше, като с право разглеждаше вероятността като противоречаща на американските ползи. И от 25 години прозорецът е затворен за дълго време.
Франция би трябвало да остане в НАТО
Но решението да се измъкне от този " Херодотов капан ",ако използваме метафората на Тукидид, за Франция не значи да излезе от един зависещ на американските индустриални ползи Атлантически съюз, а в противен случай да остане там, с цел да консолидира опозиция против тези стопански ползи, противоречащи на мира и просперитета на европейците, с цел да не изгубят всички преимущества на алианса, когато американците в последна сметка ще изоставен " Рамщайн " и " Авиано ", както изоставиха Кабул. Това е единственото рационално решение.
Всяко ново излизане от интегрираното командване ще довърши изолацията на страната ни и ще я плъзне надолу по рисковия скат на нападателния шовинизъм. Обратно, всеки блян към " европейската войска " би довела единствено до разрушение на личния ни суверенитет, без да даде на Европа стратегическа автономност - нещо, което никой не желае. От друга страна, време е европейците да се освободят от ментални модели, които към този момент не дават отговор на техните ползи, с цел да продължат да разпространяват към момента прелъстителен политически, стопански и културен модел.
Следователно Франция би трябвало да остане в НАТО, където доминира консенсусът, и да продължи да пази първичните си политически позиции там против всевъзможни спънки, до деня, в който силата на стратегическите действителности ще отвори очите на другите европейци. Докато ръководи Европейския съвет в продължение на 6 месеца, страната ни ще даде силите за доста бързо реагиране на НАТО през 2022 година За това щабът назначи френско-германската бригада, която няма репутацията на доста оперативно елитно поделение и това е добре. Това е тип сигнал, в чието дешифриране руснаците са доста положителни. Френската войска е склонна понякога да преувеличава заплахата, когато става въпрос за резистентност на нейните бюджети, само че е задоволително добре осведомена, с цел да не бъде опиянена от личната си комуникативност.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ