Колекционерството – прищявка, мания или себеизява?
Какво кара хората да колекционират всякакви неща? Децата събират разнородни предмети постоянно под въздействие на връстниците си. В детството ми се корекционираха най-често марки, станиоли от шоколади, календарчета, значки, картички, а момчетата си падаха по топчета и картинки на коли. По-късното потомство деца събираше покемони и всякакви други изображения, поставяни в храни вид бърза закуска. Търговците хитро използваха за своите цели детската пристрастеност към трупане на алегорични съкровища. Някогашните детински сбирки в доста връзки бяха смешно-мили. Понякога обаче те бяха средство да се докоснеш до огромния цветен свят, от който в годините на социализма бяхме откъснати. Да притежаваш станиоли от задгранични шоколади на звездички или меченца, да вдъхваш аромати на непознати вкуснотии, когато в магазините продават единствено един тип шоколад, обгърнат в бял станиол, това си бе напряко за завиждане. Или пък да имаш сбирка от задгранични монети, в която участват маджарски форинти и румънски леи, когато малко на брой от хората край теб въобще са посещавали друга страна, си беше същинско богатство.
И през днешния ден хората събират какво ли не. Популярно е събирането на кутийки от цигари, на салфетки и кърпички. Познавам колекционери на острилки, на остарели тв приемници, лампи, часовници. Колкционират кукли барби или порцеланови чаши. На процедура - безусловно всичко.
Колекцията има две измерения – количеството на предметите и тяхната необичайност. Колкото повече имаш от това, което събираш, толкоз повече ти се желае да е. Броят на предметите и разнообразието им опияняват, вършат те горделив собственик на един дребен свят, посредством който изразяваш себе си, съзерцаваш го с наслада, показваш го на другите.
Има много безсмислени сбирки, само че съществуват и такива, които те обогатяват, дават ти нови знания или са свързани с духовната ти същина. Писател колекционира химикалки – какво по-естествено. Събирането на остарели часовници или монети, та даже на остарели медали към този момент основава за притежателя им един цялостен личен свят. Познавам човек, който събира остарели пушки, ножове и ятагани. Подредил ги е на стената в битовата си стая. Знае историята на всяко оръжие и е същинско наслаждение да слушаш тези разкази, свързани с локални исторически събития и персони. Но в действителност от сходно въодушевление до основаването на една музейна колекция, крачката е дребна. И това към този момент е в действителност скъпо. Сещам се и за жена, която живее в напълно малко селце. Събрала е от скриновете на локалните баби престилки, носии, съдове, оръдия на труда и ги е подредила в спонтанна етнографска колекция. Казва, че го прави, с цел да не изчезне дружно с бабите материалната част от един към този момент фиктивен мир.
Нечии сбирки са прекомерно ексцентрични. Те евентуално са или търсене на себеизява, каквато индивидът не усеща в ежедневната си работа, или са плод на големи финансови благоприятни условия. Всъщност същинският колекционер е като пристрастения човек – подготвен е дава луди пари за попълване на своята сбирка, каквото и да му коства това.
Хората с неограничени благоприятни условия събират първокласни коли, антикварни предмети или мебели. Много от галериите, притежаващи международни шедьоври – картини, скулптори и прочие са зародили от частни сбирки или са съществено обогатени от такива сбирки.
Интересен тип колекционерство е събирачеството на хора и прекарвания. Един богат българин колекционира фолк певици – дами са ту за една, ту за друга. Друг богат съотечественик е фамозен с това, че колекционира моделки. Не се знае броят на предишните през леглото му. Очевидно за сходна категория персони това е супер влиятелно. Да си част от сходна сбирка значи да се приравняваш на предмет, само че самооценката е въпрос на персонален избор.
Колекционирането на прекарвания също не е за подценяване. Американският мултимилионер Стив Фосет събираше върхове и един от тях му коства живота. Успя да счупи международни върхове като водач, ветроходец, рисков състезател, само че краят го срещна при полет с балон. Други колекционират мемоари, щастливи мигове, остарели любови...
Много сбирки са плод на цялостен човешки живот. Като дамата, събирала през годините всичко за Лили Иванова - плочи, картички, отрязъци от вестници и списания. Други сбирки са част от странни занимания, за чието упражняване се желае доста умелост, бдителност и гений. Познавам преподавател по история, който колекционира направени от кибритени клечки забележителни здания от цяла Европа. Прави си ги самичък, а множеството здания е виждал персонално.
Наскоро даваха кино лентата „ Картички за знамение “. Той е с прелестно обръщение – болно дете има потребност от фантазия, която да поддържа желанието му живот. Тази фантазия се материализира в събирането на картички от целия свят. Световният връх от събрани картички е 1 265 000. Детето освен се пробва да го надмине, само че картичките му носят позитивната сила на хората, които са ги изпратили, тяхната морална поддръжка.
Така че колекционирането може да има разнообразни измерения. Възможно е то да е волност. Но може и да води до натрупването на благосъстояние от скъпи предмети, които другояче биха изчезнали окончателно. Може да е пагубна фикс идея с разрушителна мощ. Но в други случаи е изява на нашето прикрито аз, обогатява живота ни или да го добавя. Всичко зависи от самия човек.
А вие какво и най-много за какво колекционирате?
И през днешния ден хората събират какво ли не. Популярно е събирането на кутийки от цигари, на салфетки и кърпички. Познавам колекционери на острилки, на остарели тв приемници, лампи, часовници. Колкционират кукли барби или порцеланови чаши. На процедура - безусловно всичко.
Колекцията има две измерения – количеството на предметите и тяхната необичайност. Колкото повече имаш от това, което събираш, толкоз повече ти се желае да е. Броят на предметите и разнообразието им опияняват, вършат те горделив собственик на един дребен свят, посредством който изразяваш себе си, съзерцаваш го с наслада, показваш го на другите.
Има много безсмислени сбирки, само че съществуват и такива, които те обогатяват, дават ти нови знания или са свързани с духовната ти същина. Писател колекционира химикалки – какво по-естествено. Събирането на остарели часовници или монети, та даже на остарели медали към този момент основава за притежателя им един цялостен личен свят. Познавам човек, който събира остарели пушки, ножове и ятагани. Подредил ги е на стената в битовата си стая. Знае историята на всяко оръжие и е същинско наслаждение да слушаш тези разкази, свързани с локални исторически събития и персони. Но в действителност от сходно въодушевление до основаването на една музейна колекция, крачката е дребна. И това към този момент е в действителност скъпо. Сещам се и за жена, която живее в напълно малко селце. Събрала е от скриновете на локалните баби престилки, носии, съдове, оръдия на труда и ги е подредила в спонтанна етнографска колекция. Казва, че го прави, с цел да не изчезне дружно с бабите материалната част от един към този момент фиктивен мир.
Нечии сбирки са прекомерно ексцентрични. Те евентуално са или търсене на себеизява, каквато индивидът не усеща в ежедневната си работа, или са плод на големи финансови благоприятни условия. Всъщност същинският колекционер е като пристрастения човек – подготвен е дава луди пари за попълване на своята сбирка, каквото и да му коства това.
Хората с неограничени благоприятни условия събират първокласни коли, антикварни предмети или мебели. Много от галериите, притежаващи международни шедьоври – картини, скулптори и прочие са зародили от частни сбирки или са съществено обогатени от такива сбирки.
Интересен тип колекционерство е събирачеството на хора и прекарвания. Един богат българин колекционира фолк певици – дами са ту за една, ту за друга. Друг богат съотечественик е фамозен с това, че колекционира моделки. Не се знае броят на предишните през леглото му. Очевидно за сходна категория персони това е супер влиятелно. Да си част от сходна сбирка значи да се приравняваш на предмет, само че самооценката е въпрос на персонален избор.
Колекционирането на прекарвания също не е за подценяване. Американският мултимилионер Стив Фосет събираше върхове и един от тях му коства живота. Успя да счупи международни върхове като водач, ветроходец, рисков състезател, само че краят го срещна при полет с балон. Други колекционират мемоари, щастливи мигове, остарели любови...
Много сбирки са плод на цялостен човешки живот. Като дамата, събирала през годините всичко за Лили Иванова - плочи, картички, отрязъци от вестници и списания. Други сбирки са част от странни занимания, за чието упражняване се желае доста умелост, бдителност и гений. Познавам преподавател по история, който колекционира направени от кибритени клечки забележителни здания от цяла Европа. Прави си ги самичък, а множеството здания е виждал персонално.
Наскоро даваха кино лентата „ Картички за знамение “. Той е с прелестно обръщение – болно дете има потребност от фантазия, която да поддържа желанието му живот. Тази фантазия се материализира в събирането на картички от целия свят. Световният връх от събрани картички е 1 265 000. Детето освен се пробва да го надмине, само че картичките му носят позитивната сила на хората, които са ги изпратили, тяхната морална поддръжка.
Така че колекционирането може да има разнообразни измерения. Възможно е то да е волност. Но може и да води до натрупването на благосъстояние от скъпи предмети, които другояче биха изчезнали окончателно. Може да е пагубна фикс идея с разрушителна мощ. Но в други случаи е изява на нашето прикрито аз, обогатява живота ни или да го добавя. Всичко зависи от самия човек.
А вие какво и най-много за какво колекционирате?
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ