Предимството да си умен: Защо интелигентните хора живеят по-добре
Какво е просветеност, от какво зависи нейното равнище и по-добре ли живеят интелигентните хора? обобщава доста забавни заключения на психоложката проф. Елсбет Щерн , която интензивно се занимава с този въпрос.
Интелигентността защищава от редица негативни житейски събития и преживявания, написа психоложката Елсбет Щерн в книгата си " Интелигентност ". Интелигентните хора са по-щастливи, по-здрави, по-удовлетворени и по предписание живеят по-дълго, твърди още проф. Щерн, която преподава в елитния Цюрихски университет.
В изявление за немския седмичник " Ди Цайт " психоложката изяснява, че интелигентните хора доста по-успешно реализират задачите, които са си сложили, а това им носи закономерно задоволство. Въз основа на наличните статистики проф. Щерн стига до още няколко интересни извода, които изясняват за какво интелигентните хора са по-щастливи и по-успешни. Те по-рядко изпадат в беднотия, по-рядко се развеждат, по-рядко влизат в пандиза поради осъществени закононарушения, а нежеланата бременност е доста по-рядка при по-интелигентните дами.
Що е то просветеност
Според въпросните статистики хората с коефициент на просветеност 75 влизат в пандиза цели седем пъти по-често, отколкото хората, които имат коефициент 125. Може би интелигентните хора търсят други, непрестъпни способи за реализиране на задачите си; може би по-реалистично правят оценка рисковете от едно престъпление; само че може би и по-рядко позволяват да бъдат хванати и разобличени, изяснява Елсбет Щерн.
Професорката споделя, че по принцип интелигентните хора печелят и повече пари , само че че това не всеки път е тяхната цел. А що се отнася до здравето и дълголетието, хората с висок коефициент на просветеност несъмнено имат по-добри индикатори. Те са наясно какво е потребно и какво е нездравословно за здравето и въпреки че не всеки път се придържат напълно към здравословния метод на живот , въпреки всичко гледат да съблюдават някакъв баланс.
Вестник " Зюддойче Цайтунг " удостоверява изводите на проф. Щерн и показва, че съгласно редица експерти общата просветеност дава положителни изходни позиции за триумфи в учебно заведение и в специалността, за по-високи приходи и за житейско процъфтяване. Като фактор общата просветеност е по-важна от други свойства като мотивация, грижливост, дисциплинираност и креативност, въпреки че те постоянно вървят ръка за ръка с интелигентността.
Елсбет Щерн изрично се опълчва на една съвременна школа, която развива концепцията за прочувствената интелигентност като опция на общата просветеност или като отплата за нейното неявяване. Да, съществуват такива неща като прочувствена и обществена подготвеност, само че от научна позиция понятието " прочувствена просветеност " е несъстоятелно , споделя тя пред " Дойчландфунк ".
Добре, само че какво тогава съставлява интелигентността? В няколко изявленията Елсбет Щерн я дефинира по този начин: " Интелигентността е човешката дарба да се ориентираш в нереалната сфера, да си вадиш изводи и да развиваш нови хрумвания. Тя стъпва върху разумното мислене и когнитивните качества и основава условия за по-добра пространствена ориентировка. Интелигентността е и умеенето бързо да преработваш информация и въз основата на наличното познание да произвеждаш ново ". Професор Щерн прибавя, че е доста значимо по какъв начин запаметяваме информацията и умеем ли да " изтриваме " ненужната, с цел да можем в оптималната степен да използваме умствените си запаси и да " подреждаме " света в близост си. Тя акцентира още, че интелигентността е заложена в гените и не зависи от други умения.
Елсбет Щерн се доверява на тестванията за просветеност и изяснява, че междинният коефициент на просветеност варира към 100, а над 115 към този момент се приказва за висок коефициент на просветеност, какъвто имат към 15% от хората по света. Най-даровитите около 2% от популацията на Земята са с коефициент на просветеност над 130, споделя Щерн. При децата на 10-12-годишна възраст интелигентността към този момент може благонадеждно да се мери, а коефициентът на просветеност на 15-годишния се резервира без промени и на 30-40-годишна възраст, обяснява професорката от Цюрихския университет.
Единственият минус
Често се твърди, че интелигентните хора били по-необщителни, само че дали това е правилно или е следващият мит? Проф. Щерн изяснява, че интелигентните хора нормално търсят другари и сътрудници на своето ниво , което пък значи, че в селекцията на техните контакти остават сравнително малко персони. В този смисъл те в действителност са по-претенциозни и не поддържат безразборни контакти.
Интелигентните хора по принцип са по-успешни, по-здрави и по-щастливи - така могат да се обобщят възгледите на проф. Елсбет Щерн. А има ли най-малко един параметър, по който интелигентните хора да отстъпват спрямо по-малко интелигентните? Да, споделя психоложката: интелигентните хора по-често страдат от късогледство . Според нея повода вероятно са тези гени, които дават отговор за растежа както на мозъка, по този начин и на очната ябълка. Тоест, хора с по-голям мозък постоянно имат и по-големи очни ябълки, а това подготвя към късогледство.
Интелигентността защищава от редица негативни житейски събития и преживявания, написа психоложката Елсбет Щерн в книгата си " Интелигентност ". Интелигентните хора са по-щастливи, по-здрави, по-удовлетворени и по предписание живеят по-дълго, твърди още проф. Щерн, която преподава в елитния Цюрихски университет.
В изявление за немския седмичник " Ди Цайт " психоложката изяснява, че интелигентните хора доста по-успешно реализират задачите, които са си сложили, а това им носи закономерно задоволство. Въз основа на наличните статистики проф. Щерн стига до още няколко интересни извода, които изясняват за какво интелигентните хора са по-щастливи и по-успешни. Те по-рядко изпадат в беднотия, по-рядко се развеждат, по-рядко влизат в пандиза поради осъществени закононарушения, а нежеланата бременност е доста по-рядка при по-интелигентните дами.
Що е то просветеност
Според въпросните статистики хората с коефициент на просветеност 75 влизат в пандиза цели седем пъти по-често, отколкото хората, които имат коефициент 125. Може би интелигентните хора търсят други, непрестъпни способи за реализиране на задачите си; може би по-реалистично правят оценка рисковете от едно престъпление; само че може би и по-рядко позволяват да бъдат хванати и разобличени, изяснява Елсбет Щерн.
Професорката споделя, че по принцип интелигентните хора печелят и повече пари , само че че това не всеки път е тяхната цел. А що се отнася до здравето и дълголетието, хората с висок коефициент на просветеност несъмнено имат по-добри индикатори. Те са наясно какво е потребно и какво е нездравословно за здравето и въпреки че не всеки път се придържат напълно към здравословния метод на живот , въпреки всичко гледат да съблюдават някакъв баланс.
Вестник " Зюддойче Цайтунг " удостоверява изводите на проф. Щерн и показва, че съгласно редица експерти общата просветеност дава положителни изходни позиции за триумфи в учебно заведение и в специалността, за по-високи приходи и за житейско процъфтяване. Като фактор общата просветеност е по-важна от други свойства като мотивация, грижливост, дисциплинираност и креативност, въпреки че те постоянно вървят ръка за ръка с интелигентността.
Елсбет Щерн изрично се опълчва на една съвременна школа, която развива концепцията за прочувствената интелигентност като опция на общата просветеност или като отплата за нейното неявяване. Да, съществуват такива неща като прочувствена и обществена подготвеност, само че от научна позиция понятието " прочувствена просветеност " е несъстоятелно , споделя тя пред " Дойчландфунк ".
Добре, само че какво тогава съставлява интелигентността? В няколко изявленията Елсбет Щерн я дефинира по този начин: " Интелигентността е човешката дарба да се ориентираш в нереалната сфера, да си вадиш изводи и да развиваш нови хрумвания. Тя стъпва върху разумното мислене и когнитивните качества и основава условия за по-добра пространствена ориентировка. Интелигентността е и умеенето бързо да преработваш информация и въз основата на наличното познание да произвеждаш ново ". Професор Щерн прибавя, че е доста значимо по какъв начин запаметяваме информацията и умеем ли да " изтриваме " ненужната, с цел да можем в оптималната степен да използваме умствените си запаси и да " подреждаме " света в близост си. Тя акцентира още, че интелигентността е заложена в гените и не зависи от други умения.
Елсбет Щерн се доверява на тестванията за просветеност и изяснява, че междинният коефициент на просветеност варира към 100, а над 115 към този момент се приказва за висок коефициент на просветеност, какъвто имат към 15% от хората по света. Най-даровитите около 2% от популацията на Земята са с коефициент на просветеност над 130, споделя Щерн. При децата на 10-12-годишна възраст интелигентността към този момент може благонадеждно да се мери, а коефициентът на просветеност на 15-годишния се резервира без промени и на 30-40-годишна възраст, обяснява професорката от Цюрихския университет.
Единственият минус
Често се твърди, че интелигентните хора били по-необщителни, само че дали това е правилно или е следващият мит? Проф. Щерн изяснява, че интелигентните хора нормално търсят другари и сътрудници на своето ниво , което пък значи, че в селекцията на техните контакти остават сравнително малко персони. В този смисъл те в действителност са по-претенциозни и не поддържат безразборни контакти.
Интелигентните хора по принцип са по-успешни, по-здрави и по-щастливи - така могат да се обобщят възгледите на проф. Елсбет Щерн. А има ли най-малко един параметър, по който интелигентните хора да отстъпват спрямо по-малко интелигентните? Да, споделя психоложката: интелигентните хора по-често страдат от късогледство . Според нея повода вероятно са тези гени, които дават отговор за растежа както на мозъка, по този начин и на очната ябълка. Тоест, хора с по-голям мозък постоянно имат и по-големи очни ябълки, а това подготвя към късогледство.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ