Отмират ли националните държави?
Какво е бъдещето на националните страни и възприятието за национална принадлежност? Ето какво твърди в текст за Дойче веле Александър Гьорлах - езиковед и теолог, чиято академичната му кариера включва работа в влиятелни университети като Харвард и Кеймбридж.
Китайската национална република упрекна Запада в двойни стандарти: от една страна той подлагал на критика комунистическата страна за протичащото се в Хонконг, от друга се обръщат против Каталуния, която се стреми към самостоятелност от Испания. Пекин пита за какво европейците поддържат Испания, а не и Китай? И двете страни се борят против сепаратисти, които нелегално желаят да се отделят от националната страна.
Търсенето на отговор на този въпрос води до спор, който добре познаваме: какво построява една нация? Сред отговорите постоянно се чуват понятията общ език, история и географска принадлежност. Всички те построяват националната еднаквост. Аз считам, че е редно да се зададе и въпросът по кое време човек се усеща като част от една нация. Независимо дали в Китай или Испания, нацията е нереална големина. Никога един испанец няма да успее да се срещне и да се запознае с всички останали, които се назовават испанци. Същото важи, несъмнено, и за Китайската национална република.
Обща религия и език
Усещането за принадлежност към модерните народи се заражда сега, в който остарялата парадигма на сплотяващи полезности рухва. Това написа Бенедикт Андерсън в своята книга „ Въобразените общности ". Схизмата води до загубата на „ воъбразената общественост " на вярващите. Християнската общественост се състоеше от французи, германци, поляци и италианци. С помощта на ритуалния и политически език – латинския, принадлежността към вярата имаше и на практика темперамент.
Откриването на Новия свят слага основите на новите общности, които са отдалечени от дворцовите общества. По всемирски и административен път в Новия свят се построяват независими общности, макар че хората от двете страни на Атлантика приказват едни и същи езици (английски, испански, португалски), имат същата вяра и споделят едно и също културно и институционално завещание.
Техническият напредък на книгопечатането прави всичко това допустимо. Чрез превеждането на Библията се зараждат националните езици, които ограждат територия, в която могат да бъдат продавани книги, напечатани на едни и същи език. Това отклоняване е съответстващо, тъй като и днес живеем във време, в което софтуерните промени слагат под въпрос принадлежността и нови „ въобразени общности " биват създадвани.
Автономността на всички права води до несъответствия
Дебатът за националните страни се води яростно. Всичко, обвързвано с глобализацията и дигитализацията, способства за чувството, че националната страна по метода, по който днес си я представяме, мъчно може да способства за по-нататъшния напредък. Наднационалните обединявания, като Европейски Съюз, стъпват върху националните страни. Чрез хармонизиране едно и също право бива наложено върху територия, обгръща 27 национални страни. В същото време в самите страни-членки се реализира регионализация.
Каталунците и баските имат личен език и една друга история от останала част от Испания. Но защото не се протяга ръка върху техни конституционно обезпечени права, желанието им за самостоятелност в един свят, който се подрежда по нов метод на база на своите „ въобразени общества ", звучи анахронично и остаряло. В Китай обстановката е противоположна: Там обезпечените и написани права не се признават. Точно това е довело до днешното самоопределение на хората в Хонконг като хонконгци, а не като китайци. Собственият език и просвета се трансформират в сплотяващ знак против външното предимство. Между другото, със същия резултат, който е постоянно срещан в европейските национални страни: расистко възприятие за предимство над останалите - в тази ситуация в Хонконг с континенталните китайци.
Срещу популисткия антилиберализъм
Светът днес е в непрекъснато напрежение сред обществата на предишното и тези на бъдещето. Националната страна се характеризира с напън от горната страна и изпод. Едно следващо фрагментиране на националната еднаквост по метода, по който го разказва Андерсън, не би било стабилно. В същото време обаче се дискутира дали не би трябвало да се сътвори нова интернационална институция, която да съставлява всички демократични сили, и по този метод да се издигне нов стожер против популисткия антилиберализъм. Този спор ще дефинира и почналото неотдавна ново десетилетие.
Автор: Александър Гьорлах
Китайската национална република упрекна Запада в двойни стандарти: от една страна той подлагал на критика комунистическата страна за протичащото се в Хонконг, от друга се обръщат против Каталуния, която се стреми към самостоятелност от Испания. Пекин пита за какво европейците поддържат Испания, а не и Китай? И двете страни се борят против сепаратисти, които нелегално желаят да се отделят от националната страна.
Търсенето на отговор на този въпрос води до спор, който добре познаваме: какво построява една нация? Сред отговорите постоянно се чуват понятията общ език, история и географска принадлежност. Всички те построяват националната еднаквост. Аз считам, че е редно да се зададе и въпросът по кое време човек се усеща като част от една нация. Независимо дали в Китай или Испания, нацията е нереална големина. Никога един испанец няма да успее да се срещне и да се запознае с всички останали, които се назовават испанци. Същото важи, несъмнено, и за Китайската национална република.
Обща религия и език
Усещането за принадлежност към модерните народи се заражда сега, в който остарялата парадигма на сплотяващи полезности рухва. Това написа Бенедикт Андерсън в своята книга „ Въобразените общности ". Схизмата води до загубата на „ воъбразената общественост " на вярващите. Християнската общественост се състоеше от французи, германци, поляци и италианци. С помощта на ритуалния и политически език – латинския, принадлежността към вярата имаше и на практика темперамент.
Откриването на Новия свят слага основите на новите общности, които са отдалечени от дворцовите общества. По всемирски и административен път в Новия свят се построяват независими общности, макар че хората от двете страни на Атлантика приказват едни и същи езици (английски, испански, португалски), имат същата вяра и споделят едно и също културно и институционално завещание.
Техническият напредък на книгопечатането прави всичко това допустимо. Чрез превеждането на Библията се зараждат националните езици, които ограждат територия, в която могат да бъдат продавани книги, напечатани на едни и същи език. Това отклоняване е съответстващо, тъй като и днес живеем във време, в което софтуерните промени слагат под въпрос принадлежността и нови „ въобразени общности " биват създадвани.
Автономността на всички права води до несъответствия
Дебатът за националните страни се води яростно. Всичко, обвързвано с глобализацията и дигитализацията, способства за чувството, че националната страна по метода, по който днес си я представяме, мъчно може да способства за по-нататъшния напредък. Наднационалните обединявания, като Европейски Съюз, стъпват върху националните страни. Чрез хармонизиране едно и също право бива наложено върху територия, обгръща 27 национални страни. В същото време в самите страни-членки се реализира регионализация.
Каталунците и баските имат личен език и една друга история от останала част от Испания. Но защото не се протяга ръка върху техни конституционно обезпечени права, желанието им за самостоятелност в един свят, който се подрежда по нов метод на база на своите „ въобразени общества ", звучи анахронично и остаряло. В Китай обстановката е противоположна: Там обезпечените и написани права не се признават. Точно това е довело до днешното самоопределение на хората в Хонконг като хонконгци, а не като китайци. Собственият език и просвета се трансформират в сплотяващ знак против външното предимство. Между другото, със същия резултат, който е постоянно срещан в европейските национални страни: расистко възприятие за предимство над останалите - в тази ситуация в Хонконг с континенталните китайци.
Срещу популисткия антилиберализъм
Светът днес е в непрекъснато напрежение сред обществата на предишното и тези на бъдещето. Националната страна се характеризира с напън от горната страна и изпод. Едно следващо фрагментиране на националната еднаквост по метода, по който го разказва Андерсън, не би било стабилно. В същото време обаче се дискутира дали не би трябвало да се сътвори нова интернационална институция, която да съставлява всички демократични сили, и по този метод да се издигне нов стожер против популисткия антилиберализъм. Този спор ще дефинира и почналото неотдавна ново десетилетие.
Автор: Александър Гьорлах
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ