8 февруари - 190 години от рождението на Жул Верн!
Какво бихме правили всички фенове на научната фантастика, в случай че не беше Жул Верн? Френският публицист е считан от мнозина за бащата на този род и с право - неговите романи плануват събития като излизането на индивида в Космоса, подводниците, летящите машини...
Жул Габриел Верн е роден на 8 февруари 1828 година в Нант, Франция. Той е най-голямото от петте деца на Пиер Верн, процъфтяващ юрист, и Софи Алот. Жул Верн и по-малкия му брат Пол са извънредно близки през целия си живот. Като момчета те обичат да четат в разнообразни списания за пътешествия и да си фантазират за такива. Увличат се по кораби, желаят да станат моряци. На дванайсетгодишна възраст Жул Верн съумява да се качи на един транспортен съд, който отпътува за Карибските острови, обаче татко му го смъква на идващото френско пристанище. Влечението към мореплаването Жул Верн наследява по майчина линия – майка му е от известна фамилия на корабостроители и морски капитани.
Бащата на Жул Верн желае синът му да се изучи за правист и му дава пари за тази цел. През 1848 година, след довеждане докрай на лицея в Нант, Жул Верн отпътува за Париж и стартира да следва право. Там един негов родственик го вкарва в литературните кръгове и Жул Верн стартира да разгласява пиеси, повлияни от създатели като Виктор Юго и Александър Дюма, с който се познава и персонално. Първата му пиеса е едноактната комедия „ Пречупени сламки “ (Les pailles rompues), която се играе в Париж, когато създателят ѝ е на 22 години. Въпреки огромната си ангажираност с писането и спряната финансова поддръжка от страна на татко му, Жул Верн съумява да се дипломира. Макар и с тапия на правист, Жул Верн взема решение да не се върне при татко си и да работи в неговата адвокатска фирма, а остава в Париж. За да се устоя, в началото работи като писар при един нотариус, а по-късно като секретар на дребния „ Театр лирик “.
Жул Верн не продължава да написа пиеси заради недоброжелателността, с която се отнасят към него шефовете на театрите, и стартира да разгласява в „ Мюзе де фамий “ (Musée des familles) повести, повлияни от Едгар Алън По. Една от тях, „ Пътуване с балон – драма във въздуха “ (1851) (Un voyage en ballon – un drame dans les airs), притегля вниманието на читателската аудитория. (Творчеството на Едгар Алън По оставя диря у Жул Верн и той, много по-късно, написа продължение на незавършения му разказ „ Историята на Гордън Пим “ ( " Narrative of a Gordon Pym " ), озаглавено „ Сфинксът от ледените полета “ (Les sphinx des glaces), 1897 г.).
През 1857 година Жул Верн се дами за 28-годишната вдовица Онорин де Виан. За да устоя фамилията си, Жул Верн стартира да работи като борсов медиатор. Същевременно продължава да написа и жена му напълно го поддържа в това начинание. През 1861 година се ражда синът им Мишел Жан Пиер Верн. В кариерата си на публицист Жул Верн напредва последователно и през 1862 година подписва контракт с известния издател Пиер Етцел, съгласно който писателят се задължава да обезпечава по два романа годишно за поредицата „ Необикновени пътешествия “ (Voyages extraordinaires). През 1863 година излиза романът на Жул Верн „ Пет седмици с балон “ (Cinq semaines en ballon), разказващ за изследователско странствуване с балон над Африка. Той му носи извънреден триумф и Жул Верн от този миг напуща борсата и се отдава напълно на писателската си активност. До края на живота си не приключва контракта си с Етцел, който деликатно чете ръкописите му и не се колебае да предлага корекции. Дори една от ранните произведения на писателя, „ Париж през двайсети век “ (Paris au XXe siecle), не трябва издадена. Открита е доста по-късно и е оповестена през 1994 година
Романите на Жул Верн бързо печелят голяма известност по целия свят. Авторът няма обучение на академик, нито опит като странник, само че отделя доста време за изследване на материала за своите книги. Жул Верн се пробва да показва реалистично даже и най-малките детайлности. Например, „ Осемдесет дни към света “ (1873) (Le tour du monde en quatre-vingts jours) се базира на действителното странствуване на американеца Джордж Франсис Трейн. Разбира се, когато логиката на сюжета опонира на достиженията на тогавашната просвета, Жул Верн не робува на прецизното придържане към обстоятелствата. Например, „ Пътуване до центъра на Земята “ (1864) (Voyage au centre de la terre) разказва експедиция в кухата сърцевина на Земята и от позиция на актуалната геология има редица недостатъци, а в „ Хектор Сервадак “ (1877) (Hector Servadac) една комета отнася Хектор и прислужникът му и те вършат странствуване през Слънчевата система, като също така откриват, че кометата е откъснала и парче от скалата на Гибралтар, на което двама англичани играят шах. Понякога въображението на Жул Верн опонира с научните обстоятелства. Например, в „ От Земята до Луната “ (1865) (De la terre a la lune) гигантско оръдие изстрелва героите в орбита.
Съвременните учени биха споделили на Жул Верн, че първичното ускоряване би умъртвило пасажерите в снаряда. (Идеята за оръдие, изстрелващо галактически транспортен съд е употребена преди Жул Верн, още през 18-ти век, а преди този момент Сирано дьо Бержерак, в „ Пътешествия до Луната и Слънцето “ (1655) употребява ракета за галактическото пътешествие). В „ Двадесет хиляди левги под водата “ (1870) (Vingt mille lieues sous les mers) Жул Верн показва един предходник на актуалните супергерои – капитан Немо. Неговата подводница „ Наутилус “ (носеща името на парната подводница на Робърт Фултън), въодушевява доста изобретатели. Първата подводница, задвижвана напълно с електрическа двигателна сила, е издигната през 1886 година и е кръстена в чест на подводницата на капитан Немо.
През 1860-те Жул Верн води спокоен живот. През 1867 дружно с брат си Пол подхваща пътешестване до Съединените щати, където посещават Ниагарския водопад. През 1868 година пътува със своята яхта „ Сен Мишел “ из Средиземноморието, посрещат го тържествено в Гибралтар и Северна Африка, а в Рим папа Лъв XIII благославя книгите му.
През 1886 година Жул Верн е ранен в крайници от племенника си Гастон, който страда от душевно заболяване и в миг на припадък се пробва да убие писателя. След този трагичен случай Жул Верн окуцява за цялостен живот.
Жул Верн написва най-значителните си произведения до 1880 година През първата част от кариерата си той показва своя оптимизъм на технофил за напредъка и за централната роля на Европа в общественото и техническо развиване на света. В по-късните романи на Жул Верн се отразява авторовия скептицизъм, предричащ „ идване на Страшния съд в края на века “.
Събития от датата
1215 година — По време на Седмия кръстоносен поход, кръстоносците са разрушени при Ал-Мансур (Египет). 1587 година — Бившата шотландската кралица Мария Стюарт е екзекутирана по съмнение за присъединяване в скрит план за ликвидиране на нейната братовчедка британската кралица Елизабет I. 1600 година — Джордано Бруно е наказан от Инквизицията на гибел. 1724 година — С декрет на император Петър I е основана Руска академия на науките. 1861 година — Основани са Конфедералните американски щати. 1904 година — Избухва Руско-японската война, след изненадваща торпедна офанзива на японската военна флотилия против съветски кораби край Порт Артур, Китай. 1931 година — Тържествено е открита новата столица на Индия — Ню Делхи. 1920 година — Тирана става столица на Албания. 1950 година — Създадено е Министерството на държавната сигурност на Германска демократична република, известно още като ЩАЗИ. 1952 година — Елизабет II е оповестена за кралица на Англия. 1965 година — Във Англия е неразрешена рекламата на цигари по малкия екран. 1974 година — В Горна Волта е осъществен боен прелом. 1974 година — Третият (последен) екипаж на американската галактическа станция Скайлаб се завръща на Земята след 84-дневен престой в станцията. 1990 година — Андрей Луканов сформира държавно управление на България, а на 7 август същата година подава оставката му. 1998 година — Зимни олимпийски игри: Провежда се първият женски хокей на лед в историята на зимните олимпийски игри, в който Финландия побеждава Швеция с 6:0. 2002 година — Зимни олимпийски игри: Започват XIX Зимни олимпийски игри в Солт Лейк Сити.
Родени
412 година — Прокъл, гръцки мъдрец († 485 г.) 1191 година — Ярослав II княз на Владимирско-Суздалското княжество († 1246 г.) 1405 година — Константин XI Палеолог, император на Византийската империя († 1453 г.) 1557 година — Робърт Бъртън, британски публицист († 1640 г.) 1744 година — Карл Теодор декор Далберг, немски общественик († 1817 г.) 1792 година — Каролина Августа Баварска, императрица на Австрия († 1873 г.) 1794 година — Фридрих Рунде, немски химик († 1867 г.) 1798 година — Михаил Павлович, популярен княз на Русия († 1849 г.) 1799 година — Джон Линдли, британски ботаник († 1865 г.) 1810 година — Елифас Леви, френски езотерик († 1875 г.) 1825 година — Хенри Уолтър Бейтс, британски естественик († 1892 г.) 1828 година — Жул Верн, френски публицист († 1905 г.) 1834 година — Димитрий Менделеев, съветски химик († 1907 г.) 1853 година — Георги Агура, български офицер († 1915 г.) 1858 година — Херман Шкорпил, чешко-български археолог († 1923 г.) 1861 година — Петър Вариклечков, български офицер († 1958 г.) 1872 година — Тодор Хвойнев, български бунтовник († 1957 г.) 1878 година — Мартин Бубер, немски мъдрец († 1965 г.) 1880 година — Франц Марк, немски художник († 1916 г.) 1881 година — Георги Баждаров, български бунтовник и преподавател († 1929 г.) 1883 година — Иван Минков, български опълченец († 1925 г.) 1883 година — Йозеф Шумпетер, австрийски икономист († 1950 г.) 1888 година — Якоб Кайзер, немски политик († 1961 г.) 1890 година — Владимир Поптомов, български политик († 1952 г.) 1895 година — Хорлоогийн Чойбалсан, монголски политик († 1952 г.) 1911 година — Йосиф Йосифов, български композитор († 2001 г.) 1915 година — Пенчо Данчев, български критик (* 1989 г.) 1921 година — Лана Търнър, американска актриса († 1995 г.) 1922 година — Ерика Буркарт, швейцарска поетеса († 2010 г.) 1922 година — Юрий Авербах, съветски шахматист 1925 година — Джак Лемън, американски артист († 2001 г.) 1928 година — Вячеслав Тихонов, съветски артист († 2009 г.) 1929 година — Карл Колер, австрийски футболист († 2009 г.) 1930 година — Ева Щритматер, немска поетеса († 2011 г.) 1931 година — Джеймс Дийн, американски артист († 1955 г.) 1932 година — Благовест Сендов, български математик 1932 година — Джон Уилямс, американски композитор 1932 година — Клиф Алисън, английски авто играч († 2005 г.) 1932 година — Хорст Екел, немски футболист 1933 година — Хироки Косай, японски астроном 1934 година — Лада Галина, българска писателка 1941 година — Ник Нолти, американски актьор 1947 година — Рашко Младенов, български актьор 1950 година — Спас Панчев, български политик 1950 година — Хосе Фалкон, кубински космонавт 1955 година — Джон Гришам, американски писател 1955 година — Константин Тренчев, български общественик 1956 година — Марион Колева, българска журналистка 1958 година — Марина Силва, бразилски министър 1959 година — Симеон Щерев, български спортист 1959 година — Хенри Черни, канадски актьор 1961 година — Брус Тим, американски аниматор 1961 година — Едуард Ераносян, български футболист 1964 година — Герман Греф, съветски политик 1966 година — Бруно Лабадия, немски футболист 1966 година — Христо Стоичков, български футболист 1968 година — Гари Коулман, американски артист († 2010 г.) 1971 година — Борис Мисирков, български сценарист 1971 година — Константин Джамбазов,български китарист 1972 година — Грамадата, американски кечист 1974 година — Улисес де ла Крус, еквадорски футболист 1977 година — Дейв Фаръл, американски музикант (Linkin Park) 1979 година — Димитър Анестев, български журналист 1980 година — Камен Асенов, български актьор 1980 година — Стивън Райт, британски футболист 1982 година — Тодор Енев, български тенисист 1984 година — Цветан Генков, български футболист 1985 година — Елизабет Пец, немска шахматистка 1987 година — Виктор Неделчев, български сноубордист 1990 година — Александър Вучев, български футболист 1990 година — Симеон Иванов, български футболист 1992 година — Карл Дженкинсън, британски футболист
Починали
1265 година — Хулагу, монголски хан (* 1217 г.) 1296 година — Пшемисъл II, крал на Полша (* 1257 г.) 1587 година — Мария Стюарт, шотландска кралица (* 1542 г.) 1676 година — Алексей, цар на Русия (* 1629 г.) 1696 година — Иван V, цар на Русия (* 1666 г.) 1725 година — Петър I, император на Русия (* 1672 г.) 1778 година — Анри Луи Льокен, френски актьор († 1729 г.) 1838 година — Иларион Критски, български свещеник (*? г.) 1849 година — Франце Прешерн, словенски стихотворец (* 1800 г.) 1874 година — Давид Щраус, немски богослов и мъдрец мечтател (* 1808 г.) 1886 година — Иван Аксаков, съветски журналист (* 1823 г.) 1905 година — Константин Нунков, български бунтовник (* 1877 г.) 1918 година — Луи Рено, френски публицист, Нобелов лауреат (* 1843 г.) 1920 година — Рихард Демел, немски стихотворец, драматург и романист (* 1863 г.) 1921 година — Пьотър Кропоткин, съветски анархист (* 1842 г.) 1930 година — Рудолф Мария Холцапфел, австрийски психолог и мъдрец (* 1874 г.) 1931 година — Йордан Гюрков, български бунтовник (* 1891 г.) 1932 година — Йордан Миланов, български проектант (* 1867 г.) 1935 година — Макс Либерман, немски художник (* 1847 г.) 1938 година — Иван Зонков, деятел на Българска комунистическа партия (* 1890 г.) 1941 година — Христо Паков, български боен деятел (* 1859 г.) 1944 година — Христо Михайлов, деятел на Българска комунистическа партия (* 1893 г.) 1957 година — Валтер Боте, немски физик, Нобелов лауреат (* 1891 г.) 1957 година — Джон декор Нойман, американски математик (* 1903 г.) 1960 година — Дж. Л. Остин, английски мъдрец (* 1911 г.) 1964 година — Ернст Кречмер, немски психиатър (* 1888 г.) 1972 година — Маркос Вамвакарис, гръцки музикант (* 1905 г.) 1974 година — Фриц Цвики, швейцарски астрофизик (* 1898 г.) 1998 година — Халдоур Лакснес, исландски публицист, Нобелов лауреат през 1955 (* 1902 г.) 1999 година — Айрис Мърдок, английска писателка (* 1919 г.) 2005 година — Татяна Бек, съветски стихотворец и литературовед (* 1949 г.) 2007 година — Анна Никол Смит, американска актриса и фотомодел (* 1967 г.)
Празници
България — Боен празник на Кюстендилски и Самоковски гарнизони Словения — Ден на културата
Източник: Уикипедия
Жул Габриел Верн е роден на 8 февруари 1828 година в Нант, Франция. Той е най-голямото от петте деца на Пиер Верн, процъфтяващ юрист, и Софи Алот. Жул Верн и по-малкия му брат Пол са извънредно близки през целия си живот. Като момчета те обичат да четат в разнообразни списания за пътешествия и да си фантазират за такива. Увличат се по кораби, желаят да станат моряци. На дванайсетгодишна възраст Жул Верн съумява да се качи на един транспортен съд, който отпътува за Карибските острови, обаче татко му го смъква на идващото френско пристанище. Влечението към мореплаването Жул Верн наследява по майчина линия – майка му е от известна фамилия на корабостроители и морски капитани.
Бащата на Жул Верн желае синът му да се изучи за правист и му дава пари за тази цел. През 1848 година, след довеждане докрай на лицея в Нант, Жул Верн отпътува за Париж и стартира да следва право. Там един негов родственик го вкарва в литературните кръгове и Жул Верн стартира да разгласява пиеси, повлияни от създатели като Виктор Юго и Александър Дюма, с който се познава и персонално. Първата му пиеса е едноактната комедия „ Пречупени сламки “ (Les pailles rompues), която се играе в Париж, когато създателят ѝ е на 22 години. Въпреки огромната си ангажираност с писането и спряната финансова поддръжка от страна на татко му, Жул Верн съумява да се дипломира. Макар и с тапия на правист, Жул Верн взема решение да не се върне при татко си и да работи в неговата адвокатска фирма, а остава в Париж. За да се устоя, в началото работи като писар при един нотариус, а по-късно като секретар на дребния „ Театр лирик “.
Жул Верн не продължава да написа пиеси заради недоброжелателността, с която се отнасят към него шефовете на театрите, и стартира да разгласява в „ Мюзе де фамий “ (Musée des familles) повести, повлияни от Едгар Алън По. Една от тях, „ Пътуване с балон – драма във въздуха “ (1851) (Un voyage en ballon – un drame dans les airs), притегля вниманието на читателската аудитория. (Творчеството на Едгар Алън По оставя диря у Жул Верн и той, много по-късно, написа продължение на незавършения му разказ „ Историята на Гордън Пим “ ( " Narrative of a Gordon Pym " ), озаглавено „ Сфинксът от ледените полета “ (Les sphinx des glaces), 1897 г.).
През 1857 година Жул Верн се дами за 28-годишната вдовица Онорин де Виан. За да устоя фамилията си, Жул Верн стартира да работи като борсов медиатор. Същевременно продължава да написа и жена му напълно го поддържа в това начинание. През 1861 година се ражда синът им Мишел Жан Пиер Верн. В кариерата си на публицист Жул Верн напредва последователно и през 1862 година подписва контракт с известния издател Пиер Етцел, съгласно който писателят се задължава да обезпечава по два романа годишно за поредицата „ Необикновени пътешествия “ (Voyages extraordinaires). През 1863 година излиза романът на Жул Верн „ Пет седмици с балон “ (Cinq semaines en ballon), разказващ за изследователско странствуване с балон над Африка. Той му носи извънреден триумф и Жул Верн от този миг напуща борсата и се отдава напълно на писателската си активност. До края на живота си не приключва контракта си с Етцел, който деликатно чете ръкописите му и не се колебае да предлага корекции. Дори една от ранните произведения на писателя, „ Париж през двайсети век “ (Paris au XXe siecle), не трябва издадена. Открита е доста по-късно и е оповестена през 1994 година
Романите на Жул Верн бързо печелят голяма известност по целия свят. Авторът няма обучение на академик, нито опит като странник, само че отделя доста време за изследване на материала за своите книги. Жул Верн се пробва да показва реалистично даже и най-малките детайлности. Например, „ Осемдесет дни към света “ (1873) (Le tour du monde en quatre-vingts jours) се базира на действителното странствуване на американеца Джордж Франсис Трейн. Разбира се, когато логиката на сюжета опонира на достиженията на тогавашната просвета, Жул Верн не робува на прецизното придържане към обстоятелствата. Например, „ Пътуване до центъра на Земята “ (1864) (Voyage au centre de la terre) разказва експедиция в кухата сърцевина на Земята и от позиция на актуалната геология има редица недостатъци, а в „ Хектор Сервадак “ (1877) (Hector Servadac) една комета отнася Хектор и прислужникът му и те вършат странствуване през Слънчевата система, като също така откриват, че кометата е откъснала и парче от скалата на Гибралтар, на което двама англичани играят шах. Понякога въображението на Жул Верн опонира с научните обстоятелства. Например, в „ От Земята до Луната “ (1865) (De la terre a la lune) гигантско оръдие изстрелва героите в орбита.
Съвременните учени биха споделили на Жул Верн, че първичното ускоряване би умъртвило пасажерите в снаряда. (Идеята за оръдие, изстрелващо галактически транспортен съд е употребена преди Жул Верн, още през 18-ти век, а преди този момент Сирано дьо Бержерак, в „ Пътешествия до Луната и Слънцето “ (1655) употребява ракета за галактическото пътешествие). В „ Двадесет хиляди левги под водата “ (1870) (Vingt mille lieues sous les mers) Жул Верн показва един предходник на актуалните супергерои – капитан Немо. Неговата подводница „ Наутилус “ (носеща името на парната подводница на Робърт Фултън), въодушевява доста изобретатели. Първата подводница, задвижвана напълно с електрическа двигателна сила, е издигната през 1886 година и е кръстена в чест на подводницата на капитан Немо.
През 1860-те Жул Верн води спокоен живот. През 1867 дружно с брат си Пол подхваща пътешестване до Съединените щати, където посещават Ниагарския водопад. През 1868 година пътува със своята яхта „ Сен Мишел “ из Средиземноморието, посрещат го тържествено в Гибралтар и Северна Африка, а в Рим папа Лъв XIII благославя книгите му.
През 1886 година Жул Верн е ранен в крайници от племенника си Гастон, който страда от душевно заболяване и в миг на припадък се пробва да убие писателя. След този трагичен случай Жул Верн окуцява за цялостен живот.
Жул Верн написва най-значителните си произведения до 1880 година През първата част от кариерата си той показва своя оптимизъм на технофил за напредъка и за централната роля на Европа в общественото и техническо развиване на света. В по-късните романи на Жул Верн се отразява авторовия скептицизъм, предричащ „ идване на Страшния съд в края на века “.
Събития от датата
1215 година — По време на Седмия кръстоносен поход, кръстоносците са разрушени при Ал-Мансур (Египет). 1587 година — Бившата шотландската кралица Мария Стюарт е екзекутирана по съмнение за присъединяване в скрит план за ликвидиране на нейната братовчедка британската кралица Елизабет I. 1600 година — Джордано Бруно е наказан от Инквизицията на гибел. 1724 година — С декрет на император Петър I е основана Руска академия на науките. 1861 година — Основани са Конфедералните американски щати. 1904 година — Избухва Руско-японската война, след изненадваща торпедна офанзива на японската военна флотилия против съветски кораби край Порт Артур, Китай. 1931 година — Тържествено е открита новата столица на Индия — Ню Делхи. 1920 година — Тирана става столица на Албания. 1950 година — Създадено е Министерството на държавната сигурност на Германска демократична република, известно още като ЩАЗИ. 1952 година — Елизабет II е оповестена за кралица на Англия. 1965 година — Във Англия е неразрешена рекламата на цигари по малкия екран. 1974 година — В Горна Волта е осъществен боен прелом. 1974 година — Третият (последен) екипаж на американската галактическа станция Скайлаб се завръща на Земята след 84-дневен престой в станцията. 1990 година — Андрей Луканов сформира държавно управление на България, а на 7 август същата година подава оставката му. 1998 година — Зимни олимпийски игри: Провежда се първият женски хокей на лед в историята на зимните олимпийски игри, в който Финландия побеждава Швеция с 6:0. 2002 година — Зимни олимпийски игри: Започват XIX Зимни олимпийски игри в Солт Лейк Сити.
Родени
412 година — Прокъл, гръцки мъдрец († 485 г.) 1191 година — Ярослав II княз на Владимирско-Суздалското княжество († 1246 г.) 1405 година — Константин XI Палеолог, император на Византийската империя († 1453 г.) 1557 година — Робърт Бъртън, британски публицист († 1640 г.) 1744 година — Карл Теодор декор Далберг, немски общественик († 1817 г.) 1792 година — Каролина Августа Баварска, императрица на Австрия († 1873 г.) 1794 година — Фридрих Рунде, немски химик († 1867 г.) 1798 година — Михаил Павлович, популярен княз на Русия († 1849 г.) 1799 година — Джон Линдли, британски ботаник († 1865 г.) 1810 година — Елифас Леви, френски езотерик († 1875 г.) 1825 година — Хенри Уолтър Бейтс, британски естественик († 1892 г.) 1828 година — Жул Верн, френски публицист († 1905 г.) 1834 година — Димитрий Менделеев, съветски химик († 1907 г.) 1853 година — Георги Агура, български офицер († 1915 г.) 1858 година — Херман Шкорпил, чешко-български археолог († 1923 г.) 1861 година — Петър Вариклечков, български офицер († 1958 г.) 1872 година — Тодор Хвойнев, български бунтовник († 1957 г.) 1878 година — Мартин Бубер, немски мъдрец († 1965 г.) 1880 година — Франц Марк, немски художник († 1916 г.) 1881 година — Георги Баждаров, български бунтовник и преподавател († 1929 г.) 1883 година — Иван Минков, български опълченец († 1925 г.) 1883 година — Йозеф Шумпетер, австрийски икономист († 1950 г.) 1888 година — Якоб Кайзер, немски политик († 1961 г.) 1890 година — Владимир Поптомов, български политик († 1952 г.) 1895 година — Хорлоогийн Чойбалсан, монголски политик († 1952 г.) 1911 година — Йосиф Йосифов, български композитор († 2001 г.) 1915 година — Пенчо Данчев, български критик (* 1989 г.) 1921 година — Лана Търнър, американска актриса († 1995 г.) 1922 година — Ерика Буркарт, швейцарска поетеса († 2010 г.) 1922 година — Юрий Авербах, съветски шахматист 1925 година — Джак Лемън, американски артист († 2001 г.) 1928 година — Вячеслав Тихонов, съветски артист († 2009 г.) 1929 година — Карл Колер, австрийски футболист († 2009 г.) 1930 година — Ева Щритматер, немска поетеса († 2011 г.) 1931 година — Джеймс Дийн, американски артист († 1955 г.) 1932 година — Благовест Сендов, български математик 1932 година — Джон Уилямс, американски композитор 1932 година — Клиф Алисън, английски авто играч († 2005 г.) 1932 година — Хорст Екел, немски футболист 1933 година — Хироки Косай, японски астроном 1934 година — Лада Галина, българска писателка 1941 година — Ник Нолти, американски актьор 1947 година — Рашко Младенов, български актьор 1950 година — Спас Панчев, български политик 1950 година — Хосе Фалкон, кубински космонавт 1955 година — Джон Гришам, американски писател 1955 година — Константин Тренчев, български общественик 1956 година — Марион Колева, българска журналистка 1958 година — Марина Силва, бразилски министър 1959 година — Симеон Щерев, български спортист 1959 година — Хенри Черни, канадски актьор 1961 година — Брус Тим, американски аниматор 1961 година — Едуард Ераносян, български футболист 1964 година — Герман Греф, съветски политик 1966 година — Бруно Лабадия, немски футболист 1966 година — Христо Стоичков, български футболист 1968 година — Гари Коулман, американски артист († 2010 г.) 1971 година — Борис Мисирков, български сценарист 1971 година — Константин Джамбазов,български китарист 1972 година — Грамадата, американски кечист 1974 година — Улисес де ла Крус, еквадорски футболист 1977 година — Дейв Фаръл, американски музикант (Linkin Park) 1979 година — Димитър Анестев, български журналист 1980 година — Камен Асенов, български актьор 1980 година — Стивън Райт, британски футболист 1982 година — Тодор Енев, български тенисист 1984 година — Цветан Генков, български футболист 1985 година — Елизабет Пец, немска шахматистка 1987 година — Виктор Неделчев, български сноубордист 1990 година — Александър Вучев, български футболист 1990 година — Симеон Иванов, български футболист 1992 година — Карл Дженкинсън, британски футболист
Починали
1265 година — Хулагу, монголски хан (* 1217 г.) 1296 година — Пшемисъл II, крал на Полша (* 1257 г.) 1587 година — Мария Стюарт, шотландска кралица (* 1542 г.) 1676 година — Алексей, цар на Русия (* 1629 г.) 1696 година — Иван V, цар на Русия (* 1666 г.) 1725 година — Петър I, император на Русия (* 1672 г.) 1778 година — Анри Луи Льокен, френски актьор († 1729 г.) 1838 година — Иларион Критски, български свещеник (*? г.) 1849 година — Франце Прешерн, словенски стихотворец (* 1800 г.) 1874 година — Давид Щраус, немски богослов и мъдрец мечтател (* 1808 г.) 1886 година — Иван Аксаков, съветски журналист (* 1823 г.) 1905 година — Константин Нунков, български бунтовник (* 1877 г.) 1918 година — Луи Рено, френски публицист, Нобелов лауреат (* 1843 г.) 1920 година — Рихард Демел, немски стихотворец, драматург и романист (* 1863 г.) 1921 година — Пьотър Кропоткин, съветски анархист (* 1842 г.) 1930 година — Рудолф Мария Холцапфел, австрийски психолог и мъдрец (* 1874 г.) 1931 година — Йордан Гюрков, български бунтовник (* 1891 г.) 1932 година — Йордан Миланов, български проектант (* 1867 г.) 1935 година — Макс Либерман, немски художник (* 1847 г.) 1938 година — Иван Зонков, деятел на Българска комунистическа партия (* 1890 г.) 1941 година — Христо Паков, български боен деятел (* 1859 г.) 1944 година — Христо Михайлов, деятел на Българска комунистическа партия (* 1893 г.) 1957 година — Валтер Боте, немски физик, Нобелов лауреат (* 1891 г.) 1957 година — Джон декор Нойман, американски математик (* 1903 г.) 1960 година — Дж. Л. Остин, английски мъдрец (* 1911 г.) 1964 година — Ернст Кречмер, немски психиатър (* 1888 г.) 1972 година — Маркос Вамвакарис, гръцки музикант (* 1905 г.) 1974 година — Фриц Цвики, швейцарски астрофизик (* 1898 г.) 1998 година — Халдоур Лакснес, исландски публицист, Нобелов лауреат през 1955 (* 1902 г.) 1999 година — Айрис Мърдок, английска писателка (* 1919 г.) 2005 година — Татяна Бек, съветски стихотворец и литературовед (* 1949 г.) 2007 година — Анна Никол Смит, американска актриса и фотомодел (* 1967 г.)
Празници
България — Боен празник на Кюстендилски и Самоковски гарнизони Словения — Ден на културата
Източник: Уикипедия
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ