Кандидатите за председател на новата Европейска комисия - виждания и послания
Какви визии за политики имат главните претенденти на обособените политически фамилии в Европейския парламент? Отговор на този въпрос, в границите на обособени огромни тематики, определящи бъдещето на Европейски Съюз, дадоха шестима претенденти в 90-минутен спор, гледан от цяла Европа – Манфред Вебер от Европейската национална партия (ЕНП), в която влизат ГЕРБ и някогашния Реформаторски блок, Франс Тимерманс от Партията на европейските социалисти (ПЕС), където членува Българска социалистическа партия, Маргрете Вестегер от Алианса на либералите и демократите (АЛДЕ), член на който е Движение за права и свободи, Нико Куе от Европейската левица, Ска Келер от Зелената партия и Ян Захрадил от Алианса на европейските консерватори и реформисти в Европа, към който се причисли Николай Бареков.
Миграция
Тук имаше много вариации по отношение на възгледите – дали би трябвало да има общоевропейско решение или не, както и в случай че има обощоевропейско решение какво следва да е. Представителите на двете най-големи политически фамилии – Вебер и Тимерманс, се сплотиха към концепцията за Африка да бъде основан проект „ Маршал ”, а Вебер изиска обособен европейски комисар за това, само че без да се не помни филантропичната помощ. „ Всеки път, когато някой загуби живота си в Средиземно море, Европа губи част от идентичността си. Най-важното е хората да не поемат този път – би трябвало ни проект „ Маршал ”, акцентира Тимерманс.
Явна поддръжка за миграцията като метод да се подмлади Европа и като метод да се даде късмет на хора, лимитирани в родните си страни да се развиват, да дойдат да го сторят на Стария континент даде Нико Куе. Най-близката такава позиция беше на Ска Келер, която изиска изрично да има взаимност на равнище Европейски Съюз и че не може хората да се давят в Средиземно море – в реда на нещата е Европа да прави избавителни интервенции, тъй като в Либия няма действителна държавна власт, господстват милиции, които се финансират точно и от страни в Европейски Съюз.
В другата прекаленост беше Ян Захрадил, който наложително желае да не се постановат квоти на европейско равнище, а всяка страна-членка сама да взема решение какво да прави и дали да дава леговище на искащи го или да не дава. Трябва да се изградят регистрационно-приемателни центрове отвън Европейски Съюз, да има съглашения за връщане на мигранти с страни отвън Европейски Съюз, уверен е Захрадил.
Най-балансирана що се отнася до двете крайности беше Маргрете Вестегер, която е някогашен европейски комисар по конкуренцията. Тя изиска стабилно решение в дълготраен проект и заключи това по този начин – не трябва да се отхвърля помощ, само че не може Европа да не знае кой идва и се пробва да се откри на нейна територия. Решението в битката с мигрантската рецесия би трябвало да е общоевропейско, сподели Вестегер.
Климатичните промени
Тук тематиката беше сложена на основа дали смяната на стопанската система за запазване на природата няма да докара до мъчителна и огромна загуба на работни места. Според Вебер Европейският съюз би трябвало да е въглеродно безпристрастен, само че това следва да стане единствено като няма губещи на никое място – да вземем за пример не може да губят работещите в автомобилната промишленост или пенсионерите. Като съответна мярка той уточни включването на авиационния бранш в Системата за търговия с нездравословни излъчвания. Основният му конкурент Тимерманс обаче се възпротиви на тезата на Вебер, че би трябвало да се пазят всички и изрично разгласи климатът за приоритет на идната Европейска комисия, като попита и за какво да вземем за пример още няма налог върху въглеродния двуокис, върху керосина, с цел да може тези пари да отидат назад при хората и те да създадат домовете си по-енергийно ефикасни?
Маргрете Вестагер пък видя стопански благоприятни условия и в смяната – ще има загуба в едни браншове, само че ще има доста вероятност в други. Тя даде и образец – в случай че авиационната промишленост бъде лимитирана, то високоскоростните влакове могат да бъдат акцент на развиване.
Отново близки бяха позициите на Ска Келер и Нико Куе. Келер счита, че няма метод да отвърнем взор от климатичните промени, тъй като имаме единствено една планета. Бих поставила завършек на дотациите за нездравословни излъчвания – за какво ЕНП не гласоподава за по-амбициозни ограничения, попита тя Вебер. А Куе уточни, че многонационалните компании, на които се пада 80% от замърсяването, се измъкват, само че повишението на налозите за жителите е недопустимо. Когато трябваше да спасяваме банките, намерихме пари, добави той.
Ян Захрадил пък изиска реален график с цели в битката с климатичните промени. Трябва да се промени методът, по който се дават дотации по ОСП – да отиват повече към екологичното стопанство, сподели той.
Икономика – младежка безработица и налози
По тематиката с младежката безработица Вебер уточни, че германците австрийците и холандците би трябвало да са наясно, че ще имат положително икономическо бъдеще, в случай че се основават работни места на юг. Трябва да създадем среда за икономическо развиване посредством икономическа политика. Тимерманс пък изиска по-голямо замесване на младежите в политическия живот – посредством въвеждане на възраст от 16 години за гласоподаване, разширение на програмата за учене „ Еразъм ” и да има минимална работна заплата в размер на 60% от междинната работна заплата в съответната страна-членка на Европейски Съюз.
Вестагер уточни като приоритет приходите – да може човек да се устоя почтено, и утвърди концепцията за единна минимална европейска заплата, само че единствено след образуване на база спецификите за всяка стопанска система и с присъединяване на съответните локални синдикати.
Ска Келер заложи на младежката гаранция като обща европейска политика – т.е. предложение за работа, продължение на образованието, чиракуване или стаж в границите на 4 месеца откакто на избрана възраст сте останали без работа или сте напуснали системата на формалното обучение. Нико Куе се възмути от ЕНП, които в този момент приказват, а след това вършат бюджетни съкращения и подвигат пенсионната възраст и настоя да се борим с явленията, водещи до небогати работещи. Захрадил пък изиска да се основават условия за икономическо развиване, не да се финансират непосредствено от Европейски Съюз. Имаме потребност от особено направени решения за всяка една страна, тъй като структурите на стопанските системи в Европа са доста разнообразни, сподели той.
По тематиката с налозите Вебер изиска битка с данъчните убежища и смяна на процедурата за взимане на решения в Европейския съвет – с нормално болшинство за някои области, да вземем за пример за данъчното облагане на цифровата стопанска система.
Тимерманс, Вестагер, Келер и Куе поддържаха концепцията да има единна европейска минимална долна ставка на корпоративния налог, като Тимерманс даже уточни границата съгласно него – 18%. Единствен Захрадил се разгласи срещу, тъй като „ Европейски Съюз не е страна, въпреки на някои да им се желае да е ” и изиска засилен наложителен продан на информация във връзка с огромните компании-данъкоплатци, с годишен оборот над 750 млн. евро.
Външна политика
Тук разграничителната линия беше какво да е отношението към Съединени американски щати. Манфред Вебер настоя, че американският народ и Европа споделят общи полезности и не може поради Доналд Тръмп Европейски Съюз да се отхвърля от Съединени американски щати. „ На Тръмп бих споделил да създадем комерсиална договорка, само че единствено при партньорство – в случай че има насила, да действаме ”, уточни той и изиска и в тази област да има смяна на процедурата, да може в Европейския съвет решенията да се вземат с нормално болшинство. Нека използваме търговията като метод да развиваме единни обществени решения и даже решения за правата на индивида в международен мащаб, прикани той.
Кандидатът на ПЕС Тимерманс изиска обединяване, само че предизвести, че няма по какъв начин да стане, в случай че има европейски водачи, които вървят да желаят пари от Путин и след това на визита при Тръмп. Ако не сме единни и твърди пред Тръмп и Путин, те ще диктуват каква да е музиката за европейските жители, предизвести той и сподели още, че „ за пръв път имаме американски президент, който намерено желае разединена Европа ”, против което Европа би трябвало да се бори.
Маргрете Вестегер видя благоприятни условия в свободната търговия като инструмент на политика по отношение на Съединени американски щати, Китай и Русия, само че единствено в случай че има равнопоставеност и за Европа на съответния пазар. Първи приоритет по тематиката, съгласно нея, е да има отбрана на европейските компании на съответния пазар.
Ска Келер е изрично срещу цялостно отваряне на пазара на Европейски Съюз към Съединени американски щати в избрани браншове, да вземем за пример селскостопанските (хранителните) артикули. Тя заложи на единна европейска политика в отбрана на човешките права и жигосах модела Европейски Съюз да е хем максимален подобен „ донор ” в света, хем обособени негови членове да поддържат диктатори, продавайки им оръжие. Трябва да пазиме постоянно и на всички места човешките права, сподели тя.
Трябва да водим търговски договаряния със Съединени американски щати, само че американският пазар не е единственият. Много се радвах на съглашението за свободна търговия с Япония – би трябвало да забележим къде е нужно да се защитим и да има повече съглашения с Азия, е гледната точка на Захрадил.
Ценностите на Европейски Съюз в светлината на Brexit
Тук дебатът беше по тематиката „ шовинизъм и популизъм ”, като всички претенденти го жигосаха, само че с разнообразни нюанси. Например Захрадил беше безапелационен, че „ на междинните хора в Европейски Съюз им писна от политика и Европейски Съюз да им се меси. Поддръжник съм на европейската интеграция – бих желал Европа да прави по-малко, само че по-добре. Не мисля, че повече Европа е универсалното решение на всеки проблем ”.
Вебер пък изиска повече принадлежности на европейско равнище за отбрана на върховенството на правото – тъй като това липсва и по тази причина е станал и Brexit, поради липса на суверенитет. „ Вижте какъв брой разединена е Англия – нещо като „ Игра на тронове ” на стероиди. Трябва да върнем нашите жители и сътрудници с обединяване на европейско равнище за решение на проблемите, които са пред нас ”, сподели Тимерманс. А Келер пожела ясно разграничение от режими, които са популистки и националистки настроени, както и Куе.
Единствена Маргрете Вестагер даде по-различен фокус – тя акцентира, че брюкселският бюрократичен език е доста комплициран за елементарните хора и даде образец с GDPR (регламентът за отбрана на персоналните данни). „ Трябва да махнем етикетите, с цел да ни схванат хората ”, посочи тя.
Послания
Манфред Вебер изиска Европа, която пази хората, която се вълнува от проблемите им. Сегашният ръководител на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер назова Европейска комисия „ комисия на последния късмет ” – желая да е „ комисия на новото начало ”.
Франс Тимерманс пожела промяна на Европа, с цел да е по-силна – да има минимална европейска заплата, огромните компании да си заплащат налозите, да има господство на закона, да има съответна отбрана на дамите.
Маргрете Вестегер подсети, че е била комисар по конкурецията и най-важното за нея са справедливите цени, върховенството на закона и битката с климатичните промени.
Нико Куе се показа в резюме като роден в испанската провинция Астурия, само че фамилията му е избягало поради диктатурата на Франко в Белгия. Основната му теза в този момент е, че солидарността в Европа липсва.
Ска Келер счита, че Европа не може да извърши обещанията си: „ Иискам Европа, която пази планетата ни, обществена Европа, в която всеки има жилище и огромните корпорации заплащат своя дан, в която етническите малцинства са предпазени ”.
Ян Захрадил има вяра, че „ не можем да посрещнем всички провокации на XXI век със старите канони – предлагам децентрализация и еластичност. Бих желал Европейска комисия да почита всички членове и да не им проповядва ”.
Сподели с твоите другари
Миграция
Тук имаше много вариации по отношение на възгледите – дали би трябвало да има общоевропейско решение или не, както и в случай че има обощоевропейско решение какво следва да е. Представителите на двете най-големи политически фамилии – Вебер и Тимерманс, се сплотиха към концепцията за Африка да бъде основан проект „ Маршал ”, а Вебер изиска обособен европейски комисар за това, само че без да се не помни филантропичната помощ. „ Всеки път, когато някой загуби живота си в Средиземно море, Европа губи част от идентичността си. Най-важното е хората да не поемат този път – би трябвало ни проект „ Маршал ”, акцентира Тимерманс.
Явна поддръжка за миграцията като метод да се подмлади Европа и като метод да се даде късмет на хора, лимитирани в родните си страни да се развиват, да дойдат да го сторят на Стария континент даде Нико Куе. Най-близката такава позиция беше на Ска Келер, която изиска изрично да има взаимност на равнище Европейски Съюз и че не може хората да се давят в Средиземно море – в реда на нещата е Европа да прави избавителни интервенции, тъй като в Либия няма действителна държавна власт, господстват милиции, които се финансират точно и от страни в Европейски Съюз.
В другата прекаленост беше Ян Захрадил, който наложително желае да не се постановат квоти на европейско равнище, а всяка страна-членка сама да взема решение какво да прави и дали да дава леговище на искащи го или да не дава. Трябва да се изградят регистрационно-приемателни центрове отвън Европейски Съюз, да има съглашения за връщане на мигранти с страни отвън Европейски Съюз, уверен е Захрадил.
Най-балансирана що се отнася до двете крайности беше Маргрете Вестегер, която е някогашен европейски комисар по конкуренцията. Тя изиска стабилно решение в дълготраен проект и заключи това по този начин – не трябва да се отхвърля помощ, само че не може Европа да не знае кой идва и се пробва да се откри на нейна територия. Решението в битката с мигрантската рецесия би трябвало да е общоевропейско, сподели Вестегер.
Климатичните промени
Тук тематиката беше сложена на основа дали смяната на стопанската система за запазване на природата няма да докара до мъчителна и огромна загуба на работни места. Според Вебер Европейският съюз би трябвало да е въглеродно безпристрастен, само че това следва да стане единствено като няма губещи на никое място – да вземем за пример не може да губят работещите в автомобилната промишленост или пенсионерите. Като съответна мярка той уточни включването на авиационния бранш в Системата за търговия с нездравословни излъчвания. Основният му конкурент Тимерманс обаче се възпротиви на тезата на Вебер, че би трябвало да се пазят всички и изрично разгласи климатът за приоритет на идната Европейска комисия, като попита и за какво да вземем за пример още няма налог върху въглеродния двуокис, върху керосина, с цел да може тези пари да отидат назад при хората и те да създадат домовете си по-енергийно ефикасни?
Маргрете Вестагер пък видя стопански благоприятни условия и в смяната – ще има загуба в едни браншове, само че ще има доста вероятност в други. Тя даде и образец – в случай че авиационната промишленост бъде лимитирана, то високоскоростните влакове могат да бъдат акцент на развиване.
Отново близки бяха позициите на Ска Келер и Нико Куе. Келер счита, че няма метод да отвърнем взор от климатичните промени, тъй като имаме единствено една планета. Бих поставила завършек на дотациите за нездравословни излъчвания – за какво ЕНП не гласоподава за по-амбициозни ограничения, попита тя Вебер. А Куе уточни, че многонационалните компании, на които се пада 80% от замърсяването, се измъкват, само че повишението на налозите за жителите е недопустимо. Когато трябваше да спасяваме банките, намерихме пари, добави той.
Ян Захрадил пък изиска реален график с цели в битката с климатичните промени. Трябва да се промени методът, по който се дават дотации по ОСП – да отиват повече към екологичното стопанство, сподели той.
Икономика – младежка безработица и налози
По тематиката с младежката безработица Вебер уточни, че германците австрийците и холандците би трябвало да са наясно, че ще имат положително икономическо бъдеще, в случай че се основават работни места на юг. Трябва да създадем среда за икономическо развиване посредством икономическа политика. Тимерманс пък изиска по-голямо замесване на младежите в политическия живот – посредством въвеждане на възраст от 16 години за гласоподаване, разширение на програмата за учене „ Еразъм ” и да има минимална работна заплата в размер на 60% от междинната работна заплата в съответната страна-членка на Европейски Съюз.
Вестагер уточни като приоритет приходите – да може човек да се устоя почтено, и утвърди концепцията за единна минимална европейска заплата, само че единствено след образуване на база спецификите за всяка стопанска система и с присъединяване на съответните локални синдикати.
Ска Келер заложи на младежката гаранция като обща европейска политика – т.е. предложение за работа, продължение на образованието, чиракуване или стаж в границите на 4 месеца откакто на избрана възраст сте останали без работа или сте напуснали системата на формалното обучение. Нико Куе се възмути от ЕНП, които в този момент приказват, а след това вършат бюджетни съкращения и подвигат пенсионната възраст и настоя да се борим с явленията, водещи до небогати работещи. Захрадил пък изиска да се основават условия за икономическо развиване, не да се финансират непосредствено от Европейски Съюз. Имаме потребност от особено направени решения за всяка една страна, тъй като структурите на стопанските системи в Европа са доста разнообразни, сподели той.
По тематиката с налозите Вебер изиска битка с данъчните убежища и смяна на процедурата за взимане на решения в Европейския съвет – с нормално болшинство за някои области, да вземем за пример за данъчното облагане на цифровата стопанска система.
Тимерманс, Вестагер, Келер и Куе поддържаха концепцията да има единна европейска минимална долна ставка на корпоративния налог, като Тимерманс даже уточни границата съгласно него – 18%. Единствен Захрадил се разгласи срещу, тъй като „ Европейски Съюз не е страна, въпреки на някои да им се желае да е ” и изиска засилен наложителен продан на информация във връзка с огромните компании-данъкоплатци, с годишен оборот над 750 млн. евро.
Външна политика
Тук разграничителната линия беше какво да е отношението към Съединени американски щати. Манфред Вебер настоя, че американският народ и Европа споделят общи полезности и не може поради Доналд Тръмп Европейски Съюз да се отхвърля от Съединени американски щати. „ На Тръмп бих споделил да създадем комерсиална договорка, само че единствено при партньорство – в случай че има насила, да действаме ”, уточни той и изиска и в тази област да има смяна на процедурата, да може в Европейския съвет решенията да се вземат с нормално болшинство. Нека използваме търговията като метод да развиваме единни обществени решения и даже решения за правата на индивида в международен мащаб, прикани той.
Кандидатът на ПЕС Тимерманс изиска обединяване, само че предизвести, че няма по какъв начин да стане, в случай че има европейски водачи, които вървят да желаят пари от Путин и след това на визита при Тръмп. Ако не сме единни и твърди пред Тръмп и Путин, те ще диктуват каква да е музиката за европейските жители, предизвести той и сподели още, че „ за пръв път имаме американски президент, който намерено желае разединена Европа ”, против което Европа би трябвало да се бори.
Маргрете Вестегер видя благоприятни условия в свободната търговия като инструмент на политика по отношение на Съединени американски щати, Китай и Русия, само че единствено в случай че има равнопоставеност и за Европа на съответния пазар. Първи приоритет по тематиката, съгласно нея, е да има отбрана на европейските компании на съответния пазар.
Ска Келер е изрично срещу цялостно отваряне на пазара на Европейски Съюз към Съединени американски щати в избрани браншове, да вземем за пример селскостопанските (хранителните) артикули. Тя заложи на единна европейска политика в отбрана на човешките права и жигосах модела Европейски Съюз да е хем максимален подобен „ донор ” в света, хем обособени негови членове да поддържат диктатори, продавайки им оръжие. Трябва да пазиме постоянно и на всички места човешките права, сподели тя.
Трябва да водим търговски договаряния със Съединени американски щати, само че американският пазар не е единственият. Много се радвах на съглашението за свободна търговия с Япония – би трябвало да забележим къде е нужно да се защитим и да има повече съглашения с Азия, е гледната точка на Захрадил.
Ценностите на Европейски Съюз в светлината на Brexit
Тук дебатът беше по тематиката „ шовинизъм и популизъм ”, като всички претенденти го жигосаха, само че с разнообразни нюанси. Например Захрадил беше безапелационен, че „ на междинните хора в Европейски Съюз им писна от политика и Европейски Съюз да им се меси. Поддръжник съм на европейската интеграция – бих желал Европа да прави по-малко, само че по-добре. Не мисля, че повече Европа е универсалното решение на всеки проблем ”.
Вебер пък изиска повече принадлежности на европейско равнище за отбрана на върховенството на правото – тъй като това липсва и по тази причина е станал и Brexit, поради липса на суверенитет. „ Вижте какъв брой разединена е Англия – нещо като „ Игра на тронове ” на стероиди. Трябва да върнем нашите жители и сътрудници с обединяване на европейско равнище за решение на проблемите, които са пред нас ”, сподели Тимерманс. А Келер пожела ясно разграничение от режими, които са популистки и националистки настроени, както и Куе.
Единствена Маргрете Вестагер даде по-различен фокус – тя акцентира, че брюкселският бюрократичен език е доста комплициран за елементарните хора и даде образец с GDPR (регламентът за отбрана на персоналните данни). „ Трябва да махнем етикетите, с цел да ни схванат хората ”, посочи тя.
Послания
Манфред Вебер изиска Европа, която пази хората, която се вълнува от проблемите им. Сегашният ръководител на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер назова Европейска комисия „ комисия на последния късмет ” – желая да е „ комисия на новото начало ”.
Франс Тимерманс пожела промяна на Европа, с цел да е по-силна – да има минимална европейска заплата, огромните компании да си заплащат налозите, да има господство на закона, да има съответна отбрана на дамите.
Маргрете Вестегер подсети, че е била комисар по конкурецията и най-важното за нея са справедливите цени, върховенството на закона и битката с климатичните промени.
Нико Куе се показа в резюме като роден в испанската провинция Астурия, само че фамилията му е избягало поради диктатурата на Франко в Белгия. Основната му теза в този момент е, че солидарността в Европа липсва.
Ска Келер счита, че Европа не може да извърши обещанията си: „ Иискам Европа, която пази планетата ни, обществена Европа, в която всеки има жилище и огромните корпорации заплащат своя дан, в която етническите малцинства са предпазени ”.
Ян Захрадил има вяра, че „ не можем да посрещнем всички провокации на XXI век със старите канони – предлагам децентрализация и еластичност. Бих желал Европейска комисия да почита всички членове и да не им проповядва ”.
Сподели с твоите другари
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ