Какви са обществените нагласи в страната ни към законната миграция

Какви са публичните настройки в страната ни към законната миграция и как населението възприема бежанците и мигрантите в обособените области на страната ще бъдат измежду тематиките, които ще се обсъдят в границите на районна обучителна полемика идната сряда. Събитието ще се организира на 19 ноември от 10.00 часа в Зала 1 на Областната администрация и ще бъде намерено от областния управител Драгомир Драганов, директора на Европейския институт Любов Панайотова и ръководителя на Управителния съвет на Асоциацията на българските градове и райони Ергин Емин. По думите на Драганов тематиката е извънредно настояща изключително в стопански и обществен подтекст. Обсъждането на сходни въпроси е ключово за публичното развиване, разяснява Драганов. Сред основните тематики на полемиката ще бъдат ролята на локалната власт и образователните институции в процеса на интеграция, междукултурното съгласие, а също и интеграцията на малолетни и малолетни мигранти в българската просветителна система и опциите и провокациите пред миграционната политика в страната ни. 

Данните от проучването, което ще бъде показано демонстрират, че българите биха приели главно хора в бедстващо състояние – в обстановка на война, принуждение или гонене в личната си страна (62%) или потърпевши от естествено злополучие (40%). Делът на склонните да одобряват бежанци от конфликтни зони остава неизменен спрямо 2020 година, само че е по-нисък от този в предходните години, като се изключи 2013 година Важно е да се означи, че делът на хората, които не одобряват въобще имигранти да остават да живеят в страната е в дълготраен низходящ тренд – от 37% през 2013 година до 21% през 2024 година, т.е. налице е възходяща приемливост към някои групи.

Колкото до т.нар. Migrant Acceptance Index, който мери степента на приемане на мигрантите от локалните общности и е прилаган в над 140 страни по целия свят, то неговите стойности в България са непроменени от 2017 година насам – 2.42 в първото интернационално премерване на Gallup и в настоящото изследване от 2024 година Индексът е в долната част на скалата и е съвсем 2.5 пъти по-нисък от измерения в страните от Европейски Съюз през 2017 година и 2.2 пъти по-нисък от световната стойност за същата година. Според изходните въпроси, на база на които се пресмята Индексът, 48% считат за нещо неприятно имигранти да се омъжат/оженят за член на семейството им, 34% – имигранти да са техни съседи и 33% -имигранти въобще да живеят в страната. Тези данни дават съображение да се твърди, че е налице ниска степен на приемливост към имигрантите, когато се касае за фактически приемане в общността. В някои групи се следят обилни отклонения от междинния за България Migrant Acceptance Index. Индексът е по-висок измежду: най-младите (18-29 г.); хората в градовете отвън столицата; висшистите; учащите; хората със междинни и над междинните доходи; възприемащите имиграцията като възможност; оказалите поддръжка на бежанци; смятащите, че всеки емигрант, потърсил закрила, би трябвало да бъде приет и че множеството имигранти обитават законно у нас, определящите гражданските права на бежанците като доста значими. По-нисък показател е регистриран измежду:по-възрастните (50-69 г.); хората в столицата и изключително в селата; хората с по-ниско обучение и по-ниски доходи; пенсионерите; възприемащите имиграцията като проблем; тези, които не са оказали поддръжка на бежанци, както и че множеството имигранти обитават нелегално у нас, измежду определящите гражданските права на бежанците като маловажни.

Инициативата се организира от фондация „ Европейски институт “, като част от плана „ Толерантни заЕдно: осведомено общество за законната миграция “, финансиран от фонд „ Убежище, миграция и интеграция “ 2021–2027.Дискусията ще бъде водена от Надя Димитрова от Международния център за развиване на миграционната политика в Австрия и Иван Шаренков, който е правен съветник по миграционните въпроси.