Живко Георгиев: Само на пръв поглед на политическия пазар има свръхпредлагане. Рално има дефицит
Какви са настроенията по средата на предизборната акция, какво тревожи най-силно хората пред третите подред избори за годината, по какъв начин то ще повлияе на партиите. Това са част от тематиките на диалога на " Дневник " със социолога Живко Георгиев - притежател и шеф на консултантската компания " G.Consulting ", който от 30 години следи политическия живот и изборите. Интервюто е направено във вторник преди решението на Конституционния съд за поданството на Кирил Петков. На въпроса ни чака ли и по какъв начин то да повлияе, Георгиев разяснява, че " сега сме в обстановка, че каквото и да беше решението на съда, няма необикновен почит към него. Не имам вяра да повлияе върху акцията на Кирил Петков и Асен Василев. А за акцията на президента - коства ми се, ще затвърди отрицателното мнение на тези, които така и така го имат. И едва ли ще промени държанието на тези, които имат позитивна оценка на дейностите му през първия мандат. "
Това не е първата акция по време на коронавирус, само че нелепите върхове на новата вълна и ограниченията са главната тематика. Как съгласно вас ще се отразят върху резултатите от изборите?
- Със сигурност ще има някакво отражение върху изборната интензивност, въпреки че то надали ще е от подобен мащаб, че да се отрази на резултатите. В най-лошия случай интензивността ще се задържи към тази през юли. За другия резултат, може да кажем, че обстановката работи против лагера на смяната - в необятния смисъл на думата, защото можем да интерпретираме къде стартира и къде свършва лагерът на смяната. Защото я няма тази приповдигната, еуфорична атмосфера, каквато я имаше при предходните две акции.
Защо липсва тази атмосфера?
- Лагерът на смяната на два избора не съумя да покаже себе си като консолидирана обществено-политическа мощ, разочарова огромна част от симпатизантите си и това се отнася за всички претендиращи да са лагер на смяната без изключение. Несъмнено, в случай че има отлив на гласоподаватели, те могат да чакат вреди в по-голяма степен като численост, съпоставено с лагера на статуквото, както го назоваваме - въпреки че заради миналото време стартира да става безсмислено и това разбиране.
Тоест вие не очаквате огромен електорален резултат от коронавирус обстановката?
- Не прекомерно огромен, само че ще се отрази - ще бъде мъчно за някои да прескочат бариерата или да повторят резултатите от предходните вотове. И това се отгнася и за " ИТН ", и за " Демократична България ", и за " Изправи се БГ! Ние идваме ". Освен в случай че в оставащото време не сработят демотивиращи фактори в другите лагери.
В какво положение виждате ГЕРБ и Движение за права и свободи?
- Може би ГЕРБ ще се активизира и ще търси реванш в тази ситауция. Но няма да усъвършенства значимо резултатите, в най-хубавия случай ще ги приближи до априлските избори. Що се отнася до Движение за права и свободи, те са мобилизирани. За тази цел издигнаха и кандидат-президент. И евентуално ще доближат нещо приблизително сред априлското и юлското си достижение.
А с Българска социалистическа партия какво става - в социологическите изследвания нормално получава по-висок резултат, а в урните - по-нисък?
- Дължи се на спецификата на техния електорат - по-малко са отводите измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия да дават отговор на въпросите, по-възрастните хора имат задръжки да кажат на анкетьора " абе, я си гледай работата ". Втората причина е, че имат ненапълно проблем с машините и се тормозят да го покажат обществено при гласуването. Иначе Българска социалистическа партия към този момент няма капацитет да пада, тъй че или ще повтори резултата, или ще вдигне малко по отношение на юлските избори, въпреки че ковид-кризата визира нейния електорат.
Какви са загадките на тези избори съгласно вас?
- Най-голямата мистерия е какво ще създадат партиите на алтернативата, или - да ги назовем към този момент по този начин - партиите от остарялата смяна. В тези избори има към този момент условия за углавен избор и за тях. На предходните два тура наказателният избор се изля най-вече против ГЕРБ, в този момент ще има углавен избор и против другите.
И в това е и шансът от този углавен избор да се възползва новата политическа групировка " Продължаваме промяната ". А също и партия " Възраждане ", която стоеше непрекъснато в зоната на здрача и доближаваше 4-те %, само че все оставаше под чертата. В новата обстановка има късмет да прескочи бариерата, като се има поради, че водачът й е и претендент за президент и има естрада, на която преди не можеше да разчита. А и наподобява задоволително коренен по повод и на двата сегмента, които нагоре обсъждаме. Така че чакам тези два политически субекта да вземат огромна част от интегралния углавен избор, освен от " ИТН ", само че и от другите две обединения - " Демократична България " и " Изправи се БГ! Ние идваме ". По-малък е шансът да вземат от ГЕРБ и от Българска социалистическа партия. А с Движение за права и свободи нямат зона на допиране.
Електоралните настройки от началото на акцията дават първо място на някогашните ръководещи от ГЕРБ?
- Резервът на ГЕРБ е в подтекста, който е удобен за тях. Друга част от запаса им е в това, че е допустимо, въпреки да не е несъмнено, част от гласоподавателите, които на юлските избори отиде при " ИТН ", да се върне към ГЕРБ. Не е загадка че на юлските избори те лишиха към 150 - 200 000 гласа на ГЕРБ. А има ментално роднинство сред двете електорални групи. Част от тези отнети гласоподаватели могат да отидат и към новия план, само че няма да отидат към " Демократична България " и " Изправи се БГ! Ние идваме ". Нито към Движение за права и свободи.
Новият план " Продължаваме промяната " има ли капацитет да притегли негласували при първите два вота? Вас изненадва ли ви техният напредък, единствено за два месеца?
- Да, има капацитет да притегли негласували, там виждам техния късмет. Много хора, които можеха да гласоподават през юли, не го направиха, бяха разочаровани от първия парламент.
Не ме изненадва появяването и растежът на " Продължаваме промяната ". Защото турбулентна е обстановката, огромна част от политизираното население получи опция да се разочарова от доста неща, и то от целия набор на съществувашите до юли политически сили. В такава обстановка се появява партия, която остава вярна, най-малко по този начин се показва, на идеята на смяната, демонстрира различен вид държание, мъчи се да бъде не толкоз вербално радикална, а по-позитивна, насочена не толкоз към предишното, а повече към бъдещето, задоволява значими дефицити изключително за по-младото и междинното потомство, на което ужасно липсва вяра.
Поводи за яд, за отвращение, за отрицателна оценка на политическото статукво има доста. Няма доста продавачи на вяра.
Един стихотворец от 30-те години на предишния век - Асен Разцветников, има стих, какъвто евентуално единствено български стихотворец може да напише - " Моите ближни със зъби в очите ". Много озъбени очи. В такава обстановка се появяват по-ведри, усмихнати лица, които могат да внушат вяра измежду общата безперспективност, която владее страната ни. А несъмнено, и заради това, че новите двама политици още не са съумели да разочароват с упражняването на властта, която имаха като министри.
Кое най-силно тревожи хората сега?
- Ако ескалира рецесията с коронавирус, тя ще стане най-тревожещата, само че сега най-тежко се разясняват цените, съответно на тока - не се вижда светлина в тунела. Особено за семействата, които се отопляват с електричество, въпреки че и цените на дърва и въглища също се качват. Засегната е и огромна част от бизнеса в енергоемките производства. Не в софтуерния бизнс и високотехнологичните компании. Това ще се отрази върху заетостта и заплатите на тези, които ще запазят работата си. И това не е единствено у нас, а в целия Европейски съюз.
Тези тежки проблеми в углавен избор ли ще се изразят и против кого?
- По-скоро ще се отразят като демотивация. Ясно е, че виновността не е в служебното правигелство и президента Румен Радев. Дори и предходното държавно управление не е отговорно. Това е проблем в целия Европейски Съюз. Хората се тревожат и чакат ограничения. Дали ще бъдат антиинфлационни, дали в посока регулация на цените на електрическата енергия, дали енергийни помощи за закъсали предприятия и домаканства. Но е ясно, че за такава цел би трябвало да има работещи държавно управление и парламент. Това няма да попречи на всяка политическа мощ да приказва каквото си желае. Макар че е ясно, че част от решенията са даже отвън България, на равнище Европейски Съюз, зашото оттова пристигнаха огромна част от проблемите, които сега ги усещаме като цени на сила, инфлация и така нататък Това е дълготраен проблем, който на следващия ден ще отекне като закриване на тецове, на рудници...
Европа падна жертва на недооценка на доста неща, заради екофундаментализъм и си заплаща цената. Защото работи прекомерно коренно в неподхоящо време. Само Германия си е добре, защото има дълготраен контракт с " Газпром "...
Тези проблеми с цени и инфлация тревожат хората - най-малко 40 % българи са на границата на оцеляването в навечерието на изборите и в очакване на идващия парламент и държавно управление.
Ако ГЕРБ получи първи мандат след изборите като първа по резултат партия, предвиждате ли възможност да сформира държавно управление дружно с Движение за права и свободи и с намиране на недостигащи депутати или пък с публична поддръжка на някоя трета, непредвидима по предписание парламентарна партия, изключваме Българска социалистическа партия? Откъм ГЕРБ се чува, че непременно ще опитат да сформират държавно управление?
- Няма да им стигнат гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи за кабинет, само че не мога да изключа стопроцентово избиране на такова държавно управление.
А това че би трябвало непременно да бъде направено държавно управление се чува отвред, чуваше се и на предходните избори. И то изглеждаше много допустимо. Няма какво да се лъжем - беше прахосан огромен късмет.
Но и сега се чуват ултимативни условия откъм партиите на смяната. Ако тези ултиматуми останат и след изборите, накъде вървим?
- Вече 30 години проследявам политическия живот и самият аз се чувстгвам от ден на ден отчаян и отчужден от политиката, която се твори от българския политически хайлайф.
За три десетилетия създадохме квазиелит, който не е в положение да образува публични настройки и полезности, да създава тактики, изобщо да покаже че вижда по-далече от носа си или до идващите избори. Единственото което съумяват, е да демотивират хората, да смъкват нивото на всеобщата политическа просвета и това изяснява част от изборните резултати.
Потресаващо дребна част от българите към този момент наблюдават политическите акции. На пръв взор информация извира отвред - радио, телевизия, интернет. Огромно количество политически партии. Но единствено 10 - 15 % от хората се интересуват, седят пред тв приемника и се нервят. И колкото повече се нервят - повече губят предпочитание да отидат да гласоподават.
Предизборните акции от ден на ден демотивират. Имаше време, когато водещите малките екрани играеха голяма роля във образуването на всеобщите политически настройки. Сега съвсем не останаха медии, с изключение на в стеснен сегмент с нишови аудитории, които да се употребяват с доверие и да са водачи на мнение.
Тази двукратно демонстрирана некадърност на политическия хайлайф, както го наричате, а това са в действителност партийните водачи, да се договорят в името на национално значима идея, не дискредитира ли партийно-парламентарната система? В същото време професионалните анализатори в хор с политиците считат за еретичен въпроса, тъй като надали не оправдавал концентрацията на власт в президента?
- Президентът няма принадлежности да концентрира власт, той не може на ръчен режим, както правеше един различен политик, да подрежда, да заповяда, да телефонира - направете това, не правете това. Властта на практика в България се осъществя от изпълнителната власт, изключително в последните 10 години, без значение че в конституцията написа, че сме парламентарна република. Парламентът е изпразнен от наличие, в това време - по конституция - президентът е с доста лимитирани пълномощия, а през годините те бяха орязвани още.
А въпросът за партйната система е голяма и комплицирана тематика - с течение на годините в България се получи нещо много уродливо и обезкуражаващо.
Нашият политически пазар, който на пръв взор е свръхпредлагане, кой ли не е отворил сергия с дела, хрумвания, полезности, платформички, само че действително е липсващ пазар. Няма го оня вид политически артикул, който да изведе България от множеството рецесии, в която тя се оказва по едно и също време.
Нашето общество е тежко болно, а да беше от една болест - иди-дойди. Първо - демографското заболяване е мъчно обратимо. Второ, аз като социолог не мога да приказвам за България като едно цяло, има най-малко три Българии. Една София с още два-три градски анклава, които са във възходящо развиване, глобализирани са в това число и по повод пазара на труда. Има един стагниращ бранш, който едвам се крепи над водата. И един, в който към този момент не е ясно дали са обратими отрицателните процеси, обхващащ цели райони дружно с регионалните градове - Северозападът, Североизтокът, а и Югозападът върви на зле...
Растящи районни и обществени разлики, които се интерпретират от хората като извънредно несправедливи. Няма по какъв начин да обясниш на един човек, че за едно и също количество и качество труд е заслужено да получаваш в Силистра два пъти по-малко в сравнение с в София. Добавяме зле работещата правосъдна власт, просветителната система и опазването на здравето, неработещите и оставащи с все по-слабо доверие институции. Всяко поотделно мъчно се лекува, а като ги събереш на едно място - става ужасно.
На този декор ми е мъчно да оприлича държанието на партиите. Ще изтъквам една фраза на Кулеков: " Имаме си вода, имаме си земя, вършим си тиня ".
Такава диагноза от какво лекуване се нуждае, какво споделят хората във вашите анкети?
- Нуждае се от нов вид политици, от ново бъдеще. Хората желаят не просто бъдеще, желаят ново бъдеще.
Има ли публично чувство за вододел след митингите от предишното лято, настройки за радикална смяна, в това число и на политическата система, сходни на смяната от 1989 година?
- Мисля че има, само че някой би трябвало да го артикулира доста ясно, на понятен, човешки език. Може би в задатък, само че да го изговори някой, който не е впримчен със зависимости. Нужни са хора самостоятелни.
Може ли президент да е този, който би го изговорил?
- Може, само че в случай че президентът няма опора в Народното събрание, тъй като парламент постоянно ще има, в който да работят същински политически партии, с съвременни водачи, с нрав на самостоятелни хора, които да демонстрират по какъв начин наподобява свободата на свободните хора, а не свободата на робите, няма да може.
Нашата независимост до момента беше свободата на неосвободените ментално хора, който са подвластни, и то на първо място стопански. А има свободни хора - едно цяло ново потомство от младежи, които са видели и свят, и са създали нещо без партийно-административни или правни чадъри..
Но такива, както ги наричате - сободни хора, не желаят да потеглят към политиката...
- То не е нужно огромно изпитание да не желаят да тръгнат към политиката. Политическата кариера не е привлекателна, в случай че си почтен и сръчен предпочташ да се реализираш другаде. В политиката за жалост не работи позитивният асортимент. А същинската народна власт работи там, където могат да се срещнат подготвеност и морал.
Да се върнем на предизборната конкретика: за какво Движение за права и свободи предприе подобен ход - първо отдръпна от терена Делян Пеевски, след това внезапно го върна и той в този момент пламенно играе на предизборната сцена. Какъв ще е резултатът, откакто Пеевски е възприеман като символизиращ паралелната власт на дълбоката страна?
- Това няма да се отрази добре на възприемането на Движение за права и свободи зад граница - в Европейски Съюз, в Съединени американски щати, нямам концепция в Турция по какъв начин ще се отрази.
Трудно мога да определям каква е задачата, допускам водещото е Движение за права и свободи да се покаже по някакъв метод автономизирана и радикализирана мощ, като самостоятелен политически състезател. Движение за права и свободи към този момент го е показвала един път - по отношение на Ердоган, няма спънка да го покаже и по отношение на Съединени американски щати и Европейски Съюз, въпреки че по отношение на Европейски Съюз още не го показва. Тоест няма причина да не заимства държание, каквото го демонстрират, само че в другия сегмент, да вземем за пример " Възраждане ", " Атака ", по-слабо Вътрешна македонска революционна организация, изобщо така наречен националистически фланг.
Дали това ще им донесе изгода не е несъмнено. Защото и там наблюдавахме ерозия - на предишните избори се видя, че и на Движение за права и свободи към този момент му е все по-трудно да вади още поддръжка от своя обезпечен електорат. Огромна част от гласоподавателите на Движение за права и свободи са в емиграция, обичайните им региони тук са обезлюдени. От друга страна, в Шуменско, в Разградско ГЕРБ до момента в който беше на власт изкупи техните локални водачи, това също ерозира придвижването и то в този момент се нуждае да покаже мощ, единодушие, " никой не може да ни командва " - ни от София, ни от Москва, ни от Анкара, нито от Вашингон. Допускам че това е макроидеята, която се гони. Издигат и водача си за президент със съшата цел.
Защо Движение за права и свободи толкоз гневно атакува президента Радев, заканват се със мощен глас, че ще дадат своя принос той да не стане още веднъж президент?
- В президента Радев те виждат повода за раздробяване - въпреки че не се е разпаднало кой знае какъв брой - на това благостно положение, което правеше допустима и връзката в действителното ръководство сред ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Как ще се развие борбата за президентския пост? Доколко ще е решаваща ролята на Движение за права и свободи?
- През последните години Движение за права и свободи не е решителен фактор в президентските избори, става дума за към 300 хиляди гласа. Издигането на личен претендент, и то водача, цели да се увеличи интензивността и процентът на парламентарния избор. Но и усилва вероятността да се отиде на балотаж сред първите двама. Сигурен съм, че на първи тур ще има дали своят вот много повече симпатизанти на Движение за права и свободи, в сравнение с балотаж. Ако има балотаж, претекстът " анти-Радев " едва ли ще играе значима роля, защото това не са техните избори.
Има ли възможност да няма балотаж?
- Има я. Много са претендентите. Няма да върша бакалски сметки. Проф. Герджиков беше по-рационалното решение за ГЕРБ, в сравнение с в случай че бяха издигнали собствен партиен човек, те просто копираха решението за Радев отпреди 5 години. Но акцията на проф. Герджиков не е изключително мощна. Вероятно там пресмятат, в случай че се отиде на балотаж, да имат поддръжката на Движение за права и свободи и някои по-малки групи. Но не виждам сериозен съперник на Радев на възможния балотаж.
Как виждате акцията на Лозан Панов? Какво ви изнадва предизборно?
- Малко е изненада за мен Лозан Панов. Като представител на правосъдното съсловие години наред сподели темперамент и воля да остоява позиция. Сегашната му битност на политическото поле не я намирам за позитивният връх на неговата гласност. И нямам доверие да донесе повече поддръжка на " Демократична България ".
Голямата изненада е Костадин Костадинов - изцяло инороден на този сегмент и задоволително умел и отзивчив, концентриран, ценностно зает - не разисквам знака на полезностите, с разбираема тирада за тази характерна аудитория. С капацитет, от който най-вече ще изпатят някогашните ръководещи патриоти.
Преди време бяхте споделили за Бойко Борисов, че е политически мъртвец. А социологичесикте ви изследвания не престават да показват ГЕРБ за първа политическа мощ - обяснете?
- Първа политическа мощ доста не значи. Той няма естествени съперници в неговото поле, по тази причина е първи.
Кое е това негово поле?
- Ако приказваме искрено, ГЕРБ се беше трансформирал в партия-държава. Хора споени не от идея, и с лупа няма да откриеш там идея, а сплотени от стопански връзки, зависимости, непотизъм. Така се даде опция от ГЕРБ нацяло едно потомство сред 35 и 45 години да употребява тези обвързаности като обществени лифтове за кариера, израстване, бизнес, каквито нямаще при предходни ръководства.
Партия-държава не си отива ненадейно. И Българска социалистическа партия се държеше близо 20 години откакто сдаде властта. ГЕРБ ще си отиде последователно, в случай че след две години на изборите бъде извадена или най-малко отчасти изместена от локалната власт. Навремето Национална движение „Симеон Втори" по тази причина си отиде - беше мощна на централно равнище, само че не можа да се окопае в локалната власт. Та систематизирано - ГЕРБ въпреки и първа мощ сега, няма потенциала да ръководи.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Това не е първата акция по време на коронавирус, само че нелепите върхове на новата вълна и ограниченията са главната тематика. Как съгласно вас ще се отразят върху резултатите от изборите?
- Със сигурност ще има някакво отражение върху изборната интензивност, въпреки че то надали ще е от подобен мащаб, че да се отрази на резултатите. В най-лошия случай интензивността ще се задържи към тази през юли. За другия резултат, може да кажем, че обстановката работи против лагера на смяната - в необятния смисъл на думата, защото можем да интерпретираме къде стартира и къде свършва лагерът на смяната. Защото я няма тази приповдигната, еуфорична атмосфера, каквато я имаше при предходните две акции.
Защо липсва тази атмосфера?
- Лагерът на смяната на два избора не съумя да покаже себе си като консолидирана обществено-политическа мощ, разочарова огромна част от симпатизантите си и това се отнася за всички претендиращи да са лагер на смяната без изключение. Несъмнено, в случай че има отлив на гласоподаватели, те могат да чакат вреди в по-голяма степен като численост, съпоставено с лагера на статуквото, както го назоваваме - въпреки че заради миналото време стартира да става безсмислено и това разбиране.
Тоест вие не очаквате огромен електорален резултат от коронавирус обстановката?
- Не прекомерно огромен, само че ще се отрази - ще бъде мъчно за някои да прескочат бариерата или да повторят резултатите от предходните вотове. И това се отгнася и за " ИТН ", и за " Демократична България ", и за " Изправи се БГ! Ние идваме ". Освен в случай че в оставащото време не сработят демотивиращи фактори в другите лагери.
В какво положение виждате ГЕРБ и Движение за права и свободи?
- Може би ГЕРБ ще се активизира и ще търси реванш в тази ситауция. Но няма да усъвършенства значимо резултатите, в най-хубавия случай ще ги приближи до априлските избори. Що се отнася до Движение за права и свободи, те са мобилизирани. За тази цел издигнаха и кандидат-президент. И евентуално ще доближат нещо приблизително сред априлското и юлското си достижение.
А с Българска социалистическа партия какво става - в социологическите изследвания нормално получава по-висок резултат, а в урните - по-нисък?
- Дължи се на спецификата на техния електорат - по-малко са отводите измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия да дават отговор на въпросите, по-възрастните хора имат задръжки да кажат на анкетьора " абе, я си гледай работата ". Втората причина е, че имат ненапълно проблем с машините и се тормозят да го покажат обществено при гласуването. Иначе Българска социалистическа партия към този момент няма капацитет да пада, тъй че или ще повтори резултата, или ще вдигне малко по отношение на юлските избори, въпреки че ковид-кризата визира нейния електорат.
Какви са загадките на тези избори съгласно вас?
- Най-голямата мистерия е какво ще създадат партиите на алтернативата, или - да ги назовем към този момент по този начин - партиите от остарялата смяна. В тези избори има към този момент условия за углавен избор и за тях. На предходните два тура наказателният избор се изля най-вече против ГЕРБ, в този момент ще има углавен избор и против другите.
И в това е и шансът от този углавен избор да се възползва новата политическа групировка " Продължаваме промяната ". А също и партия " Възраждане ", която стоеше непрекъснато в зоната на здрача и доближаваше 4-те %, само че все оставаше под чертата. В новата обстановка има късмет да прескочи бариерата, като се има поради, че водачът й е и претендент за президент и има естрада, на която преди не можеше да разчита. А и наподобява задоволително коренен по повод и на двата сегмента, които нагоре обсъждаме. Така че чакам тези два политически субекта да вземат огромна част от интегралния углавен избор, освен от " ИТН ", само че и от другите две обединения - " Демократична България " и " Изправи се БГ! Ние идваме ". По-малък е шансът да вземат от ГЕРБ и от Българска социалистическа партия. А с Движение за права и свободи нямат зона на допиране.
Електоралните настройки от началото на акцията дават първо място на някогашните ръководещи от ГЕРБ?
- Резервът на ГЕРБ е в подтекста, който е удобен за тях. Друга част от запаса им е в това, че е допустимо, въпреки да не е несъмнено, част от гласоподавателите, които на юлските избори отиде при " ИТН ", да се върне към ГЕРБ. Не е загадка че на юлските избори те лишиха към 150 - 200 000 гласа на ГЕРБ. А има ментално роднинство сред двете електорални групи. Част от тези отнети гласоподаватели могат да отидат и към новия план, само че няма да отидат към " Демократична България " и " Изправи се БГ! Ние идваме ". Нито към Движение за права и свободи.
Новият план " Продължаваме промяната " има ли капацитет да притегли негласували при първите два вота? Вас изненадва ли ви техният напредък, единствено за два месеца?
- Да, има капацитет да притегли негласували, там виждам техния късмет. Много хора, които можеха да гласоподават през юли, не го направиха, бяха разочаровани от първия парламент.
Не ме изненадва появяването и растежът на " Продължаваме промяната ". Защото турбулентна е обстановката, огромна част от политизираното население получи опция да се разочарова от доста неща, и то от целия набор на съществувашите до юли политически сили. В такава обстановка се появява партия, която остава вярна, най-малко по този начин се показва, на идеята на смяната, демонстрира различен вид държание, мъчи се да бъде не толкоз вербално радикална, а по-позитивна, насочена не толкоз към предишното, а повече към бъдещето, задоволява значими дефицити изключително за по-младото и междинното потомство, на което ужасно липсва вяра.
Поводи за яд, за отвращение, за отрицателна оценка на политическото статукво има доста. Няма доста продавачи на вяра.
Един стихотворец от 30-те години на предишния век - Асен Разцветников, има стих, какъвто евентуално единствено български стихотворец може да напише - " Моите ближни със зъби в очите ". Много озъбени очи. В такава обстановка се появяват по-ведри, усмихнати лица, които могат да внушат вяра измежду общата безперспективност, която владее страната ни. А несъмнено, и заради това, че новите двама политици още не са съумели да разочароват с упражняването на властта, която имаха като министри.
Кое най-силно тревожи хората сега?
- Ако ескалира рецесията с коронавирус, тя ще стане най-тревожещата, само че сега най-тежко се разясняват цените, съответно на тока - не се вижда светлина в тунела. Особено за семействата, които се отопляват с електричество, въпреки че и цените на дърва и въглища също се качват. Засегната е и огромна част от бизнеса в енергоемките производства. Не в софтуерния бизнс и високотехнологичните компании. Това ще се отрази върху заетостта и заплатите на тези, които ще запазят работата си. И това не е единствено у нас, а в целия Европейски съюз.
Тези тежки проблеми в углавен избор ли ще се изразят и против кого?
- По-скоро ще се отразят като демотивация. Ясно е, че виновността не е в служебното правигелство и президента Румен Радев. Дори и предходното държавно управление не е отговорно. Това е проблем в целия Европейски Съюз. Хората се тревожат и чакат ограничения. Дали ще бъдат антиинфлационни, дали в посока регулация на цените на електрическата енергия, дали енергийни помощи за закъсали предприятия и домаканства. Но е ясно, че за такава цел би трябвало да има работещи държавно управление и парламент. Това няма да попречи на всяка политическа мощ да приказва каквото си желае. Макар че е ясно, че част от решенията са даже отвън България, на равнище Европейски Съюз, зашото оттова пристигнаха огромна част от проблемите, които сега ги усещаме като цени на сила, инфлация и така нататък Това е дълготраен проблем, който на следващия ден ще отекне като закриване на тецове, на рудници...
Европа падна жертва на недооценка на доста неща, заради екофундаментализъм и си заплаща цената. Защото работи прекомерно коренно в неподхоящо време. Само Германия си е добре, защото има дълготраен контракт с " Газпром "...
Тези проблеми с цени и инфлация тревожат хората - най-малко 40 % българи са на границата на оцеляването в навечерието на изборите и в очакване на идващия парламент и държавно управление.
Ако ГЕРБ получи първи мандат след изборите като първа по резултат партия, предвиждате ли възможност да сформира държавно управление дружно с Движение за права и свободи и с намиране на недостигащи депутати или пък с публична поддръжка на някоя трета, непредвидима по предписание парламентарна партия, изключваме Българска социалистическа партия? Откъм ГЕРБ се чува, че непременно ще опитат да сформират държавно управление?
- Няма да им стигнат гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи за кабинет, само че не мога да изключа стопроцентово избиране на такова държавно управление.
А това че би трябвало непременно да бъде направено държавно управление се чува отвред, чуваше се и на предходните избори. И то изглеждаше много допустимо. Няма какво да се лъжем - беше прахосан огромен късмет.
Но и сега се чуват ултимативни условия откъм партиите на смяната. Ако тези ултиматуми останат и след изборите, накъде вървим?
- Вече 30 години проследявам политическия живот и самият аз се чувстгвам от ден на ден отчаян и отчужден от политиката, която се твори от българския политически хайлайф.
За три десетилетия създадохме квазиелит, който не е в положение да образува публични настройки и полезности, да създава тактики, изобщо да покаже че вижда по-далече от носа си или до идващите избори. Единственото което съумяват, е да демотивират хората, да смъкват нивото на всеобщата политическа просвета и това изяснява част от изборните резултати.
Потресаващо дребна част от българите към този момент наблюдават политическите акции. На пръв взор информация извира отвред - радио, телевизия, интернет. Огромно количество политически партии. Но единствено 10 - 15 % от хората се интересуват, седят пред тв приемника и се нервят. И колкото повече се нервят - повече губят предпочитание да отидат да гласоподават.
Предизборните акции от ден на ден демотивират. Имаше време, когато водещите малките екрани играеха голяма роля във образуването на всеобщите политически настройки. Сега съвсем не останаха медии, с изключение на в стеснен сегмент с нишови аудитории, които да се употребяват с доверие и да са водачи на мнение.
Тази двукратно демонстрирана некадърност на политическия хайлайф, както го наричате, а това са в действителност партийните водачи, да се договорят в името на национално значима идея, не дискредитира ли партийно-парламентарната система? В същото време професионалните анализатори в хор с политиците считат за еретичен въпроса, тъй като надали не оправдавал концентрацията на власт в президента?
- Президентът няма принадлежности да концентрира власт, той не може на ръчен режим, както правеше един различен политик, да подрежда, да заповяда, да телефонира - направете това, не правете това. Властта на практика в България се осъществя от изпълнителната власт, изключително в последните 10 години, без значение че в конституцията написа, че сме парламентарна република. Парламентът е изпразнен от наличие, в това време - по конституция - президентът е с доста лимитирани пълномощия, а през годините те бяха орязвани още.
А въпросът за партйната система е голяма и комплицирана тематика - с течение на годините в България се получи нещо много уродливо и обезкуражаващо.
Нашият политически пазар, който на пръв взор е свръхпредлагане, кой ли не е отворил сергия с дела, хрумвания, полезности, платформички, само че действително е липсващ пазар. Няма го оня вид политически артикул, който да изведе България от множеството рецесии, в която тя се оказва по едно и също време.
Нашето общество е тежко болно, а да беше от една болест - иди-дойди. Първо - демографското заболяване е мъчно обратимо. Второ, аз като социолог не мога да приказвам за България като едно цяло, има най-малко три Българии. Една София с още два-три градски анклава, които са във възходящо развиване, глобализирани са в това число и по повод пазара на труда. Има един стагниращ бранш, който едвам се крепи над водата. И един, в който към този момент не е ясно дали са обратими отрицателните процеси, обхващащ цели райони дружно с регионалните градове - Северозападът, Североизтокът, а и Югозападът върви на зле...
Растящи районни и обществени разлики, които се интерпретират от хората като извънредно несправедливи. Няма по какъв начин да обясниш на един човек, че за едно и също количество и качество труд е заслужено да получаваш в Силистра два пъти по-малко в сравнение с в София. Добавяме зле работещата правосъдна власт, просветителната система и опазването на здравето, неработещите и оставащи с все по-слабо доверие институции. Всяко поотделно мъчно се лекува, а като ги събереш на едно място - става ужасно.
На този декор ми е мъчно да оприлича държанието на партиите. Ще изтъквам една фраза на Кулеков: " Имаме си вода, имаме си земя, вършим си тиня ".
Такава диагноза от какво лекуване се нуждае, какво споделят хората във вашите анкети?
- Нуждае се от нов вид политици, от ново бъдеще. Хората желаят не просто бъдеще, желаят ново бъдеще.
Има ли публично чувство за вододел след митингите от предишното лято, настройки за радикална смяна, в това число и на политическата система, сходни на смяната от 1989 година?
- Мисля че има, само че някой би трябвало да го артикулира доста ясно, на понятен, човешки език. Може би в задатък, само че да го изговори някой, който не е впримчен със зависимости. Нужни са хора самостоятелни.
Може ли президент да е този, който би го изговорил?
- Може, само че в случай че президентът няма опора в Народното събрание, тъй като парламент постоянно ще има, в който да работят същински политически партии, с съвременни водачи, с нрав на самостоятелни хора, които да демонстрират по какъв начин наподобява свободата на свободните хора, а не свободата на робите, няма да може.
Нашата независимост до момента беше свободата на неосвободените ментално хора, който са подвластни, и то на първо място стопански. А има свободни хора - едно цяло ново потомство от младежи, които са видели и свят, и са създали нещо без партийно-административни или правни чадъри..
Но такива, както ги наричате - сободни хора, не желаят да потеглят към политиката...
- То не е нужно огромно изпитание да не желаят да тръгнат към политиката. Политическата кариера не е привлекателна, в случай че си почтен и сръчен предпочташ да се реализираш другаде. В политиката за жалост не работи позитивният асортимент. А същинската народна власт работи там, където могат да се срещнат подготвеност и морал.
Да се върнем на предизборната конкретика: за какво Движение за права и свободи предприе подобен ход - първо отдръпна от терена Делян Пеевски, след това внезапно го върна и той в този момент пламенно играе на предизборната сцена. Какъв ще е резултатът, откакто Пеевски е възприеман като символизиращ паралелната власт на дълбоката страна?
- Това няма да се отрази добре на възприемането на Движение за права и свободи зад граница - в Европейски Съюз, в Съединени американски щати, нямам концепция в Турция по какъв начин ще се отрази.
Трудно мога да определям каква е задачата, допускам водещото е Движение за права и свободи да се покаже по някакъв метод автономизирана и радикализирана мощ, като самостоятелен политически състезател. Движение за права и свободи към този момент го е показвала един път - по отношение на Ердоган, няма спънка да го покаже и по отношение на Съединени американски щати и Европейски Съюз, въпреки че по отношение на Европейски Съюз още не го показва. Тоест няма причина да не заимства държание, каквото го демонстрират, само че в другия сегмент, да вземем за пример " Възраждане ", " Атака ", по-слабо Вътрешна македонска революционна организация, изобщо така наречен националистически фланг.
Дали това ще им донесе изгода не е несъмнено. Защото и там наблюдавахме ерозия - на предишните избори се видя, че и на Движение за права и свободи към този момент му е все по-трудно да вади още поддръжка от своя обезпечен електорат. Огромна част от гласоподавателите на Движение за права и свободи са в емиграция, обичайните им региони тук са обезлюдени. От друга страна, в Шуменско, в Разградско ГЕРБ до момента в който беше на власт изкупи техните локални водачи, това също ерозира придвижването и то в този момент се нуждае да покаже мощ, единодушие, " никой не може да ни командва " - ни от София, ни от Москва, ни от Анкара, нито от Вашингон. Допускам че това е макроидеята, която се гони. Издигат и водача си за президент със съшата цел.
Защо Движение за права и свободи толкоз гневно атакува президента Радев, заканват се със мощен глас, че ще дадат своя принос той да не стане още веднъж президент?
- В президента Радев те виждат повода за раздробяване - въпреки че не се е разпаднало кой знае какъв брой - на това благостно положение, което правеше допустима и връзката в действителното ръководство сред ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Как ще се развие борбата за президентския пост? Доколко ще е решаваща ролята на Движение за права и свободи?
- През последните години Движение за права и свободи не е решителен фактор в президентските избори, става дума за към 300 хиляди гласа. Издигането на личен претендент, и то водача, цели да се увеличи интензивността и процентът на парламентарния избор. Но и усилва вероятността да се отиде на балотаж сред първите двама. Сигурен съм, че на първи тур ще има дали своят вот много повече симпатизанти на Движение за права и свободи, в сравнение с балотаж. Ако има балотаж, претекстът " анти-Радев " едва ли ще играе значима роля, защото това не са техните избори.
Има ли възможност да няма балотаж?
- Има я. Много са претендентите. Няма да върша бакалски сметки. Проф. Герджиков беше по-рационалното решение за ГЕРБ, в сравнение с в случай че бяха издигнали собствен партиен човек, те просто копираха решението за Радев отпреди 5 години. Но акцията на проф. Герджиков не е изключително мощна. Вероятно там пресмятат, в случай че се отиде на балотаж, да имат поддръжката на Движение за права и свободи и някои по-малки групи. Но не виждам сериозен съперник на Радев на възможния балотаж.
Как виждате акцията на Лозан Панов? Какво ви изнадва предизборно?
- Малко е изненада за мен Лозан Панов. Като представител на правосъдното съсловие години наред сподели темперамент и воля да остоява позиция. Сегашната му битност на политическото поле не я намирам за позитивният връх на неговата гласност. И нямам доверие да донесе повече поддръжка на " Демократична България ".
Голямата изненада е Костадин Костадинов - изцяло инороден на този сегмент и задоволително умел и отзивчив, концентриран, ценностно зает - не разисквам знака на полезностите, с разбираема тирада за тази характерна аудитория. С капацитет, от който най-вече ще изпатят някогашните ръководещи патриоти.
Преди време бяхте споделили за Бойко Борисов, че е политически мъртвец. А социологичесикте ви изследвания не престават да показват ГЕРБ за първа политическа мощ - обяснете?
- Първа политическа мощ доста не значи. Той няма естествени съперници в неговото поле, по тази причина е първи.
Кое е това негово поле?
- Ако приказваме искрено, ГЕРБ се беше трансформирал в партия-държава. Хора споени не от идея, и с лупа няма да откриеш там идея, а сплотени от стопански връзки, зависимости, непотизъм. Така се даде опция от ГЕРБ нацяло едно потомство сред 35 и 45 години да употребява тези обвързаности като обществени лифтове за кариера, израстване, бизнес, каквито нямаще при предходни ръководства.
Партия-държава не си отива ненадейно. И Българска социалистическа партия се държеше близо 20 години откакто сдаде властта. ГЕРБ ще си отиде последователно, в случай че след две години на изборите бъде извадена или най-малко отчасти изместена от локалната власт. Навремето Национална движение „Симеон Втори" по тази причина си отиде - беше мощна на централно равнище, само че не можа да се окопае в локалната власт. Та систематизирано - ГЕРБ въпреки и първа мощ сега, няма потенциала да ръководи.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ