Каква полза за човека, ако спечели целия свят, но изгуби

Каква изгода за индивида, в случай че завоюва целия свят, само че изгуби душата си?
— Христос в Евангелие от Матея 16:26

Като оставим настрани патоса от заглавието и ненапълно претенциозния откъс от Новия завет, феноменът виртуална действителност заслужава да бъде прегледан от допустимо най-вече гледни точки. Според доста международни специалисти, навлизането на VR в софтуерната действителност (играта на думи е умишлена) се съпоставя с появяването на Интернет – от времето, когато към момента се пишеше с основна писмен знак. И до през днешния ден тази световна съгласуваност има своите проповедници и еретици – само че да спрем с библейските метафори и да пренесем вниманието си върху VR. Естествено, въпреки доста писатели-фантасти да са употребявали тази идея в творбите си, без нужното развиване на технологиите, виртуалната действителност щеше да си остане там – в книгите и филмите. Ето за какво, ще стартираме прегледа от чисто софтуерната страна на нещата.
Кратка история на VR
Трудно е да сложим съответна рождена дата под термина виртуална действителност, какво остава за самата технология. Оставяйки обратно в предишното философи и френски авангардисти, можем да се спрем на 50-те години на предишния век като насочна точка за първите опити в областта на VR. Кинорежисьорът Мортън Хайлиг, който през днешния ден се счита за татко на виртуалната действителност и пионер на мултимедията, въплъщава концепцията си за многосензорно усещане на театъра и киното в изобретението Sensorama – кабина, която сполучливо би могла да конкурира даже актуалните 4D киносалони. В тази машина на фена е показвано стереоскопично 3D изображение със стереозвук, а в разнообразни моменти от „ кино лентата “ са били добавяни спомагателни сензорни стимулации като аромати, вятър и кинетични резултати. Липсата на финанси е главната причина това откритие да остане в енциклопедиите.



Втората значима дата в историята на VR е 1978-а година, когато в Масачузетския софтуерен институт е създадена VR симулация на града Аспен, Колорадо. Учените са употребявали доста главен 3D модел, който възпроизвежда града, както и летни и зимни фотографии на задоволително местоположения, с цел да дават една от първите виртуални разходки. За да не ви отегчаваме с още история, бързо ще се прехвърлим в края на предишния век и 1991-а година, която бележи комерсиалния дебют на VR хардуера със системата SEGA VR. Тази външна страна е представлявала очила с LCD екран и стереослушалки в комплект с инерционен датчик, сходен на актуалните акселерометри. SEGA приключват плана преди да изкарат на пазара VR, като изказванията са, че технологията е прекомерно реалистична и може да докара до пострадвания. Имайки поради процесорната мощност на тогавашните конзоли, това изказване би трябвало да бъде одобрявано скептично.



Прехвърляме се в наши дни, когато изчислителната мощност към този момент не е спънка и точно това е повода над 230 компании да се занимават с виртуална действителност и хардуер за нея през предходната година. По време на написването на този материал са продадени над 1 милион бройки от Playstation VR – системата на Sony, а сходни комерсиални системи се създават от съвсем всички софтуерни колоси – Гугъл, Microsoft, Apple. Не е належащо да споделяме, че всевъзможни софтуерни дефекти – като ниска резолюция, тежък хардуер и комплициран потребителски надзор – ще бъдат изчистени съвсем толкоз бързо, колкото софтуерен публицист напуща работното си място в 18 часа. Което ни води към по-важната страна на тази технология, а точно – нейната приложимост.
Ползи от VR – ангелите на виртуалната действителност
На първо място идва развлекателната промишленост, несъмнено. Още преди VR хората са опитвали да подобрят комфорта и оптимално да се потопят в илюзията по разнообразни способи – с извънредно комфортни кресла и дивани, с големи по размери плазми и LCD тв приемници, с монтирането им на разнообразни стойки, със системи за многоканално аудио и други Един VR хедсет взема решение всички тези алтернативи с невероятна лекост – медията може да бъде употребявана съвсем на всички места във всякакво състояние на тялото, а всички външни дразнители са изолирани. Имате еквивалента на голямата плазма, мощния обемен тон и нужните датчици, които да ви слагат в новопоявилата се действителност. Дори пасивната консумация на мултимедия е задоволително ефектна с VR, а когато прибавим опцията да се разхождате, да взаимодействате с разнообразни обекти от тази виртуална действителност, тогава множеството върли геймъри стартират леко да се потят от неспокойствие и възторг, а очите им се навлажняват.

Ясно е, че потребителската електроника е може би най-важният сегмент, когато става дума за софтуерни нововъведения и казано по-просто – дали дадена технология ще успее или не. Основната причина за това е математиката – пазарът на потребителска електроника е голям – по света има няколко милиарда души, които интензивно употребяват плодовете от софтуерния рог на изобилието, а всичко това се показва в деветцифрени суми. По-интересни обаче са характерните приложения на VR, които даже да не осъществят милиарди долари, могат да трансформират живота на хората не по-малко от виртуални 3D шутъри и VR порно (нямаше по какъв начин да не го споменем, въпреки и с една дума).



VR най-вероятно се употребява във военната промишленост и чисто оперативно от десетки години, само че както можете да се досетите, сходна информация е значително секретна. Все отново, в наши дни нещата не стоят по този начин и имаме задоволително образци за използването на VR в армията – като стартираме от симулации на разнообразни другояче много трудоемки действия – скок с парашут да вземем за пример – и стигнем до виртуални военни лагери, ръководство на разнообразни бойни машини с VR външна страна и „ сухи “ тренировки на медицински процедури.

Което ни води съвсем гладко до приложението на VR в медицината – образованието на студенти за комплицирани интервенции е доста по-спокойно и за самите студенти и за евентуалните „ жертви “ по този метод, само че оставяйки шегата настрани, системи като Osso VR трансформират напълно метода към образованието на хирурзи и други медицински експерти – това би трябвало да е една степен по-важно от добър VR шутър, нали?



Подобни образования биха могли да се приложат във всички сериозни сфери – пожарна, полиция, сапьори – както и в не изключително сериозни – готварство, обучение, дизайн, автомобилостроене и други Способността всеки да може да се разноски по улиците на Париж, Рио, даже да се катери в каньона El Capitan или да прегледа Международната галактическа станция и да влезе в ролята на един от членовете на екипажа и – това е безусловно сбъдване на фантазии. И защото безвъзмезден обяд няма, даже виртуален, стигаме до идната опорна точка в нашето VR странствуване.
Демоните или защо да внимава модерният Адам
Обобщено заплахите от VR се разделят на две съществени групи – обществени и психо-физиологични. Нека се спрем първо на вторите – въздействието на тази технология на органично равнище върху човешкия мозък и останалите системи в организма. Подобно на множеството технологии, които взаимодействат по някакъв метод със сетивата на хората, VR провокира странични резултати – те са добре разказани при всички комерсиални артикули под боязън от правосъдно гонене, в случай че нещо се обърка. Това са по-безобидните – зашеметяване, гадене, дискомфорт, дезориентация, главоболие и малко по-сериозните – гърчове, припадъци, проблеми със зрението и координацията.



Ясно е, че множеството компании се презастраховат и човешкият мозък е извънредно адаптивна система – краткосрочните резултати от VR нормално бързо отшумяват, само че тук огромният проблем е различен. Според учени, дълготрайните резултати от виртуалната действителност върху човешката физиология и душeвност не са известни. Което е изцяло обяснимо, технологията е прекомерно нова в сегашния си тип, с цел да бъдат извършени задоволително доста и задоволително продължителни клинични проби. Без да бъдем в лагера на VR еретиците – най-малкото, което можем да създадем е, да ограничим използването на VR, изключително от деца, в рационални граници – всички знаете приказката за отровата и количеството.
Бъдеще несъвършено – проблемите не са софтуерни, а морално-етични
Втората група проблеми е, съгласно доста психолози, много по-сериозна. Става дума за нарушавания в естественото действие в социума – отчуждаване, некадърност за връзка, сложна акомодация към действителната среда. За всичко това сме слушали при появяването на съвсем всяка нова технология – от радиото и малкия екран, през компютрите и до към този момент упоменатата световна мрежа. Дали VR хадруерът има по-голям капацитет да развие сходни проблеми е мъчно да се каже на този стадий. Хората постоянно са се изкушавали да „ избягат “ от действителността и са го правели по разнообразни способи – не всеки път самодеструктивни – книгите, филмите, бордовите и компютърните игри – все принадлежности за това самобитно бягство. А при всеки инструмент има един главен принцип – той самичък по себе си не трансформира нищо – методът, по който е използван, води до положителни и отрицателни промени.



Можете да режете филии самун с ножа или да убивате хора, само че самият нож като инструмент не носи отговорност за което и да е от тези дейности. Компютрите, интернет, мобилните телефони и очилата за виртуална действителност спадат към инструментите – въпреки и много комплицирани, много могъщи и към този момент извънредно налични. Единствено от хората и техния морал ще зависи какво ще донесе VR в международен мащаб – дали ще ни трансформира в разложени и затлъстели медийни потребители, в по-добри спортисти, хирурзи, готвачи или военни, или пък ще отчужди другояче толкоз стадното животно – индивида, от своите братя по тип.
Заключение или какво стои пред VR
Според последните данни на IDC от изследването Worldwide Quarterly Augmented and Virtual Reality Headset Tracker, до 2021-а година ще бъдат продадени 100 милиона VR системи. Обикновено бизнес анализаторите са много по-надеждни от футуролозите и философите, затова единствено няколко години ни разделят от по-масовото разпространяване на тази към момента екзотична технология. Дали виртуалната действителност ще помогне на елементарния човек да завоюва целия свят и какво тъкмо ще загуби в компенсация за това, следва да разберем.

Мариян Славов