Както и при други социални медии, за доброто прекарване в

Както и при други обществени медии, за положителното превозване в Clubhouse има значение кои са ти приятелите
(снимка: CC0 Public Domain)

Губернаторът на Якутия Айзен Николаев беше първият измежду съветските държавници, който се реши да изнася лекции в Clubhouse. Това е съвременно приложение за аудио-чат, което набира скорост като нов тип „ гласова “ обществена мрежа. Според пресслужбата на администрацията на Николаев, тематиката е била „ Якутск – градът на бъдещето “. Слушали са я възпитаници, студенти и общественици. Те са предложили, съгласно прес-службата, ръководителите на районите да употребяват по-често Clubhouse, с цел да разискват сходни настоящи тематики.

Наскоро стана известно, че броят на изтеглянията на приложението Clubhouse в света надвишава 8 милиона. Аудио-чатът е построен на неписания принцип, че има два типа хора – положителни слушатели и положителни представители. Илън Мъск да вземем за пример е от положителните представители – хората обичат да го слушат. И Марк Зукърбърг е добър представител. Има още доста хора, които умеят да приказват – омайни са, притеглят вниманието, сграбчват, запленяват. Всички те елементарно и бързо стават звезди в Clubhouse.

Макар към момента единствено да набира скорост, приложението към този момент има „ стаи “ за всевъзможни тематики. Може би е дразнещо, че към момента включването става „ единствено по покана “ – най-малко в бета-версията. Човек би трябвало да получи покана от някой от съществуващите клиенти, с цел да може да влезе. Освен това към този момент има единствено версия за iOS в App Store.

Разрастването обаче ще е бързо, като се има поради, че всеки участник получава правото да разпрати 4 предложения. Така че извънредният темперамент на Clubhouse няма да остане подобен задълго. Но към този момент той прави чудесна работа – чувството за ексклузивност основава мощна конспирация, което е най-хубавият маркетинг, отбелязва.

Знаменитости, създатели и хора, които умеят да развличат, към този момент са в приложението. Там са и гениите на Силициевата котловина, търсещи инвеститорския интерес.

Как се пръкна Clubhouse

Clubhouse е концепция на създателите Рохан Сет и Пол Дейвисън, които имат няколко опита за основаване на обществени мрежи и настояват, че това е най-новият им опит за обществено приложение, което има цел да бъде „ по-човешко “. Основната му отличителна линия е, че се базира на диалози, а не на изявления.

Събитията в приложението се случват в стаи, които са проведени в нещо като виртуална сцена. Домакинът и модераторите – на които е обещано правото да приказват – управляват потока на диалога, кой приказва и по кое време. Като слушател можете да употребявате функционалността „ повдигане на ръка “, само че модераторът е виновен да ви даде думата, в случай че реши. И до момента в който чат стаите за събития са краткотрайни и еднократни, потребителите могат да се причислят и към обществени и частни клубове с прекомерно обща категория като „ технологии “ или „ комфорт “, които постоянно актуализират своя график на идните събития.

Както и при други обществени медии, за положителното превозване и тук има значение кои са ти приятелите. От самото начало значима роля играе съществуването на някакъв детайл на професионализъм (или най-малкото талант): известните домакини и представители всекидневно са обществено или професионално авторитетни персони. Големите чат-стаи нормално се управляват от одобрени създатели, вложители или бизнесмени.

Има пространства, които са занимателни, други са осведомителни, трети са напряко скандални. Някои консуматори са се натъквали дори на такива странни работи като стаи за блеене, където всички участници мучат. Като цяло откриването на забавните неща нормално е дело на самия консуматор.
още по тематиката
Тук няма логаритми, които да оферират на потребителя нови забавни оферти. Clubhouse е отражение на съществуващите обществени йерархии. И може би по тази причина се предизвиква и потреблението на цели, действителни имена, вместо на псевдоними.

Технологичният кореспондент Уил Оремус твърди, че Clubhouse е „ цялостна антитеза “ на Twitter въз основа на метода, по който са съединени обществените мрежи. „ Структурата на платформата на Twitter е всъщност плоска и отворена “, написа Оремус, „ в смисъл, че съвсем всеки може да се причисли, да се изкаже, да отговори на всеки различен и да има най-малко непълен късмет да доближи до голяма публика “. Обратното, Clubhouse е по-йерархичен и затворен.

Отворени полемики

Автентичният, пълноцветен диалог се сочи като главната привлекателна линия на Clubhouse. Неговите създатели имат вяра, че даването на място за полемики може да „ сплоти хората “ и дейно да унищожи алгоритмичните ехокамери (наричани още „ балони “), поддържани от множеството известни платформи. В публикация на Bloomberg през декември приложението е похвалено за своята „ добрина “ и способността да „ възвръща мирния дискурс и любезността, вместо да изостря напрежението “.

В началото на февруари Clubhouse влезе в интернационалните заглавия, защото консуматори от Китай, Тайван, Хонконг и Уйгур обсъждаха тематики, които са неразрешени в Китай – такива като концентрационните лагери в Синдзян. Тези полемики събраха хиляди слушатели. Китай побърза да блокира приложението, само че редкият случай на трансграничен разговор обезпечи оптимистично въодушевление по отношение на високата цел на платформата: да стане обществен конгрес за световни диалози и хрумвания.

Концепцията е завладяваща, а огромните платформи следят възхода на Clubhouse. Twitter дори тества сходна функционалност, сходна на гласова чат-стая, наречена Spaces. За Фейсбук се приказва, че също към този момент работи по конкурентни артикули.

Модерацията

Все отново някои критици са загрижени за опцията за институционално изключване и по какъв начин съществуващите пристрастия могат да се ускоряват в чат-стаята. В Twitter публицистите Джесика Лесин от изданието „ Information ” и Тейлър Лоренц от „ New York Times ” настояват, че някои високопоставени посетители и домакини имат „ навика “ да блокират публицисти, изключително дами. Това пречи на репортерите да слушат диалози и излъчвания в Clubhouse, от които биха могли да се излъчат забавни репортажи и вести за необятната общност.

Остава отворен и въпросът за медиацията. Самоназначените модератори не постоянно имат уменията да се оправят с проблеми като тормоз, тирада на омразата или дезинформация, а Clubhouse към момента не е въвел граници за ограничение на сходно държание. През септември една тричасова полемика за антисемитизма в черните общности в последна сметка се трансформира в проливен дъжд от антисемитски мнения, вместо да бъде добронравна и благоприлична полемика. Това разочарова мнозина консуматори.

Критиците са внимателни във връзка с толерантността на приложението към „ инцидентен “ расизъм и злоба към избрани обществени групи. Писателят Ники Онафуе неотдавна писа за това по какъв начин Clubhouse „ усилва токсичните взаимоотношения “, които някои групи хора и без друго изпитват в всекидневието си.

Наред с това на дневен ред стои и въпросът за ръководството на полемиките. Има избрани вид консуматори – хора екстровертни, бъбриви, чак досадни – които са склонни да „ завладяват “ полемиките. Тяхното присъединяване би трябвало да бъде ловко ръководено, само че това изисква огромна сръчност от страна на модераторите.

Независимо от всички тези провокации Clubhouse набира скорост и можем да чакаме скоро да бъде една от най-влиятелните обществени мрежи.