Проф. Нели Огнянова: Тенденцията при медийната свобода е негативна
Както и през предходната година, през 2021-ва България още веднъж е на последно място в Европейски Съюз по независимост на медиите съгласно класацията на „ Репортери без граници “. Разликата от 1 позиция не е основна, само че значима е наклонността, а тя е отрицателна, разяснява пред Радио София проф. Нели Огнянова, специалист по медийно право, представена от Фрог нюз.
Неприятното е, че показателят на интернационална неправителствена организация, основана в Париж, съответствува с доста други оценки, които България получава по този въпрос и които удостоверяват негативните трендове.
„ Ако прочетем отчета, ще забележим, че има общи аргументи, присъщи за последните години, само че има и характерни – от 2020 година България има от дълго време проблеми по повод свободата на медиите. По-тревожното е, че се виждат проблеми и при гражданската независимост за изложение на мнение “, акцентира проф. Огнянова и уточни образци.
Според специалиста разпоредбите са в законите, а Етичният кодекс на публицистите се занимава с тяхната отговорност.
Добре е да поразсъждаваме върху държанието и активността на публицистите, изключително по време на пандемията; за смисъла на гостите, които се канят, за изводите, които се правят; за реакцията при опит за дезинформация.
Независимо от показателите за медиите, всеки човек можа да направи своя оценка, когато му се наложи да направи осведомен избор. Необходими са достъп до информация, както и диспути, учредени на обстоятелства. „ Джипката-модел “ е монолог.
Външните оценки не трябва да ни наскърбяват. Това е рецензия, която би трябвало да ни помогне да забележим дефицитите си и да преодолеем проблемите си.
Всички чакат в комплицираната конюнктура публицистите да питат. Те би трябвало да са медиаторът сред читатели, слушатели и данните, върху които страната им монопол. На високите упования може да отговори само качествената публицистика, посочи още проф. Огнянова.
Неприятното е, че показателят на интернационална неправителствена организация, основана в Париж, съответствува с доста други оценки, които България получава по този въпрос и които удостоверяват негативните трендове.
„ Ако прочетем отчета, ще забележим, че има общи аргументи, присъщи за последните години, само че има и характерни – от 2020 година България има от дълго време проблеми по повод свободата на медиите. По-тревожното е, че се виждат проблеми и при гражданската независимост за изложение на мнение “, акцентира проф. Огнянова и уточни образци.
Според специалиста разпоредбите са в законите, а Етичният кодекс на публицистите се занимава с тяхната отговорност.
Добре е да поразсъждаваме върху държанието и активността на публицистите, изключително по време на пандемията; за смисъла на гостите, които се канят, за изводите, които се правят; за реакцията при опит за дезинформация.
Независимо от показателите за медиите, всеки човек можа да направи своя оценка, когато му се наложи да направи осведомен избор. Необходими са достъп до информация, както и диспути, учредени на обстоятелства. „ Джипката-модел “ е монолог.
Външните оценки не трябва да ни наскърбяват. Това е рецензия, която би трябвало да ни помогне да забележим дефицитите си и да преодолеем проблемите си.
Всички чакат в комплицираната конюнктура публицистите да питат. Те би трябвало да са медиаторът сред читатели, слушатели и данните, върху които страната им монопол. На високите упования може да отговори само качествената публицистика, посочи още проф. Огнянова.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ