Как училища, преподаватели и ученици се справиха с шоковата дигитализация

...
Как училища, преподаватели и ученици се справиха с шоковата дигитализация
Коментари Харесай

Директор на столично училище: Дистанционното обучение спаси нулева учебна година

Как учебни заведения, преподаватели и възпитаници се оправиха с шоковата цифровизация в изолацията около ковид? Как образователното наличие се трансформира в цифрово? Какви са провокациите пред новата образователна година? Отговор на всички тези въпроси дава директорът на 51 СОУ " Елисавета Багряна " Асен Александров в изявление за Dir.bg. Новата действителност в образованието с всички плюсове, открити дефекти и по какъв начин системата да работи като добре смазана машина ще са тематиките на конференцията " Образование от А до #. Иновативното учебно заведение ", което ще събере на една маса шефове на учебни заведения, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага софтуерни решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк, а полемиката ще бъде предавана и онлайн през фейсбук страниците на уредниците. " Образование от А до #. Иновативното учебно заведение " е самодейност на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.
 
- Г-н Александров, какви заключения си направихте за обстановката, през която минахме, и въведената у нас отдалечена форма на образование?

- Изводът ми е, че се справихме доста добре. Преди дни излезе една европейска ранглиста, обвързвана с образованието, и тъкмо за въведената отдалечена форма на образование в другите страни от Европейски Съюз. И в тази ранглиста, която демонстрира какъв брой възпитаници са обхванати с отдалечена форма на образование, ние бяхме над средата. Това значи обичайно място. Според мен, ние се справихме с отдалеченото образование. Беше изненадващо, не бяхме готови за подобен дълъг интервал, то и в света никой не беше, само че, отново споделям, че съгласно мен се справихме. Действахме малко на правилото на Априлското въстание - с много възторг, подобен всеобщ, на родители, на възпитаници, на учители и така нататък В рамките на един-два месеца се избистри и концепцията на учителите, на множеството учебни управления по какъв начин да се организира по-смислено, по-ефективно отдалечено образование, в случай че се наложи. Една от слабостите, които се видяха първоначално, бе това, че учителите използваха разнообразни платформи. Това ни сподели, че броят на платформите би трябвало да бъде снижен до най-малко. Разбира се, най-добре да е една за всяко учебно заведение. Това бързо се разбра и доста сътрудници и учебни заведения го направиха. Някои избраха Teams на Майкрософт, а други Google класрум. Това от една страна. От друга, самото отдалечено образование не съставлява замяната на учителя пред децата с появяването му на екрана. Говорим към този момент за напълно друга организация на работа, за подаването на информация по различен метод, подаването на други задачи, както и противоположната връзка става по различен метод.

- Липсата на персоналния контакт се усети. Това е всеобщо мнение...

- Това е безусловно по този начин. Вижте, в този случай ние се опитваме да понижим до най-малко резултата на обстановката. Обратната обстановка бе нулева образователна година. Дистанционното образование избави нулева година в образованието. На децата се дава друга информация като конструкция. Заданията са по-скоро изложение какво децата би трябвало да намерят като информация, къде да го намерят, какво да създадат и по-късно, когато изпратят изпълнените си задачи, учителите трябваше да дадат противоположна връзка. На учителите им беше доста по-трудно, тъй като, с цел да бъде това образование на равнище, те трябваше да ревизират доста повече работи на учениците, не го назовавам единствено домашно умишлено. Просто като противоположна връзка получиха по-голям размер работи за инспекция. Все отново учителят би трябвало да реши и оцени това, че учениците вярно разсъждават, че това, което са създали, е правилно. Така с времето учителите схванаха какво би трябвало да вършат, а учениците, респективно, какво се желае от тях.

- Кога преподавателите си повярваха, че нещата ще се случат по верния метод. В началото стресът за всички бе огромен. Това се признава. Но по кое време вие усетихте, че учителите стават по-уверени в работата си?

- За другите учебни заведения и учители бе друго. При нас, в 51-о учебно заведение, към 1/3 от сътрудниците и преди този момент си работиха с разнообразни платформи. Те бяха спокойни и просто продължиха да ги употребяват. За останалите сътрудници мога да кажа, че влязоха в крайник в края на първата седмица. През тази първа седмица имаше непрекъснат контакт сред учителите, които се учеха, и тези, които към този момент използваха платформите. Скоро се видя, че дяволът не е толкоз черен, че връзката се получава добре и по този начин преподавателите се успокоиха. Видя се, че не е кой знае какво, с цел да има една сполучлива връзка през компютъра. В момента, в който сътрудниците се проведоха по класни стаи, нещата се подредиха. Добра вест бе това, че в края на април Google класрум пусна в приложимост видеоконферентна връзка. Преди това се използваше видеовръзка от друго приложение. Използваха се и връзки, които разрешава електронният дневник. Когато учителите видяха, че нещата се получават, че имат добра връзка с учениците, нещата се успокоиха. Разбира се, имаше и учебни заведения, в които използваха по-прости средства за връзка, приказвам най-много за известни приложения за връзка. В края на април в доста по-голяма степен нещата се подредиха по естествения метод, тъй че връзката преподавател -ученик бе на равнище.

- Според вас кой е положителният опит, който може да се приложи в просветителния развой, когато приказваме за отдалечена форма на образование?

- Трябва да помислим за доста неща. До момента, каквото и да видя за отдалеченото образование, каквато и добра дума да е казана, следва тезата, че живият контакт е по-добре. Това никой не го отхвърля. Но също по този начин никой не отхвърля, че ще има грипни ваканции, дървени ваканции, както са известни и така нататък В тези случай е надалеч по-добре да има отдалечено образование, а не децата да си седят у дома и нищо да не вършат. В същото време обстановката в този момент сподели, че отдалеченото образование си има и много преимущества, за които не сме се замисляли.

- Дайте образци.

- Ето, за тези, които споделят, че живата връзка е най-хубавата. Сега, да вземем за пример, ние беседваме по телефона. И това не пречи да създадем изявление. Съвременните средства за връзка са много значими. Давам и различен образец. Една класна стая е заета сутринта от 5 " б " клас, а следобяд от 6 " а ". В същото време има деца, които желае да вървят на съвещания по математика, тъй като им е забавно. Къде да се организира тази консултация? Имаме проблем със стаите. А в този момент може учителят да се разбере с децата за час, да си влязат отдалечено в класната стая и да си проведат консултацията без да е нужно да търсят физическа стая.

- Така физическото пространство към този момент не е фактор...

- Точно по този начин. При отдалечената форма учителят има същите принадлежности. Аз съм преподавател по математика. Нямам проблем да схвана какво и по какъв начин да направя, щото да оказа помощ на ученика. Ние сме на тъй наречените класно-урочна система от век и половина. Отново ще се върна на тези, които са последователи на живия контакт. Какво се случва в един час? При нас часовете са по 40 минути. Влиза учителя, ревизира отсъстващи, ревизира домашни небрежно за 5 минути, изпитва двама-трима, приказва 25 минути, чака се, че учениците слушат деликатно, само че в действителност това не е по този начин, тъй като 5-6 от тях си приказват и пречат на останалите, тъй че не си записват всичко, след което следва идващото домашно и завършек на часа. В този обичаен способ е дейна ролята на учителя, а относително пасивна ролята на ученика. Какво може да се направи посредством отдалечената форма на образование... Да кажем, че ще имаме час по математика. В един час мога да събера два класа. Да направя три виртуални класни стаи - за напреднали, за приблизително заинтригувани и за такива, които не се интересуват от математика. Така аз едновременно мога да обърна внимание на мощно интересуващите се, като им дам съществени задания, на междинните да обясня нещо настоящо, а на незаинтересованите да дам базови задания. По време на един елементарен часа аз не мога да направя това. Тези, които желаят да учат съществено, не мога да ги наемам и да им обърна внимание. Ако дам по-трудни задания то тези, които не се интересуват от математика, нищо не могат да създадат. Когато пък им е безинтересно, те шумят, а по този начин пречат на всички. Значи нито давам нещо на можещите, нищо подтиквам незаинтересованите. И се получава някакъв междинен баланс, който не е доста потребен. А при отдалечената форма на образование аз мога да си разреша да дам на всяко равнище по нещо. Това за мен е плюс. Така се получава индивидуализация на преподаването.

- Шумът в класната стая го няма при отдалеченото образование...

- Точно по този начин, а това е огромен плюс. Обучението от разстояние е преимущество за огромните - 11 и 12 клас. Ние сме профилирани в осведомителни технологии. Много офиси в света работят отдалечено. Защо с огромните възпитаници да не работим по този начин, с цел да ги приготвяме за подобен вид работа. При програмистите работата е отворена. След като нашите възпитаници ще отидат в този действителен свят, тъй като още от учебно заведение да не са готови. Според мен не е проблем учителят да зададе на другите възпитаници действителни задания и да разяснява с тях резултатите и анализите им. Така се симулира действителната среда, в която ще работят. И друго нещо. Ние работим по доста стратегии. Ето един голям плюс при езиците. Защо в една виртуална стая нашите възпитаници да не се срещнат с техни връстници от Англия, примерно. Какво по-добро упражнение от това да приказваш британски език с дете, на което това е роден език. Една такава връзка би била от огромна изгода. А това, действително, може към този момент да се реализира доста елементарно. Друго, което си говорихме с сътрудниците, че ще вършим е срещата родител-учител за един час. Скоро имахме подобен урок. Дойде родител, който се занимава съществено с голф. Той е инженер и изясни, че голфът, в действителност, е ужасно доста математика. 14 стика, като всеки е с друга величина и тежест, с друг ъгъл. Беше доста забавно. Съвсем умерено може да се прави сходно нещо отдалечено. Сега премислям подобен урок по предприемачество от помощник от УННС. Аз желая да вкарам лектори в нашето обучение. А и преподавател на място е една сума, а от отдалеченост е друга. Дори и това е нещо значимо. Една от най-големите недостатъци на нашето обучение е това, че то е доста разпокъсано. Физиката си е физика, биологията си е биология и така нататък А животът пък е обединен, той е общ брой от неща. Във Финландия, примерно, учат не предмети, а феномени. Те учат явлението електричество във всичките му форми - физика, химия и така нататък Това значи, че в часа препродават физик и химик дружно. Всеки приказва за своята област в явлението. Ние също опитваме такива неща. Но при нас неприятен фактор е пространството, тъй като нямаме зала, в която можем да съберем повече от два класа. Могат да се вършат такива мултидисциплинарни уроци, в които всеки учител да приказва за своята област. Есента мислим да създадем подобен урок с тематика " Числата на Фибоначи ", тъй като те участват в редица предмети, в това число и рисуването.
Източник: dariknews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР