Иван Юруков и Пилето, което казва „КУ“
Как инцидентно гледах едно доста положително зрелище, открих ослепителен и надарен български артист, бях удовлетворена, че имах попадение и не съм си изгубила времето, въобще - вяра!
Имах среща с другарка „ по спектакъл “, преди друго зрелище в Мементо. Бях предходна по ремонтиращата се „ в дълбочина “ улица Иван Вазов, потънала в прахуляк и съвсем без излаз, бях се нагълтала с тази прахуляк и мъчно е да се каже, че бях окрилена, до момента в който седях и чаках. Моята другарка пристигна и последователно, унесена в приятния диалог, забравих за мърсотията и безкрайните усъвършенствания, които ни сервира Столична община.
Изненадващо прочут млад артист ни предложи билети за „ Пилето, което споделя „ КУ “ с присъединяване на. Този метод на продажба на билети „ от сътрудник за сътрудник “ и атрактивното показване на спектакъла, без да има никакво персонално присъединяване или най-малко не се разбра, провокира у нас почитание и доверие, започнахме да считаме и плащаме, а артистът грижливо извади плик, прибра парите, върна ни рестото, даде ни листовки – брилянтен продавач. Учтиво ни пожела прелестно гледане и мина към идната маса, където се случи същото. Роден търговец! Малко е тъпо по този начин да се разпространява родното изкуство, само че за какво не, всички сме бойци, в случай че не – отпадаме!
На другия ден попаднахме в разпадащата се и много мръсна зала на „ Сълза и смях “, сегашна открита сцена на. Оказа се, че това е моноспектакъл на Иван Юруков – негов режисьор и единствен артист, по разкази на несъмнено смисления създател Александър Урумов. Гостуващ на сцената театър. Семпъл фон, който така и така беше без значение, неизпипано осветяване. Изключително блестящо осъществяване на Иван Юруков, разгърнал се в изпълнението на към 10 разнообразни персонажа.
Текстът ни караше да се замисляме, да познаваме, да се идентифицираме в родната реалност и присъщата ни народопсихология. Надсмивахме се, смеехме се откровено и ни беше тъжно и неуместно, напълно по нашенски. Финалът можеше да бъде и по-силен, и по къс, само че ми хареса! Доволна съм, което не постоянно се случва. Задавах си въпроси и се забавлявах – час и 30 минути. Заслужава си, гледайте „ Пилето, което споделя КУ “!
Кога : 11 април 2019
Къде : Нов спектакъл НДК.
Антонина Симеонова, елементарен фен, обичащ театъра
Имах среща с другарка „ по спектакъл “, преди друго зрелище в Мементо. Бях предходна по ремонтиращата се „ в дълбочина “ улица Иван Вазов, потънала в прахуляк и съвсем без излаз, бях се нагълтала с тази прахуляк и мъчно е да се каже, че бях окрилена, до момента в който седях и чаках. Моята другарка пристигна и последователно, унесена в приятния диалог, забравих за мърсотията и безкрайните усъвършенствания, които ни сервира Столична община.
Изненадващо прочут млад артист ни предложи билети за „ Пилето, което споделя „ КУ “ с присъединяване на. Този метод на продажба на билети „ от сътрудник за сътрудник “ и атрактивното показване на спектакъла, без да има никакво персонално присъединяване или най-малко не се разбра, провокира у нас почитание и доверие, започнахме да считаме и плащаме, а артистът грижливо извади плик, прибра парите, върна ни рестото, даде ни листовки – брилянтен продавач. Учтиво ни пожела прелестно гледане и мина към идната маса, където се случи същото. Роден търговец! Малко е тъпо по този начин да се разпространява родното изкуство, само че за какво не, всички сме бойци, в случай че не – отпадаме!
На другия ден попаднахме в разпадащата се и много мръсна зала на „ Сълза и смях “, сегашна открита сцена на. Оказа се, че това е моноспектакъл на Иван Юруков – негов режисьор и единствен артист, по разкази на несъмнено смисления създател Александър Урумов. Гостуващ на сцената театър. Семпъл фон, който така и така беше без значение, неизпипано осветяване. Изключително блестящо осъществяване на Иван Юруков, разгърнал се в изпълнението на към 10 разнообразни персонажа. Текстът ни караше да се замисляме, да познаваме, да се идентифицираме в родната реалност и присъщата ни народопсихология. Надсмивахме се, смеехме се откровено и ни беше тъжно и неуместно, напълно по нашенски. Финалът можеше да бъде и по-силен, и по къс, само че ми хареса! Доволна съм, което не постоянно се случва. Задавах си въпроси и се забавлявах – час и 30 минути. Заслужава си, гледайте „ Пилето, което споделя КУ “!
Кога : 11 април 2019
Къде : Нов спектакъл НДК.
Антонина Симеонова, елементарен фен, обичащ театъра
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ