През цялото време се самозалъгваме, защото не знаем какво наистина е добро за нас ♥ Михаел ЛАЙТМАН
Как се самозалъгваме
В логиката на психиката съществува разбиране вътрешен разговор със себе си. В същото време някои считат, че диалогът със себе си е нещо като потребна процедура, в която може да изясним някои значими неща за себе си. А други мислят, че вътрешният разговор е отклоняване и даже симптом за полуда.
Кое е повече в диалога със себе си – изгодата или вредата?
Ако отхвърлим в действителност патологичните случаи, диалогът със себе си не е нищо друго, с изключение на самозаблуда. Аз постоянно съм вътре в егоизма си, по тази причина правя оценка всичко единствено от неговата позиция и не мога да направя друго.
Аз неистина също и себе си. Културата и възпитанието, получени от моето обграждане, всъщност са подправени полезности. Заради тях се отнасям към себе си като към зложелател, тъй като другите от самото начало ме учат по какъв начин би трябвало да наподобявам.
Защо ми е диета? Защо би трябвало да наподобявам красиво? Защо върша старания в работата? За да умират другите от злоба, тъй като имам вила и хубава кола и почивам на Малдивите?
Кой съм в действителност?
Използвам целия си живот, с цел да послужвам на другите. През цялото време се самозалъгвам, тъй като не знам какво в действителност е положително за мен. Живея по непознати заповеди, вместо да схвана защо би трябвало да пребивавам и да се насоча към същинската цел на моя живот, в действителност значима и скъпа, която ще извърши сърцето и желанията. В противоположен случай, както пишат кабалистите, човек стига до края на живота си без да е осъществил и половината от своите стремежи.
На процедура животът, който пребивавам, не е моят живот. Другите си играят с мен от заран до вечер и от вечер до заран. Всъщност аз съм просто техен плебей. Дори самичък със себе си, съм заставен да послужвам на тези полезности, да извършвам тези закони и инструкции, които другите са вградили в мен.
В същото време даже не зная кой съм в действителност. Не познавам себе си. Възпитанието, културата, навиците съм получил от предходните генерации, от родителите, учебното заведение и те са основали в мен лъжлива персона. И в действителност не знам кой съм аз.
Всички стремежи, които чувствам, са на по този начин нареченото животинско равнище, те обслужват единствено животинското ми тяло. Дори стремежът към благосъстояние, власт и познания е предопределен, в последна сметка да обезпечи удобно битие на тялото ми. Не усещам в себе си стремежи от равнището Човек, тъй като не знам какво е това. Аз съм просто биологична машина, програмирана от обкръжението през целия си живот да прави избрани дейности.
При такива условия мога ли да имам връзка с моето същинско Аз? Разбира се, че не. Въпреки, че във всеки човек съществува тази точка. Но е скрита под пласт от настройки, получени от другите. Нагласи, които ме принуждават да разбирам връзките с другите хора, преди да съм схванал себе си.
Раждането на Човека
В резултат на това от самото начало се оглеждам в другите. Но какво виждам? Много разочаровани от живота, депресирани хора. За да не помнят, те се обръщат към опиатите, влизат „ в обувките на Сатаната “, пробват се да се задържат на повърхността, само че белким някой от тях в действителност е удовлетворен от живота си?
Милиард фанатици желаят да поробят целия свят, милиард други желаят да го унищожат с война, а трети милиард желае да подчинят всички благодарение на парите. До какво ще ни докара това, в случай че не осъзнаем злото в нас, което ни принуждава да правим всички ужаси, които виждаме през днешния ден в света и не стартираме да търсим в себе си Човека?
Разбира се, няма да е елементарно. Защото Човекът още не се е родил във всеки от нас. В нас живее единствено неговият зародиш, по този начин наречената дребна точка в сърцето. Човекът се появява единствено при съединяването на тази точка с други такива точки. Съединение макар омразата, завистта, предпочитание да потискаме, да подчиняваме другите – всичко, което е нашето зло начало. Просто би трябвало да се отърсим от тази повърхностна обвивка.
И тогава съединяването на нашите сърца ще сътвори напълно друга действителност. Истинска, а не лъжливата, нарисувана ни през днешния ден от нашето зло начало, от нашия нарцисизъм.
Източник:
Снимка: youtube.com - Михаел Лайтман - България
