Да чуеш книга
Как аудиокнигите оказват помощ на психическото ни здраве – изявление с Ана Клисарска и Момчил Степанов от Storytel, аудиобиблиотеката, която към този момент има над 200 000 заглавия както на британски, по този начин и на български език.
Аудиосъдържанието има мощно развиване в последните години и от ден на ден проучвания потвърждават позитивните аспекти за психическото здраве, развиването на въображението и така нататък:
" Почти 3 години съм в Storytel (Ана), и при мен ще станат 3 години. Аз съм артист, профилиран с работа с глас (Момчил). Развитието ни е с доста положително движение, кривата пораства експоненциално, това е табиет, който се гради с времето. Все повече хора ни възприемат като нещо, без което не могат в всекидневието. Трудно е да намериш време за четене, а аудиокнигата е с теб, когато имаш физически интензивности, които трансформираме във време за себе си.
Слушах аудиокнигите за Хари Потър няколко месеца в метрото и това ме възпламени да желая да го върша (Момчил). Гласът на наратора е извънредно значим. Може би е 50%, има хора, пристрастени към гласа (Ана).
Когато дублираш филм, работата ти е да пресъздаваш, и то единствено директната тирада. Докато при книгата ти започваш от нулата. Нямаш други изразни средства. Всичко би трябвало да влезе в гласа ти. Да следиш кой с кого си приказва. И да следиш функционалността на разказвача, който основава атмосферата на книгата. Трябва да си зададеш доста въпроси за него. (Момчил)
Емпирично съм доказвала, че аудиокнигите са потребни за психическото ни здраве. Те развиват тази част на мозъка, която е същата, когато четеш. Изграждането на облици, подобряването на емпатията, това оказва помощ да усетиш и съпреживееш историята. Много интимно е това нещо. (Ана)
Помагат и на вярното говорене. Много хора биха могли да се опитат да го вършат. Но би трябвало да имат вярна дикция. Това се учи, само че трябват старания. И доста работа – да четеш безпрепятствено, да знаеш ударенията, чуждиците. Зависи от жанра, актьорството оказва помощ. Записвал съм книги, където тематиката и жанрът са ми били непознати – с доста принуждение, експанзия, беше огромно предизвикателство. Като диктор не мога да си разреша да бъда прекомерно прочувствен. (Момчил)
Непрекъснато пробваме нови гласове. Слушателите желаят многообразие. Имаме поредност за деца, подобаващи за Хелоуин, където героят е скелет. " (Ана).
Аудиосъдържанието има мощно развиване в последните години и от ден на ден проучвания потвърждават позитивните аспекти за психическото здраве, развиването на въображението и така нататък:
" Почти 3 години съм в Storytel (Ана), и при мен ще станат 3 години. Аз съм артист, профилиран с работа с глас (Момчил). Развитието ни е с доста положително движение, кривата пораства експоненциално, това е табиет, който се гради с времето. Все повече хора ни възприемат като нещо, без което не могат в всекидневието. Трудно е да намериш време за четене, а аудиокнигата е с теб, когато имаш физически интензивности, които трансформираме във време за себе си.
Слушах аудиокнигите за Хари Потър няколко месеца в метрото и това ме възпламени да желая да го върша (Момчил). Гласът на наратора е извънредно значим. Може би е 50%, има хора, пристрастени към гласа (Ана).
Когато дублираш филм, работата ти е да пресъздаваш, и то единствено директната тирада. Докато при книгата ти започваш от нулата. Нямаш други изразни средства. Всичко би трябвало да влезе в гласа ти. Да следиш кой с кого си приказва. И да следиш функционалността на разказвача, който основава атмосферата на книгата. Трябва да си зададеш доста въпроси за него. (Момчил)
Емпирично съм доказвала, че аудиокнигите са потребни за психическото ни здраве. Те развиват тази част на мозъка, която е същата, когато четеш. Изграждането на облици, подобряването на емпатията, това оказва помощ да усетиш и съпреживееш историята. Много интимно е това нещо. (Ана)
Помагат и на вярното говорене. Много хора биха могли да се опитат да го вършат. Но би трябвало да имат вярна дикция. Това се учи, само че трябват старания. И доста работа – да четеш безпрепятствено, да знаеш ударенията, чуждиците. Зависи от жанра, актьорството оказва помощ. Записвал съм книги, където тематиката и жанрът са ми били непознати – с доста принуждение, експанзия, беше огромно предизвикателство. Като диктор не мога да си разреша да бъда прекомерно прочувствен. (Момчил)
Непрекъснато пробваме нови гласове. Слушателите желаят многообразие. Имаме поредност за деца, подобаващи за Хелоуин, където героят е скелет. " (Ана).
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ