Любопитно: Кажи ми какво ядеш и ще ти кажа кой си
Народопсихологията е концепция, която хем се отхвърля със песимизъм от университетските среди, хем взе участие интензивно в значително изследвания и теории. Но какво ще кажете, в случай че някой ви изясни, че фамозният балкански характер, станал причина за доста вицове и именити творби като фейлетоните за Бай Ганьо, фактически съществува... с помощта на обичайните манджи? И въпреки всичко е допустимо.
Проучване на Американската асоциация по сърдечносъдови болести сподели голямото въздействие, което по този начин наречената средиземноморска диета може да има върху настроенията и държанието. Изобилието на чесън в ястията ни придава с изключение на характерен мирис, и свойствена нервност и несдържаност, породена от въздействието на зеленчука върху стомашната лигавица. Въпреки това като цяло феновете на лютото се радват на чудесно въодушевление и рядко се отчайват – проучванията демонстрират, че
редовната консумация на чесън се оправя с две хватки с депресията ,тъй като понижава равнищата на нездравословния холестерол и освобождава ендорфини от хипофизата и хипоталамуса.
Няма какво да се лъжем, манджите на мама са и мазнички. И самун ядем, някои дори с макароните. Натрупването на мазнини в организма подготвя към мързел, а въглехидратните тестени храни усилват производството на серотонин в организма, който ни кара да изпитваме предпочитание по-скоро да полегнем, в сравнение с да се впуснем в усилена работа – умствена или физическа.
Средиземноморската диета обаче е чудесна за здравето. Изобилието на зеленчуци и плодове доставя организма с витамини и ускорява имунната система. Прясната риба прави жителите на Бургас и Созопол дълголетни и... е превъзходен афродизиак. Освен това понижава риска от рак и сърдечносъдови болести и удължава живота. Неслучайно най-дълголетните хора живеят в страни, славещи се с богатата си на риба кухня – Япония, Пуерто Рико и Барбадос.
И това е забавно: Енергийните питиета - потрес за организма - четете още потребни вести на zdrave.to
Професор Джудит Вуртман от MIT сподели тъкмо за какво храната се отразява върху темперамента ни. Дългогодишните й изследвания разкриха, че
като това се отнася за всички хора, без разлика от пол, възраст и народност. Постоянната консумация на избрани типове храни има отражение освен върху здравето, само че и върху метода, по който човек се усеща, работи, мисли и поддържа връзка. Къде е тайната? В равнищата на създаваните от мозъка химикали невротрансмитери. Допаминът, норепинефринът и серотонинът зависят и от гените, хормоните и медикаментите, които поемаме, само че изследването на Вуртман потвърди, че съставените елементи на някои храни въздействат изключително мощно върху образуването им.
Когато равнищата на допамина и норепинефрина са високи, човек се усеща жизнен и деятелен. Серотонинът, въпреки това, създава успокоителен, даже ленив резултат върху нас. Богатите на въглехидрати храни като пастата, хляба и захарта безусловно ни обливат със серотонинови душове и по тази причина феновете на сладкото и баничките постоянно се усещат мързеливи и нестимулирани, само че за сметка на това спокойни и удовлетворени. Проучвания измежду студенти в Полша, където обичайна кухня е богата на тестени произведения, демонстрира, че те имат най-ниски равнища на стрес и са склонни доста по-малко към паники и терзания от сътрудниците си от останалата част на света. За сметка на това младежите от Съединени американски щати и Англия, където хлябът не е на респект, удряли тавана по притеснителност и раздразнителност преди изпити.
За какво първо се сещаме, когато стане дума за Латинска Америка? Разбира се, за карнавали, цветове, сиеста и буйни танци. Но за какво там, а не в Скандинавия, да речем?
Отговорът може би се крие в шоколада.Какаовите зърна, които от епохи са на респект в южния континент, подтикват производството на ендорфини и серотонин в тялото. Комбинацията води до възприятие на еуфория, инертност и лежи в основата на явления като любовта и половото привличане. В комбиниране с целогодишно топлия климат и мощната слънчева светлина, която подтиква производството на витамин D и ендорфини, какаото е рецепта за забавление, безгрижност и буйна натура.
Богатите на белтъчини храни като месото и яйцата блокират действието на серотонина и ускоряват това на допамина и норепинефрина. Това деяние е изключително мощно, когато храните се употребяват сурови или леко обработени. Японците, американските индианци и инуитите имат сходна диета от полусурови или сурови меса и зеленчуци. Това са и народите, които се славят с изключително нараснала работоспособност – какво може да се съпостави с японски предприемач? – и нараснала сетивност. Освен на невротрансмитерите това евентуално се дължи и на въздействието на храната върху гените. Екип от Университета на щата Канзас неотдавна разгласява труд, отдаден на
влиянието на избрани храни върху изразяването на гените.Според тези учени младата просвета нутригеномика, която изяснява обвързваните с това процеси, може изцяло да промени бъдещето на опазването на здравето и хранителния бранш. Според експертите по нутригеномика съединенията в някои храни могат да трансформират функционалността на гените и качествата на тялото ни.
Денис Медейрос от Университета в Канзас изследва молекулярните свойства на редица типични за Далечния изток храни и потвърждава, че някои от тях, да вземем за пример плодът годжи (Lycium barbarum), могат доста да изострят зрението при постоянна консумация.
Размерът на порциите също е от голяма важност за самочувствието и темперамента. Препълнената паница води до нараснала интензивност заран и предпочитание за сънливост следобяд. Когато хапваме повечко, кръвта ни се насочва към коремната област и се оттича от мозъка. Ето за какво
големите мозъци рядко са и огромни чревоугодници –аскетичният вегетарианец Алберт Айнщайн е най-голямото доказателство за това.
Разбира се, безразсъдно е да се вършат груби систематизирания – на всички места по света има радостни и тъжни хора, избухливи и спокойни натури. И въпреки всичко един по-задълбочен взор върху питателните ни привички, наследени евентуално от генерации преди нас, може да ни даде доста отговори за това за какво сме такива, каквито сме.
Ако осъзнаем, че храната, която постоянно изгълтваме, без да мислим, ни въздейства не по-малко от медикаментите, които поемаме с внимание и лекарско наставление, бихме могли да подобрим качеството на живота си и да станем освен по-здрави и по-слаби, а и по-весели, спокойни, умни и работливи. И освен това на драго сърце за всички сетива!
