Надя Клисурска, БСП: Работната седмица в Европа е до 48 часа, в България я вдигнаха до 56 часа
Кадър: БСТВ, You tube
Депутат от Българска социалистическа партия захапа ръководещите с любопитно съпоставяне сред работните часове на седмица в други европейски страни и България. „ Управляващите прокараха едни извънредно противоречиви промени в Кодекса на труда, нарушаващи трудовите права на българските служащи “, сподели в ефира на България On Air националният представител от ПГ на " Българска социалистическа партия за България " Надя Клисурска във връзка признатите от Народното събрание нови текстове в Кодекса на труда, с които изключителния труд се усилва от 150 на 300 часа.
" Досега в Кодекса на труда имаше едвам крепящ се баланс сред отбраната на трудовите права и удовлетворяването на настояванията на работодателите. С тези промени този баланс бе нарушен ", безапелационна в Клисурска.
Според депутатката от левицата българското трудово законодателство значително не е синхронизирано с европейското:
" Европейската процедура разрешава оптималната дълготрайност на работната седмица да е 48 часа, до момента в който нашия Кодекс на труда позволява тя да е 56 часа. Европейската инструкция, която България би трябвало да съблюдава, също е категорична- референтният интервал на сумираното пресмятане на работното време да е 4 месеца, а ръководещото болшинство гласоподава той да е 12 месеца ".
Клисурска обясни и практики ощетяващи работещите, написа
" Под прикритието на режима на сумирано пресмятане на работното време изключителният труд в България не се заплаща. Това е регистрирано в отчетите на Главна ревизия по труда. Над 50% от регистрираните рекомендации и наказания към работодателите са свързани с нарушение на работното време. Двата текста, които ръководещите прокараха в Кодекса на труда, предпоставят българските служащи да работят изключително доста над нормите в Европа, където към този момент се приказва за понижаване на работната седмица ", сподели тя.
Според нея в дневния ред на Народното събрание е трябвало да участва тематиката за увеличение на приходите през изключителния труд вместо признатите макар възраженията на опозицията текстове.
" В тази връзка Българска социалистическа партия от години твърди, че ставката за нощен труд би трябвало да бъде регламентирана в Кодекса на труда и тя да бъде на база възнаграждението, което служащият получава. В момента той е привързан с минималната работната заплата - 0,15% от нея и не по-малко от 1 лева на час, само че това е извънредно незадоволително възнаграждение, имайки поради рисковете за здравето, които нощния труд основава ", посочи Клисурска.
Депутатката се спря и на тематиката за социално-икономическите ограничения на държавното управление, които по нейните думи са извънредно несъответстващи.
" От началото на пандемията не видяхме нито един разбор за успеваемостта на тези ограничения. Мярката за родителите в неплатен отпуск да вземем за пример първоначално беше 375 лева и единствено 15% от майките съумяха да се възползват. След това мярката стана 610 лева еднократна помощ, като в един миг беше въведен и рентабилен аршин, въз основата на който единствено 49 фамилии можеха да се възползват от нея. За седем месеца ръководещите не можаха да разработят една мярка, която да покаже своята успеваемост ", добави Клисурска.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Депутат от Българска социалистическа партия захапа ръководещите с любопитно съпоставяне сред работните часове на седмица в други европейски страни и България. „ Управляващите прокараха едни извънредно противоречиви промени в Кодекса на труда, нарушаващи трудовите права на българските служащи “, сподели в ефира на България On Air националният представител от ПГ на " Българска социалистическа партия за България " Надя Клисурска във връзка признатите от Народното събрание нови текстове в Кодекса на труда, с които изключителния труд се усилва от 150 на 300 часа.
" Досега в Кодекса на труда имаше едвам крепящ се баланс сред отбраната на трудовите права и удовлетворяването на настояванията на работодателите. С тези промени този баланс бе нарушен ", безапелационна в Клисурска.
Според депутатката от левицата българското трудово законодателство значително не е синхронизирано с европейското:
" Европейската процедура разрешава оптималната дълготрайност на работната седмица да е 48 часа, до момента в който нашия Кодекс на труда позволява тя да е 56 часа. Европейската инструкция, която България би трябвало да съблюдава, също е категорична- референтният интервал на сумираното пресмятане на работното време да е 4 месеца, а ръководещото болшинство гласоподава той да е 12 месеца ".
Клисурска обясни и практики ощетяващи работещите, написа
" Под прикритието на режима на сумирано пресмятане на работното време изключителният труд в България не се заплаща. Това е регистрирано в отчетите на Главна ревизия по труда. Над 50% от регистрираните рекомендации и наказания към работодателите са свързани с нарушение на работното време. Двата текста, които ръководещите прокараха в Кодекса на труда, предпоставят българските служащи да работят изключително доста над нормите в Европа, където към този момент се приказва за понижаване на работната седмица ", сподели тя.
Според нея в дневния ред на Народното събрание е трябвало да участва тематиката за увеличение на приходите през изключителния труд вместо признатите макар възраженията на опозицията текстове.
" В тази връзка Българска социалистическа партия от години твърди, че ставката за нощен труд би трябвало да бъде регламентирана в Кодекса на труда и тя да бъде на база възнаграждението, което служащият получава. В момента той е привързан с минималната работната заплата - 0,15% от нея и не по-малко от 1 лева на час, само че това е извънредно незадоволително възнаграждение, имайки поради рисковете за здравето, които нощния труд основава ", посочи Клисурска.
Депутатката се спря и на тематиката за социално-икономическите ограничения на държавното управление, които по нейните думи са извънредно несъответстващи.
" От началото на пандемията не видяхме нито един разбор за успеваемостта на тези ограничения. Мярката за родителите в неплатен отпуск да вземем за пример първоначално беше 375 лева и единствено 15% от майките съумяха да се възползват. След това мярката стана 610 лева еднократна помощ, като в един миг беше въведен и рентабилен аршин, въз основата на който единствено 49 фамилии можеха да се възползват от нея. За седем месеца ръководещите не можаха да разработят една мярка, която да покаже своята успеваемост ", добави Клисурска.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ