Говори Марина Овсянникова
Журналистката Марина Овсянникова , изправила се против Кремъл, приказва за първи път пред българска телевизия. В изявление за тя разказа какво се случи преди година.
Точно преди година в народен ефир на съветската телевизия Марина Овсянникова прекъсва новинарската стратегия с афиш „ Не на войната против Украйна ” . Овсянникова е редактор в Первый канал и работи там от 20 години. Заради демонстрацията ѝ е арестувана, санкционирана и уволнена. Скоро по-късно отпътува за Германия. Работи за малко като сътрудник на немския Die Welt, само че се връща, с цел да се бори за настойничество над децата ѝ.
Недоволството ѝ срещу политиката на Путин продължи с митинги на улицата поради които беше затворена под домакински арест . Така след два месеца под домакински арест и малко преди да чуе присъдата си в съда, Овсянникова бяга във Франция с щерка си. В момента тя живее в Париж и е политически емигрант. Западният свят назова постъпката ѝ геройство. За част от народа си тя остана изменник.
Сега през призмата на времето – какво смятате за вашия митинг? Щяхте ли да го извършите по същия метод?
В този миг бях неразумно смела. В този миг за мен нямаше значение какво ще се случи с мен. Пред очите на всички нас стартира да се прави най-ужасното и чудовищно закононарушение - военната експанзия над самостоятелна Украйна. И тази война лежи на съвестта на един човек - Владимир Путин и неговото обграждане. И в този миг – беше невероятно да замълча.
Но единствено вие направихте тази стъпка в народен ефир. Защо?
Много руснаци в първите дни на войната излязоха на митинги, само че незабавно по-късно властта одобри закон, с който стартира да преследва тези, които ясно показваха антивоенната си позиция. В русия на процедура се върнаха сталинските времена. Русия се трансформира в тоталитарна страна, отпред на която стои деспот и тези закони оказаха своето влияние върху обществото, тъй като хората се изплашиха да стачкуват. В началото започнаха да глобяват, след това да повдигат обвинявания и хората се изплашиха. Никой не искаше да бъде жертва на политически репресии. И стигнахме досега, в който в този момент е рисково даже с роднините си да приказваш на тази тематика. Сега процъфтява доносничеството и даже те могат да създадат донос против теб.
Разкажете ни повече за самия проект. Как планирахте всичко? За какъв брой време успяхте да извършите този проект и да излезете на митинг в народен ефир? Как изобщо се случи?
Буквално ненадейно взех решение. Първо смятах да изляза като всички да стачкувам на улицата. Но виждах какво се случва. Задържаха хората. И счетох, че този митинг няма да е ефикасен. Така взех решение да се възползвам от служебното си състояние – и да приготвят митинга си в живия, народен ефир. Буквално ми трябваха няколко дни. В неделя нарисувах плаката, записах видеообращение и в понеделник отидох на работа. Това беше първият работен ден и бях наясно, че в случай че не го направя тогава, по-късно няма да имам тази опция.
Какво се случи в минутите откакто ви заловиха?
В момента, в който излязох от студиото, към този момент ме очакваше цялото управление на малкия екран. Накараха ме да напиша пояснение за постъпката си, че съм направила това по лично предпочитание: там аз написах „ че всички те са военни нарушители, тъй като се занимават с агитация и мястото на всички тях е на правосъдната пейка на интернационалния съд в Хага ”. Спомням си изплашения взор на моят началник, който беше в потрес от всичко, което се случи. Буквално коридорите на нюзрума се изпълниха със чиновници от пресслужбите. Започнаха да ме разпитват. И повече от 24 часа ме държаха затворена. Нямах достъп до юрист и до околните си.
Изплашихте ли се в този миг?
Не. В този миг не се изплаших. Но просто и аз бях в прочувствен потрес. Бях изплашена не толкоз от следствията, а от метода, по който се държаха с мен. Държаха ми ръцете и краката толкоз дълго време, че даже си спомянм, че не можех да пия вода по-късно. Те непрекъснато ме питаха за кого работя. Защо на плаката има думи и на британски език? Коя е страната, която ми заплаща, с цел да стачкувам? Кой ме е спонсорирал, с цел да изляза в народен ефир. Аз има споделих, че никой не ми е платил. И има дума, която се назовава „ съвест ” – нещо неразбираемо за тях. И няма къде и за какво да търсят скрити претекстове. Но нямаше значение от моите думи, тъй като единствено след седмица по малкия екран оповестиха, че работя за английските спецслужби и посолство. Въпреки че в никакъв случай през живота си, не съм била там. Поредна дезинформация.
В този миг някой от вашите сътрудници застъпи ли се за вас?
Всички бяха толкоз изплашени, че единственото което направиха, е да ми изпращат известия в поддръжка. Но имаше и доста хейт и обвинявания. Тези, които ме поддържаха обществено, бяха упрекнати, че работят за западните спецслужби и бяха уволнени малко по-късно.
Точно в западния свят бяхте посочени за лице на смелостта. А в Русия – по какъв начин ви назовават хората сега?
За част от тях аз съм изменник. И ми изпращаха гневни известия. Друга – ме считат за воин. Имаше и вълна от сътрудници, които се застъпиха за мен по малкия екран. Но по какъв начин да ви кажа, бързо осъзнаха, че в сегашните условия няма да имат късмет да си намерят работа, тъй като всички медии в русия са под контрола на Кремъл. Или посредством близки до Путин, или посредством избрани структури. И в случай че си публицист в Русия, нямаш различен избор с изключение на да работиш в тази система.
В същото време обаче и не всички украинци повярваха във вашия митинг. Смятаха, че действате под команда на Кремъл, с цел да илюзия, че сте изменник.
Аз ги разбирам, тъй като сега тяхната страна е обстрелвана от Русия. Те мъчно се доверяват на човек с съветски паспорт и това не е толкоз мой проблем. Дори един опозиционер като Навални не се възприема за безспорна персона в Украйна. Сами разбирате, че нашите две страни се намират във война.
Какво се случи със фамилията ви? Имате наследник и щерка. Те какво ви споделиха?
Тази война сега раздели милиони фамилии в Русия. Дъщеря не беседва с майка си, татко със сина си, тъй като имат разнообразни позиции за войната. И моето семейство не е изключение. Дъщеря ми потегли с мен, само че синът ми остана в Русия. За него аз съм изменник на родината. Но неговия татко работи за Кремъл, за „ Русия през днешния ден ”. Така, че не е изненада това.
Но това допускам е доста тежко за един родител?
Да. Така е. Но знаете ли, мисля, че за украинските фамилии е доста по-сложно. Те се борят за живота си. Вярвам, че ще минат няколко години и култът към личността на Путин ще се развенчае и тогава моят наследник ще види истината. Той също е в плен на съветската агитация. Както и милиони руснаци. Всичко е доста комплицирано и ще би трябвало време.
Все отново какво бихте му споделили в този момент?
Опивам се през определно време да адресирам послания през опозиционните канали, с цел да може да прочете моите известия, с цел да разбере, че Русия не е от вярната страна, че това, което прави Путин е закононарушение. Но не е елементарно. Моите деца са в тази обстановка: мама споделя едно, татко им друго и те като деца обичат и двамата родители. Но се надявам с времето връзките ни да се оправят.
Какво загубихте?
Загубих всичко. Загубих дома си, работата си, половината си семейство. Само, с цел да кажа истината. И най-много изгубих и родината си, тъй като надали скоро ще мога да се върна. Обявена съм за интернационално търсене и в случай че се върна - ще ме вкарат в пандиза.
В момента се намирате във Франция. Как успяхте да избягате от домашния арест и от Русия?
Моят юрист непрекъснато ми споделяше „ Бягай! Бягай! Сега е единственият ти късмет - ще те вкарат в пандиза ”. След няколко санкции и митинги против войната– в последна сметка взеха решение, че ще ме слагат под домакински арест за 2 месеца, до момента в който делото ми се прегледа в съда. В този миг обаче единствената ми мисъл беше по какъв начин да се събера с щерка ми. Тя беше при татко си, не ни даваха да се забележим. И мина доста време до момента в който се съберем. Тя съумя да избяга от татко си и пристигна да живее при мен. Не я взеха, тъй като към момента нямаше решение на съда за родителските права. В момента те са ми отнети. Но по този начин, в мига, в който се събрахме, започнахме да планираме бягството.
Но кой Ви оказа помощ? Как успяхте? Предполагам е било мъчно.
Беше доста мъчно, тъй като до последно не знаех по какъв начин ще се случи. Моят юрист беше по отношение на „ Репортери без граници ”, френска неправителствена организация, които помогнаха. Той непрекъснато ми споделяше „ Довери ми се! Ще пристигна късно вечерта кола и би трябвало да се качите в нея ”. Така се случи, че сменихме цели 7 автомобила. Последната кола заседна в калта. Трябваше да преминем през разкопано поле и водачът непрекъснато повтаряше „ не си вдигай главата. Стойте на земята ”. Стигнахме до гора, която трябваше да преминем. В един миг загубихме ориентир до момента в който ни посрещнат хората от другата страна на границата. Не мога да ви кажа коя беше директната страна, през която избягахме, от съображения за сигурност. Но не беше елементарно.
А по какъв начин успяхте да си свалите проследяващата гривна?
Когато се качихме във втората кола в чантата ми имаше специфичен „ нож ”, с който съумях да я махна. И я хвърлих през прозореца.
Описвате всичко това и своята автобиография?
Да, към този момент я преведоха на 7 езика. През май ще излезе и в България.
Какво е посланието на Вашата книга?
Подробно разказвам по какъв начин за тези 20 години малкия екран в Русия се трансформира в мощна машина за промиване на мозъка на хората. През 2003-а година, когато започнах работа, „ Первый канал ” беше информативен канал, само че с всяка последваща година, отстъпваше място на пропагандата, с цел да стигнем до 24 февруари 2022-ра.
А смятате ли, че в известна степен публицистите и даже вие носите виновност за това, което се случва?
Но да кажем, че съм малко болтче в тази голяма машина. Да, не отхвърлям, че и аз имам виновност. Да – аз работех в тази система, както и милиони руснаци не престават да го вършат. За да излезеш от там, е нужна невероятна храброст. И всичко, което следва за теб, е на границата сред положителното и злото.
Вие сте редактор. Дайте образец, когато говорите за агитация, с цел да си представим по какъв начин сте работили?
Работи обикновено. Всички инструкции се спускат от Кремъл, от властта. От целия поток информация се избират тези обстоятелства, които могат да се употребяват против Украйна и Запада. Алтернативното мнение не се приема и няма и да го чуете. Всички американци, европейци. Знаете ли дълги години съветската телевизия създаваше подобен облик за украинците – че те са нацисти, националисти. Никога не се споделяше, че там живеят украинци, с цел да може да се провокира злоба. Постоянно всичко е черно-бяло. И не е изненада, че милиони руснаци се трансфораха в палачи.
Ако вземем образец с новината за заповедта за арест на Путин от Международния съд в Хага. Как тази вест се показва?
Като за начало - те замълчаха за този факт. После увериха популацията, че това е незабележим акт. И няма юридическа мощ.
Но Русия в действителност не признава юрисдикцията на Международния съд. Смятате ли, че ще бъде задържан в действителност?
Надеждата за това е оскъдна. В момента много зорко се следи какви да са интернационалните визити на Путин –къде може и къде не може да пътува. Но знаете ли, най-важното е, че съдът в Хага даде сигнал на съветския хайлайф. Той публично го разгласи за боен нарушител. И оттук насетне се надявам този сигнал да послужи и да докара до разединение в редиците на тези, които го поддържат. До протест. Заговор.
А този сигнал, който вие дадохте на съветските жители. Заслужаваше ли си да жертвате себе си, работата и живота си?
Понякога в живота би трябвало да извършите нещо ирационално в името на светлото бъдеще. Смятам, че в този миг беше належащо да изкрещя на целия свят какво се случва. Моите другари от чужбина ми пишеха „ Марина, какво се случва? Путин е полудял ”. И мен толкоз ме болеше. Моят митинг също беше мощен сигнал към политическия хайлайф. „ Време ” - това е най-голямото осведомително предаване в страната. Когато направих моя антивоенен митинг, стана ясно, че не всичко се приема еднопосочно даже и в медиите.
Страхувате ли се за живота си?
Внимавам. Не излизам на срещи с непознати хора. Разбира се, че и се опасявам в някаква степен.
Кога смятате, че ще може да се върнете назад в Русия и да живеете обикновено?
Докато Путин не почине, няма да мога да се прибера вкъщи. Всички чакаме това. Повече от милион руснаци напуснаха страната и няма да могат да се върнат до момента в който този диктаторски режим не падне. Много от нас се лишихме от вкъщи си и от родината си. И всички се надяваме, че в историята на нашата страна ще дойдат по-добри времена.
Как ще свърши войната съгласно вас?
Тази война наложително би трябвало да свърши с победа на Украйна и цивилизования свят. За Русия, за жалост, виждам печално бъдеще, тъй като Путин унищожава освен украинския народ, само че и своя личен. И какво ще последва след тази война – милиони разрушени фамилии. И считам, че Путин извърши държавна измяна.
Какво бихте споделили на тези руснаци, които имат вяра на Путин? И освен в Русия. Българското общество също е разграничено.
Русия води по едно и също време и осведомителна война, с цел да може да притегли хората на нейна страна. В Европа има партии и политици като Виктор Орбан, в Германия - Сара Вагенкнехт, във Франция - също, които напълно умишлено пазят гледната точка на Путин. Това са обичани негови политици. И за жалост има хора, които му симпатизират. Смятам, че би трябвало да се борим против това, и в Европа да има по-малко хора, които поддържат дейностите му в Украйна. Трябва да се противодейства на тази агитация.
Цялото изявление гледайте във видеото.
Точно преди година в народен ефир на съветската телевизия Марина Овсянникова прекъсва новинарската стратегия с афиш „ Не на войната против Украйна ” . Овсянникова е редактор в Первый канал и работи там от 20 години. Заради демонстрацията ѝ е арестувана, санкционирана и уволнена. Скоро по-късно отпътува за Германия. Работи за малко като сътрудник на немския Die Welt, само че се връща, с цел да се бори за настойничество над децата ѝ.
Недоволството ѝ срещу политиката на Путин продължи с митинги на улицата поради които беше затворена под домакински арест . Така след два месеца под домакински арест и малко преди да чуе присъдата си в съда, Овсянникова бяга във Франция с щерка си. В момента тя живее в Париж и е политически емигрант. Западният свят назова постъпката ѝ геройство. За част от народа си тя остана изменник.
Сега през призмата на времето – какво смятате за вашия митинг? Щяхте ли да го извършите по същия метод?
В този миг бях неразумно смела. В този миг за мен нямаше значение какво ще се случи с мен. Пред очите на всички нас стартира да се прави най-ужасното и чудовищно закононарушение - военната експанзия над самостоятелна Украйна. И тази война лежи на съвестта на един човек - Владимир Путин и неговото обграждане. И в този миг – беше невероятно да замълча.
Но единствено вие направихте тази стъпка в народен ефир. Защо?
Много руснаци в първите дни на войната излязоха на митинги, само че незабавно по-късно властта одобри закон, с който стартира да преследва тези, които ясно показваха антивоенната си позиция. В русия на процедура се върнаха сталинските времена. Русия се трансформира в тоталитарна страна, отпред на която стои деспот и тези закони оказаха своето влияние върху обществото, тъй като хората се изплашиха да стачкуват. В началото започнаха да глобяват, след това да повдигат обвинявания и хората се изплашиха. Никой не искаше да бъде жертва на политически репресии. И стигнахме досега, в който в този момент е рисково даже с роднините си да приказваш на тази тематика. Сега процъфтява доносничеството и даже те могат да създадат донос против теб.
Разкажете ни повече за самия проект. Как планирахте всичко? За какъв брой време успяхте да извършите този проект и да излезете на митинг в народен ефир? Как изобщо се случи?
Буквално ненадейно взех решение. Първо смятах да изляза като всички да стачкувам на улицата. Но виждах какво се случва. Задържаха хората. И счетох, че този митинг няма да е ефикасен. Така взех решение да се възползвам от служебното си състояние – и да приготвят митинга си в живия, народен ефир. Буквално ми трябваха няколко дни. В неделя нарисувах плаката, записах видеообращение и в понеделник отидох на работа. Това беше първият работен ден и бях наясно, че в случай че не го направя тогава, по-късно няма да имам тази опция.
Какво се случи в минутите откакто ви заловиха?
В момента, в който излязох от студиото, към този момент ме очакваше цялото управление на малкия екран. Накараха ме да напиша пояснение за постъпката си, че съм направила това по лично предпочитание: там аз написах „ че всички те са военни нарушители, тъй като се занимават с агитация и мястото на всички тях е на правосъдната пейка на интернационалния съд в Хага ”. Спомням си изплашения взор на моят началник, който беше в потрес от всичко, което се случи. Буквално коридорите на нюзрума се изпълниха със чиновници от пресслужбите. Започнаха да ме разпитват. И повече от 24 часа ме държаха затворена. Нямах достъп до юрист и до околните си.
Изплашихте ли се в този миг?
Не. В този миг не се изплаших. Но просто и аз бях в прочувствен потрес. Бях изплашена не толкоз от следствията, а от метода, по който се държаха с мен. Държаха ми ръцете и краката толкоз дълго време, че даже си спомянм, че не можех да пия вода по-късно. Те непрекъснато ме питаха за кого работя. Защо на плаката има думи и на британски език? Коя е страната, която ми заплаща, с цел да стачкувам? Кой ме е спонсорирал, с цел да изляза в народен ефир. Аз има споделих, че никой не ми е платил. И има дума, която се назовава „ съвест ” – нещо неразбираемо за тях. И няма къде и за какво да търсят скрити претекстове. Но нямаше значение от моите думи, тъй като единствено след седмица по малкия екран оповестиха, че работя за английските спецслужби и посолство. Въпреки че в никакъв случай през живота си, не съм била там. Поредна дезинформация.
В този миг някой от вашите сътрудници застъпи ли се за вас?
Всички бяха толкоз изплашени, че единственото което направиха, е да ми изпращат известия в поддръжка. Но имаше и доста хейт и обвинявания. Тези, които ме поддържаха обществено, бяха упрекнати, че работят за западните спецслужби и бяха уволнени малко по-късно.
Точно в западния свят бяхте посочени за лице на смелостта. А в Русия – по какъв начин ви назовават хората сега?
За част от тях аз съм изменник. И ми изпращаха гневни известия. Друга – ме считат за воин. Имаше и вълна от сътрудници, които се застъпиха за мен по малкия екран. Но по какъв начин да ви кажа, бързо осъзнаха, че в сегашните условия няма да имат късмет да си намерят работа, тъй като всички медии в русия са под контрола на Кремъл. Или посредством близки до Путин, или посредством избрани структури. И в случай че си публицист в Русия, нямаш различен избор с изключение на да работиш в тази система.
В същото време обаче и не всички украинци повярваха във вашия митинг. Смятаха, че действате под команда на Кремъл, с цел да илюзия, че сте изменник.
Аз ги разбирам, тъй като сега тяхната страна е обстрелвана от Русия. Те мъчно се доверяват на човек с съветски паспорт и това не е толкоз мой проблем. Дори един опозиционер като Навални не се възприема за безспорна персона в Украйна. Сами разбирате, че нашите две страни се намират във война.
Какво се случи със фамилията ви? Имате наследник и щерка. Те какво ви споделиха?
Тази война сега раздели милиони фамилии в Русия. Дъщеря не беседва с майка си, татко със сина си, тъй като имат разнообразни позиции за войната. И моето семейство не е изключение. Дъщеря ми потегли с мен, само че синът ми остана в Русия. За него аз съм изменник на родината. Но неговия татко работи за Кремъл, за „ Русия през днешния ден ”. Така, че не е изненада това.
Но това допускам е доста тежко за един родител?
Да. Така е. Но знаете ли, мисля, че за украинските фамилии е доста по-сложно. Те се борят за живота си. Вярвам, че ще минат няколко години и култът към личността на Путин ще се развенчае и тогава моят наследник ще види истината. Той също е в плен на съветската агитация. Както и милиони руснаци. Всичко е доста комплицирано и ще би трябвало време.
Все отново какво бихте му споделили в този момент?
Опивам се през определно време да адресирам послания през опозиционните канали, с цел да може да прочете моите известия, с цел да разбере, че Русия не е от вярната страна, че това, което прави Путин е закононарушение. Но не е елементарно. Моите деца са в тази обстановка: мама споделя едно, татко им друго и те като деца обичат и двамата родители. Но се надявам с времето връзките ни да се оправят.
Какво загубихте?
Загубих всичко. Загубих дома си, работата си, половината си семейство. Само, с цел да кажа истината. И най-много изгубих и родината си, тъй като надали скоро ще мога да се върна. Обявена съм за интернационално търсене и в случай че се върна - ще ме вкарат в пандиза.
В момента се намирате във Франция. Как успяхте да избягате от домашния арест и от Русия?
Моят юрист непрекъснато ми споделяше „ Бягай! Бягай! Сега е единственият ти късмет - ще те вкарат в пандиза ”. След няколко санкции и митинги против войната– в последна сметка взеха решение, че ще ме слагат под домакински арест за 2 месеца, до момента в който делото ми се прегледа в съда. В този миг обаче единствената ми мисъл беше по какъв начин да се събера с щерка ми. Тя беше при татко си, не ни даваха да се забележим. И мина доста време до момента в който се съберем. Тя съумя да избяга от татко си и пристигна да живее при мен. Не я взеха, тъй като към момента нямаше решение на съда за родителските права. В момента те са ми отнети. Но по този начин, в мига, в който се събрахме, започнахме да планираме бягството.
Но кой Ви оказа помощ? Как успяхте? Предполагам е било мъчно.
Беше доста мъчно, тъй като до последно не знаех по какъв начин ще се случи. Моят юрист беше по отношение на „ Репортери без граници ”, френска неправителствена организация, които помогнаха. Той непрекъснато ми споделяше „ Довери ми се! Ще пристигна късно вечерта кола и би трябвало да се качите в нея ”. Така се случи, че сменихме цели 7 автомобила. Последната кола заседна в калта. Трябваше да преминем през разкопано поле и водачът непрекъснато повтаряше „ не си вдигай главата. Стойте на земята ”. Стигнахме до гора, която трябваше да преминем. В един миг загубихме ориентир до момента в който ни посрещнат хората от другата страна на границата. Не мога да ви кажа коя беше директната страна, през която избягахме, от съображения за сигурност. Но не беше елементарно.
А по какъв начин успяхте да си свалите проследяващата гривна?
Когато се качихме във втората кола в чантата ми имаше специфичен „ нож ”, с който съумях да я махна. И я хвърлих през прозореца.
Описвате всичко това и своята автобиография?
Да, към този момент я преведоха на 7 езика. През май ще излезе и в България.
Какво е посланието на Вашата книга?
Подробно разказвам по какъв начин за тези 20 години малкия екран в Русия се трансформира в мощна машина за промиване на мозъка на хората. През 2003-а година, когато започнах работа, „ Первый канал ” беше информативен канал, само че с всяка последваща година, отстъпваше място на пропагандата, с цел да стигнем до 24 февруари 2022-ра.
А смятате ли, че в известна степен публицистите и даже вие носите виновност за това, което се случва?
Но да кажем, че съм малко болтче в тази голяма машина. Да, не отхвърлям, че и аз имам виновност. Да – аз работех в тази система, както и милиони руснаци не престават да го вършат. За да излезеш от там, е нужна невероятна храброст. И всичко, което следва за теб, е на границата сред положителното и злото.
Вие сте редактор. Дайте образец, когато говорите за агитация, с цел да си представим по какъв начин сте работили?
Работи обикновено. Всички инструкции се спускат от Кремъл, от властта. От целия поток информация се избират тези обстоятелства, които могат да се употребяват против Украйна и Запада. Алтернативното мнение не се приема и няма и да го чуете. Всички американци, европейци. Знаете ли дълги години съветската телевизия създаваше подобен облик за украинците – че те са нацисти, националисти. Никога не се споделяше, че там живеят украинци, с цел да може да се провокира злоба. Постоянно всичко е черно-бяло. И не е изненада, че милиони руснаци се трансфораха в палачи.
Ако вземем образец с новината за заповедта за арест на Путин от Международния съд в Хага. Как тази вест се показва?
Като за начало - те замълчаха за този факт. После увериха популацията, че това е незабележим акт. И няма юридическа мощ.
Но Русия в действителност не признава юрисдикцията на Международния съд. Смятате ли, че ще бъде задържан в действителност?
Надеждата за това е оскъдна. В момента много зорко се следи какви да са интернационалните визити на Путин –къде може и къде не може да пътува. Но знаете ли, най-важното е, че съдът в Хага даде сигнал на съветския хайлайф. Той публично го разгласи за боен нарушител. И оттук насетне се надявам този сигнал да послужи и да докара до разединение в редиците на тези, които го поддържат. До протест. Заговор.
А този сигнал, който вие дадохте на съветските жители. Заслужаваше ли си да жертвате себе си, работата и живота си?
Понякога в живота би трябвало да извършите нещо ирационално в името на светлото бъдеще. Смятам, че в този миг беше належащо да изкрещя на целия свят какво се случва. Моите другари от чужбина ми пишеха „ Марина, какво се случва? Путин е полудял ”. И мен толкоз ме болеше. Моят митинг също беше мощен сигнал към политическия хайлайф. „ Време ” - това е най-голямото осведомително предаване в страната. Когато направих моя антивоенен митинг, стана ясно, че не всичко се приема еднопосочно даже и в медиите.
Страхувате ли се за живота си?
Внимавам. Не излизам на срещи с непознати хора. Разбира се, че и се опасявам в някаква степен.
Кога смятате, че ще може да се върнете назад в Русия и да живеете обикновено?
Докато Путин не почине, няма да мога да се прибера вкъщи. Всички чакаме това. Повече от милион руснаци напуснаха страната и няма да могат да се върнат до момента в който този диктаторски режим не падне. Много от нас се лишихме от вкъщи си и от родината си. И всички се надяваме, че в историята на нашата страна ще дойдат по-добри времена.
Как ще свърши войната съгласно вас?
Тази война наложително би трябвало да свърши с победа на Украйна и цивилизования свят. За Русия, за жалост, виждам печално бъдеще, тъй като Путин унищожава освен украинския народ, само че и своя личен. И какво ще последва след тази война – милиони разрушени фамилии. И считам, че Путин извърши държавна измяна.
Какво бихте споделили на тези руснаци, които имат вяра на Путин? И освен в Русия. Българското общество също е разграничено.
Русия води по едно и също време и осведомителна война, с цел да може да притегли хората на нейна страна. В Европа има партии и политици като Виктор Орбан, в Германия - Сара Вагенкнехт, във Франция - също, които напълно умишлено пазят гледната точка на Путин. Това са обичани негови политици. И за жалост има хора, които му симпатизират. Смятам, че би трябвало да се борим против това, и в Европа да има по-малко хора, които поддържат дейностите му в Украйна. Трябва да се противодейства на тази агитация.
Цялото изявление гледайте във видеото.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ