РАЗСЛЕДВАНЕ: Паралелни печалби. Българските дилъри на лекарства
Журналистът на " Стандарт " Димитър Илиев проверява 8 месеца противозаконния експорт на медикаменти. Проблемът стана изключително настоящ след последните арести у нас на Амир Мохамед ал Хусаини и шестимата му съучастници.
Разработката завоюва стипендия на Балканската мрежа за проверяваща публицистика, подкрепена от ERSTE Foundation и Open Society Foundations.
Надя Митева /на втората снимка/ има изкуствени стави на коленете и бедрата. Покрай горните прешлени на врата й вървят железни жици, с цел да го стабилизират. Когато приказва, тя натиска червен бутон върху тръба в гърлото си, поставена по време на скорошна интервенция на гласните струни. „ Това са съпътстващи вреди от ревматоидния артрит ", споделя тя.
Само едно нещо пази от жестоките болки от артрита Митева, която е секретар на локалното читалище в южното българско селце Сладун, край Свиленград, и то е седмичната й инжекция от имунопотискащия медикамент РоАктемра. Без него, тя е в мъка. " Болката те раздира от вътрешната страна ", споделя 44-годишната Митева. „ Понякога просто ти се желае да разкъсаш кожата си ".
Три пъти тази година проблеми с доставките водят до това, че тя не съумява да купи РоАктемра от най-близката аптека, която получава лекарството, намираща се 80 километра с рейс в Хасково.
Обикновено на аптеката й трябват 24 часа, с цел да го достави. Но цели 43 дни напролет, 36 дни през лятото и 8 дни в късната есен, поръчките не идват. Всичко, което Митева може да направи и да чака идването на лекарството и да търпи.
Тя не е единствената, лишена от лекуване. Според Асоциацията на пациентите с ревматологични болести дефицитът на РоАктемра засягат аптеките и в други южни градове като Димитровград, Стара Загора, Казанлък и Панагюрище.
„ Някои хора имат непрекъснати проблеми с намирането на лекарството си ", споделя Боряна Ботева, президент на асоциацията, която поддържа 30 000 души с ревматологични болести в България.
РоАктемра е единствено един от дузината лекарства, за които здравните специалисти споделят, че изчезват от аптечните лавици в България, откакто медиатори ги взимат, с цел да ги продадат в други страни от Европейския съюз на облага.
Подобни дистрибутори са дилъри на медикаменти от нов вид. Те се специализират в патентовани лекарства, като печелят от ценовата разлика оттатък границите. Според разпоредбите на Европейски Съюз за свободното придвижване на артикули и услуги, тази активност е напълно законна.
Тя е известна като „ паралелна търговия " и ето по какъв начин работи.
Оторизирани дистрибутори внасят медикаментите от мултинационалните производители в страни като България, Гърция или Португалия, където цената им е относително ниска и се дефинира от стандартите, употребявани от националните органи.
След това те изнасят част от медикаментите – нормално към 10 на 100 – към страни като Германия, Англия или Холандия, където медикаментите костват доста повече.
Дистрибуторите препакетират медикаментите с етикети на езика на новия пазар, продават ги на по-високи цени и прибират облагата в джоба си.
Повече от 320 дистрибутори са оторизирани да правят паралелна търговия от Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ).
Докато доста от страните взимат ограничения, с цел да предотвратят неналичията на медикаменти на вътрешния си пазар поради паралелните търговци, които изнасят медикаментите към други страни от Европейски Съюз, България има едни от най-слабите благоприятни условия за надзор, споделят здравни специалисти.
Смущенията стават още по-големи в сенчестата част на българския успореден пазар на медикаменти като измамите и кражбите отхапват част от доставките, разкрива следствие на Балканската мрежа за проверяваща публицистика (BIRN).
BIRN разкри оживена противозаконна активност, която източва медикаментите от здравната система, в която вземат участие от безскрупулни фармацевти до престъпно проявени, които дебнат онлайн групи в поддръжка на пациентите, с цел да купуват медикаменти.
В същото време, публични представители от здравната сфера споделят, че някои лечебни заведения евентуално фалшифицират данни, с цел да напомпат количествата медикаменти нужни за скъпите лекувания на онкоболни пациенти и да основат остатъци от флакони на скъпите лекарства, които по-късно да бъдат препродадени.
Властите споделят, че медикаментите, добити посредством сходни схеми, съвсем несъмнено се реекспортират в чужбина.
„ Износителите просто ни се подиграват "
Първенците в паралелната търговия виждат в нея метод здравните системи да понижат разноските си за медикаменти. В Германия има законно условие аптеките да обезпечават минимум 5 на 100 от наличностите си посредством успореден импорт.
От тази търговия се облагодетелстват освен по-богатите страни. В България трима дистрибутори, оторизирани от ИАЛ, внасят към 40 медикаменти от страни, където цените са по-ниски – Румъния, Унгария, Италия, Чехия, Латвия и Литва. „ Това оказва помощ на процеса на контролиране на цените на пазара на истински фармацевтични артикули в Европейски Съюз ", споделя Даниела Дариткова, началник на парламентарната здравна комисия в българския парламент.
Според Димитър Петров, подуправител на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) размерът на българския законен успореден пазар на медикаменти възлиза на към 153 млн. евро през 2016 година
Германия е най-високата цел за експортьорите на легалния успореден пазар в Европейски Съюз, който се прави оценка на към 5 милиарда евро годишно, съгласно последния секторен разбор на швейцарската консултантска компания Birgli, изработен през 2013 година
Това не е изненадващо, откакто опаковка РоАктемра 162 mg коства на немската здравна система 1782 евро, съвсем 70 на 100 повече в сравнение с в България.
Докато паралелния експорт се пресмята на 10 на 100 от оборотите на българския фармацевтичен пазар, потребността от някои медикаменти е толкоз огромна, че 50 на 100 от наличностите се изнасят, сочи вътрешен разбор на Министерството на здравеопазването, представен от представител на ведомството.
РоАктемра е едно от тези медикаменти, съобщи представителят за BIRN.
„ Държавата би трябвало да контролира паралелната търговия, с цел да защитим съразмерно здравните ни потребности "
Атанас Кундурджиев, някогашен зам.-министър на опазването на здравето
Попитан за изчезналата РоАктемра на Надя Митева, основният секретар на ИАЛ Светлин Спиров съобщи: „ Не можем да сме сигурни, че същите флакони са отишли някъде в паралелната търговия. Срещу един партиден номер могат да стоят 100 000 флакона. Така че обособен флакон не може да бъде проследен. Това ще се реши, в случай че на всяка опаковка има матричен код ".
Защитници на прозрачността виждат въвеждането на система за действително следене като ключ към прекъсване на дефицита и ликвидирането на противозаконната търговия в България. Те упорстват също по този начин за по-големи пълномощия на властта за надзор на износа. „ Държавата би трябвало да контролира паралелната търговия, с цел да защитим съразмерно здравните ни потребности ", съобщи Атанас Кундурджиев, някогашен зам.-министър на опазването на здравето.
Законодателството, признато през 2014 година позволяваше на ИАЛ да блокира всеки успореден експорт, за който се счита, че е спорен, само че Конституционния съд реши, че постулатите му нарушават правилата на Европейски Съюз за свободната търговия.
Бивш върховен служител от здравното ведомство, който не пожела да бъде назван, съобщи, че решението на съда е било вследствие на лобиране от дистрибутори.
Дистрибуторите към момента законно са задължени да осведомят ИАЛ за желанието си да изнасят медикаменти месец преди да го извършат, само че всичко, което организацията може да направи е да следи потоците. И даже това е мъчно, като се има поради, че чистият размер на известията запушва системата. „ Ние сме безпомощни ", сподели Спиров от ИАЛ. „ Износителите просто ни се подиграват ".
Между юли 2016 и юли 2017 година дистрибуторите са уведомили ИАЛ за желанието си да изнесат 78 220 опаковки РоАктемра 162 mg.
На фона на тази цифра 6 000-те опаковки, импортирани в България от Рош, производителя на лекарството през същия интервал, съгласно данни от компанията, наподобяват оскъдни.
Според Боряна Маринкова, изпълнителен шеф на Българската асоциация за развиване на паралелната търговия, несъответствието идва от обстоятелството, че дистрибуторите записват известия за желание да изнасят към всички Европейски Съюз страни за всяко едно лекарство, без значение дали те в действителност го вършат. „ Тези 78 000 известия са единствено техническата сума от многочислените планове ", съобщи тя. Тази цифра не може изобщо да се преглежда като същински експорт ".
„ Незаконната търговия е на всички места към нас "
Новото законодателство, което се готви да влезе за приемане в Народното събрание, ще даде на ИАЛ по-остри зъби. Освен че ще разрешат на организацията да не разрешава износа при избрани условия, измененията в закона ще дадат опция за по-строги наказания за нарушавания в сходство със стандартите на Европейски Съюз.
Поради обстоятелството, че НЗОК покрива цената на предписаните медикаменти, е нелегално за аптеките или физически лица да продават медикаменти назад към дистрибуторите.
Незаконната паралелна търговия на медикаменти в България се прави оценка на към 50 млн. евро годишно, съобщи подуправителят на НЗОК Димитър Петров.
Глобите за престъпването на закона са 1 500 евро за първо нарушаване и 2 500 евро за наново. Сравнението с Португалия, да вземем за пример, демонстрира, че съответните санкции там са 30 000 и 50 000 евро.
Според новото законодателство, аптеките могат да бъдат глобявани до 25 000 евро за продажба на лекарства на дистрибутори, до момента в който паралелните търговци могат да получат санкция от 50 000 евро за противозаконен експорт.
Въпреки това от Българската асоциация за развиване на паралелната търговия обявиха, че ново законодателство не е належащо. „ Съществуващата законова рамка обезпечава задоволително механизми и принадлежности за надзор ", съобщи изпълнителната директорка Маринкова.
Тя упорства здравното министерство, данъчните управляващи и ИАЛ да ползват ограниченията от съществуващото законодателство посредством непрекъснато инспекции на търговците на едро и аптеките.
Попитана за проблемите с дефицита на медикаменти, породени от паралелната търговия Маринкова съобщи: „ Законът споделя ясно, че всички търговци на едро са задължени да покриват потребностите на локалния пазар и едвам след покриване на националните потребности, те могат да изнасят непотребните количества лекарства ".
BIRN откри голям брой доказателства за противозаконни продажби на аптеки към дистрибутори. Данни от фактури от Националната организация за доходи получени от BIRN демонстрират, че 6 дистрибутори са купили лекарства за 2,2 млн. евро от аптеки сред април и август 2015 година
Въпреки, че продажбите са противозаконни, аптеките са заявили прихода от покупко-продажбите пред данъчните управляващи, което допуска, че те се опасяват повече от Национална агенция за приходите, в сравнение с от ИАЛ.
Според данните от фактурите, компанията „ Фалконс 2000 ", записана в дребния западен град Сливница и която има няколко дребни аптеки, е продала медикаменти за 368 000 евро на дистрибутора „ Чирита ". От „ Фалконс 2000 " отхвърлиха коментар.
Попитан за противозаконните покупки, притежателят на „ Чирита " Амир Мохамед ал Хусаини удостовери покупко-продажбите и ги оправда с основанието, че в тях има бизнес логичност. „ Аптеките могат да купуват тези медикаменти непосредствено от производителя на промоция, с отсъпка от до 30 на 100 ", съобщи той за BIRN. Сделка склад-склад [производител-дистрибутор] не може да получи толкоз ниска цена ".
В началото на декември, полицията арестува ал Хусаини и 6 други по съмнения за отбягване на заплащане на налози, пране на пари и нелегално придобиване на медикаменти за паралелна търговия, съгласно Иван Гешев, началник на Специализираната прокуратура в София.
На 11 декември Специализираната прокуратура упрекна публично ал Хусаини и пет от задържаните като членове на проведена незаконна група. Седмият от арестуваните бе упрекнат за пране на пари.
В същото време данни на Национална агенция за приходите демонстрират, че компанията „ ХГ-Христо Желев ", която има аптека в планинския град Котел в централна България е продала медикаменти за 114 000 евро на дистрибутора „ МН 2011 ", записана в Асеновград, сред април и август 2015 година
Собственикът на аптеката Христо Желев призна, че продажбите нарушават закона, само че съобщи, че фактът, че си е платил налозите върху тях смекчава нарушаването. „ Нямам оборотен капитал и тези заплащания са предплатено финансиране за бъдещи доставки ", разяснява той за BIRN.
Дистрибуторът „ МН 2011 " отхвърли коментар.
" Националният здравно-осигурителен фонд не може да се оправи с фарма-мафията "
Илко Семерджиев, някогашен здравен министър
ИАЛ има малко власт, с цел да спре противозаконните покупко-продажби. „ През 2016 година организацията е провела към 40 инспекция в аптеките, всички авансово планувани и нито една като реакция на сигнал в действително време, съобщи някогашният зам.-министър на опазването на здравето Кундурджиев.
Целта на сходни инспекции е да се види дали аптеките водят вярна документи за медикаментите в наличност, съобщи той.
Но хора от промишлеността споделят, че доста от продажбите към дистрибуторите се вършат напълно под масата, без нито една документална диря. „ Няма потребност да гледаме фактурите ", съобщи маркетинг шефът на един от най-големите български дистрибутори, който отхвърли да бъде назван. „ Нелегалната търговия е на всички места към нас ", сподели той.
Той счита, че в играта са членове на проведени престъпни групи, които купуват медикаменти без предписания от аптеките и по-късно ги продават непосредствено на дистрибутори.
Например, солидно изглеждащи „ мафиоти " непрекъснато влизат в някои аптечни вериги в София и в южния град Пловдив с ръчно написани описи с медикаменти, които те купуват против 15 % награда, съобщи той.
Незаконната търговия с лекарства е превзела също и интернет. Сайтове с разгласи, здравни конгреси и обществени медии изобилстват със известия, които притеглят пациенти с предписания за мощно търсени медикаменти да продадат опаковките си.
Кирил Йорданов, създател на сходни постове, споделя, че ще заплати 990 евро за медикамента Хумира, както и за други медикаменти за ревматоиден артрит. Хумира нормално коства 820 евро в България и 1878 евро в Германия.
През април BIRN му се обади, представяйки се за човек, който се интересува от продажбата на опаковка от биологичното лекарство Енбрел.
Йорданов звучи като предприемач. Той приказва за партидни номера и дати на валидност. Набляга на значимостта опаковката да наподобява като нова без никакви недостатъци по нея.
Обадихме му се още веднъж в средата на юли, този път без да се преструваме, с цел да попитаме за какво купува медикаменти в интернет. „ Купувам медикаментите за себе си, тъй като не затрупвам критериите на комисията ", сподели Йорданов, а „ комисията " за която приказва е група лекари-специалисти, които утвърждават лекуване със скъпи лекарства за пациенти като Надя Митева.
BIRN откри, че брачната половинка на Йорданов, Йорданка Илиева Бързакова-Йорданова е фармацевт, записана в регистъра на пловдивския клон на Българския фармацевтичен съюз.
През 2015 и 2016 година тя работи за дистрибутора „ Агилис фарма " в Пловдив, който изнася лекарства за 30,8 млн. евро за страни от Европейски Съюз сред януари 2015 и май 2017, съгласно данни на Национална агенция за приходите.
През 2017 тя стартира работа за „ Майлан ", международна фармацевтична компания, която създава и популяризира генерични и патентовани медикаменти.
BIRN се свърза с Бързакова-Йорданова и я попита дали брачният партньор й е осигурявал медикаменти, добити през интернет, за експорт през „ Агилис Фарма ", „ Майлан " или други дистрибутори. Тя отхвърли коментар. „ Агилис Фарма " и „ Майлан " също отхвърлиха коментар, когато бяха запитани дали Бързакова-Йорданова е доставяла медикаменти за експорт или за препродажба.
Въпрос на тегло
При лекуването на онкозаболявания се употребяват едни от най-скъпите лекарства. Те вършат 50 на 100 от разноските на НЗОК за медикаменти, или към 153 млн. евро за предходната година.
Това е повече от 5 пъти от разноските за онкологични медикаменти за 2000 година, съгласно Жени Адърска, началник на Асоциацията на пациентите с онкологични болести.
Нарастването отразява растежа на болесттите от рак в международен мащаб, само че от НЗОК подозират, че този растеж на разноските се подхранва и от обири в лечебните заведения.
Един от висшите служители от фонда съобщи, че счита, че най-малко 8 лечебни заведения фалшифицират данни на пациенти, с цел да заявят, че имат потребност от повече медикаменти, с претекста непотребните количества да бъдат продадени на паралелни търговци.
В началото на 2017 година НЗОК стартира инспекции на място в онкологичните отделения. „ Експертите от фонда нахлуха като полицейски отряди и започнаха да мерят тежестта на всеки раково болен пациент ", споделя Лучия Добрева, някогашен началник на УниХоспитал, напълно нова частна болница в Панагюрище.
УниХоспитал не e забъркана в нищо нелегално.
За да разберем какво търсят специалистите, е значимо да се знае, че докторите вземат решение какъв брой от химиотерапевтичното лекарство да се предпише според от тежестта на пациента. Колкото по-тежък е пациентът, толкоз повече лекарство му би трябвало за лекуване.
Резултатите от инспекциите на НЗОК са стряскащи. „ Има лечебни заведения, където междинното тегло на пациентите е 108-110 кг ", споделя Петров. Тези числа би трябвало да се сравнят със междинното тегло на мъжете и дамите в България, което е 72,5 кг., съгласно данните на Националния статистически институт. Предположението на специалистите е, че докторите неправилно декларират тежестта, с цел да оправдаят непотребни поръчки, споделя Петров. След като един път са измерени верните дози, непотребните количества тихомълком могат да бъдат оставени настрани.
Само един човек е наказан за кражба на онкологични медикаменти от болница. Петя Кочева, началник на аптеката болничното заведение „ Марко Марков " в намиращия се на Черно море град Варна, бе оповестена за отговорна предходната година за кражбата на 39 флакона от медикамента Херцептин, който се употребява за лекуване на рак на гърдата. Случай, който здравният министър по това време Петър Москов разказа като „ морално доста по-долно от търговията с опиати ". Районният съд във Варна я осъди на 4,5 години затвор, само че окръжният съд по-късно анулира ефикасната присъда. Съдът във Варна постанови, че тя просто е взела флаконите, струващи 22 000 евро, от болничната аптека.
Прокурорът споделя в претекстовете си, че Кочева е знаела, че онкологичното поделение е имало недокументирани флакони от лекарството в хладилника си – по този начин, че тя си е мислела, че закононарушението ще остане неусетно. Прокуратурата приканва като експерт патолога Добринка Радойнова за експертно мнение по въпроса за хипотетичните спомагателни флакони.
Патологът проучва здравната история на 75 пациентки, заболели от рак на гърдата, от болничното заведение, като съпоставя какъв брой тъкмо Херцептин на процедура е прибавен с количествата, платени от НЗОК. Тя прави извода, че има огромно противоречие сред двете количества – задоволително да се изпълнят към 76 флакона Херцептин, струващи 42 700 евро.
Директорът на онкологията в болничното заведение „ Марко Марков " Васил Попов отхвърли да има нещо неправилно в отделението му.
`Морално доста по-долно от търговията на опиати ".
Петър Москов, някогашен министър на опазването на здравето
Статистическите аномалии тревожат здравните служители в България, които се пробват да предпазят публичната хазна от измами.
Илко Семерджиев, който за малко беше длъжностен министър на опазването на здравето сред януари и март 2017 година, сложи въпроса твърдо в собствен Facebook пост през юли. „ НЗОК не може да се оправи с фарма-мафията ", написа той. Преразходите за реимбурсирани медикаменти са единствено една част от казуса. Другата е реекспорта зад граница. Следователно имаме двойни тройни облаги – от медикаментите, платени от страната и от печелившите продажби в Европейски Съюз ".
Заместник-министърът на опазването на здравето Лидия Нейчева съобщи на съвещание на Надзорния съвет на НЗОК в края на октомври, че паралелната търговия коства на страната съвсем толкоз, колкото фондът е похарчил, с цел да компенсира дефицита на медикаменти. „ Една от аргументите за преразход на медикаменти е техния реекспорт ", споделя Нейчева, съгласно стенограмата от съвещанието, оповестена на уеб страницата на НЗОК. „ Това е повода и ние всички го знаем. Ако здравословната паралелна търговия в района е до 10 на 100, в България тя е 50 на 100 ".
През октомври, трима маскирани крадци проникнаха в склад в София, принадлежащ на немския фармацевтичен дистрибутор „ Фьоникс ". Въпреки разнообразието от медикаменти, от които да избират, в това число морфин, те крадат само онкологични лекарства, оповестиха локалните медии.
Изпълнителният шеф на „ Фьоникс " Юлиян Неделчев отхвърли коментар за кражбата пред BIRN, само че от ИАЛ разясниха, че откраднатите медикаменти са за повече от 600 000 евро. „ Има две благоприятни условия ", съобщи основният секретар на ИАЛ Спиров. „ Едната е медикаментите да отидат в паралелния експорт, само че е малко допустимо болница в Европейски Съюз да купи сходни лекарства. Другата е, че те са отишли в българските лечебни заведения и са били разменени с медикаменти с по-стари партидни номера, които биха могли да бъдат изнесени зад граница ".
През февруари шефът на ИАЛ Асена Стоименова разказа подлите резултати от паралелната търговия пред парламентарната здравна комисия. „ България не е първата страна, която среща проблеми с дефицита [на лекарства], само че е последната, която ще ги реши ", съобщи тя.
* * * * * * *
ПОДКУПИ И СТИМУЛИ
Източници от българското здравно министерство, НЗОК и лечебните заведения без значение едни от различен разказват скица, в която доставчиците влизат скрит план с дистрибуторите и лекарите, с цел да усилят продажбите на лекарства като употребяват облагите от паралелната търговия.
Според източници, които отхвърлиха да бъдат представени, тя работи по метода, разказан по-долу.
Някои безскрупулни локални представители на интернационалните производители на медикаменти работят пламенно, с цел да навлязат на пазара и да усилят продажбите си. Те сплотяват напъните с дистрибутори, с цел да подкупват доктори, които да предписват техните артикули вместо тези на конкуренцията.
Дистрибуторите са щастливи да платят сметката за тези подкупи, тъй като виждат в това късмет да развият по-силно бизнеса си с производителите на лекарства и да попаднат в описите им на желани разпространители.
За да освободят пари за подкупите, дистрибуторите преувеличават вътрешните продажби на лекарства в декларациите към самостоятелните консултанти, които изготвят пазарни разбори. В същото време, те отклоняват част от облагите от паралелната търговия към черни парични каси.
Местните представители завършат измамата като рапортуват фалшифицираните локални продажби назад в основните офиси, по този начин, че производителите на медикаменти остават в незнание.
„ Например, от 100 опаковки, импортирани в България, 50 отиват за експорт ", споделя един от източниците. От тези 50 [продадени навън], 30 на 100 от облагата отива назад към избрани лекари [като подкупи] ".
Резултатът е, че се реекспортират повече медикаменти, в сравнение с по документи, което от време на време води до дефицит на лекарства.
„ Да, чувал съм за сходни схеми ", съобщи Дечо Дечев, началник на болничното заведение „ Св. Иван Рилски " в София, която не е забъркана в нещо нелегално.
ПРЕДПАЗНИТЕ МЕРКИ В ПОРТУГАЛИЯ
Със относително ниски цени на медикаментите, Португалия е измежду огромните паралелни експортьори на лекарства, в това число и на онкологични артикули. Но държавното управление е въвело строги ограничения, с цел да следи наличностите и да предотвратява дефицита на лекарствени артикули.
Електронна проследяваща в действително време система оказва помощ на лекарствената държавна организация INFARMED в контрола на лекарствените доставки, като съхранява записи за местонахождението на медикаментите на всеки стадий от придвижването им от производителя до пациента.
Базата данни, която се назовава Информационна система за оценка на здравните технологии (SIATS), обезпечава мигновено уведомяване за какъвто и да е дефицит, като разрешава на управляващите да стопират експорт към други страни от Европейски Съюз, в случай че покриването на локалните потребности е застрашено.
В същото време, друга система за продан на информация наречена Via Verde („ Зелен път " ) разрешава на ползвателите да свързват точките по електронен път от рецептата, през поръчката от аптеката към дистрибутора и до производителя. Това прави на процедура невероятно лекарството да бъде отклонено към паралелния експорт.
Действието на системите води до понижение от година на година в дефицита на лекарствени артикули – до 15 на 100 през 2016 година, съгласно Умберто Мартинс, един от шефовете на Националната асоциация на аптеките в Португалия.
Онкологичните отделения в лечебните заведения също имат строги процедури, с цел да обезпечат използването и отчетността на всеки милиграм от противораковите лекарства.
В Португалския институт по Онкология, в склада на болничната аптека се съхраняват противоракови медикаменти за 3 млн. евро, съгласно шефа на отделението Антонио Гувея.
В съвременна лечебница, фармацевти с ръкавици, маски и защитно облекло, оразмеряват самостоятелните дози на онколекарствата във флакони, като деликатно наблюдават да не прахосат нито едно зрънце от праха, до момента в който го разтварят в течност в камина с абсорбатор над нея.
Камери наблюдават вътрешното и външно пространство на фармацевтичния склад, където два големи хладилника пазят химиотерапетичните медикаменти при строга температура сред 2 и 8 градуса.
Болниците в Португалия си обезпечават медикаменти посредством лични транспарантни търгове.
Аз закупувам и систематизирам към пациентите онкологични медикаменти за 36 млн. евро годишно, споделя Гувея.
В България, на търговете на Националната здравна каса (НЗОК) се явяват дистрибуторите и няма предел какъв брой пари могат да бъдат предоставени от здравната каса, която реимбурсира дистрибуторите върху 100 % от цената на онкологичните медикаменти.
Здравните специалисти споделят, че това прави онкологичните медикаменти изключително привлекателни за паралелните търговци.
Разработката завоюва стипендия на Балканската мрежа за проверяваща публицистика, подкрепена от ERSTE Foundation и Open Society Foundations.
Надя Митева /на втората снимка/ има изкуствени стави на коленете и бедрата. Покрай горните прешлени на врата й вървят железни жици, с цел да го стабилизират. Когато приказва, тя натиска червен бутон върху тръба в гърлото си, поставена по време на скорошна интервенция на гласните струни. „ Това са съпътстващи вреди от ревматоидния артрит ", споделя тя.
Само едно нещо пази от жестоките болки от артрита Митева, която е секретар на локалното читалище в южното българско селце Сладун, край Свиленград, и то е седмичната й инжекция от имунопотискащия медикамент РоАктемра. Без него, тя е в мъка. " Болката те раздира от вътрешната страна ", споделя 44-годишната Митева. „ Понякога просто ти се желае да разкъсаш кожата си ".
Три пъти тази година проблеми с доставките водят до това, че тя не съумява да купи РоАктемра от най-близката аптека, която получава лекарството, намираща се 80 километра с рейс в Хасково.
Обикновено на аптеката й трябват 24 часа, с цел да го достави. Но цели 43 дни напролет, 36 дни през лятото и 8 дни в късната есен, поръчките не идват. Всичко, което Митева може да направи и да чака идването на лекарството и да търпи.
Тя не е единствената, лишена от лекуване. Според Асоциацията на пациентите с ревматологични болести дефицитът на РоАктемра засягат аптеките и в други южни градове като Димитровград, Стара Загора, Казанлък и Панагюрище.
„ Някои хора имат непрекъснати проблеми с намирането на лекарството си ", споделя Боряна Ботева, президент на асоциацията, която поддържа 30 000 души с ревматологични болести в България.
РоАктемра е единствено един от дузината лекарства, за които здравните специалисти споделят, че изчезват от аптечните лавици в България, откакто медиатори ги взимат, с цел да ги продадат в други страни от Европейския съюз на облага.
Подобни дистрибутори са дилъри на медикаменти от нов вид. Те се специализират в патентовани лекарства, като печелят от ценовата разлика оттатък границите. Според разпоредбите на Европейски Съюз за свободното придвижване на артикули и услуги, тази активност е напълно законна.
Тя е известна като „ паралелна търговия " и ето по какъв начин работи.
Оторизирани дистрибутори внасят медикаментите от мултинационалните производители в страни като България, Гърция или Португалия, където цената им е относително ниска и се дефинира от стандартите, употребявани от националните органи.
След това те изнасят част от медикаментите – нормално към 10 на 100 – към страни като Германия, Англия или Холандия, където медикаментите костват доста повече.
Дистрибуторите препакетират медикаментите с етикети на езика на новия пазар, продават ги на по-високи цени и прибират облагата в джоба си.
Повече от 320 дистрибутори са оторизирани да правят паралелна търговия от Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ).
Докато доста от страните взимат ограничения, с цел да предотвратят неналичията на медикаменти на вътрешния си пазар поради паралелните търговци, които изнасят медикаментите към други страни от Европейски Съюз, България има едни от най-слабите благоприятни условия за надзор, споделят здравни специалисти.
Смущенията стават още по-големи в сенчестата част на българския успореден пазар на медикаменти като измамите и кражбите отхапват част от доставките, разкрива следствие на Балканската мрежа за проверяваща публицистика (BIRN).
BIRN разкри оживена противозаконна активност, която източва медикаментите от здравната система, в която вземат участие от безскрупулни фармацевти до престъпно проявени, които дебнат онлайн групи в поддръжка на пациентите, с цел да купуват медикаменти.
В същото време, публични представители от здравната сфера споделят, че някои лечебни заведения евентуално фалшифицират данни, с цел да напомпат количествата медикаменти нужни за скъпите лекувания на онкоболни пациенти и да основат остатъци от флакони на скъпите лекарства, които по-късно да бъдат препродадени.
Властите споделят, че медикаментите, добити посредством сходни схеми, съвсем несъмнено се реекспортират в чужбина.
„ Износителите просто ни се подиграват "
Първенците в паралелната търговия виждат в нея метод здравните системи да понижат разноските си за медикаменти. В Германия има законно условие аптеките да обезпечават минимум 5 на 100 от наличностите си посредством успореден импорт.
От тази търговия се облагодетелстват освен по-богатите страни. В България трима дистрибутори, оторизирани от ИАЛ, внасят към 40 медикаменти от страни, където цените са по-ниски – Румъния, Унгария, Италия, Чехия, Латвия и Литва. „ Това оказва помощ на процеса на контролиране на цените на пазара на истински фармацевтични артикули в Европейски Съюз ", споделя Даниела Дариткова, началник на парламентарната здравна комисия в българския парламент.
Според Димитър Петров, подуправител на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) размерът на българския законен успореден пазар на медикаменти възлиза на към 153 млн. евро през 2016 година
Германия е най-високата цел за експортьорите на легалния успореден пазар в Европейски Съюз, който се прави оценка на към 5 милиарда евро годишно, съгласно последния секторен разбор на швейцарската консултантска компания Birgli, изработен през 2013 година
Това не е изненадващо, откакто опаковка РоАктемра 162 mg коства на немската здравна система 1782 евро, съвсем 70 на 100 повече в сравнение с в България.
Докато паралелния експорт се пресмята на 10 на 100 от оборотите на българския фармацевтичен пазар, потребността от някои медикаменти е толкоз огромна, че 50 на 100 от наличностите се изнасят, сочи вътрешен разбор на Министерството на здравеопазването, представен от представител на ведомството.
РоАктемра е едно от тези медикаменти, съобщи представителят за BIRN.
„ Държавата би трябвало да контролира паралелната търговия, с цел да защитим съразмерно здравните ни потребности "
Атанас Кундурджиев, някогашен зам.-министър на опазването на здравето
Попитан за изчезналата РоАктемра на Надя Митева, основният секретар на ИАЛ Светлин Спиров съобщи: „ Не можем да сме сигурни, че същите флакони са отишли някъде в паралелната търговия. Срещу един партиден номер могат да стоят 100 000 флакона. Така че обособен флакон не може да бъде проследен. Това ще се реши, в случай че на всяка опаковка има матричен код ".
Защитници на прозрачността виждат въвеждането на система за действително следене като ключ към прекъсване на дефицита и ликвидирането на противозаконната търговия в България. Те упорстват също по този начин за по-големи пълномощия на властта за надзор на износа. „ Държавата би трябвало да контролира паралелната търговия, с цел да защитим съразмерно здравните ни потребности ", съобщи Атанас Кундурджиев, някогашен зам.-министър на опазването на здравето.
Законодателството, признато през 2014 година позволяваше на ИАЛ да блокира всеки успореден експорт, за който се счита, че е спорен, само че Конституционния съд реши, че постулатите му нарушават правилата на Европейски Съюз за свободната търговия.
Бивш върховен служител от здравното ведомство, който не пожела да бъде назван, съобщи, че решението на съда е било вследствие на лобиране от дистрибутори.
Дистрибуторите към момента законно са задължени да осведомят ИАЛ за желанието си да изнасят медикаменти месец преди да го извършат, само че всичко, което организацията може да направи е да следи потоците. И даже това е мъчно, като се има поради, че чистият размер на известията запушва системата. „ Ние сме безпомощни ", сподели Спиров от ИАЛ. „ Износителите просто ни се подиграват ".
Между юли 2016 и юли 2017 година дистрибуторите са уведомили ИАЛ за желанието си да изнесат 78 220 опаковки РоАктемра 162 mg.
На фона на тази цифра 6 000-те опаковки, импортирани в България от Рош, производителя на лекарството през същия интервал, съгласно данни от компанията, наподобяват оскъдни.
Според Боряна Маринкова, изпълнителен шеф на Българската асоциация за развиване на паралелната търговия, несъответствието идва от обстоятелството, че дистрибуторите записват известия за желание да изнасят към всички Европейски Съюз страни за всяко едно лекарство, без значение дали те в действителност го вършат. „ Тези 78 000 известия са единствено техническата сума от многочислените планове ", съобщи тя. Тази цифра не може изобщо да се преглежда като същински експорт ".
„ Незаконната търговия е на всички места към нас "
Новото законодателство, което се готви да влезе за приемане в Народното събрание, ще даде на ИАЛ по-остри зъби. Освен че ще разрешат на организацията да не разрешава износа при избрани условия, измененията в закона ще дадат опция за по-строги наказания за нарушавания в сходство със стандартите на Европейски Съюз.
Поради обстоятелството, че НЗОК покрива цената на предписаните медикаменти, е нелегално за аптеките или физически лица да продават медикаменти назад към дистрибуторите.
Незаконната паралелна търговия на медикаменти в България се прави оценка на към 50 млн. евро годишно, съобщи подуправителят на НЗОК Димитър Петров.
Глобите за престъпването на закона са 1 500 евро за първо нарушаване и 2 500 евро за наново. Сравнението с Португалия, да вземем за пример, демонстрира, че съответните санкции там са 30 000 и 50 000 евро.
Според новото законодателство, аптеките могат да бъдат глобявани до 25 000 евро за продажба на лекарства на дистрибутори, до момента в който паралелните търговци могат да получат санкция от 50 000 евро за противозаконен експорт.
Въпреки това от Българската асоциация за развиване на паралелната търговия обявиха, че ново законодателство не е належащо. „ Съществуващата законова рамка обезпечава задоволително механизми и принадлежности за надзор ", съобщи изпълнителната директорка Маринкова.
Тя упорства здравното министерство, данъчните управляващи и ИАЛ да ползват ограниченията от съществуващото законодателство посредством непрекъснато инспекции на търговците на едро и аптеките.
Попитана за проблемите с дефицита на медикаменти, породени от паралелната търговия Маринкова съобщи: „ Законът споделя ясно, че всички търговци на едро са задължени да покриват потребностите на локалния пазар и едвам след покриване на националните потребности, те могат да изнасят непотребните количества лекарства ".
BIRN откри голям брой доказателства за противозаконни продажби на аптеки към дистрибутори. Данни от фактури от Националната организация за доходи получени от BIRN демонстрират, че 6 дистрибутори са купили лекарства за 2,2 млн. евро от аптеки сред април и август 2015 година
Въпреки, че продажбите са противозаконни, аптеките са заявили прихода от покупко-продажбите пред данъчните управляващи, което допуска, че те се опасяват повече от Национална агенция за приходите, в сравнение с от ИАЛ.
Според данните от фактурите, компанията „ Фалконс 2000 ", записана в дребния западен град Сливница и която има няколко дребни аптеки, е продала медикаменти за 368 000 евро на дистрибутора „ Чирита ". От „ Фалконс 2000 " отхвърлиха коментар.
Попитан за противозаконните покупки, притежателят на „ Чирита " Амир Мохамед ал Хусаини удостовери покупко-продажбите и ги оправда с основанието, че в тях има бизнес логичност. „ Аптеките могат да купуват тези медикаменти непосредствено от производителя на промоция, с отсъпка от до 30 на 100 ", съобщи той за BIRN. Сделка склад-склад [производител-дистрибутор] не може да получи толкоз ниска цена ".
В началото на декември, полицията арестува ал Хусаини и 6 други по съмнения за отбягване на заплащане на налози, пране на пари и нелегално придобиване на медикаменти за паралелна търговия, съгласно Иван Гешев, началник на Специализираната прокуратура в София.
На 11 декември Специализираната прокуратура упрекна публично ал Хусаини и пет от задържаните като членове на проведена незаконна група. Седмият от арестуваните бе упрекнат за пране на пари.
В същото време данни на Национална агенция за приходите демонстрират, че компанията „ ХГ-Христо Желев ", която има аптека в планинския град Котел в централна България е продала медикаменти за 114 000 евро на дистрибутора „ МН 2011 ", записана в Асеновград, сред април и август 2015 година
Собственикът на аптеката Христо Желев призна, че продажбите нарушават закона, само че съобщи, че фактът, че си е платил налозите върху тях смекчава нарушаването. „ Нямам оборотен капитал и тези заплащания са предплатено финансиране за бъдещи доставки ", разяснява той за BIRN.
Дистрибуторът „ МН 2011 " отхвърли коментар.
" Националният здравно-осигурителен фонд не може да се оправи с фарма-мафията "
Илко Семерджиев, някогашен здравен министър
ИАЛ има малко власт, с цел да спре противозаконните покупко-продажби. „ През 2016 година организацията е провела към 40 инспекция в аптеките, всички авансово планувани и нито една като реакция на сигнал в действително време, съобщи някогашният зам.-министър на опазването на здравето Кундурджиев.
Целта на сходни инспекции е да се види дали аптеките водят вярна документи за медикаментите в наличност, съобщи той.
Но хора от промишлеността споделят, че доста от продажбите към дистрибуторите се вършат напълно под масата, без нито една документална диря. „ Няма потребност да гледаме фактурите ", съобщи маркетинг шефът на един от най-големите български дистрибутори, който отхвърли да бъде назван. „ Нелегалната търговия е на всички места към нас ", сподели той.
Той счита, че в играта са членове на проведени престъпни групи, които купуват медикаменти без предписания от аптеките и по-късно ги продават непосредствено на дистрибутори.
Например, солидно изглеждащи „ мафиоти " непрекъснато влизат в някои аптечни вериги в София и в южния град Пловдив с ръчно написани описи с медикаменти, които те купуват против 15 % награда, съобщи той.
Незаконната търговия с лекарства е превзела също и интернет. Сайтове с разгласи, здравни конгреси и обществени медии изобилстват със известия, които притеглят пациенти с предписания за мощно търсени медикаменти да продадат опаковките си.
Кирил Йорданов, създател на сходни постове, споделя, че ще заплати 990 евро за медикамента Хумира, както и за други медикаменти за ревматоиден артрит. Хумира нормално коства 820 евро в България и 1878 евро в Германия.
През април BIRN му се обади, представяйки се за човек, който се интересува от продажбата на опаковка от биологичното лекарство Енбрел.
Йорданов звучи като предприемач. Той приказва за партидни номера и дати на валидност. Набляга на значимостта опаковката да наподобява като нова без никакви недостатъци по нея.
Обадихме му се още веднъж в средата на юли, този път без да се преструваме, с цел да попитаме за какво купува медикаменти в интернет. „ Купувам медикаментите за себе си, тъй като не затрупвам критериите на комисията ", сподели Йорданов, а „ комисията " за която приказва е група лекари-специалисти, които утвърждават лекуване със скъпи лекарства за пациенти като Надя Митева.
BIRN откри, че брачната половинка на Йорданов, Йорданка Илиева Бързакова-Йорданова е фармацевт, записана в регистъра на пловдивския клон на Българския фармацевтичен съюз.
През 2015 и 2016 година тя работи за дистрибутора „ Агилис фарма " в Пловдив, който изнася лекарства за 30,8 млн. евро за страни от Европейски Съюз сред януари 2015 и май 2017, съгласно данни на Национална агенция за приходите.
През 2017 тя стартира работа за „ Майлан ", международна фармацевтична компания, която създава и популяризира генерични и патентовани медикаменти.
BIRN се свърза с Бързакова-Йорданова и я попита дали брачният партньор й е осигурявал медикаменти, добити през интернет, за експорт през „ Агилис Фарма ", „ Майлан " или други дистрибутори. Тя отхвърли коментар. „ Агилис Фарма " и „ Майлан " също отхвърлиха коментар, когато бяха запитани дали Бързакова-Йорданова е доставяла медикаменти за експорт или за препродажба.
Въпрос на тегло
При лекуването на онкозаболявания се употребяват едни от най-скъпите лекарства. Те вършат 50 на 100 от разноските на НЗОК за медикаменти, или към 153 млн. евро за предходната година.
Това е повече от 5 пъти от разноските за онкологични медикаменти за 2000 година, съгласно Жени Адърска, началник на Асоциацията на пациентите с онкологични болести.
Нарастването отразява растежа на болесттите от рак в международен мащаб, само че от НЗОК подозират, че този растеж на разноските се подхранва и от обири в лечебните заведения.
Един от висшите служители от фонда съобщи, че счита, че най-малко 8 лечебни заведения фалшифицират данни на пациенти, с цел да заявят, че имат потребност от повече медикаменти, с претекста непотребните количества да бъдат продадени на паралелни търговци.
В началото на 2017 година НЗОК стартира инспекции на място в онкологичните отделения. „ Експертите от фонда нахлуха като полицейски отряди и започнаха да мерят тежестта на всеки раково болен пациент ", споделя Лучия Добрева, някогашен началник на УниХоспитал, напълно нова частна болница в Панагюрище.
УниХоспитал не e забъркана в нищо нелегално.
За да разберем какво търсят специалистите, е значимо да се знае, че докторите вземат решение какъв брой от химиотерапевтичното лекарство да се предпише според от тежестта на пациента. Колкото по-тежък е пациентът, толкоз повече лекарство му би трябвало за лекуване.
Резултатите от инспекциите на НЗОК са стряскащи. „ Има лечебни заведения, където междинното тегло на пациентите е 108-110 кг ", споделя Петров. Тези числа би трябвало да се сравнят със междинното тегло на мъжете и дамите в България, което е 72,5 кг., съгласно данните на Националния статистически институт. Предположението на специалистите е, че докторите неправилно декларират тежестта, с цел да оправдаят непотребни поръчки, споделя Петров. След като един път са измерени верните дози, непотребните количества тихомълком могат да бъдат оставени настрани.
Само един човек е наказан за кражба на онкологични медикаменти от болница. Петя Кочева, началник на аптеката болничното заведение „ Марко Марков " в намиращия се на Черно море град Варна, бе оповестена за отговорна предходната година за кражбата на 39 флакона от медикамента Херцептин, който се употребява за лекуване на рак на гърдата. Случай, който здравният министър по това време Петър Москов разказа като „ морално доста по-долно от търговията с опиати ". Районният съд във Варна я осъди на 4,5 години затвор, само че окръжният съд по-късно анулира ефикасната присъда. Съдът във Варна постанови, че тя просто е взела флаконите, струващи 22 000 евро, от болничната аптека.
Прокурорът споделя в претекстовете си, че Кочева е знаела, че онкологичното поделение е имало недокументирани флакони от лекарството в хладилника си – по този начин, че тя си е мислела, че закононарушението ще остане неусетно. Прокуратурата приканва като експерт патолога Добринка Радойнова за експертно мнение по въпроса за хипотетичните спомагателни флакони.
Патологът проучва здравната история на 75 пациентки, заболели от рак на гърдата, от болничното заведение, като съпоставя какъв брой тъкмо Херцептин на процедура е прибавен с количествата, платени от НЗОК. Тя прави извода, че има огромно противоречие сред двете количества – задоволително да се изпълнят към 76 флакона Херцептин, струващи 42 700 евро.
Директорът на онкологията в болничното заведение „ Марко Марков " Васил Попов отхвърли да има нещо неправилно в отделението му.
`Морално доста по-долно от търговията на опиати ".
Петър Москов, някогашен министър на опазването на здравето
Статистическите аномалии тревожат здравните служители в България, които се пробват да предпазят публичната хазна от измами.
Илко Семерджиев, който за малко беше длъжностен министър на опазването на здравето сред януари и март 2017 година, сложи въпроса твърдо в собствен Facebook пост през юли. „ НЗОК не може да се оправи с фарма-мафията ", написа той. Преразходите за реимбурсирани медикаменти са единствено една част от казуса. Другата е реекспорта зад граница. Следователно имаме двойни тройни облаги – от медикаментите, платени от страната и от печелившите продажби в Европейски Съюз ".
Заместник-министърът на опазването на здравето Лидия Нейчева съобщи на съвещание на Надзорния съвет на НЗОК в края на октомври, че паралелната търговия коства на страната съвсем толкоз, колкото фондът е похарчил, с цел да компенсира дефицита на медикаменти. „ Една от аргументите за преразход на медикаменти е техния реекспорт ", споделя Нейчева, съгласно стенограмата от съвещанието, оповестена на уеб страницата на НЗОК. „ Това е повода и ние всички го знаем. Ако здравословната паралелна търговия в района е до 10 на 100, в България тя е 50 на 100 ".
През октомври, трима маскирани крадци проникнаха в склад в София, принадлежащ на немския фармацевтичен дистрибутор „ Фьоникс ". Въпреки разнообразието от медикаменти, от които да избират, в това число морфин, те крадат само онкологични лекарства, оповестиха локалните медии.
Изпълнителният шеф на „ Фьоникс " Юлиян Неделчев отхвърли коментар за кражбата пред BIRN, само че от ИАЛ разясниха, че откраднатите медикаменти са за повече от 600 000 евро. „ Има две благоприятни условия ", съобщи основният секретар на ИАЛ Спиров. „ Едната е медикаментите да отидат в паралелния експорт, само че е малко допустимо болница в Европейски Съюз да купи сходни лекарства. Другата е, че те са отишли в българските лечебни заведения и са били разменени с медикаменти с по-стари партидни номера, които биха могли да бъдат изнесени зад граница ".
През февруари шефът на ИАЛ Асена Стоименова разказа подлите резултати от паралелната търговия пред парламентарната здравна комисия. „ България не е първата страна, която среща проблеми с дефицита [на лекарства], само че е последната, която ще ги реши ", съобщи тя.
* * * * * * *
ПОДКУПИ И СТИМУЛИ
Източници от българското здравно министерство, НЗОК и лечебните заведения без значение едни от различен разказват скица, в която доставчиците влизат скрит план с дистрибуторите и лекарите, с цел да усилят продажбите на лекарства като употребяват облагите от паралелната търговия.
Според източници, които отхвърлиха да бъдат представени, тя работи по метода, разказан по-долу.
Някои безскрупулни локални представители на интернационалните производители на медикаменти работят пламенно, с цел да навлязат на пазара и да усилят продажбите си. Те сплотяват напъните с дистрибутори, с цел да подкупват доктори, които да предписват техните артикули вместо тези на конкуренцията.
Дистрибуторите са щастливи да платят сметката за тези подкупи, тъй като виждат в това късмет да развият по-силно бизнеса си с производителите на лекарства и да попаднат в описите им на желани разпространители.
За да освободят пари за подкупите, дистрибуторите преувеличават вътрешните продажби на лекарства в декларациите към самостоятелните консултанти, които изготвят пазарни разбори. В същото време, те отклоняват част от облагите от паралелната търговия към черни парични каси.
Местните представители завършат измамата като рапортуват фалшифицираните локални продажби назад в основните офиси, по този начин, че производителите на медикаменти остават в незнание.
„ Например, от 100 опаковки, импортирани в България, 50 отиват за експорт ", споделя един от източниците. От тези 50 [продадени навън], 30 на 100 от облагата отива назад към избрани лекари [като подкупи] ".
Резултатът е, че се реекспортират повече медикаменти, в сравнение с по документи, което от време на време води до дефицит на лекарства.
„ Да, чувал съм за сходни схеми ", съобщи Дечо Дечев, началник на болничното заведение „ Св. Иван Рилски " в София, която не е забъркана в нещо нелегално.
ПРЕДПАЗНИТЕ МЕРКИ В ПОРТУГАЛИЯ
Със относително ниски цени на медикаментите, Португалия е измежду огромните паралелни експортьори на лекарства, в това число и на онкологични артикули. Но държавното управление е въвело строги ограничения, с цел да следи наличностите и да предотвратява дефицита на лекарствени артикули.
Електронна проследяваща в действително време система оказва помощ на лекарствената държавна организация INFARMED в контрола на лекарствените доставки, като съхранява записи за местонахождението на медикаментите на всеки стадий от придвижването им от производителя до пациента.
Базата данни, която се назовава Информационна система за оценка на здравните технологии (SIATS), обезпечава мигновено уведомяване за какъвто и да е дефицит, като разрешава на управляващите да стопират експорт към други страни от Европейски Съюз, в случай че покриването на локалните потребности е застрашено.
В същото време, друга система за продан на информация наречена Via Verde („ Зелен път " ) разрешава на ползвателите да свързват точките по електронен път от рецептата, през поръчката от аптеката към дистрибутора и до производителя. Това прави на процедура невероятно лекарството да бъде отклонено към паралелния експорт.
Действието на системите води до понижение от година на година в дефицита на лекарствени артикули – до 15 на 100 през 2016 година, съгласно Умберто Мартинс, един от шефовете на Националната асоциация на аптеките в Португалия.
Онкологичните отделения в лечебните заведения също имат строги процедури, с цел да обезпечат използването и отчетността на всеки милиграм от противораковите лекарства.
В Португалския институт по Онкология, в склада на болничната аптека се съхраняват противоракови медикаменти за 3 млн. евро, съгласно шефа на отделението Антонио Гувея.
В съвременна лечебница, фармацевти с ръкавици, маски и защитно облекло, оразмеряват самостоятелните дози на онколекарствата във флакони, като деликатно наблюдават да не прахосат нито едно зрънце от праха, до момента в който го разтварят в течност в камина с абсорбатор над нея.
Камери наблюдават вътрешното и външно пространство на фармацевтичния склад, където два големи хладилника пазят химиотерапетичните медикаменти при строга температура сред 2 и 8 градуса.
Болниците в Португалия си обезпечават медикаменти посредством лични транспарантни търгове.
Аз закупувам и систематизирам към пациентите онкологични медикаменти за 36 млн. евро годишно, споделя Гувея.
В България, на търговете на Националната здравна каса (НЗОК) се явяват дистрибуторите и няма предел какъв брой пари могат да бъдат предоставени от здравната каса, която реимбурсира дистрибуторите върху 100 % от цената на онкологичните медикаменти.
Здравните специалисти споделят, че това прави онкологичните медикаменти изключително привлекателни за паралелните търговци.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ