Жулиен Лоазо, професор по средновековна история в университета Екс-Марсилия описва

...
Жулиен Лоазо, професор по средновековна история в университета Екс-Марсилия описва
Коментари Харесай

От чумата до коронавирус – на какво ни учи историята

Жулиен Лоазо, професор по средновековна история в университета Екс-Марсилия разказва в детайли за „ Пари Мач “ паралелите сред пандемията, която сполетя средновековното общество през 14 век, и тази на ковид, който през днешния ден сковава по-голямата част от света.

Новият ковид се популяризира по света за няколко седмици. През 14 век пандемията от чума идва във Франция по търговски пътища след няколко месеца. Дали глобализация към този момент е на разположение? е въпросът, който задава списанието.

Твърде постоянно забравяме, че глобализацията е доста остарял развой, който претърпява етапи на ускоряване в историята. Ролята на комерсиалните връзки, и по-специално на морските връзки, е била решаваща за разпространяването на чумата от 1346 година Начинът на предаване на чумата от бълхите на черните плъхове благоприятства това. Знаем, че черният плъх е доста по-присъстващ през 14 век на европейска територия, в сравнение с през 6 век по време на чумата на Юстиниан, която опустоши Средиземноморския басейн. Това е затънал тип, който се движи единствено тъй като хората го движат, изяснява проф. Жулиен Лоазо.

Какво е мястото на Китай в света на XIV век?

Арабските лекари през XIV век вярвали, че епидемията е почнала в Китай, който по-късно е бил обвързван с останалия свят. Въпреки това, актуалният теоретичен консенсус, учреден на изследване на генеалогията на чумата микроб, е, че бацилът е съществувал ендемичен в популации от диви гризачи и че фокусът евентуално е районът на Тибет. Това не е Китай, а непосредствен район. Това е моментът, в който монголските завоевания свързват този район с останалия свят. Днес централното място на Китай в международната стопанска система разреши разпространяването на пандемията на ковид. И през 14 век, когато Китай още веднъж изигра световна роля, пандемията от чума се популяризира. Това не значи, че епидемиите идват от Китай, само че връзката на Средиземно и Черно море с Китай разреши на заболяването да се популяризира.

Как чумата идва във Франция?

Има два грандиозни образеца за разпространяването по комерсиалните пътища. Първо, когато чумата минава от региона на Константинопол в Сицилия, тя доближава по едно и също време до Александрия и Марсилия, тъй като са едни и същи търговци. След това, другият зрелищен образец, е замърсяването на Англия, което се прави от Бордо, до момента в който Аквитания /регион в Югозападна Франция до 2016 година, когато е включен в новосъздадения район Аквитания-Лимузен-Поату-Шарант – бел.ред/ е част от владенията на британския крал. След това Нормандия е нечиста, след това Париж, достигнала малко преди Лондон.

Как историците могат да знаят с такава акуратност маршрута и последствията от епидемията от 14 век?

Имаме единствено доказателство, че „ черната гибел “ в действителност е породена от бацила Yersinia pestis. Взети са проби от тела в всеобщи гробове в Лондон, където е основано гробище, с цел да се погребат умрелите от чумата. Бихме могли да потвърдим, че това в действителност е Yersinia pestis. Освен това епидемията може да се наблюдава месец по месец, даже седмица по седмица, тъй като практиката на писане е доста необятно публикувана в градските общества през XIV век. Признаваме, че в действителност не знаем какво се случва в провинцията. Но в градовете хроникьорите водят персонални журнали, където записват значими събития. Служители, работещи за кралски или общински институции, записват редица детайли, които допускат, че се случва нещо ненормално. Най-поразителното е явно увеличението на броя на смъртните случаи. Има и много обилни косвени сигнали. Цената на восъка се усилва, до момента в който погребалните процесии благодарение на свещи са по-многобройни. Цената на пергамента внезапно нараства, защото би трябвало да се сформират повече каузи и изключително завети. В някои специалности, които са предмет на публично предопределение, ние осъзнаваме, че внезапно са назначени повече хора от нормално. През пролетта и лятото на 1348 година доста огромен брой нотариуси бяха обвинени всеки месец, тъй като имаше потребност от нотариуси и доста са тези които умряха. В някои енории свещениците записват броя на смъртните случаи и има ненормални числа. Броят на браковете доближава пик след епидемията: вижда се, че хората, които са се оказали овдовели или вдовици доста млади, се женят наново при започване на 1349 година.

Как средновековното общество се оправя с пандемията?

Медицинската доктрина на времето не е схванала механизма на разпространяване на чумата, който се реализира от бълхата на плъховете. И все пак, в случай че обаче механизмът не беше разпознат, имаше емпирични констатации: при диалог с пациент или при допиране на предмет или облекла, принадлежащи на пациент, несъмнено беше да се болести. Тези емпирични открития са част от теорията на „ аеристите “, която се основава на концепцията, че точно въздухът предава болест, която е резултат от въздушна зараза. Тази концепция беше в основата на познанията на лекарите от това време, в това число в ислямския свят. За да избягате въздушната зараза, би трябвало да бягате от места с висока централизация, тъй че бягайте от града. Трябва да пречистим въздуха посредством опушване: изгаряме ароматизирани билки, известни по това време за филтриране на въздуха, само че които в реалност единствено маскират миризми. Италианските градове вземат строги решения: основават се лазаретите, местата за уединяване. Влизането на болните в града е неразрешено. Това са защитни ограничения, въпреки и подбудени от неправилна доктрина. Опитваме се, както през днешния ден, да избегнем събиранията. Във Венеция местата за настаняване са затворени, шествията са неразрешени. В други италиански градове се подхващат ограничаващи ограничения за понижаване на посещаемостта на погребенията.

Днес циркулацията на клюки и погрешна информация се улеснява посредством цифрови средства за връзка. Вярванията и суеверията отразяват ли пандемията през XIV век?

Търсим изкупителни жертви. Както видяхме при започване на коронавирусната зараза, хората, разпознати като азиатски, бяха жигосани. През Средновековието тя одобри доста по-жестоки форми. Осъзнаваме, че започваме да упрекваме всеки за разпространяване на заболяването, т.е. прокажените и евреите. Има извънредно мощно антиеврейско въодушевление, всеобщи убийства в Испания или в Елзас. Обвиняват се еврейските общности, че си отмъщават на християните посредством разпространяване на заболяването и посредством отравяне на кладенците. Тези обвинявания не пораждат при чумата, само че се задействат още веднъж, когато тя се появява. По принцип всеки отвън общността се смята за рисков. Относно подправените вести виждаме в текстовете от времето, че се отхвърля наличието на подправени лекари. Има инфлация на броя на хората, които настояват, че имат лек за болните и практикуват подправено лекарство, което не подхожда на тогавашните практики, считани за съществени.

Какви са духовните резултати на чумата?

Първата реакция на хората е да се съберат и да се помолят дружно, без значение дали е християнска страна или в страна на исляма. Молим се Бог да се намеси, с цел да спре епидемията. Има и литература, изключително в страните на исляма, за послушание на Бога. Смъртта би била възвишен декрет, че човек би трябвало да се подчини. Големите учени пишат трактати в тази посока. Освен това, на християнския Запад „ черната чума “ беше миг, който съпътстваше еволюцията на манталитетите. Акцентира се на долористическа духовна наклонност, която към този момент е налице преди чумата: въпросът е да живеем религия, като се омъжваме за страданията на Христос. Нанасяйки страдалчество, ние изкупваме греховете на обществото. Братства миряни се провеждат към публични ритуали за разкарване. Налагайки физическото смирение по публичен метод, ние способстваме за групово избавление. Преди това груповото избавление беше дело на монасите. Следователно това одобряване на мястото на миряните в християнския живот се форсира, само че то към този момент е работило преди “черната чума ”.

“Смъртта взима един по един – крал, свещеник, орач ”

Виждахме, че пред ковид пораждат несъгласия при изселването на заможните поданици на градове към провинцията. През 14 век епидемията акцентира ли неравенствата, които към този момент съществуват в обществото?

Има паралел сред нашето време и това на „ черната гибел “. Едно от огромните свидетелства от XIV век е „ Декамеронът “ на Бокачо, който е набор от приказки. Основната конспирация са младежите от флорентинската аристокрация, които бягат от епидемията в първокласна вила, надалеч от града. В безделието и лукса на изолираността си те прекарват времето, като описват истории. Това е обвързвано със случилото се предходната седмица, с напускането на тези, които имат втори дом. Трябва да се означи обаче, че това, което поразява хората по времето на епидемията, е концепцията, че всички са наранени, без значение дали човек е всесилен или не. Няма условия за отбягване на заболяването. Виждаме го в иконографията на малоумните танци, тези фрески, които съставляват цялото общество, където гибелта идва, с цел да отнеме един по един – краля, епископа и освен орача. Но в случай че надхвърлим тази реакция на съвременниците, можем да забележим, че има извънредно мощни обществени неравенства. Смъртността е доста бърза, единствено няколко дни и защото е мъчно да се изтеглят мъртвите в най-бедните квартали, това в допълнение утежнява общата санитария. Има и друга форма на неравноправие, която може да се види през идващите години и десетилетия: чужденците, тези, които не са локални в района, са по-засегнати от чумата. В Египет можем да го забележим доста добре: по време на завръщането на чумата виждаме огромен брой африкански поклонници, заселени в Кайро. Виждаме го и в политическия хайлайф на Близкия изток, мамелуките, които са “внесени ” турци като плебеи и които заемат огромните държавни постове. Аристокрацията е непозната за страната и е доста по-чувствителна към заболяването от субектите, даже в случай че има достъп до най-хубавите лекувания. Тези чужденци не се възползват от груповия имунитет, създаден от популацията.

Какво е демографското влияние на „ черната гибел “?

Има спор измежду историците. Има наклонност за понижаване на броя на смъртните случаи от чума. От 10 години следим цифрите нагоре. Консенсусът обаче е задоволително мощен, с цел да каже, че е имало извънредно мощен демографски потрес: като цяло се пресмята, че 50 – 60% от популацията на градовете е убито и 25 до 30% от общото население. Следователно разбираме, че манталитетът се трансформира. Всичко би трябвало да се премисли. Обработването на земеделските земи би трябвало да бъдат върнато, има почви, на които земята е трайно изоставена, до момента в който в предходния интервал полето на културите е напредвало. Има институции, които се провалят. В някои страни има доста мощна отмора. В една част от Монголската империя, по този начин наречената Златна орда, има династично спиране.

“Смъртността от чума явно е несъпоставима с тази на ковид ”

Ако актуалната пандемия може да има ехтене от “черната гибел ”, тя несъмнено откроява фундаментални точки. Кои са разликите, които ви отличават най-вече?

Смъртността явно е несравнима. В допълнение чумата от XIV в. Има две форми: белодробна форма, която прилича ковид, като се изключи това, че когато се задейства през Средновековието, тя е систематично съдбовна. Другата форма, бубонната чума, е доста ефектна, тъй като се вижда по тялото, само че не е съдбовна във всички случаи. Другата доста значима фундаментална разлика е методът на предаване. Наистина, при белодробната форма на чумата има междучовешко предаване от постилионите или нечистите тъкани, само че в случай че не, то в множеството случаи отсъства. Предаването се реализира посредством микрочипа, който, когато плъховете умрат, сменя носителите и предава бацила. И най-после, има дефинитивна разлика, която е съществена причина за вяра: през днешния ден разбираме метода на предаване на вируса.

Има ли “черната гибел ” от 14-ти век исторически еквиваленти?

Няма различен образец в историята. Другите пандемии от чума през шести век и края на деветнадесети век не нанесли толкоз огромни вреди. Друг случай е може би сходен: този на Америка, с европейското завземане при започване на 16 век и внасянето на едра шарка от иберийците, които са били здрави носители на нея и които са обезсърчили цели общества. В този случай американските общества не се възвърнаха от двойния удар, нанесен от шока от завладяването и от микробния потрес. Те се сринаха без лекарство. Това е още по-краен образец от „ черната гибел “, тъй като през 14 век обществата преди и след чумата не престават да мислят в последователност с предшестващото. Имаше огромна смъртност, само че не и безвъзвратен празнина. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР