Проруската позиция на Виктор Орбан: Повече минуси, отколкото плюсове
Жужана Вег,
През юли тази година унгарският министър председател Виктор Орбан държа тирада, която провокира отвращение. В нея той насочи рецензия към смесването на европейските и извъневропейските " раси ". Според него това би довело до разселването на народите в Западна Европа и до пораждане на " смесени " страни в " постзападния " свят.
Именно тази терминология, която припомня за езика на нацистите, провокира спорни интернационалните реакции. Изявленията на Орбан във връзка с Русия и съветската война срещу Украйна провокират по-малко неспокойствие. А на тях би трябвало да се обърне най-малко толкоз внимание.
Във към този момент упоменатата тирада унгарският министър председател за следващ път се прояви като рупор на Кремъл: той дефинира като разбираеми съветските опасения от допустимо участие на Украйна в НАТО, респективно – като учредения за експанзия, въпреки и по думите му тя да е неоправдана. Той повтори и заканите на съветския външен министър Лавров, че Русия ще разшири фронта на запад.
Правата на Украйна се пренебрегват
Орбан напълно намерено посочи отговорността на Запада, и изключително на Съединени американски щати, за войната, защото опасенията на Русия за нейната сигурност били пренебрегнати, и пледира за незабавни мирни договаряния. За да бъдели сполучливи, те би трябвало – съгласно него – да се проведат сред Русия и Съединени американски щати, защото точно те биха могли да схванат съображенията на Москва.
Дори унгарският министър председател да не извинява непосредствено съветската експанзия, тези негови претенции са удостоверение за цялостното игнориране на суверенното право на Украйна да се стреми към участие в НАТО, както и на нейната правоспособност. От началото на войната насам Унгария поредно заема страната на Русия, дефинира връзките с Москва като приоритет и оспорва глобите на Европейски Съюз. През юли държавното управление на Орбан даже заплаши да наложи несъгласие на следващия пакет наказания, освен това тъкмо откакто Унгария съумя да си извоюва изключения в ембаргото на Европейски Съюз по отношение на съветския петрол.
Заплахите за обществената политика на Орбан
Междувременно Унгария явно е сключила ново съглашение за доставка на съветски газ. Но вместо поисканите спомагателни 700 милиона кубически метра, ще бъдат предоставени единствено 52 милиона. И то в случай, че поради рестриктивните мерки за доставките, идващи в Унгария през Австрия, Русия не обезпечава и авансово контрактуваните количества.
Така обществената политика на Орбан за установяване на таван за енергийните и режийните разноски на унгарското население се оказва под опасност. По време на визитата си в Москва при започване на февруари унгарският министър председател към момента твърдеше, че ще може да задържи цените трайно ниски, в случай че съветските доставки бъдат обезпечени.
Различията с другите страни единствено се задълбочават
На фона на тези събития преимуществата от проруската позиция на Орбан стават много противоречиви. Но все пак не наподобява евентуално унгарската позиция по отношение на Русия да се измести в посока доближаване със западните съдружници на страната – те са разочаровани от Унгария. А без значение от постоянно отправяните рецензии от страна на европейските институции и Съединени американски щати по отношение на правовата държавност, държавното управление съумя с позицията си по отношение на Русия да отблъсне най-важния си съдружник - Полша.
Според полския министър председател Матеуш Моравецки двете страни са поели в разнообразни направления. Останалите две държави-членки на Вишеградската четворка - Словакия и Чехия - още преди войната обърнаха тил на унгарското държавно управление. Проруската позиция на Унгария единствено задълбочи разликите с тези две страни.
Междувременно Орбан не се е отказал от желанията си да образува ново дяснорадикално обединяване в границите на Европейски Съюз, а и се стреми към дълготрайно интернационално съдействие на дяснорадикалните сили – както проличава от поддръжката му за някогашния американски президент Доналд Тръмп, на чието връщане на власт се надява.
От всичко това се вижда, че Орбан не желае да усъвършенства връзките със настоящето американско управление и с европейските водачи. В този случай спорът със западните съдружници единствено би могъл да се изостри и да настъпи студ в дипломатическите връзки – и то във време, в което единството на Запада е толкоз значимо, колкото не е било от края на Студената война.
През юли тази година унгарският министър председател Виктор Орбан държа тирада, която провокира отвращение. В нея той насочи рецензия към смесването на европейските и извъневропейските " раси ". Според него това би довело до разселването на народите в Западна Европа и до пораждане на " смесени " страни в " постзападния " свят.
Именно тази терминология, която припомня за езика на нацистите, провокира спорни интернационалните реакции. Изявленията на Орбан във връзка с Русия и съветската война срещу Украйна провокират по-малко неспокойствие. А на тях би трябвало да се обърне най-малко толкоз внимание.
Във към този момент упоменатата тирада унгарският министър председател за следващ път се прояви като рупор на Кремъл: той дефинира като разбираеми съветските опасения от допустимо участие на Украйна в НАТО, респективно – като учредения за експанзия, въпреки и по думите му тя да е неоправдана. Той повтори и заканите на съветския външен министър Лавров, че Русия ще разшири фронта на запад.
Правата на Украйна се пренебрегват
Орбан напълно намерено посочи отговорността на Запада, и изключително на Съединени американски щати, за войната, защото опасенията на Русия за нейната сигурност били пренебрегнати, и пледира за незабавни мирни договаряния. За да бъдели сполучливи, те би трябвало – съгласно него – да се проведат сред Русия и Съединени американски щати, защото точно те биха могли да схванат съображенията на Москва.
Дори унгарският министър председател да не извинява непосредствено съветската експанзия, тези негови претенции са удостоверение за цялостното игнориране на суверенното право на Украйна да се стреми към участие в НАТО, както и на нейната правоспособност. От началото на войната насам Унгария поредно заема страната на Русия, дефинира връзките с Москва като приоритет и оспорва глобите на Европейски Съюз. През юли държавното управление на Орбан даже заплаши да наложи несъгласие на следващия пакет наказания, освен това тъкмо откакто Унгария съумя да си извоюва изключения в ембаргото на Европейски Съюз по отношение на съветския петрол.
Заплахите за обществената политика на Орбан
Междувременно Унгария явно е сключила ново съглашение за доставка на съветски газ. Но вместо поисканите спомагателни 700 милиона кубически метра, ще бъдат предоставени единствено 52 милиона. И то в случай, че поради рестриктивните мерки за доставките, идващи в Унгария през Австрия, Русия не обезпечава и авансово контрактуваните количества.
Така обществената политика на Орбан за установяване на таван за енергийните и режийните разноски на унгарското население се оказва под опасност. По време на визитата си в Москва при започване на февруари унгарският министър председател към момента твърдеше, че ще може да задържи цените трайно ниски, в случай че съветските доставки бъдат обезпечени.
Различията с другите страни единствено се задълбочават
На фона на тези събития преимуществата от проруската позиция на Орбан стават много противоречиви. Но все пак не наподобява евентуално унгарската позиция по отношение на Русия да се измести в посока доближаване със западните съдружници на страната – те са разочаровани от Унгария. А без значение от постоянно отправяните рецензии от страна на европейските институции и Съединени американски щати по отношение на правовата държавност, държавното управление съумя с позицията си по отношение на Русия да отблъсне най-важния си съдружник - Полша.
Според полския министър председател Матеуш Моравецки двете страни са поели в разнообразни направления. Останалите две държави-членки на Вишеградската четворка - Словакия и Чехия - още преди войната обърнаха тил на унгарското държавно управление. Проруската позиция на Унгария единствено задълбочи разликите с тези две страни.
Междувременно Орбан не се е отказал от желанията си да образува ново дяснорадикално обединяване в границите на Европейски Съюз, а и се стреми към дълготрайно интернационално съдействие на дяснорадикалните сили – както проличава от поддръжката му за някогашния американски президент Доналд Тръмп, на чието връщане на власт се надява.
От всичко това се вижда, че Орбан не желае да усъвършенства връзките със настоящето американско управление и с европейските водачи. В този случай спорът със западните съдружници единствено би могъл да се изостри и да настъпи студ в дипломатическите връзки – и то във време, в което единството на Запада е толкоз значимо, колкото не е било от края на Студената война.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ