Жозе Моуриньо имаше онзи добре познат гневен, озъбен и обезсърчен

...
Жозе Моуриньо имаше онзи добре познат гневен, озъбен и обезсърчен
Коментари Харесай

Посредственост или умора от Моуриньо мъчи Юнайтед

Жозе Моуриньо имаше оня добре прочут ядосан, озъбен и обезсърчен тип на лицето, до момента в който бродеше край тъчлинията. Виждали сме това и преди, несъмнено, защото то всекидневно се случва в третия сезон на португалеца във всеки негов клуб, до момента в който се изгубва измежду параноична гняв, захласнат от мисълта, че целият свят е против него.

А загубата в Брайтън изглеждаше едно от тези унизителни провали, които изпращат Моуриньо в амок и цялостен раздор, напомняйки, че неговият жанр на работа „ фойерверки и изгаряне” рядко води до дълготрайно оставане където и да било.

Можете да забравите за изместванията на общественото внимание от същинските проблеми, последните образци са обвиняванията в липса на класа към смъртоносния съперник Манчестър Сити поради телевизионния документален филм или пък следващият епизод на сапунената опера към Пол Погба. Тук приказваме за това по какъв начин Манчестър Юнайтед предложи безредна, разцентрована и окаяна игра, което подсказва, че играчите или не са задоволително положителни за сходен клуб, или към този момент им е пристигнало до гушите от техния управител и са се отказали да играят за него.



Усещането е като да сме навлезли в синдрома на третата година на Моуриньо и в Юнайтед, тъкмо както се случи и в Челси втория път и в Реал Мадрид след изкарването на единствено две години в Интер. Твърде рано било за сходни крайни заключения ли? Не и когато губиш по подобен метод. Подобни унизителни и увреждащи провали рядко биват забравяни заради гордата и славна история на клуба. На „ Олд Трафърд” чакат доста повече от това.

Картината щеше да е още по-грозна, в случай че не бе тъкмо изпълнената от Погба дузпа в 95-ата минута, която направи резултата малко по-почетен, при все това изцяло недостоен предвид на представянето на двата тима. Брайтън сподели повече кураж, повече пристрастеност и, най-лошото от всичко за Моуриньо, повече качество от рекордьора по шампионски трофеи на Англия; диктуваше темпото и стандарта в играта и нанесе сигурно най-лошата загуба, откогато португалският управител пое „ алените дяволи” през май 2016 година.



Телевизионният анализатор Греъм Сунес назова състава на Юнайтед най-слабия на „ Олд Трафърд” от времената отпреди Алекс Фъргюсън да застане отпред и е мъчно да не се съгласиш с това мнение. Нещото, което задълбочава казуса, е това, че играчи като Виктор Линдельоф са доведени от Моуриньо, за който, изключително при дадените за шведа 40 млн. паунда, може да се твърди, че това е най-лошата му покупка на бранител в цялата му треньорска кариера.

Има прекалено много средняци с алената фланелка, които просто отбиват номера. Юнайтед в неделя изглеждаше отрицателен, без посока, изгубил своята еднаквост и очевидно некадърен да прогресира по какъвто и да било метод под управлението на този управител, което е може би най-тревожното нещо.

Посред всичко това Моуриньо сипе обвинявания към своите шефове поради неналичието на нови попълнения, с което в същото време отблъсква актуалните си футболисти (най-вече по този начин загнезди подозрение у защитниците), и на тях евентуално към този момент им е писнало от него. Ето за какво е мъчно да си представим това изтощено от мениджъра си сходство на колектив да завоюва какъвто и да било трофей през сегашния сезон.



Как може Погба от ослепителен международен първенец да се трансформира в изгубил пътя си бродник в междинната линия, е въпрос за милиони. Осем от „ алените дяволи” играха четвъртфинали на международното състезание с самодеен футбол в националните си тимове, а в клубния непрекъснато им се дърпа ръчната спирачка. Антони Марсиал пък даже не беше отразен от мениджъра при влизането си в игра през второто полувреме, а има сходни дрязги с още куп други футболисти. Те наподобяват като че животът е изсмукан от тях.

Цялата тази бездушност си пролича в държанието им на терена, където бяха надигравани с прекомерно огромна лекост във всички зони от привидно скромния противник и сякаш нямаха и предпочитание да се преборят в случай че не за успеха, най-малко за своето достолепие. Това пролича изключително в представянето на централните бранители Линдельоф и Ерик Байи – все покупки на Моуриньо, виновници и за трите гола на Брайтън до почивката.



Влизането на Джеси Лингард и Маркъс Рашфърд след ваденето още на полувремето на Хуан Мата и Андреас Перейра върна малко от достойнството и пристрастеността в редиците на „ алените дяволи”, но към този момент бе прекомерно късно. Спорната дузпа в самия край, вкарана от Погба, послужи единствено за едно: да поизлъска несправедливо унижението на Юнайтед.
Джон Крос, „ Дейли Мирър” Премиър лийг 2 кръг, неделя 19 август  Брайтън 3:2краен резулат  Манчестър Юнайтед
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР