Жизненият и изпълнен с желание за работа 82-годишен швейцарски диригент Шарл Дютоа гостува мина
Жизненият и изпълнен с готовност за работа 82-годишен швейцарски диригент Шарл Дютоа гостува предходната седмица на Софийската филхармония и приготви с оркестъра прелестна френска стратегия с музика на Морис Равел, Франсис Пуленк и Камий Сен-Санс. В зала „ България “ той се срещна за първи път и със солистите Аглика Генова и Любен Димитров - блестящото българско клавирно дуо с триумфи по международните подиуми.
Големият маестро, управлявал в дългата си повече от 60 години кариера влиятелни оркестри като този на Романска Швейцария, Монреалския симфоничен оркестър, Националния оркестър на Франция и NHK в Япония, лондонската Кралска филхармония и Филаделфийския оркестър, в този момент поема нова посока – към Санкт Петербург, където ще бъде основен гост- диригент на Филхармонията. С усмивка съобщи, че е дебютант в България, само че огромният му интерес към историята и археологията го е подтикнал да посети всяка една страна по света като екскурзиант, тъй че и у нас не е за първи път.
В изявление за предаването " Алегро виваче " по " Хоризонт " Шарл Дютоа показа:
Това е първият път, в който съм тук като музикант. Колкото и да е необичайно, България май е последната страна в Европа, където не съм дирижирал. Всъщност остава единствено Албания. Иначе съм бил в България два пъти преди – само че като екскурзиант. Когато със брачната половинка ми преминавахме през София предходния път, аз надникнах в зала " България ". Диригентът Емил Табаков обаче ме позна и прекъсна подготовката. Представи ме на оркестъра и след това седнахме дружно в залата и послушахме. И тогава, и в този момент откривам тук един извънредно добър оркестър, само че имаме потребност от повече подготовки. Ще поработим и ще реализираме доста, а аз ще дойда още веднъж, сигурен съм!
Този френски репертоар не е нещо, което музикантите тук свирят всеки ден. Казаха ми, че не свирят Равел постоянно. Може би Третата симфония на Сен-Санс е свирена, само че много от дълго време. Така че имаме доста работа – да се реализира познаване на стила. Не е същото да се свири Рахманинов или Чайковски, или Брамс. Музиката на Сен-Санс да вземем за пример съчетава доста неща, само че несъмнено няма нищо общо с Брамс, по-скоро с Моцарт, и носи доста от френската традиция на Берлиоз. Френската музика няма общо с немската или със славянската традиция. За оркестрантите е отлично да се сблъскат с нов, по-непознат жанр, и в действителност са много гъвкави. Според брачната половинка ми Шантал, която наблюдава подготовките, те имат натурален нюх към музиката на Равел, което, би трябвало да знаете, не е на всички места, където ръководя по света. В Германия ми се е случвало да реализирам нещата мъчно, тъй като там са вкоренени в немските обичаи.
Вие сте почетен член на Фондацията „ Равел “ в Париж. Явно са оценили специфичното Ви отношение към този създател?
Преди доста години, когато работех с Монреалския симфоничен оркестър, ние записахме всичко от Равел и много огромна част от симфоничното творчество на Стравински. Така реализирах този имидж на ценител на музиката им. Което в действителност е истина, не отхвърлям - всеки има повече опит с едно, по-малко с друго. И защото познавах хората, които стоят зад Фондация „ Равел “ в Париж, те ме поканиха да бъда почетен член. Не е нищо задължаващо.
В България солисти на концерта Ви са обичаните на публиката Аглика Генова и Любен Димитров – клавирно дуо със международна популярност и триумфи. Но ще се срещнете тук за първи път. Това ме накара да се замисля: Може ли един диригент да си разреши да има обичани солисти?
Дирижирал съм стотици хора като солисти – съвсем всички най-известни в света, само че може би по-рядко в този момент се срещам с младите музиканти, тъй като имам по-малко благоприятни условия. Но в предишното, когато работех в Швейцария, се срещах с всички огромни имена. Така че не е въпрос на любимци. Все едно да кажа кое ми е обичаното вино – не одобрявам тази дума, тъй като има доста хубави виновност и дали имам обичано – не знам. За солистите е същото. Но има хора, които се веселя да срещам на сцената по-често от други. С тях се усещаме спокойни дружно, тъй като се познаваме и работата върви по-лесно. Това е! Но аз съм доста отворен, изключително към младите солисти, тъй като е доста забавно да откривам нови хора.
Споменахте записите си на музиката на Морис Равел с Монреалския симфоничен оркестър – имате голяма дискография, само че в случай че би трябвало да избирате, кое ще предпочетете – записите или концертите?
Предпочитам концертите, несъмнено. А и в наши дни записите нямат към този момент онази тежест, не са кой знае какво, тъй като всеки може да прави записи – слагаш микрофон в залата, изсвирваш концерт и два дни по-късно издаваш албум. Когато аз бях млад, беше привилегия да си член на звукозаписна компания. А те бяха общо пет – " Дека ", " Дойче грамофон ", " Филипс " и американските " His Master’s Voice " и " Колумбия ". И толкоз! Така че достъпът беше единствено за определени. Беше прелестно да се вършат записи през 80-те, когато бях в Монреал, тъй като оркестърът беше доста, доста добър и привикнал да работи и записва доста бързо и дейно със страхотни резултати. От всичките ми аудио и видео дискове, които са общо към 200, 100 са единствено с Оркестъра на Монреал, и към момента са ценени високо на всички места. Но по този начин или другояче, аз в никакъв случай не чувам тези мои записи. След като направя монтажите, дружно с хората от звукозаписната компания, аз повече не мога да ги чувам. Не ви неистина – с доста от моите записи е по този начин.
Били сте шеф-диригент на доста оркестри в разнообразни страни по целия свят – Швейцария, Франция, Съединени американски щати, Канада, Япония… Седмица преди Вас в София беше маестро Юка-Пека Сарасте и той показа за " Алегро виваче ", че всеки оркестър отвън Финландия е добавял по нещо ново в интерпретацията му на музиката на Ян Сибелиус – че не той учи съставите по какъв начин да свирят този репертоар, а те прибавят по нещо друго. При Вас какъв е маниерът на работа?
Репертоарът не беше толкоз просторен преди, колкото е през днешния ден. Да речем преди 50 години - сезонът на всеки оркестър беше по-кратък и те имаха повече свободно време през лятото. Сега имат фестивали и голям репертоар, тъй че би трябвало да свирят доста повече разнообразни създатели отпреди. Виенчани свиреха съвсем единствено виенска музика, руснаците – съвсем единствено съветска, до момента в който американците нямат тези надълбоко вкоренени обичаи и следват европейските. Но представете си, че е имало време в Санкт Петербург, където в този момент съм основен гост-диригент на Филхармонията, там, в този град, през първата половина на ХХ век са живели Стравински, Прокофиев и Шостакович по едно и също време. Невероятно завещание, което те пазят с всички сили. И в този момент, когато имахме турне в Далечния Изток, изпълнявахме творби от Чайковски – беше фантастично! Но би трябвало да ви кажа нещо: Всичко това последователно изчезва поради звукозаписната промишленост. Може би " Дойче Грамофон " носи виновност, тъй като направи по този начин, че всеки оркестър да звучи еднообразно с другите – без значение от кое място идва, продуцентите имат нещо мислено и го реализират, като поставят микрофоните където решат и търсят тъкмо това звучене, към което се стремят. Така че картината стана много по-унифицирана през днешния ден, в сравнение с беше преди. Донякъде е добре публиката да има избор с повече музика, само че въпреки това, идентичността на другите оркестри не е по този начин мощна към този момент. Харесва ми, когато ръководя американски или съветски оркестър, сред тях да има огромна разлика. Французите имат положителни оркестри, само че за жалост не мога да кажа, че се разграничават с нещо. Може би единствено в операта, тъй като във Франция харесват балета и операта – там им е силата.
През пролетта стартирате по-активна активност със Санктпетербургската филхармония. Каква е връзката Ви с този оркестър? Ще наложите ли повече френска музика там, или, както казвате, те държат на съветския репертоар?
Те желаят да свирят тяхната лична музика, само че също по този начин им харесва да свирят с разнообразни диригенти, носители на разнообразни обичаи – доста е забавно. Имаме чудесна креативна връзка – освен оркестърът е страховит, само че и хората са по този начин любвеобилни и топли – по съветски грижовни. Наистина е отлично там, доста ми харесва. Надявам се да имам повече години, с цел да работя. Предстои ми да отида и в Москва, и в Новосибирск на фестивала.
Самият маестро Шарл Дютоа сподели ясно, че в София доста му харесва. Заяви, че безусловно ще се върне още веднъж. Пожелаха го и музикантите от Софийската филхармония, за които предходната работна седмица беше като никоя друга – в допир с огромен диригент, който има донесе чувството, че са част от европейската музикална сцена.
Чуйте цялото изявление с Шарл Дютоа в звуковия файл.
Големият маестро, управлявал в дългата си повече от 60 години кариера влиятелни оркестри като този на Романска Швейцария, Монреалския симфоничен оркестър, Националния оркестър на Франция и NHK в Япония, лондонската Кралска филхармония и Филаделфийския оркестър, в този момент поема нова посока – към Санкт Петербург, където ще бъде основен гост- диригент на Филхармонията. С усмивка съобщи, че е дебютант в България, само че огромният му интерес към историята и археологията го е подтикнал да посети всяка една страна по света като екскурзиант, тъй че и у нас не е за първи път.
В изявление за предаването " Алегро виваче " по " Хоризонт " Шарл Дютоа показа:
Това е първият път, в който съм тук като музикант. Колкото и да е необичайно, България май е последната страна в Европа, където не съм дирижирал. Всъщност остава единствено Албания. Иначе съм бил в България два пъти преди – само че като екскурзиант. Когато със брачната половинка ми преминавахме през София предходния път, аз надникнах в зала " България ". Диригентът Емил Табаков обаче ме позна и прекъсна подготовката. Представи ме на оркестъра и след това седнахме дружно в залата и послушахме. И тогава, и в този момент откривам тук един извънредно добър оркестър, само че имаме потребност от повече подготовки. Ще поработим и ще реализираме доста, а аз ще дойда още веднъж, сигурен съм!
Този френски репертоар не е нещо, което музикантите тук свирят всеки ден. Казаха ми, че не свирят Равел постоянно. Може би Третата симфония на Сен-Санс е свирена, само че много от дълго време. Така че имаме доста работа – да се реализира познаване на стила. Не е същото да се свири Рахманинов или Чайковски, или Брамс. Музиката на Сен-Санс да вземем за пример съчетава доста неща, само че несъмнено няма нищо общо с Брамс, по-скоро с Моцарт, и носи доста от френската традиция на Берлиоз. Френската музика няма общо с немската или със славянската традиция. За оркестрантите е отлично да се сблъскат с нов, по-непознат жанр, и в действителност са много гъвкави. Според брачната половинка ми Шантал, която наблюдава подготовките, те имат натурален нюх към музиката на Равел, което, би трябвало да знаете, не е на всички места, където ръководя по света. В Германия ми се е случвало да реализирам нещата мъчно, тъй като там са вкоренени в немските обичаи.
Вие сте почетен член на Фондацията „ Равел “ в Париж. Явно са оценили специфичното Ви отношение към този създател?
Преди доста години, когато работех с Монреалския симфоничен оркестър, ние записахме всичко от Равел и много огромна част от симфоничното творчество на Стравински. Така реализирах този имидж на ценител на музиката им. Което в действителност е истина, не отхвърлям - всеки има повече опит с едно, по-малко с друго. И защото познавах хората, които стоят зад Фондация „ Равел “ в Париж, те ме поканиха да бъда почетен член. Не е нищо задължаващо.
В България солисти на концерта Ви са обичаните на публиката Аглика Генова и Любен Димитров – клавирно дуо със международна популярност и триумфи. Но ще се срещнете тук за първи път. Това ме накара да се замисля: Може ли един диригент да си разреши да има обичани солисти?
Дирижирал съм стотици хора като солисти – съвсем всички най-известни в света, само че може би по-рядко в този момент се срещам с младите музиканти, тъй като имам по-малко благоприятни условия. Но в предишното, когато работех в Швейцария, се срещах с всички огромни имена. Така че не е въпрос на любимци. Все едно да кажа кое ми е обичаното вино – не одобрявам тази дума, тъй като има доста хубави виновност и дали имам обичано – не знам. За солистите е същото. Но има хора, които се веселя да срещам на сцената по-често от други. С тях се усещаме спокойни дружно, тъй като се познаваме и работата върви по-лесно. Това е! Но аз съм доста отворен, изключително към младите солисти, тъй като е доста забавно да откривам нови хора.
Споменахте записите си на музиката на Морис Равел с Монреалския симфоничен оркестър – имате голяма дискография, само че в случай че би трябвало да избирате, кое ще предпочетете – записите или концертите?
Предпочитам концертите, несъмнено. А и в наши дни записите нямат към този момент онази тежест, не са кой знае какво, тъй като всеки може да прави записи – слагаш микрофон в залата, изсвирваш концерт и два дни по-късно издаваш албум. Когато аз бях млад, беше привилегия да си член на звукозаписна компания. А те бяха общо пет – " Дека ", " Дойче грамофон ", " Филипс " и американските " His Master’s Voice " и " Колумбия ". И толкоз! Така че достъпът беше единствено за определени. Беше прелестно да се вършат записи през 80-те, когато бях в Монреал, тъй като оркестърът беше доста, доста добър и привикнал да работи и записва доста бързо и дейно със страхотни резултати. От всичките ми аудио и видео дискове, които са общо към 200, 100 са единствено с Оркестъра на Монреал, и към момента са ценени високо на всички места. Но по този начин или другояче, аз в никакъв случай не чувам тези мои записи. След като направя монтажите, дружно с хората от звукозаписната компания, аз повече не мога да ги чувам. Не ви неистина – с доста от моите записи е по този начин.
Били сте шеф-диригент на доста оркестри в разнообразни страни по целия свят – Швейцария, Франция, Съединени американски щати, Канада, Япония… Седмица преди Вас в София беше маестро Юка-Пека Сарасте и той показа за " Алегро виваче ", че всеки оркестър отвън Финландия е добавял по нещо ново в интерпретацията му на музиката на Ян Сибелиус – че не той учи съставите по какъв начин да свирят този репертоар, а те прибавят по нещо друго. При Вас какъв е маниерът на работа?
Репертоарът не беше толкоз просторен преди, колкото е през днешния ден. Да речем преди 50 години - сезонът на всеки оркестър беше по-кратък и те имаха повече свободно време през лятото. Сега имат фестивали и голям репертоар, тъй че би трябвало да свирят доста повече разнообразни създатели отпреди. Виенчани свиреха съвсем единствено виенска музика, руснаците – съвсем единствено съветска, до момента в който американците нямат тези надълбоко вкоренени обичаи и следват европейските. Но представете си, че е имало време в Санкт Петербург, където в този момент съм основен гост-диригент на Филхармонията, там, в този град, през първата половина на ХХ век са живели Стравински, Прокофиев и Шостакович по едно и също време. Невероятно завещание, което те пазят с всички сили. И в този момент, когато имахме турне в Далечния Изток, изпълнявахме творби от Чайковски – беше фантастично! Но би трябвало да ви кажа нещо: Всичко това последователно изчезва поради звукозаписната промишленост. Може би " Дойче Грамофон " носи виновност, тъй като направи по този начин, че всеки оркестър да звучи еднообразно с другите – без значение от кое място идва, продуцентите имат нещо мислено и го реализират, като поставят микрофоните където решат и търсят тъкмо това звучене, към което се стремят. Така че картината стана много по-унифицирана през днешния ден, в сравнение с беше преди. Донякъде е добре публиката да има избор с повече музика, само че въпреки това, идентичността на другите оркестри не е по този начин мощна към този момент. Харесва ми, когато ръководя американски или съветски оркестър, сред тях да има огромна разлика. Французите имат положителни оркестри, само че за жалост не мога да кажа, че се разграничават с нещо. Може би единствено в операта, тъй като във Франция харесват балета и операта – там им е силата.
През пролетта стартирате по-активна активност със Санктпетербургската филхармония. Каква е връзката Ви с този оркестър? Ще наложите ли повече френска музика там, или, както казвате, те държат на съветския репертоар?
Те желаят да свирят тяхната лична музика, само че също по този начин им харесва да свирят с разнообразни диригенти, носители на разнообразни обичаи – доста е забавно. Имаме чудесна креативна връзка – освен оркестърът е страховит, само че и хората са по този начин любвеобилни и топли – по съветски грижовни. Наистина е отлично там, доста ми харесва. Надявам се да имам повече години, с цел да работя. Предстои ми да отида и в Москва, и в Новосибирск на фестивала.
Самият маестро Шарл Дютоа сподели ясно, че в София доста му харесва. Заяви, че безусловно ще се върне още веднъж. Пожелаха го и музикантите от Софийската филхармония, за които предходната работна седмица беше като никоя друга – в допир с огромен диригент, който има донесе чувството, че са част от европейската музикална сцена.
Чуйте цялото изявление с Шарл Дютоа в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ