Притча за тайната на щастието
Живял в миналото един печален и трагичен цар. Той имал прислужник, който бил цялостна негова диаметралност – постоянно бил радостен, жизнеспособен и удовлетворен от живота. Всяка заран, когато носел закуската в покоите на своя стопанин, той го будел с някаква радостна песничка. Усмивката не слизала от лицето на прислужникът, очите му греели, походката му била жива и енергична. Щастлив човек бил!
Един ден тъжният цар го повикал при себе си го попитал:
– Разкрий ми тайната си!
– Каква загадка, Ваше Величество? – учудил се прислужникът.
– Кажи ми каква е тайната на твоята неизчерпаема наслада?
– Няма никаква загадка, господарю мой!
– Не ме неистини! – яростно споделил царят. – Единственото, което не мога да простя, е лъжата! Казвай каква е тайната!
– Ваше Величество, в случай че това може да се назова загадка, аз просто нямам причина да бъда трагичен. Моят стопанин ми е оказал високата чест да бъда негов прислужник, имам покрив над главата, където пребивавам с моето семейство, здрави сме, облечени сме, сити сме... А моят великодушен стопанин от време на време ми дава в допълнение заплащане, с което можем да си позволим някои дребни удоволствия. Как да не бъда благополучен?
– Виж какво, не се подигравай с мен! – ядосано траял царят. – Никой не може да бъде благополучен поради това, което ми изброи преди малко.
Слугата единствено се поклонил и излязъл. А царят продължавал да размишлява над думите на прислужникът. „ Но по какъв начин е допустимо човек да е толкоз удовлетворен и благополучен от живота, в случай, че се храни с останките от царската софра, върви облечен със остарели и износени облекла и живее в бедна барака? “ – мислел си той.
Когато се поуспокоил, царят извикал най-мъдрия от съветниците си и го попитал:
– Кажи ми, за какво моят прислужник е толкоз благополучен?
– Ваше Величество, тъй като той не е в кръга – отвърнал мъдрецът.
– Кръг?! Какъв е този кръг? – възкликнал царят. – И по какъв начин фактът, че не си в него, те прави благополучен? Обясни ми!
– Не, този факт просто не го прави трагичен – обяснил съветникът.
– Чакай, значи, в случай че вярно съм схванал, участието в кръга прави хората нещастни – в още по-голямо неразбиране попитал царят. – И по какъв начин тогава моят прислужник е излязъл от него?
– Ами просто в никакъв случай не е влизал там – вдигнал плещи мъдрецът.
– Но какъв е този загадъчен кръг?
– Това е затворен кръг, който се споделя „ Деветдесет и девет “ – дал отговор мъдрецът с подобен звук, като че ли самото име обяснявало всичко. – И озовеш ли се един път в него, е съвсем невероятно да излезеш повече.
– Нищо не разбирам...
– За да разберете механизма на кръга „ Деветдесет и девет “, господарю мой, би трябвало да го видите със личните си очи. Ще създадем по този начин, че прислужникът Ви да влезе в него, с цел да видите какво тъкмо се случва. Но имайте поради, че когато някой бъде поканен да се причисли, той може да вземе решение да влезе в него, само че може и да се откаже.
– А той няма ли да знае, че това ще го направи трагичен? – попитал заинтригувано царят.
– Когато разбере, към този момент ще е прекомерно късно – дал отговор мъдрецът. – Ако Вие сте подготвен да изгубите най-хубавия си прислужник, с цел да видите по какъв начин работи кръгът, тогава да го създадем. Ще Ви очаквам тази нощ пред дома на прислужникът Ви. И би трябвало да носим с нас торба с деветдесет и девет златни монети.
В уречения час царят и съветникът му се срещнали пред дома на прислужникът и скрито се промъкнали вътре. Това не било мъчно, защото щастливият човек в никакъв случай не заключвал вратата си.
Мъдрецът поставил торбата със златните монети на видно място и до нея оставил парче хартия, на което било написано: „ Това злато е за теб като заплащане за това, че си добър човек. Наслаждавай се на благосъстоянието си, само че в никакъв случай и пред никого не приказва по какъв начин си се сдобил с него! “. След това съборил масата колкото се може по-шумно и помолил царя да се скрият и да следят какво ще се случи по-нататък.
Слугата се събудил от среднощния звук и влезнал в стаята. Погледът му незабавно попаднал на торбата със златните монети, той се доближил до нея и прочел бележката. След което я взел в ръце и я раздрусал. Чувайки звъна на монетите, очите му заблестели по необикновен метод и той я притиснал към гърдите си. Огледал се в близост и отишъл да залости вратата и прозорците.
Царят и съветникът продължавали да следят сцената с притихнал мирис, стараейки се да не издадат наличието си. Слугата изправил масата, запалил една свещ и изсипал върху нея цялото наличие на торбата. Не можел да повярва на очите си... Цяла планина от златни монети! Той почнал да ги гали, да си играе с тях... пълнел шепите си и след това с приятност ги изсипвал още веднъж върху масата. После почнал да ги подрежда на купчинки от по 10 монети. Една купчинка, втора купчинка, трета, четвърта... И когато направил последната, десета купчина от монети, той видял, че в нея са единствено девет монети. Преброил още веднъж всички купчинки, преровил торбата, с цел да види няма ли останала някаква монета, огледал пода...
Но нямало повече монети. В последната купчинка имало единствено девет монети. „ Не може да бъде! – мислел си прислужникът. – Обрали са ме! “
Отново почнал трескаво да рови в торбата, огледал със свещта всяко ъгълче на стаята, само че истината била такава: Монетите били 99!
– Не ми доближава една монета! – безшумно споделил прислужникът. – Сто е съвършено число, само че деветдесет и девет...
Нощните гости гледали с интерес. Лицето на прислужникът към този момент не било същото. В средата на челото му се появила дълбока гънка, очите му били присвити, а погледът му под напрежение. Оглеждайки се обезпокоеното на всички страни, той прибрал монетите в торбата и я скрил. После взел хартия и перо, седнал на масата и почнал да пресмята какъв брой време ще му е належащо и какви икономии би трябвало да прави, с цел да спести още една златна монета.
Той разсъждавал на глас:
– Ще работя без да почивам, ще работя два пъти повече, няма да разходвам за никакви дребни удоволствия спомагателните пари, които господарят ми дава! А когато златните ми монети станат 100, към този момент ще мога да си почивам! Ще бъда богат! Ще имам 100 златни монети!
Слугата пресметнал, че ще му трябват 11 години да работи и да икономисва, с цел да натрупа заветната стотна монета. Ако спести от някои разноски за жена си и за децата, срокът можело и да се съкрати.
Царят и мъдрецът се прибрали в двореца. Нямало какво повече да гледат. Слугата към този момент попаднал в затворения кръг „ Деветдесет и девет “.
През идващите дни и месеци индивидът радикално се трансформирал. Непрекъснато нещо считал и пресмятал. Блъскал вратите, мърморел, погледът му помръкнал.
– Какво става с теб? – попитал го един ден царят.
– Нищо.
– Но ти пееше и се смееше всеки ден, очите ти блестяха...
– Нали си правя работата, Ваше Величество? – неприветливо дал отговор прислужникът. – Да не би да желаете от мен да бъда и шут?
Естествено след тези думи царят изгонил прислужникът. Все отново не било прелестно всеки ден да гледа намръщената му физиономия. /woman.bg
Един ден тъжният цар го повикал при себе си го попитал:
– Разкрий ми тайната си!
– Каква загадка, Ваше Величество? – учудил се прислужникът.
– Кажи ми каква е тайната на твоята неизчерпаема наслада?
– Няма никаква загадка, господарю мой!
– Не ме неистини! – яростно споделил царят. – Единственото, което не мога да простя, е лъжата! Казвай каква е тайната!
– Ваше Величество, в случай че това може да се назова загадка, аз просто нямам причина да бъда трагичен. Моят стопанин ми е оказал високата чест да бъда негов прислужник, имам покрив над главата, където пребивавам с моето семейство, здрави сме, облечени сме, сити сме... А моят великодушен стопанин от време на време ми дава в допълнение заплащане, с което можем да си позволим някои дребни удоволствия. Как да не бъда благополучен?
– Виж какво, не се подигравай с мен! – ядосано траял царят. – Никой не може да бъде благополучен поради това, което ми изброи преди малко.
Слугата единствено се поклонил и излязъл. А царят продължавал да размишлява над думите на прислужникът. „ Но по какъв начин е допустимо човек да е толкоз удовлетворен и благополучен от живота, в случай, че се храни с останките от царската софра, върви облечен със остарели и износени облекла и живее в бедна барака? “ – мислел си той.
Когато се поуспокоил, царят извикал най-мъдрия от съветниците си и го попитал:
– Кажи ми, за какво моят прислужник е толкоз благополучен?
– Ваше Величество, тъй като той не е в кръга – отвърнал мъдрецът.
– Кръг?! Какъв е този кръг? – възкликнал царят. – И по какъв начин фактът, че не си в него, те прави благополучен? Обясни ми!
– Не, този факт просто не го прави трагичен – обяснил съветникът.
– Чакай, значи, в случай че вярно съм схванал, участието в кръга прави хората нещастни – в още по-голямо неразбиране попитал царят. – И по какъв начин тогава моят прислужник е излязъл от него?
– Ами просто в никакъв случай не е влизал там – вдигнал плещи мъдрецът.
– Но какъв е този загадъчен кръг?
– Това е затворен кръг, който се споделя „ Деветдесет и девет “ – дал отговор мъдрецът с подобен звук, като че ли самото име обяснявало всичко. – И озовеш ли се един път в него, е съвсем невероятно да излезеш повече.
– Нищо не разбирам...
– За да разберете механизма на кръга „ Деветдесет и девет “, господарю мой, би трябвало да го видите със личните си очи. Ще създадем по този начин, че прислужникът Ви да влезе в него, с цел да видите какво тъкмо се случва. Но имайте поради, че когато някой бъде поканен да се причисли, той може да вземе решение да влезе в него, само че може и да се откаже.
– А той няма ли да знае, че това ще го направи трагичен? – попитал заинтригувано царят.
– Когато разбере, към този момент ще е прекомерно късно – дал отговор мъдрецът. – Ако Вие сте подготвен да изгубите най-хубавия си прислужник, с цел да видите по какъв начин работи кръгът, тогава да го създадем. Ще Ви очаквам тази нощ пред дома на прислужникът Ви. И би трябвало да носим с нас торба с деветдесет и девет златни монети.
В уречения час царят и съветникът му се срещнали пред дома на прислужникът и скрито се промъкнали вътре. Това не било мъчно, защото щастливият човек в никакъв случай не заключвал вратата си.
Мъдрецът поставил торбата със златните монети на видно място и до нея оставил парче хартия, на което било написано: „ Това злато е за теб като заплащане за това, че си добър човек. Наслаждавай се на благосъстоянието си, само че в никакъв случай и пред никого не приказва по какъв начин си се сдобил с него! “. След това съборил масата колкото се може по-шумно и помолил царя да се скрият и да следят какво ще се случи по-нататък.
Слугата се събудил от среднощния звук и влезнал в стаята. Погледът му незабавно попаднал на торбата със златните монети, той се доближил до нея и прочел бележката. След което я взел в ръце и я раздрусал. Чувайки звъна на монетите, очите му заблестели по необикновен метод и той я притиснал към гърдите си. Огледал се в близост и отишъл да залости вратата и прозорците.
Царят и съветникът продължавали да следят сцената с притихнал мирис, стараейки се да не издадат наличието си. Слугата изправил масата, запалил една свещ и изсипал върху нея цялото наличие на торбата. Не можел да повярва на очите си... Цяла планина от златни монети! Той почнал да ги гали, да си играе с тях... пълнел шепите си и след това с приятност ги изсипвал още веднъж върху масата. После почнал да ги подрежда на купчинки от по 10 монети. Една купчинка, втора купчинка, трета, четвърта... И когато направил последната, десета купчина от монети, той видял, че в нея са единствено девет монети. Преброил още веднъж всички купчинки, преровил торбата, с цел да види няма ли останала някаква монета, огледал пода...
Но нямало повече монети. В последната купчинка имало единствено девет монети. „ Не може да бъде! – мислел си прислужникът. – Обрали са ме! “
Отново почнал трескаво да рови в торбата, огледал със свещта всяко ъгълче на стаята, само че истината била такава: Монетите били 99!
– Не ми доближава една монета! – безшумно споделил прислужникът. – Сто е съвършено число, само че деветдесет и девет...
Нощните гости гледали с интерес. Лицето на прислужникът към този момент не било същото. В средата на челото му се появила дълбока гънка, очите му били присвити, а погледът му под напрежение. Оглеждайки се обезпокоеното на всички страни, той прибрал монетите в торбата и я скрил. После взел хартия и перо, седнал на масата и почнал да пресмята какъв брой време ще му е належащо и какви икономии би трябвало да прави, с цел да спести още една златна монета.
Той разсъждавал на глас:
– Ще работя без да почивам, ще работя два пъти повече, няма да разходвам за никакви дребни удоволствия спомагателните пари, които господарят ми дава! А когато златните ми монети станат 100, към този момент ще мога да си почивам! Ще бъда богат! Ще имам 100 златни монети!
Слугата пресметнал, че ще му трябват 11 години да работи и да икономисва, с цел да натрупа заветната стотна монета. Ако спести от някои разноски за жена си и за децата, срокът можело и да се съкрати.
Царят и мъдрецът се прибрали в двореца. Нямало какво повече да гледат. Слугата към този момент попаднал в затворения кръг „ Деветдесет и девет “.
През идващите дни и месеци индивидът радикално се трансформирал. Непрекъснато нещо считал и пресмятал. Блъскал вратите, мърморел, погледът му помръкнал.
– Какво става с теб? – попитал го един ден царят.
– Нищо.
– Но ти пееше и се смееше всеки ден, очите ти блестяха...
– Нали си правя работата, Ваше Величество? – неприветливо дал отговор прислужникът. – Да не би да желаете от мен да бъда и шут?
Естествено след тези думи царят изгонил прислужникът. Все отново не било прелестно всеки ден да гледа намръщената му физиономия. /woman.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ